Решение по дело №415/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Административното дело е образувано по жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Малчика, общ. Левски, обл. Плевен, ул. „Дружба“ № 44, чрез управителя А. А. А., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04001522001386-091-001/14.11.2022 г., издаден от И. Х. К. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и З. Т. З. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 32 от 24.03.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 132 031,80 лв. за данъчен период 01.02.2022 г.- 01.02.2022 г.

В жалбата се посочва, че решение № 32/24.03.2023 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново и Ревизионен акт № Р-04001522001386-091-001/14.11.2022 г. на ТД на НАП – Велико Търново са неправилни. В уточнение към жалбата /лист 291 от делото/ излага доводи, че е налице наличие на стопанска дейност на дружеството в областта на селското стопанство, с която са свързани облагаемите доставки за ревизирания период, предмет на извършената ревизия. Твърди, че съществува наличие на документална обоснованост на стопанските операции, включително в счетоводно изражение, а също така материална и кадрова обезпеченост на дружеството за упражняване на традиционната му дейност, регистрирани във всички надлежни органи и в Министерството на земеделието. Посочва, че всички фактури, включени в дневника за покупки за месец февруари 2022г. са надлежно декларирани от контрагентите-доставчици, плащанията по тях са извършени и съществуват множество съпровождащи документи, елемент на оперативната и оперативно-техническа отчетност на дружеството. Моли за отмяна на ревизионния акт.

В съдебно заседание жалбоподателят „ПТЗК Единство“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Малчика, общ. Левски, обл. Плевен, ул. „Дружба“ №44, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по жалбата, директор на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново при ЦУ на НАП, редовно призован се представлява се от юрисконсулт К. М..

Моли да се отхвърли жалбата, счита я за неоснователна и недоказана, а обжалваният ревизионен акт да се потвърди като правилен и законосъобразен. Посочва, че по делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която също не е променила установеното при ревизията, тъй като вещото лице е заключило, че не може да установи редовност на счетоводството по наличните документи, представени от жалбоподателя и не може по никакъв начин да провери правилното осчетоводяване на процесните фактури, поради липса на представени доказателства за това. Навежда доводи, че въпреки предоставената възможност на жалбоподателя, той не е попълнил делото с необходимите материали. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001522001386-020-001/22.03.2022 г. (лист 59 от делото), връчена на жалбоподателя по електронен път на 25.03.2022 г. е възложена ревизия за определяне задълженията по ЗДДС за данъчен период от 01.02.2022 г. до 01.02.2022 г., която е изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04001522001386-020-002/22.06.2022 г. (лист 62 от делото), ЗИЗВР № Р-04001522001386-020-003/19.07.2022 г. (лист 65 от делото), спряна със Заповед за спиране № Р-04001522001386-023-001/09.08.2022 г. на основание чл. 34, ал.1, т.1 от ДОПК (лист 69 от делото), възобновена със Заповед за възобновяване на производството № Р-04001522001386-143-001/19.08.2022 г. (лист 72 от делото).

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад ( РД) № Р-04001522001386-092-001/19.09.2022 г. (лист 39 от делото), връчен по електронен път на 26.09.2022 г.

Установено е, че „ПТЗК Единство“ ЕООД е вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на 13.03.2018 г. със седалище и адрес на управление с. Малчика, общ. Левски, ул. „Дружба“ № 44, а управител и едноличен собственик на капитала е А. А. А.. Дружеството е регистрирано първоначално по ЗДДС на 03.04.2018 г. по избор - по инициатива на лицето и е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176, т.6 от ЗДДС, считано от 31.05.2019 г. Дружеството е повторно регистрирано по ЗДДС на 14.01.2021 г., на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС - във връзка с достигнат облагаем оборот и отново е дерегистрирано по реда на този закон, считано от 01.02.2022 г., поради наличие на обстоятелства по чл.176 ЗДДС. При проверка в информационната система на НАП, е установено, че „ПТЗК ЕДИНСТВО” ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 22.12.2022 г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС.

В хода на ревизията не са представени документи и справки, изискани по реда на ДОПК за наличните активи на ревизираното дружество.

Извършена е проверка в ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция при която е установено, че „ПТЗК Единство“ ЕООД има регистриран товарен автомобил „Фиат Скудо“ закупен, съгласно сключен Договор за покупко-продажба на МПС от 01.11.2019 г. с фактура № 1501/01.11.2019 г. на стойност 1200.00 лв.

При извършена справка в ОД „Земеделие“ е установено, че ревизираното лице няма регистрирана земеделска и горска техника за период от 18.03.2018 г. до настоящият момент.

Извършена е справка по персонална партида на юридическо лице към Агенция по вписванията, осъществяваща търсене в информационните системи на съответните служби по вписванията и е установено, че за „ПТЗК ЕДИНСТВО“ ЕООД с ЕИК ********* няма данни ревизираното дружество да притежава недвижими имоти, да е сключвало договори за отдаване под наем на движима и недвижима собственост.

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на „ВЕЛИ АВТО“ ЕООД, във връзка с декларирана от „ПТЗК ЕДИНСТВО“ ЕООД продажба на стока.

През ревизирания период не са декларирани извършени доставки по глава трета от ЗДДС, доставки по чл. 140, 146 и чл.173 ал.1 и 4 от ЗДДС, услуги по чл.21, ал.3 и чл.22-24 с място на изпълнение територията на друга държава членка, доставки по чл. 69, ал.2 от ЗДДС включително доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение територията на друга държава членка, освободени доставки, „недоставки". Има декларирани получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС.

Липсват декларирани доставки към датата на дерегистрацията, както и документи, удостоверяващи наличието на готова продукция. Липсват хронологични и аналитични регистри, ОВ и гл. книга, удостоверяващи влагането на закупените материали, гориво и получени услуги за облагаеми доставки.

При ревизията е констатирано, че за размера на упражненото право на данъчен кредит, посочен в справките декларации по ЗДДС за ревизираните периоди, „ПТЗК ЕДИНСТВО“ ЕООД не е представило първични счетоводни документи за получените доставки за период 01.02.2022г.-01.02.2022г., като за задълженото лице не са изпълнени изискванията на чл. 71 от ЗДДС.

Установено е, че в хода на ревизионното производство задълженото лице не е предоставило доказателства относно предназначението на стоките или услугите по доставките, по които е ползван данъчен кредит. Няма предоставени доказателства, че стоките или услугите са свързани с дейността на ревизираното дружество.

Установено е, че ревизираното лице е включило фактури в отчетните регистри по ЗДДС, но не е предоставило документи и регистри, удостоверяващи, че получените от него доставки на стоки и услуги са облагаеми доставки, в нарушение на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС.

Ревизираното дружество не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост, поради което не са обосновани получените доставки, за които не са представени доказателства къде са вложени закупените дизелово гориво, ГСМ, резервни части, гуми и джанти за трактор, както и какво е предназначението на закупените дрехи, обувки и хранителни стоки.

Извършена е проверка в ПП Фискален контрол, при която е установено, че няма данни дружеството да е осъществявало ВОД /ВОП на стоки с висок фискален риск.

Срещу РД е подадено възражение (лист 37 и 38 от делото), в което се излагат доводи за неговата неправилност.

Ревизионното производство е приключило с издадения на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК PA № Р-04001522001386-091-001/14.11.2022 г.

С обжалвания РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.02.2022 г. - 01.02.2022 г. в размер на 132 031,80 лв. В резултат на тази констатация, на дружеството е отказано възстановяване на декларирания в кл. 80 на подадената справка -декларация за м. 02.2022 г. ДДС за възстановяване в същия размер.

Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е предмет на обжалване в настоящото административно производство.

Срещу РА е подадена в срок жалба и е постановено решение по жалба срещу ревизионен акт № 32/24.03.2023 г. от директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с което се потвърждава РА.

В решението се приема, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 132 031,80 лв. за данъчен период 01.02.2022 г. - 01.02.2022 г., тъй като не са налице визираните в закона предпоставки, при които за жалбоподателя би възникнало право на данъчен кредит при липса на оригинали на издадените фактури, по които през м.02.2022 г. е упражнено право на приспадане в размер на 132 031,80 лв. и за този данъчен период не е изпълнено и изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за ползване на право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури.

Посочено е, че при преглед на подадените от лицето отчетни регистри - дневници за покупки за данъчен периоди м. 03.2021 г. и м. 02.2022 г. е видно, че през ревизирания период повторно е ползван данъчен кредит по фактури № **********/24.03.2021 г. в размер на 5960,14 лв., издадена от „АСМ“ ЕООД, по фактура № *********/08.03.2021 г. в размер на 8700,00 лв., издадена от „Екофол“ АД и фактура № 43860/07.03.2021 г. в размер на 1462,54 лв., издадена от „Ема транс“ ЕООД. По тези фактури е отказан данъчен кредит в хода на предходно ревизионно производство, приключило с PA № Р-04001521002768-091-001/17.02.2022 г.

Прието е, че констатациите в обжалвания РА се основават на събрани в хода на извършената ревизия доказателства и приобщени при ревизията доказателства.

С Протокол серия АА № 1682501/05.08.2022 г. са приобщени доказателства от предходни извършени контролни производства на „ПТЗК Единство“ ЕООД, а именно: РА № Р-04001519003572-091-001/30.12.2019 г. и РА Р-04001521002768-091- 001/17.02.2022 г. На дружеството са връчени три Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Извършени са насрещни проверки и са отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения до трети лица и институции, съответно са получени отговори.

С Протокол серия АА № 1682497/05.07.2022 г. от органите по приходите е документирано извършеното посещение на адреса за кореспонденция на дружеството в с. Малчика, при което е присъствал и управителя А. А.. При посещението е установено, че сградата находяща се на адреса, не е собственост на „ПТЗК Единство“ ЕООД и не са представени документи, които да установяват договорни отношения, въз основа на които дружеството ползва офис на този адрес. При посещението, на ревизиращите органи не са представени първични документи за 2021 г., както и за ревизирания период - м.02.2022 г. Не са представени документи за налични активи и активи, с които се осъществява дейността на дружеството, както и документи и регистри, удостоверяващи налични активи към датата на дерегистрация по ЗДДС. С Протокол серия АА № 1682503/05.08.2022 г. от органите по приходите е документирана извършена проверка в информационната система на НАП относно установени несъответствия в дневника за покупки по отношение на декларирания данъчен кредит за ревизирания период м.02.2022 г.

Посочено е, че основите за облагане за определени след извършен анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и са анализирани обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3. т. 4, т. 5, т. 6. т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 15 и т. 16 от ДОПК.

Прието е, че са неоснователни твърденията в жалбата, че органите по приходите не са съобразили представените от дружеството документи за дейността му. Във връзка с множеството установени при ревизията факти и обстоятелства, в жалбата не са посочени никакви конкретни данни и не са ангажирани никакви писмени доказателства, опровергаващи констатираното.

Посочено е, че органите по приходите са положили всички възможни усилия да съберат относими и допустими доказателства, но не са получили необходимото съдействие от страна на дружеството, като към жалбата по административен ред също не са представени документи.

Прието е, че с оглед липсата на редовно водено счетоводство не може да се счита за доказано, че дружеството е получило стоки или услуги по облагаема доставка, както и дали не са налице ограниченията на чл. 70 от ЗДДС по отношение на правото на данъчен кредит. По отношение на месец 02.2022 г. дружеството не е представило оригинали на фактури, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит през този месец.

Установено е, че действията на органите по приходите са извършени в съответствие с процесуалните правила на ДОПК и при спазване на основните принципи на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от същия кодекс. В рамките на своята компетентност, органите по приходите са извършили необходимото за всестранното и пълно изясняване на фактическата обстановка, като са съобразили действията си с основните начала на данъчния процес и са събрали по предвидения процесуален ред доказателствата, послужили като основание за фактическите им констатации.

Представени са доказателства за наличие на квалифициран електронен подпис за доказателствата, подписани с такъв.

От страна на жалбоподателя са представени 28 бр. фактури и е поискано назначаването на съдебно-счетоводна експертиза с конкретно посочени въпроси.

Съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като е поставил на вещото лице задача след като се запознае с материалите по делото, да даде отговор, в два варианта, на следните въпроси:

1. Има ли заведено счетоводство при „ПТЗК Единство” ЕООД за процесния период, за който е издаден процесния РА и РД, представена ли е счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС, и воденото счетоводство дава ли възможност за установяване на размера на данъчния кредит? Отговорът на тези въпроси ВЛ да даде след проверка единствено на приобщените по делото доказателства, без тези, представени от жалбоподателя с молба рег. вх. №4683/31.07.2023 год.

2. Има ли заведено счетоводство при „ПТЗК Единство” ЕООД за процесния период, за който е издаден процесния РА и РД, представена ли е счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС, и воденото счетоводство дава ли възможност за установяване на размера на данъчния кредит? Отговорът на тези въпроси ВЛ да даде след проверка на приобщените по делото доказателства, в т.ч. тези, представени от жалбоподателя с молба рег. вх. №4683/31.07.2023 год.

По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице В. А. В., в което е дадено становище, че поради непредставяне на счетоводни документи – първични, вторични и регистри /хронологични и аналитични/, експертизата не може да установи, дали получените доставки са осчетоводени, заприходени на склад и изписани при влагането им в употреба, както и дали са вложени в дейността на дружеството. ВЛ посочва, че от представените доказателства не може да се установи наличие на заведено счетоводство при ПТЗК „Единство“ ЕООД за процесния период и право на ползване на данъчен кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган, като в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил съставен РД, който е връчен на жалбоподателят и в законоустановения срок е бил издаден РА.

Този РА с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 132 031,80 лв. за данъчен период 01.02.2022 г.- 01.02.2022 г., в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е бил обжалван пред Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика" – В. Търново, който със свое решение го е потвърдил.

Ревизионният акт РА е подписан с КЕП, който е равнозначен и има силата на саморъчен подпис по отношение на лицата, които са го подписали. В случая са представени доказателства за наличието на валидни електронни подписи и РА е подписан от лицата, които са посочени с квалифициран електронен подпис.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него, който е изготвен преди изготвянето на РА и е връчен на жалбоподателката, съгласно чл. 117 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.

Ревизионното производство e приключило с издаването на обжалвания РА, като е проведено по особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК, като РА е издаден по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК в резултат на ревизия при особени случаи. Органите по приходите са пристъпили към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, като за ревизирания данъчен период 01.02.2022 г. - 01.02.2022 г. дружеството е подало справка-декларация по ЗДДС с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 132 031,80 лв., посочен в кл. 80, подлежащ на възстановяване на основание чл. 92, ал. 1 от ЗДДС. С обжалвания РА, при прилагане на особения режим на облагане, регламентиран в разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК, на основание чл. 122, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 71, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е определена нулева данъчна основа на получените доставки с право на данъчен кредит, вследствие което е отказано право на данъчен кредит в претендиралия размер - 132 031.80 лв.

В производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство с определението по насрочване на делото.

Съдът намира, че е спазена горепосочената процедура, като на жалбоподателя е връчено уведомление, че ревизията ще бъде проведена по особения ред, както му е дадена възможност да представи доказателства и то нееднократно, но същият не е представил такива, които да доказват водене на счетоводство съгласно Закона за счетоводството. В хода на ревизионното производство „ПТЗК Единство” ЕООД не е представило изисканите му по надлежния ред документи (фактури за покупки и продажби, съставени протоколи по чл. 117 от ЗДДС и др.), отразени в подадените отчетни регистри по ЗДДС за данъчен период м.02.2022 г., по които е ползвало право на данъчен кредит в размер на 132 031,80 лв., като в жалбата са изложени най-общи аргументи, че органите по приходите не са взели предвид никакви документи за покупки, които са декларирани от него и контрагентите на дружеството, което според лицето противоречи на разпоредбите на законодателството и на нормалната логика.

Ревизираното лице не е представило изисканите му доказателства от значение за определяне на задължението му по ЗДДС за тези периоди, въпреки декларираната готовност за това, както и не е посочило трети лица, органи и учреждения, в които се намират данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до правата и задълженията на „ПТЗК Единство” ЕООД и до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК органите по приходите са извършили анализ на събраните в хода на ревизията доказателства и са достигнали до обоснован извод за наличие на основание за определяне на данъчната основа за облагане с данък добавена стойност по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, предвид установените обстоятелства по чл. 122. ал. 1, т. 4 от ДОПК.

Органите по приходите са приели, че е налице е липса на всички първични счетоводни документи, както и на счетоводни регистри (хронологични и аналитични), които да съдържат информация за всички операции, отчетени по съответните счетоводни сметки, оборотни ведомости и главни книги, а оттам и доказателства за счетоводство, водено в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти, като въз основа на съществуващите данни по преписката не е възможно данъчната основа за облагане по ЗДДС да бъде определена съобразно фактическия състав, по релевантния материален данъчен закон, поради което правилно е приложен редът по чл. 122 и сл. от ДОПК.

В случая жалбоподателя „ПТЗК Единство“ ЕООД черпи право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, поради което следва да докаже всички предпоставки за законосъобразното му упражняване, включително и положителният факт за наличие на първични, вторични счетоводни документи и редовно водено счетоводство, като в хода както на ревизионното производство, така и при обжалване на РА по административен ред, жалбоподателят не е доказал получаването на декларираните от него доставки, а на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС наличието на осъществена доставка е едно от изискванията за възникване право на данъчен кредит.

Недоказано от жалбоподателя е и наличието на условието на чл. 69, ал. 1. т. 1 от ЗДДС, а именно, че дружеството е използвало стоките и услугите за извършваните от него облагаеми доставки, при това при липса на ограничителните предпоставки на чл. 70 от ЗДДС, като в случая жалбоподателят носи доказателствена тежест за установяване на благоприятните за себе си обстоятелства, че стоките и услугите по спорните доставки са получени, респективно, че е придобил право на собственост или разпореждане като собственик върху реални, индивидуално определени вещи.

Действията на органите по приходите са извършени в съответствие с процесуалните правила на ДОПК и при спазване на основните принципи на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от същия кодекс. В рамките на своята компетентност, органите по приходите са извършили необходимото за всестранното и пълно изясняване на фактическата обстановка, като са съобразили действията си с основните начала на данъчния процес и са събрали по предвидения процесуален ред доказателствата, послужили като основание за фактическите им констатации в ревизионното производство.

Процесната ревизия е извършена по особените правила на чл. 122 - 124 от ДОПК при наличие на предпоставките за това, и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на администрацията, което не е сторено в ревизионното производство.

По искане на жалбоподателя в съдебното производство беше изслушана съдебно- счетоводна експертиза /ССЕ/ /л.л.480-492/, като се установява от заключението на ВЛ по изслушаната ССЕ, което съдът кредитира с доверие като обективно, професионално, съответно на събраните по делото писмени доказателства, обосновано и изготвено след извършената подробна проверка на приобщените по делото доказателства, че поради непредставяне на счетоводни документи – първични, вторични и регистри /хронологични и аналитични/, експертизата не може да установи дали получените доставки са осчетоводени, заприходени на склад и изписани при влагането им в употреба, както и дали са вложени в дейността на дружеството, респ. от представените доказателства не може да се установи наличие на заведено счетоводство при „ПТЗК Единство“ ЕООД за процесния период и право на ползване на данъчен кредит.

Липсата на първични счетоводни документи, не позволява на ВЛ да установи, дали има заведено счетоводство и редовно водена счетоводна отчетност, съобразно изискванията на счетоводното и данъчното законодателство, като ССЕ не е оспорена от страните и е приета като доказателство по делото.

По искане на жалбоподателя за нова ССЕ, която да се изготви на база допълнително представени от него писмени доказателства, съдът е уважил искането на жалбоподателя, като му е предоставил възможност за представяне на писмени доказателства, след което да се изготви нова ССЕ.

Въпреки предоставената на жалбоподателя възможност, нови писмени доказателства по делото не бяха представени, като допуснатата нова ССЕ беше заличена, тъй като не са налице нови доказателства, които да бъдат съобразени от ВЛ при изготвянето й.

С оглед на горното и на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА № Р-04001522001386-091-001/14.11.2022 г., фактическите констатации в него се смятат за верни, тъй като не е доказано противното. Не беше доказано противното и в проведеното съдебно производство по оспорването на РА.

Задълженото лице разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт, да опровергае истинността на установените фактически констатации, но това не е сторено. В проведеното съдебно производство, съдът е предоставил възможност на жалбоподателя и е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която обаче също потвърждава изводите на данъчния орган, поради което съдът счита за правилни и обосновани на събраните по делото писмени доказателства и констатациите в оспорения ревизионен акт, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 132 031,80 лв. за данъчен период 01.02.2022 г.- 01.02.2022 г.

Жалбоподателят не е релевирал никакви конкретни оплаквания, затова и съдът прави извод, на база неоспорените и необорените по установения ред констатации на ревизиращия екип, както и на заключението на ВЛ по приетата по делото ССЕ.

Предвид горното правилно органите по приходите са преценили, че са налице обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, като при липса на надлежно оборване на констатациите и на представени допустими и относими доказателства, правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 132 031,80 лв. за данъчен период 01.02.2022 г.- 01.02.2022 г. и жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди поисканите такива по реда на чл. 8, ал.1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 161 от ДОПК съобразно размера на определения с РА данъчен кредит за който е отказано право на приспадане. Съдът следва да осъди „ПТЗК Единство“ ЕООД, представлявано от управителя А. А. А., да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото в размер на 9931,27 лева.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, осми състав

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Малчика, общ. Левски, обл. Плевен, ул. „Дружба“ № 44, чрез управителя А. А. А. срещу ревизионен акт № Р-04001522001386-091-001/14.11.2022 г., издаден от И. Х. К. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и З. Т. З. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 132 031,80 лв. за данъчен период 01.02.2022 г.- 01.02.2022 г.

ОСЪЖДА „ПТЗК Единство“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Малчика, общ. Левски, обл. Плевен, ул. „Дружба“ № 44, чрез управителя А. А. А. да заплати в полза на Национална агенция по приходите на основание чл. 161 от ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 931,27 лв. (девет хиляди деветстотин тридесет и един лева и двадесет и седем стотинки).

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, чрез Административен съд- Плевен.