Решение по дело №2034/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 219, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 215, ал. 2 вр. чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по подадена жалба от С. С. С. и А. Д. Х. срещу Решение на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията при Община Камено (обективирано в протокол от 04.12.2023г.), в в частта, в която е определен размерът на еднократно парично обезщетение за част от имот с идентификатор 12245.27.13 по КК на КР на [населено място], община Камено, област Бургас, във връзка с учредяване на безсрочно право на строеж и сервитутно право в поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от трасето, определено с ПУП – ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС, към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“. Жалбоподателите считат, че административният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон – в частта относно определения размер на паричното обезщетение. Намират, че определеното обезщетение е занижено и излагат съображения в тази насока. От съда се иска да бъде постановено решение, с което обжалваният административен акт да бъде изменен и да бъде увеличен размерът на определеното обезщетение. Претендират се разноски.

Ответникът - Община Камено, оспорва жалбата.

Заинтересуваната страна - „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на жалбата. Намира, че оспореното решение е законосъобразно и излага доводи в тази насока. Развива съображения в подкрепа на тезата си, като оспорва твърденията на жалбоподателите, че обезщетението е в занижен размер. От съда се иска жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересуваната страна - „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че оценката е определена правилно, като намира, че с оглед изминалия период от време за меродавна следва да се приеме именно определената от комисията оценка. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждането на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том III, рег. № 4203, дело № 470 от 28.10.2008г. (на л. 9 – л. 10 от делото) жалбоподателката С. С. С. придобила собствеността върху 5/12 идеални части от имот № 027013 в землището на [населено място], община Камено, област Бургас, местност „Дьолник“, с ЕКАТТЕ 12245, с площ от 14,227 дка, начин на трайно ползване: пасище, мера и категория на земята при неполивни условия: седма. Със същия нотариален акт Д. С. Х. придобил собствеността върху 1/24 идеална част от имота, а впоследствие по силата на наследствено правоприемство (видно от удостоверение за наследници на л. 12 от делото) тази част преминала в собственост на сина му – жалбоподателя А. Д. Х..

Между „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД и „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД бил сключен предварителен договор № ПРД-ПР-110-774 от 25.08.2022г. с предмет „Присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност 144 MW, намираща се в ПИ 122.45.1, ПИ 12245.14.3, ПИ 12245.14.48, ПИ 12245.17.8, ПИ 12245.18.24, ПИ 12245.15.11, ПИ 12245.18.23, ПИ 12245.20.16 в [населено място], община Камено, област Бургас, към преносната електрическа мрежа“. Във връзка с това било изготвено пълномощно № 436/23.08.2023г. (на л. 132 от делото) за придобиване в полза на „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД и за сметка на „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД на всички вещни права, необходими за изпълнението на договора и във връзка с изграждането и въвеждането в експлоатация на нови съоръжения за присъединяване (електропровод/и, ел. станции и др.) на енергийната инфраструктура.

За реализиране на посочения проект е влязъл в сила ПУП – ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС, към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“. Поради тази причина от кмета на община Камено е издадена заповед № РД-09-971 от 01.12.2023г. (на л. 8 от делото), с която на основание чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е назначена комисия, на която е възложено да изготвени оценки и да определи размера на обезщетенията по пазарни цени. От комисията е проведено заседание на 04.12.2023г. (документирано с протокол на л. 5 – л. 6 от делото), на което е приет изготвеният от „Сървей груп“ ЕООД оценителски доклад с вх. № 69-00-711 от 30.11.2023г. по описа на община Камено (възложен от „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД и „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД), находящ се на л. 16 – л. 116 от делото). С доклада са определени пазарни стойности за учредяване на безсрочно право на строеж и сервитутно право в поземлени имоти в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], община Камено, съгласно чл. 210 и 211 от ЗУТ вр. чл. 64 от ЗЕ, като за [населено място] е определено обезщетение в общ размер от 91 894 лв. Конкретно за засегнатата част от имот с № 027013 и идентификатор по КККР 12245.27.13 (съсобствен между двамата жалбоподатели) е определено обезщетение в размер на 497 лв. (видно от отбелязването в раздел „парично обезщетение“ под № 26 за [населено място] на л. 57 от делото). Във връзка с решението на комисията е изготвено уведомление (на л. 11 от делото), връчено на жалбоподателите на 11.10.2024г. (видно от разписки на л. 13 от делото).

По отношение оценката на засегната част от имота на жалбоподателите по делото е изслушана и приета съдебно-оценъчна експертиза (на л. 215 – л. 222 от делото), която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна. Вещото лице по ясен и подробен начин е обосновало използваните от него методи, като е установило, че засегнатата площ от имота на жалбоподателите е от 0.379 дка и е определило справедлива пазарна оценка за тази част от имота (вкл. чрез използване на два метода – метод на пазарните сравнения и метод на поземлената рента). На тази база е достигнало до обоснован извод, че пазарната стойност на сервитутното право по отношение на 0.379 дка от спорния имот е в размер на 624 лв. Тези изводи на вещото лице (с оглед обосноваността на експертното заключение) се възприемат изцяло от съдебния състав.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че Решение на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията при Община Камено представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на 210, ал. 3 от ЗУТ и е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ – комисия, сформирана със заповед на кмета на Община Камено. Решението е съставено в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването му, като препраща към изготвен оценителски доклад, който е неразделна част от решението. С оглед изложеното съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Решението не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в чл. 210 от ЗУТ. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата 210 от ЗУТ (по делото няма спор, че е одобрен съответният ПУП-ПП, което е било предпоставка за сформиране на комисията и определяне на обезщетения в изрично предвидени от закона случаи – в конкретния случай чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката).

Настоящият съдебен състав констатира, че в частта на определения размер на обезщетението решението е издадено в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. По делото не е спорно, че е влязъл в сила ПУП – ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС, към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“, поради което в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират обектите (в случая възложителите „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД и „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД) е възникнало сервитутно право по отношение на 0.379 дка от имот с № 027013 и идентификатор по КККР 12245.27.13 (собствен на жалбоподателите С. С. и А. Х.).

По смисъла на чл. 64, ал. 4 от ЗЕ сервитутите възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. В случая не е спорно, че такъв ПУП е влязъл в сила, като за завършване на фактическия състав е било необходимо определяне и внасяне на обезщетение по реда на ал. 6. Последният текст предвижда, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права. В случая действително е извършена оценка от независим оценител, която е възприета изцяло от комисията по чл. 210 от ЗУТ. Този размер (от 497 лв.) обаче е оспорен от жалбоподателите, като в рамките на настоящото съдебно производство с допустимите доказателствени средства се доказа, че справедливата пазарна пазарна стойност на сервитута върху 0.379 дка от процесния имот е в размер на 624 лв. По арг. от чл. 65, ал. 1 от ЗЕ размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Видно е, че вещото лице е взело предвид всички тези критерии и е приложило съответните методи за определяне на справедливата пазарна оценка на имота, като вече бяха изложени мотиви, че експертизата се кредитира изцяло. Показателно е, че същата не е оспорена от страните. Единственият довод на представителя на „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД е, че оценката не следва да се взема предвид, тъй като е определена около година след оценката на комисията. Това възражение е неоснователно, тъй като от една страна вещото лице е посочило оценка към 2024г., а от друга страна нормата на чл. 143, ал. 2 АПК задължава съда да съобрази в рамките на съдебното производство и новите факти, поради което следва да се вземе предвид и актуалната пазарна оценка на сервитута.

В заключение може да се посочи, че съдът възприема изцяло заключението на приетата по делото експертиза, поради което обезщетението за процесния имот следва да бъде определено в справедлив размер от 624 лв. След като с решението на комисията същото е определено в размер на 497 лв., то е налице частична незаконосъобразност на това решение (в частта относно определения размер) и същото следва да бъде изменено, а размерът на обезщетението увеличен от 497 лв. на 624 лв.

При този изход на спора с оглед изрично даденото в чл. 64, ал. 6 от ЗЕ право на обжалване единствено на размера на обезщетението, то жалбата следва да се приеме за изцяло основателна, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите се дължат разноски. В случая С. С. е направила следните разноски: 10 лв. за платена държавна такса, 400 лв. – платен депозит за експертиза (платежно нареждане на л. 165 от делото) и 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение – договор на л. 201 от делото. Ето защо Община Камено следва да бъде осъдена да й заплати разноски в общ размер от 810 лв. Другият жалбоподател – А. Х., е направил единствено разноски в размер на 10 лв. – за платена държавна такса, които следва да му бъдат присъдени.

Настоящото решение е окончателно – арг. от чл. 215, ал. 7, т. 5 от ЗУТ.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ по жалба на С. С. С., [ЕГН] и А. Д. Х., [ЕГН], и двамата с адрес в [населено място], [жк], [адрес], Решение на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията при Община Камено, обективирано в протокол от 04.12.2023г., в частта, в която е определен размерът на еднократно парично обезщетение за част от поземлен имот с идентификатор 12245.27.13 по КК на КР на [населено място], община Камено, област Бургас, във връзка с учредяване на безсрочно право на строеж и сервитутно право в поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от трасето, определено с ПУП – ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС, към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“, като УВЕЛИЧАВА определения размер на парично обезщетение за учредяване на безсрочно право на строеж и сервитутно право за част от поземлен имот с идентификатор 12245.27.13 по КК на КР на [населено място] от 497 лв. на 624 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Камено, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на С. С. С., [ЕГН], сумата от 810 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10 лв. – платена държавна такса, 400 лв. – платено възнаграждение за един адвокат и 400 лв. – платен депозит за експертиза.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Камено, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на А. Д. Х., [ЕГН], сумата от 10 лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.