Решение по дело №4982/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 90
Дата: 10 февруари 2023 г. (в сила от 28 февруари 2023 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20222120204982
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. И.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204982 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Н. П. Р., ЕГН: **********, *, за ВИНОВЕН за това, че
на 18.07.2018г., на Републикански път III - 6009, на 5 км от _ Републикански път 1-6, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Шкода", модел
"Фелиция" с peг. № * в посока от с. Изворще към с. Миролюбово, обл. Бургас нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно
- чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като се движел
със скорост около 68 км/ч, несъобразена с конкретните условия на видимост в тъмната част
на денонощието, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие с
движещото се в същата лента за движение, пътно превозно средство с животинска тяга
/каруца с впрегнат кон/, управлявана от *, и с това по непредпазливост причинил на *, роден
на * който се возел в каруцата, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява
бедрена кост, довело до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник, за срок от 2-3
месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като деецът след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия- престъпление по чл. 343а, ал. 1,
б. „а“, вр. чл.343, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а,
ал.1 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно
наказание ГЛОБА в размер 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
1

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Н. П. Р., ЕГН:
**********, да заплати сумата от 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд
Бургас в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 90/10.02.2023г. по НАХД № 4982/2022г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Н. П. Р., ЕГН: **********, *, за
това, че на 18.07.2018г., на Републикански път III - 6009, на 5 км от Републикански път 1-6,
при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Шкода", модел
"Фелиция" с peг. № * в посока от с. Изворще към с. Миролюбово, обл. Бургас нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно
- чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като се движел
със скорост около 68 км/ч, несъобразена с конкретните условия на видимост в тъмната част
на денонощието, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие с
движещото се в същата лента за движение, пътно превозно средство с животинска тяга
/каруца с впрегнат кон/, управлявана от *, и с това по непредпазливост причинил на *, роден
на * който се возел в каруцата, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява
бедрена кост, довело до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник, за срок от 2-3
месеца при обичаен ход на оздравителния процес- престъпление по престъпление по чл.
чл.343, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че всички признаци от състава на
престъплението са доказани по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за
виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „глоба” в минималния размер от 1000 лв. Счита, че не следва да бъде налагано
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”.
Защитникът на обвиняемия- адв. С. К. поддържа, че не е налице извършено
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като деецът се е движил със съобразена скорост.
Алтернативно моли на Р. следва да бъде наложено наказание „глоба” в минимален размер
без да бъде лишаван от правоуправление, като квалификацията на деянието следва да е с
привръзка към чл. 343а, ал. 1, б. „а“ от НК.
В съдебно заседание обвиняемият изразява съжаление за стореното и моли да не бъде
лишаван от правоуправление.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Н. П. Р., ЕГН: **********, е *.
На 18.07.2018 год. около 22 ч. по третокласен път 6009 от с. Изворище към с.
Миролюбово, обл. Бургас, св. * управлявал пътно превозно средство - каруца с конски
1
впряг. В каруцата пътувани св. *, *, * и *. Придвижвали се в тъмната част на денонощието,
при сухо време, на неосветен прав, равен пътен участък, извън населено място с двупосочно
движение, по сух и запазен асфалт. Каруцата била тъмна на цвят, с необозначени светлини и
светлоотразители - не била снабдена с два бели или жълти светлоотразители отпред и два
червени светлоотразители отзад, както и нямало поставено вляво отзад светещо тяло с бяла
или жълта добре различима светлина, поради което била трудно забележима нощем.
Скоростта й на движение била около 9 км/час.
По същото време, по същия път и в същата посока, след каруцата се придвижвал обв.
Р., управлявайки т.а. „Шкода Фелиция", per. № * на къси светлини на фаровете. Скоростта
му на движение била около 68 км/час, в дясната пътна лента, при което опасната му зона за
спиране била 63 метра.
Видимостта на Р. към тъмни обекти била около 50 метра, като водачът на автомобила
възприел каруцата като опасност на около 41 метра от мястото на удара и предприел
аварийно спиране. Каруцата била на около 5,3 м от мястото на удра. Водачът завил волана
на автомобила наляво, с цел избягване на удара, но въпреки това настъпил удар между
челната дясна част на автомобила и задната лява част на каруцата, при което каруцата била
изтласкана напред и надясно. Автомобилът продължил движението си напред и леко
надясно до окончателното му спиране в близост до банкета.
Обв. Н. Р. незабавно се притекъл и оказал помощ на пострадалите. Бил подаден
сигнал на ЕЕН 112. Пристигналият на място екип от ЦСМП транспортирал пострадалите до
УМБАП - гр. Бургас, където били прегледани. Пристиганалите на място служители от
сектор „ПП" при ОДМВР - Бургас извършили проверка на обв. Р. за употреба на алкохол,
като резултатът бил отрицателен. Проверката за употреба на алкохол на водача на каруцата
- св. * дала положителен резултат - 1,71 промила.
Според заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза - в
протокол № 354/20.07.2018 год. на БНТ/1 , в кръвната проба на св. * е установена алкохолна
наличност от 1,78 на хиляда.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза
№ 541-А/2018 г., вследствие на ПТП св. * получил контузия на главата, разкъсно-контузна
рана на ляв крак, множество повърхностни травми на корема, долната част на гърба и
кръста, квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза
№ 487/2018 год., вследствие на ПТП св. * получил счупване на лява бедрена кост, контуция
на главата със счупване на черепа фронтално. Посочените увреждания се квалифицират като
трайно затруднение движението на левия крак за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход
на оздравителния процес по отношение на травмата на крака и съответно, временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по отношение на травмата на главата. Св. *
бил хоспитализиран за лечение в периода от 18.07.2018 год. до 26.07.2018 год.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на *, *, *, *, *, *, протокол за оглед на местопроизшествие,
заключението на повторната петорна автотехническа експертиза (л. 405-427, том 3 от ДП),
2
съдебномедицински експертизи, заключение на химическа експертиза, както и от останалите
приобщени по досъдебното производство писмени и веществени доказателства.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът основава своето решение и на заключенията на изготвените на досъдебното
производство съдебномедицински и химическа експертизи, които са компетентно
извършени и отговарят изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
По отношение на изготвените автотехнически експертизи, съдът кредитира
заключението на повторната петорна такава на л. 405-427, том 3 от ДП, тъй като същата
отговаря най-подробно и задълбочено на поставените въпроси в сравнение с останалите,
изготвени преди това.
По делото не са налични други противоречиви доказателствени материали, които
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо
приема едни от тях за сметка на други.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че Р. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по престъпление по чл. чл.343, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което
му е повдигнато обвинение.
Обект на престъплението са обществените отношения, които са свързани с
безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално
увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
Вмененото във вина на обвиняемия престъпление предвижда наказание за лице, което
при управление на МПС наруши правилата за движение причини по непредпазливост
средна телесна повреда.
От обективна страна е налице управление от страна на Р. на лек автомобил марка
"Шкода", модел "Фелиция" с per. № *, като същият безспорно представлява моторно
превозно средство по смисъла на пар. 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движение по пътищата.
Безспорно е и че е налице и пътнотранспортно произшествие по смисъла на пар. 6, т.
30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, съгласно която
разпоредба "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Това е така, тъй като при удара между управляваното от подсъдимия МПС и
управляваната от *, на *, роден на * който се возел в каруцата, било причинено счупване на
лява бедрена кост, довело до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник, за срок
от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, което телесно увреждане по своите
3
медико-биологични характерестики съответства именно на средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
На следващо място, за съставомерността на извършеното е необходимо водачът на
МПС да е допуснал нарушение на правилата за движение, което да е в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и съставомерните последици- телесното увреждане (в този
смисъл е и съдебната практика- Р. 1247-70-III, Р. 366-92-III и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.
В задължителната съдебна практика (ТР-28-84-ОСНК) се сочи, че в чл. 20 ЗДвП се
съдържат две хипотези: първата предвижда задължение на водачите за движение със
скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя,
характера и интензивността на движението, маркировката, състоянието на водача и други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението; това е примерно
изобразяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на
съобразена скорост за движението; величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори; колкото повече и по-неблагоприятни са те в
пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение
с максимално предвидените такива; втората хипотеза съдържа задължение на водачите за
намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство в случаите, когато
възникне опасност за движението; намаляването на скоростта е в зависимост от характера и
степента на опасността.
Съгласно Решение № 3/29.06.1976 г. по н.д. № 2/76 г. на Пленум на ВС водачът на
моторно превозно средство трябва да избира такава величина на скоростта при движение
нощно време или при намалена видимост, която да е съобразена с разстоянието на видимост,
в границите на която той своевременно да възприеме появяващите се препятствия и да ги
избегне чрез нормативно предвидените способи, като намаляване на скоростта, спиране или
заобикаляне. Когато разстоянието на видимост е по-малко от възможностите за спиране на
автомобила при появяване на пътното препятствие, величината на скоростта е
несъответстваща на пътните условия, а това означа, че водачът е създал по-голяма опасна
зона, отколкото е разстоянието на видимост, което съставлява нарушение на правилата за
движение.
В този смисъл, Р. се е движил с несъобразена с пътните условия скорост от 68 км/ч,
тъй както опасната зона, която е създал е била 63 метра, като същата е надвишавала зоната
му на видимост на тъмни предмети, която съгласно заключението на кредитираната от съда
експертиза е била не повече от 50 метра, при което той е следвало да се движи със скорост
не повече от 57 км/ч. Тук следва да се отбележи, че има разлика между зона на осветеност и
зона на видимост, като именно последната е от значение, тъй като тя видно от експертизата
е по-малка от зоната на осветеност, когато се касае за тъмни предмети, какъвто е била
каруцата.
На следващо място, съгласно ТР-28-84-ОСНК, ако при движение нощно време със
съобразена скорост на светлините на фаровете възникне внезапна и неочаквана опасност за
движението и водачът не може да я преодолее, ще намери приложение чл. 15 от НК, но ако
4
разстоянието на видимост не съответства на скоростта на движението, попадането в
удължената опасна зона за спиране на МПС е виновно нарушение на правилата за движение
и причина за настъпване на произшествие, която е предварително поставена от водача.
Видно от тази практика, непредвидимостта на препятствието или опасността би имало
значение за оневиняване тогава когато те са възникнали в опасната зона за спиране при
съобразена с видимостта скорост. Както бе посочено, Р. не се е движил с такава съобразена
скорост, при което е създал по-голяма опасна зона, с което се е поставил в невъзможност да
избегне възникналата от движението на каруцата пред него опасност. Следва да се посочи,
че на практика всичко, което се случва извън зоната на видимост на водача всъщност има
непредвидим характер, тъй като не се вижда, следователно не може да се осъзнае, поради
което законовото изискване е водачът да се движи по такъв начин през нощта, че да е в
състояние навреме да възприеме възникналата опасност (или препятствие) и своеовременно
да я избегне. В този смисъл, в конкретния случай можеше да не се касае за неосветена
каруца, а за намиращ се на платното пешеходец например, но така или иначе Р. е следвало
да се движи със скорост, която да му позволи да спре в рамките на зоната му на видимост от
50 метра, което обаче не е сторил.
В обобщение, вследствие на неспазване на горепосоченото задължение по ЗДвП,
водачът Р. е допуснал ПТП, при което е било причинено тлесното увреждане на
пострадалия, при което е осъществен съставът на чл. 343, ал.1, бук.“Б“, предл.второ, вр.
чл.342, ал.1 от НК.
Р. е субект на престъплението по чл. 343, ал.1, бук.“Б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1
от НК, тъй като то може да бъде извършено от всички наказателноотговорни лица.
От субективна страна Р. в действал при форма на вината непредпазливост и по-
конкретно- при небрежност. При транспортните престъпления вината е отношение на дееца
към настъпилия резултат, предвиден в състава на НК, а не към нарушенията на правилата за
движение. В случая Р. не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но с оглед
конкретната обстановка е могъл и е бил длъжен да го предвиди. В случаите, когато възникне
препятствие, това съставлява опасност, с която водачите са длъжни да се съобразят и да
преодолеят чрез изпълнение на вменените им в закона задължения. Ако те са направили
всичко възможно, но въпреки това е настъпил престъпния резултат, то те не носят
отговорност в случаите на правомерно движение, тъй като обективно не е имало как да
предотвратят настъпването на последиците. Когато обаче, един водач сам се постави в
обективна невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици в
резултат на допуснати от него нарушения на правилата за движение, се касае за
непредпазливост, тъй като той е могъл и е бил длъжен да ги предвиди (Решение № 466 от
09.06.1982 г. по н. д. № 159/82 г., III н.о.). Обвияняемият Р. се е движил с несъобразена
скорост, поради което същият се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на
резултата. Действително, каруцата е попаднала в опасната зона за спиране на автомобила,
но тук не може да се говори за отпадане на отговорността на дееца, тъй като опасната зона в
конкретния случай е била много голяма, поради движението със скорост, която е над
съобразената.
Съдът намери, че се установяват признаците на привилегирования състав на чл. 343а,
ал. 1, б. „а“ от НК, който предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до две години
при средна телесна повреда в случаите в които деецът е направил всичко зависещо от него
след произшествието за оказване на помощ на пострадалия. В конкретния случай се
установява, че Р. незабавно се притекъл и оказал помощ на пострадалите, поради което и в
крайна сметка съдът прие, че той е извършил престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
343, ал.1, бук.“Б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК.
5

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” до две години или „пробация”. В същото време по
отношение на Р. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до пет години (същото е извършено по непредпазливост); 2)
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към
процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество
престъпления, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Останалите
отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по настоящото обвинение.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
По делото следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство
наличието на телесни увреждания на друго лице, извън тези, обуславящи правната
квалификация. Налице са множество смекчаващи такива- изразеното съжаление от
обвиняeмия, както и пълното съдействие от негова страна в хода на цялото производство за
изясняване на обективната истина. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и
чистото съдебно минало на Р.. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е
визирано осъждане за престъпление от общ характер. В случая обвиняемият е неосъждан за
каквито и да е престъпления, което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката
за неговата обществена опасност. Съдът отчита и че за настъпване на вредоносния резултат
съществено е допринесъл и водачът на пътното превозно средство с животинска тяга
(каруцата), като същата не е била обозначена по никакаъв начин. От намиращата се на л. 19
справка за нарушител/водач пък става ясно, че шест години преди датата на деянието Р. не е
бил наказван за нарушения по ЗДвП, като има две наказания от 2011 г. и 2012 г. за
непоставен предпазен колан. Иначе казано, може да се счете, че същият коректно изпълнява
задълженията си във връзка с правилата за движение по пътищата. Изложеното мотивира
съставът да наложи наказанието „глоба” в минимален размер от 1000 лв.
Същевременно, с оглед посочените многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и степента на допринасяне за възникването на ПТП на другия
участник, съдът намира, че за постигане на целите на закона не следва да бъде налагано
наказанието „лишаване от право да се управлява МПС”. Такова наказание е предвидено в
разпоредбата на чл. 343г от НК, но съгласно чл. 78а, ал. 4 от НК (а не ал. 6, тъй като тя касае
непълнолетните извършители), съдът може да го наложи, когато същото е предвидено в
особената част на НК. Съгласно т. 9 на ППВС 7/1985 г. съдът може да не лиши
административно наказания от упражняването на определена професия или дейност и когато
за извършеното престъпление в наказателния кодекс е предвидено задължително налагане
на това наказание.

По разноските:
6

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, обвиняемият бе осъден да заплати в
полза на РС-Бургас 5,00 лева за служебно издаване на eдин брой изпълнителен лист.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:




7