№ 125
гр. Габрово, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20244200500142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на „КЛУБ - С - С.И И СИЕ" СД и Н. Й.
С., чрез процесуалния им представител адвокат С. К.- ГАК и на „В. В. И С."
ЕООД със седалище в гр. Габрово, чрез процесуалния му представител адв. И.
Х. - ГАК против Решение № 40/01.02.2024г., по гр. д. № 441/2023г. на
Габровски РС.
Жалбоподателите „КЛУБ - С - С.И И СИЕ" СД и Н. Й. С. обжалват
решението В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че дължат
солидарно на „В. В. И С." ЕООД сумата от 1 800.00 лева за неплатен наем за
периода м. април 2022г. – м. декември 2022г., ведно със законната лихва,
считано от 22.12.2022г. за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1025/31.12.2022г., по ч.гр.д.
№2150/2022г. по описа на Габровски районен съд, както и в частта, с която е
отхвърлено възражението им за прихващане с предварително заплатената по
т. 2 от наемния договор сума от 1200 лева – обезпечение за заплащане в срок
на дължимия наем и консумативни разходи. Считат, че в тази част решението
е необосновано и неправилно постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства.
1
Правят искане да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната част като бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендират присъждане на разноски пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „В.
В. И С." ЕООД. Становището му е, че жалбата е неоснователна. Заявява, че
жалбоподателите не са доказали изпълнение на задължението за заплащане на
наемната цена. Правилно районният съд отхвърлил и възражението им за
прихващане с внесения депозит от 1 200 лева, тъй като освен претендираните
с исковата молба наемни вноски ответниците имали и други непогасени
задължения за наем и консумативи и били неизправна страна по договора,
поради което нямали право до получат обратно заплатения депозит или той
да бъде прихванат със задълженията им предмет на иска.
Прави се искане да бъде отхвърлена жалбата срещу
първоинстанционното решение и то да бъде потвърдено в обжалваната част.
Ищецът „В. В. И С." ЕООД от своя страна обжалва
първоинстанционното Решение № 40/01.02.2024г. В ЧАСТТА, с която
предявеният иск с основание чл. 422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД
е отхвърлен за сумата над 1 800 лева до пълния предявен размер от 5 600 лева.
Счита, че са неправилни изводите на съда относно размера на уговорения
наем за периода 01.04.2022 – 31.12.2022г. Намира, че по делото е установено,
че първоначално определеният наем от 200 лева е бил изменен с анекс към
сключения договор и наемателят „КЛУБ - С - С.И И СИЕ" СД се е ангажирал
да заплаща новата наемна цена. Издадената фактура за наем в размер на 200
лева за м. юли 2022г. не отменяла постигнатите между страните писмени
договорки. Поради изложеното моли първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част като неправилно. Претендира присъждане на
разноски по делото.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „КЛУБ - С
- С.И И СИЕ" СД и Н. Й. С., които заявяват, че считат жалбата за
неоснователна, а постановеното решение в обжалваната част за
законосъобразно и правилно като молят да бъде потвърдено..
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„В. В. И С." ЕООД против „КЛУБ - С - С.И И СИЕ" СД и Н. Й. С..
Предявеният иск е с основание чл. 422 ал.1 от ГПК за установяване в
2
отношенията между страните, че „КЛУБ - С - С.И И СИЕ" СД и Н. Й. С.
дължат солидарно на „В. В. И С." ЕООД, сумата от 5600 лева,
представляваща неплатен наем за периода от месец Април 2022 г. до месец
Декември 2022 г., включително, за което задължение е издадена, по ч. гр. д.
№ 2150/2022 г. по описа на Районен - Габрово, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Вземането произтича от сключен на
01.06.2020 г. между „В. В. И С." ЕООД в качеството му на наемодател и
„КЛУБ - С - С.И И СИЕ" СД в качеството му на наемател договор, по силата
на който, наемодателят е отдал под наем на наемателя сграда, находяща се в
гр. Габрово, ул. „*****" № 1, с площ от 250 кв. м., с предназначение - сграда
за обществено хранене, заедно с прилежащата лятна градина, за срок от 3
години, считано от 01.06.2020 г. В т. 2 от договора, страните са уговорили
наемна цена в размер на 200 лв. месечно. В последващ анекс към договора за
наем, страните се договорили да изменят наемната цена по т..2 от договора за
наем, както следва: за м. Септември 2020 г. - 800 лв.; за м. Октомври 2020 г. -
800 лв.; за м. Ноември 2020 г. - 800 лв.; за м. Декември 2020 г. - 1000 лв.; за м.
Януари 2021 г. - 800 лв.; за м. Февруари 2021 г. - 800 лв.; за м. Март 2021 г. -
800 лв.; за м. Април 2021 г. - 800 лв.; за м. Май 2021 г. – 1000 лв.; за м. Юни
2021 г. - 1000 лв.; за м. Юли 2021 г. - 1000 лв.; за м. Август 2021 г. – 1000 лв.
Впоследствие, страните се договорили наемните цени посочени в анекса, да
важат до месец август 2022 г. За целта, представителят на „KЛУБ - С - С.И И
СИЕ" СД - Н. Й. С., саморъчно изписал в анекса следния текст
„Горепосочените суми важат до месец Август 2022 г.", като в края на текста е
поставил и печат на дружеството наемател.
Твърди се, че за периода от месец Април 2022г. до месец Декември
2022г. „КЛУБ - С.И И СИЕ" СД не е заплащало на „В. В. И С." ЕООД
дължимия наем за ползване на имота, поради което било депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е образувано ч. гр. д. №
2150/2022 г. по описа на Районен – Габрово и издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 8200 лева,
представляваща неплатен наем за периода от месец Април 2022 г. до месец
Декември 2022 г., включително.
Поради депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК е предявен иск
по чл. 422 ГПК за установяване, че „КЛУБ - С - С.И И СИЕ" СД и Н. Й. С.
дължат солидарно на „В. В. И С." ЕООД, сумата от 5 600, представляваща
3
неплатен наем за периода от месец Април 2022 г. до месец Декември 2022 г.,
включително, съгласно Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2020 г. и
анекс към него, за което задължение е издадена, по ч. гр. д. № 2150/2022 г. по
описа на Районен - Габрово, заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
С разпореждане № 674/26.03.3023г. по ч. гр. д.№2150/22г. на РС -
Габрово е обезсилена Заповед №350/18.04.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в частта за разликата над 5 600 лв. до размер на
8200лв., представляващ разлика между претендирания с исковата молба и
присъдения със заповедта наем.
Предявеният иск по чл. 422 от ГПК е оспорен от ответниците, които
твърдят, че действително страните по наемния договор са подписали
представения към исковата молба анекс, но в него не случайно не е попълнена
датата на подписването му. Причината за това била, че е било необходимо
допълнително да се договорят от кога анексът влиза в сила. Това не се е
случило до края на 2021г., предвид влошената икономическа ситуация в
страната. Договореният наем е останал в размер на 200 лв., съгласно т. ІІ. 2 от
договора. Страните са имали намерение изменението съгласно анекса да бъде
приложено за периода до месец Август 2022 г., но това така и не е станало.
Затова не е датиран и ръкописният текст, изписан от ответника Н. С.. През
целия период на действие на наемния договор, размерът на наемната цена е
бил 200 лв. Ответниците твърдят също, че страните са договорили
прекратяването на договора да настъпи след изтичането на месец Септември,
2022 г. След тази дата обектът не е работил, а ищецът е търсил нов наемател.
Ответникът само е пазил имота, без да го ползва по предназначение. До края
на 2022 г. не бил сключен нов наемен договор и ответното дружество
освободило имота в края на месец Януари 2023 г. Ответниците оспорват
твърдението на ищцовото дружество, че дължимите наеми за процесния
период - от месец Април до месец Декември, 2022 г. - общо 9 на брой - не са
били заплащани. Твърдят, че наемът е заплащан до месец Септември 2022 г.
включително, като плащанията са били извършвани в брой, лично на
управителя на ищцовото дружество.
От страна на ответниците, при условията на евентуалност, в случай, че
предявеният иск бъде уважен е направено и възражение за прихващане с
4
предварително заплатената на основание т. 2 от наемния договор сума от
1200 лева, представляваща обезпечение за изплащане в срок на дължимия
наем и дължимите консумативни разходи.
В първоинстанционното производство е безспорно установено, че на
01.06.2020 г., в гр. Габрово, между „В. В. И С." ЕООД, в качеството му на
наемодател и „КЛУБ - С - С.И И СИЕ" СД, в качеството му на наемател, е
сключен Договор за наем на недвижим имот, по силата на който,
наемодателят е отдал под наем на наемателя сградата подробно описана в
договора, заедно с прилежащата лятна градина, за срок от 3 години, считано
от 01.06.2020г. В т. ІІ.2 от договора, страните уговорили наемна цена в размер
на 200 лв. месечно. В същата точка е уговорено, че дружеството -наемател
заплаща на наемодателя предварително сума в размер на 1200лв., която служи
като обезпечение в полза на наемодателя, за изплащане в срок на дължимия
месечен наем от дружеството наемател и като обезпечение за заплащане в
срок на дължимите консумативни разходи от дружеството наемател. Сумата е
заплатена в момента на подписване на договора и същият има характера на
разписка за предаване и получаването й между страните. Съгласно т.3 от
договора наемната цена се заплаща от 10-то до 20- то число на текущия месец
по банков път.
Представен е анекс към договора за наем, без дата на сключване,
съгласно който се изменя наемната цена по т. ІІ. 2 от договора за наем, както
следва: за м. Септември 2020г. - 800 лв.; за м. Октомври 2020 г. - 800 лв.; за м.
Ноември 2020 г. - 800 лв.; за м. Декември 2020 г. - 1000 лв.; за м. Януари 2021
г. - 800 лв.; за м. Февруари 2021 г. - 800 лв.; за м. Март 2021 г. - 800 лв.; за м.
Април 2021 г. - 800 лв.; за м. Май 2021 г. – 1000 лв.; за м. Юни 2021 г. - 1000
лв.; за м. Юли 2021 г. - 1000 лв.; за м. Август 2021 г. – 1000 лв. В Анекса под
посочените наемни цени е добавено с ръкописен текст със следното
съдържание, „горепосочените суми важат до м. август 2022г”. В края на
текста е поставен печат на „КЛУБ - С - С.И И СИЕ" СД.
Ответниците са представили по делото две фактури за наем и
консумативи, издадени от „В. В. И С." ЕООД: с №**********/30.12.2021г. и с
№ **********/11.07.2022г
От заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза е установено, че представената от ответниците фактура №
5
**********/11.07.2022г., издадена от дружеството - ищец, която е относима
към процесния по делото период, е включена в ДДС- регистрите на
ответника, и не е отразена в счетоводството на ищеца, тъй като няма
регистрация по ЗДДС.
По нея и по другата представена фактура с №**********/30.12.2021г.
няма отразени плащания и в двете дружества. Вещото лице е установило, че
не са налице счетоводни данни при двете страни за заплащане на наемни
вноски, консумативни разноски, местни данъци и такси за обекта, който е
предмет на процесния договор за наем за периода 01.06.2000г. - 31.01.2023г..
Не са представени разходни оправдателни документи в тази връзка и от
ответника Н. С., като физическо лице.
Видно от издадената от ищеца фактура с № **********/11.07.2022г.,
дължимият наем за м. юли 2022г. е в размер на 200 лв., а консумативите са в
размер на 500лв. Съгласно заключението на вещото лице счетоводните данни
и в двете дружества са за налични неплатени задължения към ищеца по
гореописаната фактура на обща стойност 700 лв.
Установено е, че в счетоводството на „В. В. И С." ЕООД, в счетоводен
регистър „Хронологична ведомост на контрагент „Клуб-С-С. и сие” СД за
сметка 411 е отразена и втората представена по делото фактура с
№**********/30.12.2021г. за сумата от 2 600.00 лева, от които наем за
периода м. март - м. октомври 2021г. – 1 600 лева и 1000 лева консумативи. В
счетоводството на ищеца е отразено, че и по тази фактура към датата на
изготвяне на заключението все още съществува вземане.
Горните две фактури са са отразени и в дневниците за покупки на
„КЛУБ- С - С.И И СИЕ" СД за посочените периоди, като според счетоводна
справка „Осчетоводяване на фактури от „В.В. и синове” ЕООД за периода
2021 - 2022 г." двете процесни фактури са осчетоводени през м.06 и м.07.2022
г. и на база същите са признати разходи за външни услуги, които участват в
определянето на данъчен финансов резултат за 2022 г. На вещото лице е
предоставен и счетоводен регистър „Разчети с доставчици - с/ка 401 за
периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. с контрагент „В.В. и синове” ЕООД, от
който е видно, че двете процесни фактури са осчетоводени като задължение
към доставчика „В.В. и синове” ЕООД и че крайното кредитно салдо към
31.12.2022 г. е в размер на 3300,00 лв., представляващо общ сбор на
6
цитираните фактури, т.е. задължението не е платено.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Ст.А.,
К. С.а и Д.Н., като съдът е приел, че в показанията им се съобщава за
извършени плащания от ответната страна към дружеството ищец, на суми и
изравняване на сметки за наем, но свидетелите не могат да посочат какви
суми са били плащани.
Приета е и кореспонденция между страните в комуникационната
платформа „Вайбър”, за която от заключението на допуснатата техническа
експертиза се установява, че е автентична. В нея се съдържат данни, че
ответниците са освободили процесния обект през месец януари 2023г. , което
се потвърждава от показанията на свидетеля Д..
При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният
съд е приел за безспорно, че през периода 01.04.2022г.- 31.12.2022г. ответното
дружество в качеството на наемател е ползвало процесния имот по силата на
валидно възникнало договорно правоотношение по договор за наем от
01.06.2020г., при договорена месечна наемна цена в размер на 200лв. .
Прието е, че твърденията на ищеца, за изменение на наемната цена за
процесния период с последващ анекс към договора са неоснователни. В
представения анекс, който не е датиран, страните са се договорили да изменят
наемната цена по т. II.2 от договора за наем за определени периоди от време,
а именно: за м. Септември 2020 г. - 800 лв.; за м. Октомври 2020 г. - 800 лв.; за
м. Ноември 2020 г. - 800 лв.; за м. Декември 2020 г. - 1000 лв.; за м. Януари
2021 г. - 800 лв.; за м. Февруари 2021 г. - 800 лв.; за м. Март 2021 г. - 800 лв.;
за м. Април 2021 г. - 800 лв.; за м. Май 2021 г. – 1000 лв.; за м. Юни 2021г. -
1000 лв.; за м. Юли 2021г. - 1000лв.; за м. Август 2021 г. – 1000 лв.
Ръкописният текст „горепосочените суми важат до м. август 2022г”., който е
добавен в анекса не променя договорената между страните месечна наемна
цена в размер на 200 лева за периода м. април- месец декември 2022г. В тази
насока съдът се е позовал на представената фактура с №
**********/11.07.2022г., издадена от ищеца, в която е вписано, че дължимият
наем от ответното дружество за м. юли 2022г. е в размер на 200лв.
Прието е, че по делото не са представени писмени доказателства, които
да установяват плащания на дължимия наем за процесния период. Съгласно
заключението на съдебно - счетоводната експертиза няма счетоводни данни
7
при двете страни за заплащане на наемни вноски. Свидетелските показания
също не установяват плащанията на договорената месечна наемна цена за
процесния период.
По тези фактически обстоятелства съдът е приел, че договорената
месечна наемна цена за процесния обект през периода 01.04.2022г.-
31.12.2022г. е в размер на 200 лева, а дължимият и незаплатен наем за
периода е общо в размер на 1800 лева, до който размер е уважен иска по чл.
422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД, а в останалата част е отхвърлен.
По отношение на възражението за прихващане направено от
ответниците, съдът е приел, че същото е допустимо, но разгледано по
същество е неоснователно. Ответното дружество не е успяло да установи
наличието на насрещно изискуемо вземане. Заплатената от него
предварително сума в размер на 1200лв. обезпечава изплащане в срок на
дължимия месечен наем, както и заплащане в срок на дължимите
консумативни разходи в качеството му наемател. По делото не е установено
заплащане на дължимите месечни наеми и консумативни разходи, поради
което посочената сума не подлежи на връщане от ищеца. По тези
съображения възражението за прихващане е отхвърлено.
Въззивният съд като извърши проверка на обжалваното решение
съобразно изложеното в двете въззивни жалби, подадени от насрещните
страни, намира че решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.
По въззивната жалба на „КЛУБ- С - С.И И СИЕ" СД :
От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че
между страните на 01.04.2022г. е сключен договор за наем на подробно
описаната в него сграда за обществено хранене с лятна градина срещу
месечна наемна цена от 200.00 лева, за срок от три години.
По делото са представени две фактури издадени от наемодателя за
дължим наем за периода м. март - м. октомври 2021г. и за м. юли 2022г. в
размер на 200.00 лева месечно. Посочената във фактурите месечна наемна
цена е първоначално определената със сключения договор за наем - 200.00
лева, а не посочената в анекса към него, според който страните се
споразумяват да изменят наемната цена по т. ІІ 2 от договора за наем , която
става за м. Март 2021 г. - 800 лв.; за м. Април 2021 г. - 800 лв.; за м. Май 2021
г. – 1000 лв.; за м. Юни 2021г. - 1000 лв.; за м. Юли 2021г. – 1000 лв.; за м.
8
Август 2021 г. – 1000 лв., като посочените в анекса цени да важат и до м.
август 2022г. При тези обстоятелства не се установява договорките в
представения анекс без дата да са влезли в сила в отношенията между
страните и да са били прилагани. С оглед на това правилно е прието от
първоинстанционния съд, че за целия период на съществуване на наемното
отношение дължимият от ответника месечен наем е бил в размер на 200.00
лева.
Доколкото от съдебно – счетоводната експертиза не е установено
наемателят да е изпълнявал задължението си да заплаща наемната цена за
обекта дори и в размер на 200.00 лева, а свидетелските показания за
извършени плащания в брой не установяват нито размера на сумите, които се
твърди, че наемателят е предавал на наемодателя или на негови близки, нито
основанието за плащането им, правилно в обжалваното съдебно решение е
прието, че ответникът не е доказал изпълнение на задължението си за
заплащане на наемната цена.
От показанията на Мануел Енев – следващ наемател на обекта и от
приложената кореспонденция между страните по „Вайбър” по безспорен
начин се установява, че наемателят „КЛУБ- С - С.И И СИЕ" СД е прекратил
работата си в наетото заведение през м. септември 2022г., но след затварянето
му вътре е останало собственото му оборудване. При тези обстоятелства и
доколкото по делото не е представено писмено предизвестие за прекратяване
на наемното отношение, каквото е изискването на чл.9 ал.2 от Договора, то
правилно в първоинстанционното решение е прието, че прекратяването на
договора е настъпило през м. декември 2022г., когато е депозирано и
заявлението по чл. 410 от ГПК.
По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е
уважил предявеният иск по чл. 422 от ГПК до размер на 1800.00 лева,
представляващи неплатен наем в размер на 200.00 лева месечно за периода м.
април 2022г. – м. декември 2022г., ведно със законната лихва считано от
22.12.2022г., като е отхвърлил иска за горницата до размер на 5 600.00 лева,
като неоснователен и недоказан.
При установеното неизпълнение на задължението за заплащане на
уговорената наемна цена от страна на наемателя, първоинстанционният съд
9
правилно е отхвърлил и възражението на „КЛУБ- С - С.И И СИЕ" СД за
прихващане със заплатената при сключване на договора сума от 1 2000 лева,
представляваща обезпечение за плащане в срок на задълженията за наем и
консумативи. Налице е неизпълнение от страна на далия обезпечението
наемател, поради което същото не подлежи на връщане и с него не може да се
извърши прихващане.
По въззивната жалба на „В. В. И С." ЕООД :
Както бе посочено по- горе, по делото не е установено клаузите на
представения анекс без дата относно определянето на нова по- висока наемна
цена за периода от м. Март 2021 г до м. август 2022г. да са влезли в сила в
отношенията между страните и да са били прилагани. Напротив, установено
е, че и за периода предмет на сключения анекс към договора за наем,
наемодателят е издавал фактури, в които е начислявал месечна наемна цена е
в размер на уговорения при сключване на договора , а именно 200.00 лева
С оглед на това, като е постановил, решение с което е приел, че
дължимият от „КЛУБ- С - С.И И СИЕ" СД наем за процесния период м.
април 2022г. – м. декември 2022г е в размер на 1800.00 лева и е отхвърлил
иска за горницата над този размер до размер на 5 600 лева,,
първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото жалбоподателят „КЛУБ- С - С.И И СИЕ" СД
следва да заплати на ответника по жалбата „В. В. И С." ЕООД разноски за
въззивната инстанция в размер на 450.00 лева съобразно Договор за правна
защита и съдействие от 22.04.2024г..
Жалбоподателят„В. В. И С." ЕООД следва да заплати на ответника по
жалбата „КЛУБ- С - С.И И СИЕ" СД разноски за въззивната инстанция в
размер на 380.00 лева, съобразно Договор за правна защита и съдействие
серия А №023784от 15.04.2024г,
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40/01.02.2024г., по гр. д. № 441/2023г. на
Габровски РС.
ОСЪЖДА „КЛУБ-С- С.И И СИЕ” СД, ЕИК817060643, седалище и
адрес на управление: гр.Габрово, ул.”****” №61, представлявано от Н. Й. С.,
с пълномощник: адвокат С. К. от АК -Габрово и Н. Й. С., ЕГН**********, с
адрес: гр. Габрово, бул.”*** ***, с пълномощник: адвокат С. К. от АК -
Габрово ДА ЗАПЛАТЯТ на „В.В. И С.” ЕООД, ЕИК203157884, седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул.”*****” №1, представлявано от В. В. В.,
с пълномощник: адвокат И. Х. от АК -Габрово, съдебен адрес: гр. , ул.”***”
№1В, направените разноски във въззивното производство в размер на 450.00
лева /четиристотин и петдесет лева /, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.В. И С.” ЕООД, ЕИК203157884, седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. ”*****” № 1, представлявано от В. В. В., с
пълномощник: адвокат И. Х. от АК - Габрово, съдебен адрес: гр. Габрово,
ул.”***” № 1В ДА ЗАПЛАТИ на „КЛУБ-С- С.И И СИЕ” СД, ЕИК817060643,
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.”****” № 61, представлявано
от Н. Й. С., с пълномощник: адвокат С. К. от АК - Габрово и Н. Й. С.,
ЕГН**********, с адрес: гр. Габрово, бул.”***” ****, с пълномощник:
адвокат С. К. от АК - Габрово, направените разноски във въззивното
производство в размер на 380.00 лева / триста и осемдесет лева/, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11