№ 5192
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110151699 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от ********със седалище и адрес на управление
********,представлявано от ********,против М. Н. Т.,ЕГН **********,с
адрес ********,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1107,22
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021
г.,148,74 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г.,60,89
лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. до м.04.2021
г.,11,87 лева лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
имот,находящ се на ********,при което ответникът Т. като клиент на
топлинна енергия е задължен да заплаща цената на същата в срока по общите
условия. Поддържа се,че главницата за топлинна енергия не е заплатена и
възлиза на 1107,22 лева. Предвид обстоятелството,че главницата не е
заплатена,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 148,74 лева. С
исковата молба са заявени и искове за сума за дялово разпределение – 60,89
лева и 11,87 лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение. Сочи
се,че вземанията са претендирани по реда на заповедното производство,но
предвид депозирано възражение е налице интерес от предявяване на
установителния иск. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
М. Т. с изразено становище,че признава иска и желае постигане на съдебна
спогодба с ищеца.
1
Третото лице помагач ******** изразява становище,че дяловото
разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените писмени доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ******** претендира от М. Н.
Т. сумите от 1107,22 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019
г. до м.04.2021 г.,148,74 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
15.06.2022 г.,60,89 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2019 г.
до м.04.2021 г.,11,87 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 34741/2022
г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на ******** за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт от 04.08.2003 г. М. Н. Т. се легитимира като
собственик на ******** в сградата на ********,с площ от 91,04 кв.м.
Видно от договор,сключен между ********,като изпълнител,и етажните
собственици в сградата на ********като възложители,постигнато е съгласие
страните да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят
приема да реализира дялово разпределение,а възложителите се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание на етажните собственици.
Представени са фактури,издадени от ******** с получател М. Н. Т. от
30.06.2021 г.,31.07.2020 г.
С договор,сключен между ******** и „******** е постигнато съгласие
относно възникване на правоотношение,с което „******** приема да
реализира дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на
етажна собственост,а ******** се съгласява да заплати възнаграждение за
реализираната услуга.
Видно от документи за главен отчет,същите отразяват показанията и
носят подпис за абонат.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има идентичен предмет с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер. В настоящия случай ищецът следва да
проведе доказване,че между страните съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия,да докаже доставеното
2
количество топлинна енергия и цената на същата,а в тежест на ответника е
възложено доказването,че е изпълнил точно своите договорни задължения
или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за иск,т.е. искът се счита предявен
на 28.06.2022 г.
Съдът счита,че от ангажираните в хода на производството
доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че страните се намират
в договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава
топлинна енергия,а ответникът Т. е клиент на топлинна енергия,тъй като е
собственик на топлоснабдения имот,в която насока съдът взе предвид
представения към исковата молба нотариален акт. Разпоредбата на чл.153,ал.1
от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,а за
топлоснабдените имоти към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ законът не
изисква сключването на писмен договор,а правоотношението възниква
предвид притежаваното право на собственост или вещно право на ползване. С
оглед това,че ответникът Т. е собственик на топлоснабдения имот,ответникът
е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цената на доставена
топлинна енергия в имота. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и
задълженията на страните по договора се уреждат според общите условия на
дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорени индивидуални
условия,което означава,че приложение намират общите условия,а за да бъде
изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна енергия точно
е необходимо цената да е заплатена в срока по общите условия. В хода на
производството ответникът Т. не е представил доказателства,че е заплатена
цената или част от същата,а и в писмения отговор изразява становище,че
искът е основателен,поради което съдът приема,че исковата претенция за
главница и за сума за дялово разпределение подлежи на уважаване изцяло –
за сумите от 1107,22 лева главница за топлинна енергия и 60,89 лева сума за
дялово разпределение. От събраните по делото доказателства може да бъде
направен извод,че в сградата е въведена система за дялово разпределение на
топлинна енергия и собственикът на топлоснабден имот следва да заплаща
цената на доставена топлинна енергия,определена от дялово разпределение.
Съдът намира,че искът за сумата от 1107,22 лева е доказан по основание и по
размер,в която насока взе предвид,че ответникът не оспорва начина на
разпределяне на топлинната енергия,в писмения отговор ответникът Т.
признава дължимостта на паричната сума,а с изтичането на срока за отговор
всички възражения се явяват преклудирани. За да счете,че искът е
основателен и за сумата от 60,89 лева за дялово разпределение,съдът взе
предвид клаузата на чл.36,ал.2 от общите условия,която предвижда,че сумата
за дялово разпределение се заплаща на доставчика,а впоследствие
доставчикът извършва плащане към дружеството,реализирало дялово
разпределение.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказването,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Ако
3
изпълнението на задължението има падеж или срок,считано от
датата,следваща падежната дата или датата,следваща последната дата от
срока длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение,а в хипотезата,когато
няма срок за изпълнение на задължението,за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана. Софийският районен
съд счита,че искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
подлежи на уважаване – съгласно чл.33 от общите условия на дружеството
доставчик е уреден срок за изпълнение на задължението – 45 дни,считано от
изтичане месеца на доставката,а същевременно ответникът Т. не доказва да е
изпълнил в срок. При това положение съдът приема,че искът за сумата от
148,74 лева подлежи на уважаване. Софийският районен съд намира,че искът
за сумата от 11,87 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
подлежи на отхвърляне. Задълженията за заплащане сума за дялово
разпределение нямат определен срок,а дружеството ищец не доказва да е
отправена покана до длъжника,с която да е поставен в забава,поради което
исковата претенция за мораторна лихва е недоказана по основание.
При този изход на делото и като съобрази уважената част от исковете
съдът намира,че следва да бъдат присъдени съдебноделоводни разноски в
размер от 75,80 лева за заповедното производство и в размер от 270,70 лева за
исковото производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на М. Н. Т.,ЕГН **********,с адрес ********,че съществува
вземане на ********със седалище и адрес на управление
********,представлявано от ********,в размер от 1107,22 лева (хиляда сто и
седем лева двадесет и две стотинки ) главница за топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,148,74 лева ( сто четиридесет и осем лева
седемдесет и четири стотинки ) лихва за забава върху главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г.,60,89 лева ( шестдесет лева
осемдесет и девет стотинки ) сума за дялово разпределение за периода
м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 28.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което да бъде издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 34741/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от ******** против М. Н. Т. за сумата от 11,87 лева
( единадесет лева осемдесет и седем стотинки ) лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. до 15.06.2022 г.
ОСЪЖДА М. Н. Т.,ЕГН **********,с адрес ******** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ********със седалище и
адрес на управление ********,представлявано от ********, сумата от 75,80
лева ( седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и в размер от 270,70 лева ( двеста и седемдесет
4
лева и седемдесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
**********
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5