Решение по дело №2270/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260028
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20203630202270
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

                              Р Е Ш Е Н И Е

                            260028/13.1.2021г.

           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският районен съд на тринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Георгиева

при секретаря В. Илиева и в присъствието на прокурор при ШРП – М. Николаева, като разгледа докладваното от районния съдия Д. Георгиева наказателно от административен характер дело № 2270 по описа за 2020 година,     

                                                              Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА обвиняемият Р.Х.Р., с ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес:*** Петър Берон № 35, български гражданин, с основно образование,  неженен, работещ, неосъждан за

 ВИНОВЕН  в това, че на 16.09.2020г. в гр. Шумен, на кръстовището на бул. Симеон Велики и ул. Гоце Делчев до бензиностанция „Ал и Ко“ в посока ул. Преспа, управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 530D“ с рег. № Н85 67ВА в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0307-000096 от 28.04.2020г. на Началник РУ Нови пазар - престъпление по чл.343в, ал.3 от НК във връзка с чл.343в, ал.1 от НК.

            ОСВОБОЖДАВА обвиняемият Р.Х.Р., с ЕГН ********** от наказателна отговорност, като му НАЛАГА на основание чл.78а от НК

Административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

           

            Решението подлежи на жалба и протест  в 15 дневен срок от днес  пред ШОС.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Съдържание на мотивите

         Мотиви към Решение по НАХД № 2270/2020г.

От ШРП е внесено Постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Р.Х.Р. – обвиняем по ДП № 921/2020г. по описа на РУ гр. Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК във връзка с чл.343в, ал.1 от НК, предвиждащ наказание до три години “лишаване от свобода” и „глоба“, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер - към датата на извършване на деянието е бил реабилитиран на осн. чл.88а от НК и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са били причинени имуществени вреди  и не са налице отрицателните предпоставки за приложението на чл.78а НК..      

В съдебно заседание, обвиняемият, нередовно призован се явява лично и изразява съгласие с предложението на ШРП.  ШРП – редовно призована - изпраща представител, който изцяло поддържа внесеното предложение, като предлага на съда да освободи обвиняемия Р.Р. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание над минималния предвиден размер, а именно 1 500 лева, предвид многобройните му наказания по ЗДв.П. Защитникът на обвиняемия моли съда след като освободи подзащитния му от наказателна отговорност да му наложи минималния предвиден размер на административното наказание „глоба“Обвиняемият Р. моли съда да му наложи минималния предвиден размер на глобата, тъй като не работи.

От приложените по делото писмени доказателства /Д.П. № 921/2020г. по описа на РУ Шумен/, преценени поотделно и  в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното: Обвиняемият Р.Х.Р. бил правоспособен водач на МПС. Със ЗПАМ № 20-0307 -000096 от 28.04.2020г. на Началник РУ Нови Пазар на обвиняемия Р. била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДв.П – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 28.04.2020г. – датата на която била връчена заповедта лично на обвиняемия. Въпреки наложената забрана на 16.09.2020г. около 10,20 часа на кръстовището на бул. Симеон Велики с ул. Гоце Делчев в гр. Шумен, в посока ул. Преспа, обв. Р.Р. управлявал лек автомобил „БМВ 530D“ с рег. № Н85 67ВА. В близост до бензиностанция „Ал и Ко“ бил спрян за рутинна проверка от свидетеля А.Х.А. – ст. полицай в ГООР при РУ Шумен. При извършване на проверката водача на лекия автомобил – обв. Р. не представил СУ МПС, поради което свид. А. поискал съдействие от служители на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен. Пристигналият на место свидетел С.Б.С. констатирал, че обвиняемият Р.Р. не представя свидетелство за управление на МПС. При извършена справка в АИС ПП, свид. С. установил, че обв. Р. е лишен от право да управлява МПС по административен ред с връчена ЗППАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДв.П. За извършени нарушения на ЗДв.П на обвиняемият бил съставен АУАН, серия GA № 281340/16.09.2020г. от свидетеля С.Б.С., който констатирал, че водача на автомобила – обв. Н.Д. управлявал МПС въпреки, че бил с отнето СУ МПС.

В хода на съдебното производство, от страна обвиняемият не бяха ангажирани доказателства, оборващи установената по-горе фактическа обстановка.

Изложената по-горе фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че обвиняемият Р.Х.Р., управлявайки МПС в срока на изтърпяване на наложената  му принудителна мярка за временно отнемане на СУ МПС е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.3 от НК.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемият Р.Р. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

-                      за престъплението, което е умишлено е предвидено наказание “лишаване от свобода” до три години и „глоба“ от 200 до 1 000 лева;

-                      към датата на извършване на процесното деяние деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. Съдът намира, че към датата на извършване на деянието – 16.09.2020г. обвиняемият Р.Р. е бил реабилитиран на основание чл.88а, ал.4 от НК. Наказанието „пробация“, наложено му с Определение по НОХД № 834/2009г. по описа на ШРС е изтърпяно на 11.06.2010г. Наказанието „глоба“, наложено му с Определение по НОХД № 744/2011г. по описа на ШРС няма данни да е изпълнено. За събирането на наложената глоба не е било образувано изпълнително производство, поради което на 30.05.2014г. е изтекла абсолютната давност по чл.82, ал.4 от НК във връзка с чл.82, ал.1, т.5 от НК за изпълнение на наказанието. Последното наложено на обв. Р. наказание „глоба“ с Определение по НОХД № 2591/2014г. по описа на РС Русе също не е изтърпяно. За наложената глоба е бил издаден изпълнителен лист на 23.12.2014г., който е бил изпратен на ТД на НАП гр. Варна, офис Шумен. Наложената глоба в размер на 200 лева е била присъединена по изпълнително дело с Разпореждане за присъединяване с изх. № С180027-105-0246647 от 20.08.2018г. На практика изпълнителното производство за събиране на наложеното наказание „глоба“ е било образувано след изтичане на абсолютната давност за нейното събиране съгласно чл.82, ал.4 от НК във връзка с чл.82, ал.1,т.5 от НК, която е изтекла на  23.12.2017г.

-            с деянието не са били причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият Р.Р., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за невисока. Степента на обществена опасност на дееца – неосъждан към датата на деянието, неженен, с основно образование, работещ, т.е. налице са много добри данни за личността му. За да определи наказанието, съдът отчете самопризнанието на обвиняемия и изказаното съжаление за извършеното, съдействие за разкриване на обективната истина, както и обстоятелството, че видно от справката за нарушител същия е многократно наказван за нарушения на ЗДв.П, поради което намира, че наложената санкция следва да е към минималния размер. Съдът счита, че наказание в размер на 1 000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието и ще бъде достатъчно да му повлияе поправително, както на обвиняемия, така и на останалите членове на обществото.

В този смисъл съдът се произнесе с решението си.

 

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: