РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1553
Град
Пловдив, 22 юли 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди двадесета и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 818 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба на И.В.П., ЕГН **********,***, против принудителна
административна мярка за преместване на
паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес С
600“, цвят сив металик с рег.№ ***, без знанието на неговия собственик,
наложена на 17.03.2021 г. от старши полицай Т.Л. към сектор „Общинска полиция“
Пловдив към ОД на МВР – Пловдив.
Счита, че наложената ПАМ
е нищожна, незаконосъобразна, както и следва да бъде отменена поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди
също, че ПАМ е наложена от лица, които не разполагат с необходимата материална
и териториална компетентност. Според жалбоподателя водачът на автомобила не е
паркирал в нарушение на правилата за движение, тъй като не е била налице нито
една от визираните в ЗДвП предпоставки на чл.171, ал.1, т.5 ЗДвП. Твърди, че е
собственик а самостоятелен обект в същата сграда – апартамент от 85,14 кв.м.,
както и че притежава гараж в сградата от 14,10 кв.м., а също така и 13,42/419 ид.ч. от
поземления имот, където е разположена сградата, едно с правото на реално
ползване на тези ид.ч., които са ситуирани
и съставляват място за паркиране, паркомясто, находящо се на етаж 1, кота 0,00м
с площ за паркиране 13,42кв.м., ситуирано
непосредствено до подемника за коли. Излага подробна фактическа обстановка
около случилото се, като твърди, че същият не е имал възможност да паркира,
предвид обстоятелството, че пред единствения вход на подземния паркинг са били
паркирани други два автомобила, които са пречели на самия жалбоподател да
паркира и правели невъзможно излизането и на други ППС от това подземно ниво. За така създадената
ситуация жалбоподателят се е свързал с тел.112 на 16.03.2021 г. в 23,22 ч.
относно парираните в нарушение на правилата за движение автомобили и е поискал
съдействие от органите на реда за преустановяване на нарушението и
принудителното им преместване. Твърди се, че двама свидетели – бащата и
сестрата на жалбоподателя са останали с него до около 1:30ч на 17.03.2021 г.,
като на адреса до този момент не е пристигнал специализиран автомобил за
репатриране. На сутринта жалбоподателят установил, че е репатриран собственият
му автомобил, вместо другите два, а които подал сигнал, като си помислил, че
става въпрос за грешка.
Иска от съда да отмени
административните действия на органа по принудително преместване на
управлявания от него автомобил. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата -
старши полицай към Сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР – Пловдив Т.Л.Л. оспорва жалбата. Твърди, че действията му са правомерни,
тъй като жалбоподателят е паркирал пред входа на гараж с асансьор. Посочва, че
над 30 минути се опитвали да вдигнат въпросния мерцедес, защото се падал зад
кооперацията. Били излезли около 4 човека, които живеят там - на снимките могли
да се видят хората, включително и майка с малко дете, която не можела да си
изкара колата, за да заведе детето си на училище, защото мерцедеса бил паркирал
пред подземния гараж. Счита, че си е свършил работата колите да могат да
използват гаража. Посочва, че в камионите има записи, които се пазят шест
месеца, и от които може да се види колко маневри са били направени, за да може
да се репатрира автомобилът.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и въз основа на приложената административна
преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК/ на 29.03.2021 г., направо
пред съда, а репатрирането е извършено на 17.03.2021 г./ срещу подлежащ на
съдебно обжалване индивидуален административен акт, поради което е допустима.
Между страните по делото
не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 17.03.2021
г. около 8,40 ч на входа на подземен гараж на ул.“Копривщица“ № 30-32 в гр.
Пловдив жалбоподателят е паркирал управлявания от него лек автомобил марка
"Мерцедес“, цвят сив, с рег.№ ***, с което „прави невъзможно излизането на
лек автомобил с рег. № ***, с водач П.И.. В отсъствие на жалбоподателя
автомобилът е бил преместен на наказателен паркинг.
Жалбоподателят е представил заверено копие на фискален бон,
относно заплащането на таксата за принудително преместване – 60.00 лв. и такса
престой паркинг – 12,00 лв., както и заверено копие на нотариален акт за
продажба на недвижим имот, заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС
– Първа част,
фотокопия на регистрационни номера на два автомобила.
По делото от ответника е приложен снимков материал /13 бр. копия на
черно-бели снимки/, с посочена дата и
час на заснемане, както и заверено копие от докладна записка от 17.03.2021 г., заповед № 8121-з-1215 от 27.10.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, опие на книга за получени сигнали, копие на ежедневна
ведомост от 17.03.2021 г.
Представено
е писмо от ОД на МВР, Второ РУ на МВР с рег.№ 435000-7417 от 07.05.2021 г. за
получен сигнал на тел.112 на 16.03.3021 г. в 23,22ч. от лице с фами. П., относно неправилно паркирани МПС-та. Посочено е в
писмото, че сигналът не е бил посетен от полицейски служители, тъй като в това
време е издирвано безследно изчезнало лице. Представя дневник на приети сигнали
в ОДЧ. Прието е и писмо с приложен на магнитен носител аудио запис с рег.№
105850-318/ 2 от 12.05.2021 г. а РЦ-112 – Кърджали към Дирекция „Национална
система 112“ в МВР.
По делото се
разпитаха трима свидетели.
Свидетелят П.М.И.
си спомня, че било хладно времето през тази година, когато към 8 часа сутринта
излязъл да води детето си на детска градина. Жена му подала сигнал, защото нямало
как да излязат от подземен гараж на бул. Копривщица № 30. Гаражът бил запречен от автомобил Мерцедес, пазарджишка регистрация, но
не помни номера му. Свидетелят имал автомобил марка Шкода. Посочва, че по никакъв
начин и с никаква маневра не можел да излезе от подземния паркинг.Посочва, че е
наемател в същата сграда. Мерцедесът бил спрял не на ул. Копривщица, а на бул.
Копривщица и по-точно от задната страна на сградата, където се намирал подземният
паркинг на кооперацията. Определя го като задблоково
пространство, обществена улица, задънена улица. Посочва, че булевардът се
намирал отпред, а паркингът бил от задната страна на сградата. Няма представа дали е прилежаща част към сградата
мястото пред гаража.
Посочва, че
нямало друг начин да се излезе от този паркинг. След като паякът дошъл, след
това вече можел да излезе. Предполага, че колата е била на някой съсед, но не
знаел кой е към онзи момент. Ако знаел кой е, нямало да чака 40 минути паяк, а
щял да го помоли да си махне колата. Посочва,
че след този случай го е виждал. Заявява, че колата излиза от асансьор на
подземен гараж, а вратата се спуска. Свирнал два пъти с клаксона. На място
отвън имало още един бус и кола, отстрани на репатрирания
автомобил, пак на забранени места, но посочва, че там, след като се махнел
мерцедесът, можело да се излезе с няколко маневри. Посочва, че мерцедесът бил
на 2-3 метра от вратата, а неговата кола била дълга 5 метра и 20 см. Посочва,
че за останалите коли не е подавал сигнал, а само за мерцедеса, тъй като след
това успял да излезе. Не можело да чака с дете още 40 минути.
По отношение
на предявената снимка на л. 58 в горния десен ъгъл гаражната клетка- асансьор
посочва, че това е за цялата кооперация подземен гараж, асансьор, който изкарва
колата нагоре. На л. 60-61 се виждал бусът, който бил
паркиран странично от мерцедеса. Твърди, че той повече пречел за вкарващите
колите, тъй като на излизане се правела по-лесно маневра. Имало две места, на
които било забранено паркирането – имало знак. Посочва,че преди буса на л. 60 имало и друг автомобил, който се махнал,
докато били там, преди да дойде общинска полиция. Имало две коли, а третата не
била на знака. Заявява, че не познава хората в останалите коли. Мерцедесът имал
паркомясто в гаража, точно до асансьора - неговият
гараж бил вляво на гаражната клетка, където е асансьора на л. 58 в средата,
отворената гаражна клетка. Паркомястото му било на
земното ниво, в клетката. След е виждал много пъти тази кола. Не е виждал
мерцедесът да спира около гаража, зад сградата след случая. Спомня си, че човекът,
който излязъл с колата, а бил паркирал до буса,
разбрал, че се обаждат на общинска полиция и тръгнал за работа. Него също не го
познавал.
Посочва, че
на улицата се излизало / л. 57 по делото/ от гаражната клетка надясно, после
пак надясно покрай кооперацията, за да се излезе на бул. Копривщица. Посочва,
че на не повече от 30-40 метра било разстоянието до самия булевард, все покрай
сградата и бил с асфалтирана настилка.
Разпитаната
свидетелка В.Р.И. посочва, че била на мястото. Излизали сутринта да закарат
детето си на градина. Посочва, че живеят в кооперацията и паркират в подземния
гараж. При отварянето на вратата, срещу тях имало паркиран автомобил. Имало място
да мине само бебешка количка. Свързала се с общинска полиция, изчакали, свирили
с колата, но никой не дошъл. Нямали втора кола, с която да излязат. Посочва, че
св. П.И. е нейн съпруг. Колата, която била пред
асансьора, са я виждали, на мястото, на което си паркира, нямали представа на
кого е. Виждали са я да паркира на съседното място, непосредствено до вратата
на гаража, под самата кооперация. Там била паркирала тази, освен във въпросния
случай. Не е запозната мястото пред гаража какво се води – улица или тротоар. Те
били наематели в сградата. От главната улица се свивало навътре. Било като път,
който води до гаражната врата. Техният адрес се водел бул. Копривщица № 30. Не
може да каже дали отзад, където е гаражната врата, дали е самостоятелна улица,
задънена била.
Свидетелката
посочва колата на снимката на л.57, че е пречела да излязат Посочва на л. 58
горе в десния ъгъл гаражната клетка, която била асансьор, от където колите
излизали от подземния гараж. След въпросния случай мерцедесът паркирал в
гаражната клетка, която се намирала отляво на въпросния асансьор, посочва, че
не само съпругът й, но какъвто и да е модел кола не би могла да излезе. Тя също
била шофьор от 7 години. Зад мерцедеса има други две коли, които също пречели.
Посочва, че ако го е нямало мерцедеса, а само другите коли, с няколко маневри
можело да се излезе. Твърди, че другата кола на л. 60, която е стояла отпред,
пред буса, тръгнала още преди да дойде общинска
полиция.
За
наредените коли зад асфалта посочва, че редицата са паркоместа,
които не са с бариера към сградата, като на последните две места имало знаци да
не се паркира, защото не можело да се излезе от гаража. Посочва, че на л. 60 е
трошена настилка – това били паркоместата, ползвали
се, но не били собственост на някой. Обяснява, че на л. 57, от гаражна клетка
надясно, се излизало на улицата. Главната улица била перпендикулярна. От
рампата до главния път по тази асфалтирана част, на буквата П, не може да каже
колко е разстоянието.
Свидетелката
се обадила на общинска полиция, като съобщила само за мерцедеса, защото главно
той пречел да се излезе, бил първа кола. Спомня си, че като буса
и другата кола имало и преди паркирани коли на тези места, но когато свирнели с
клаксона, идвал човек и си я премества.
Сутринта по
същия начин се опитали да сигнализират с клаксона, изчакали в колата. Не се
виждала тяхната кола на снимките, защото колата не можела да стои толкова време
в асансьора, тъй като той се движи, а по сигнала чакали 30-40 минути. Когато не
могли да излязат, свирнали и върнали колата в гаража. Нямало как да се остави
колата работеща в асансьора. При идването на общинска полиция тяхната кола била
долу, в подземния паркинг. Полицаите не ги видели в асансьора, защото имало
опасност врата да тръгне и да ги затисне. Спомня си, че натискали клаксона при
отворена врата в клетката на асансьора на нивото, на което ние виждали мерцедеса
пред тях, изчакахме малко, сигнализирали пак, но никой не дошъл.
Посочва, че
до момента на идването на общинска полиция този мерцедес не бил преместен, а те
чакали 30-40. Заявява, че на място всеки би се убедил, че не може да се излезе
- на метър и половина разстояние никоя кола не можела да излезе, геометрично
погледнато нямало как да се случи. Колата им била веднъж качена с рампата до
горе, и когато се установило, че колата не може да излезе, се върнали в гаража.
Колата била Шкода Супърб, дълга над 4 метра.
Свидетелят В.
И. П. – баща на жалбоподателя, посочва, че синът му имал автомобил мерцедес, който
бил на името на баща му. Синът му живее на ***в гр. Пловдив. Посочва, че това
жилище имало към него външен гараж на нивото на земята и подемен гараж също. Помни
за проблеми на сина му с паркирането на 16.03.2021 г., тъй като били у тях, вечеряли
и и.се прибрал с колата към 23 часа. След 15-20 минути му се обадил, че пак били
спрели автомобили и не можел да си вкара колата в гаража - нито на нивото на
земята, нито в подземния гараж. Св. се обадил на тел. 112. Взели такси с дъщеря
му и отишли до апартамента. Чакали 40 минути, станало късно. Пак звънели на
тел. 112, но нямало отговор. Синът му оставил колата пред неговия гараж, а св.
си тръгнал. Посочва, че гаражът на синът му е до вратата на общия, подземен
гараж, нямало врата. Имало спрял един бус мерцедес
вито и БМВ комби. В горния гараж също не можело да се
паркира, въпреки че имало табели, че е частен имот на блок. Нямаше място да се
вкара колата, а като спрат две коли твърди, че не можело да се маневрира и да
се вкара кола. Имало поставени табели „Не паркирай“.
Свидетелят
посочва, че сивата кола на л. 57 по делото била на сина му, отзад имало бус, до буса имало БМВ, което го нямаше след това. Посочва на л. 58
горе в дъното, че свободната гаражна клетка била на сина ми. Не можело да се
маневрира. Според свидетеля можело да се мине само успоредно на колата на сина
му и сградата, но не можело да маневрира. Посочва, че на л. 60 пред буса имало и друга кола, която не позволявала влизане в
гаражите.
Посочва рампата
на л. 61-62 - най-вдясно гаражната клетка,
която на тези снимки била затворена, а срещу самия автомобил на сина му на л.
62 по средата горе била гаражната клетка на жалбоподателя. Твърди, че след
асфалта в дъното нямало паркоместа. Това било частен
двор на кооперацията, като не била улица тази асфалтирана част, както и частта
с мрежата и табелите „Забранено паркирането“. Табелите били поставени от
строителя, мисли, че се казвал Христо. Посочва на л. 51 - снимката към жалбата,
че това са автомобилите, с тези регистрационни номера, които вечерта пречели на
И. да паркира.
Според
свидетеля, както бил спрял синът му, виждал на снимките, можело да се излезе
срещу буса, по-трудно, но можело. Твърди, че да се
излезе със сигурност можело, но не можело да се влезе, защото колата била
голяма, над 5 метра, но не е сигурен. Посочва, че ако колата на л. 60 на сина му
можела да влезе в надземния гараж, но не може да влезе в подземния гараж. С
маневри друга кола можела да излезе, по-малка кола, по-късичка.
Твърди, че мерцедесът
бил в това положение, както на снимките, паркиран и вечерта на 16.03.2021 г. На
подадения сигнал на тел. 112, никой не се отзовал. Посочва, че синът му винаги
си слагал на предното стъкло визитка с номера му, тя се виждала и на снимките,
за да му се обадят. На сутринта разбрал, че са му вдигнали колата.
Посочва, че
от частния двор до улицата е 30-40 метра. Улицата, на която е кооперацията,
минавала покрай Второ РУ. Асфалтираната част минавала покрай кооперацията и
излизала на улицата, не отивала на другаде, а
отзад за удобство било асфалтирано.
Посочва, че
бил със сина си сутринта на паркинга и разговарял с полицая, когато отишли да
вземат колата на И. от паркинга. Според него щом са могли да влязат с паяк и да
вдигнат тази голяма кола, то съкооператорите му са могли да излязат. Сутринта, преди да вдигнат колата не е бил на
място. Питал И., който му казал, че никой не му е звънял да го помоли да
премести колата.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
На първо място следва да
се отбележи, че за констатиране на фактите, основаващи прилагането на ПАМ –
принудително преместване на превозно средство по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква
„б“ от ЗДвП, не е нормативно предвидено издаването на
конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на предпоставките за
нейното прилагане е възможно посредством всички допустими доказателствени
средства, включително и снимков материал. В този смисъл, според чл. 39, ал. 1
от АПК, относимите за административното производство
факти се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни
представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства,
заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон,
освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства
да се извърши и с други средства. При това положение както докладната записка,
така и снимковият материал представляват доказателства, събрани в хода на
административното производство по прилагането на ПАМ. Същите представляват
годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК и има сила пред
съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е посочено
изрично кой е административният орган, оправомощен да
наложи мярка от категорията на процесната такава, при което следва да се
приеме, че той трябва да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП:
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя.
Съгласно приложената заповед №
8121з-1215/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, същият е делегирал
на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски
длъжности от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в
Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде
преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. Съгласно заповед № 18 ОА- 2593 от 06.11.2018 г. на
кмета на Община Пловдив, неприложена по делото, но служебно известна на съда,
на Т.Л., заемащ
длъжността старши полицай в сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, е вменено правомощието да премества или да
нарежда да бъде преместено паркинато ППС на отговорно пазене на предварително
публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗМВР видовете
длъжности са: висши ръководни; ръководни; изпълнителски и младши
изпълнителски.
Съобразно т. 16 от Приложение № 2 Б “Държавни
служители със средно образование“ от действалия към момента на прилагане на
процесната мярка Класификатор на длъжностите в МВР (утвърден със заповед на министъра № 8121з-212 от
24 февруари 2015 г., обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015
г., отм., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.),
длъжност „старши полицай“ е със специфично наименование „младши експерт“ и
по вид е „младши изпълнителска“. Това е предвидено и в т. 14
от Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, Приложение
№ 2Б „Държавни служители със средно образование“, утвърден със заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, (обн.,
ДВ, бр. 13 от 7.02.2017
г., в сила от 1.02.2017 г.). Следователно старши полицай Лалев при Областна
дирекция на МВР, Пловдив е разполагал с правомощията да разпореди прилагането
на процесната административна мярка.
Предвид изложеното нес е споделят възраженията на
жалбоподателя, че ПАМ е извършена от лице без материална и териториална
компетентност.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство
е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на
автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради
което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой,
а е бил паркиран.
Разпоредбата на чл. 171,
т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на
които законодателят дава право на компетентните органи да налагат принудителна
административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на
собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава
опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното
средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
В настоящия случай като
основание за репатрирането в докладната записка от 17.03.2021 г. е посочено: „Паркира
непосредствено пред входа на гараж, като прави невъзможно излизането на лек
автомобил с рег. № ***, с водач П.И..“ От посоченото фактическо основание се
установява, че процесната ПАМ е наложена в третата от посочените хипотези, а
именно – когато когато паркираното средство прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението.
От събраните по делото
веществени и гласни доказателства е видно, че автомобилът на жалбоподателя е
бил паркиран пред гаражите, единият от които собственост на жалбоподателя, а
другият – на входа на асансьорната клетка, водеща към
подземния гараж, като позицията на автомобила се установява от приложения
снимков материал.
Съдът намира за
непротиворечиви показанията на изслушаните свидетели в частта относно наличието
на други участници в движението, които са пречели изобщо на свободния достъп на
ползващите гаражите в процесната сграда на ***. Потвърждават се от събраните
писмени и гласни доказателства и твърденията на св.П., че действително
автомобили са пречели самият жалбоподател да ползва собствената си гаражната
клетка на подземния гараж на 16.03.2021 г. или тази на кота
0,00, намираща се непосредствено до рампата за подземния гараж.
Съдът не кредитира
твърденията на св. П. в частта относно твърденията за възможността на автомобил
да излезе от асансьорната клетка на подземния гараж,
като уточнява, че такава възможност има по отношение на малък автомобил, от
една страна поради близката родствена връзка на свидетеля с жалбоподателя, от
друга поради това, че представляват твърдения,
изолирани от останалите събрани по делото доказателства, като и поради
противоречие с твърденията на самия жалбоподател. Така в жалбата на л.3 по
делото се посочва: „Същевременно, по
същото време втори лек автомобил – марка Форд Транзит, с рег.№ *** пък е бил
паркиран пред единствения вход за подземния паркинг /подемника/ на сградата, в
която е ситуиран собствения на доверителя ми и описан
по-горе гараж, с административен адрес: гр. Пловдив, п.к.4000, ***, ет.1, по
начин, правейки невъзможно влизането/
излизането на други ППС в/ от това подземно ниво.“
В този смисъл от
събраните по делото доказателства – писмени, веществени и гласни доказателства,
каза се извън св.показания на св.П., безспорно се установява, че на въпросната
дата 17.03.2021 г. не е могъл да излезе по никой начин автомобилът на св. И.,
за който се сочи да е Шкода Суперб с рег.№ ***. Св. И.а в този смисъл ясно уточнява, че е
могла да премине само бебешка количка. Последното е видно и с просто око от
представения подробен снимков материал по делото.
Не се установява по
делото, че се касае за друга улица, а за пространството зад сградата с
административен адрес бул.“Копривщица“ № 30-32, по което се движат автомобили.
Възраженията, че се касае за частен имот са неоснователни, тъй като Законът за
движение по пътищата не третира по различен начин местата, където неправилно са
паркирани автомобили, след като пречат на преминаването на другите участници в
движението. За изпълнението на тази хипотеза не се изисква да бъдат поставени
знаци, указващи, че при неправилно паркиране, автомобилите ще бъдат преместени
принудително.
Действително, от
събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е бил в невъзможност
да ползва собствените си гаражи късно вечерта на 16.03.2021г., но това не е
основание самият той да нарушава законовите правила, като пречи на други
движещи се автомобили да преминат свободно, в случая да излязат от паркинга.
На базата на събраните
по делото доказателства от правна страна, съдът намира, че правилно е било
установено и квалифицирано описаното поведение, състоящо се в паркиране в нарушение
на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, който забранява престоят и паркирането
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява
достъпа до тях.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата против принудителна административна мярка за
преместване на паркирано пътно превозно
средство - лек автомобил марка
"Мерцедес С 600“, цвят сив металик с рег.№ ***, без знанието на неговия
собственик, наложена на 17.03.2021 г. от старши полицай Т.Л. към сектор
„Общинска полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, за неоснователна, поради което
следва да я остави без уважение.
Предвид изхода от делото на жалбоподателя не се
присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.П., ЕГН **********,***,
против принудителна административна мярка за преместване на паркирано пътно превозно средство - лек
автомобил марка "Мерцедес С 600“, цвят сив металик с рег.№ ***, без
знанието на неговия собственик, наложена на 17.03.2021 г. от старши полицай Т.Л.
към сектор „Общинска полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: