Р Е Ш Е Н И Е
№ 299/22.2.2022г.
Град Пловдив, 22.02.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Николай Стоянов
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2925 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на РИОСВ
Пловдив срещу решение № 260069 от 08.09.2021 г., постановено
по а.н.д. № 449 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, с което е
отменено наказателно постановление № 45 от 14.07.2020
г. на директора на РИОСВ Пловдив, с което на Д.Ф.Д., ЕГН **********,*** на основание чл.151, ал.2, т.6, пр.1, вр.
чл.19, ал.3, т.15 ЗУО е наложено административно наказание глоба в размер на
5000 лева, за нарушение на чл.151, ал.2, т.6, пр.1, вр.
чл.19, ал.3, т.15 ЗУО.
Според касатора решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решението и
потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът оспорва касационната жалба и моли тя се
отхвърли, като се потвърди решението на районния съд по изложените в писмени
отговор съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се уважи касационната жалба по изложените в нея съображения.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, е основателна поради
следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че според цитираната в наказателното постановление нарушена норма
на чл.151, ал.2, т.6, пр.1 ЗУО изпълнителното деяние се изразява в проявено
бездействие от кмет на община, в резултат на което отпадъци се изхвърлят на
неразрешени места, съответно установяването на всяко неразрешено място, на
което се изхвърлят отпадъци, се явява самостоятелно нарушение по смисъла на
разглежданата правна норма. Изхождайки от нормата на чл.18 ЗАНН, районният съд
е приел, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че от
проявеното от кмета на община Сопот бездействие се е стигнало до изхвърляне на
отпадъци на две неразрешени места, съответно са налице две административни
нарушения, за които е наложено само едно наказание в нарушение на изискването
на чл.18 ЗАНН.
Решението е неправилно.
Приетата от съда фактическа обстановка е
доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя от
настоящия касационен състав, но изводите на районния съд са неправилни.
Неправилен е изводът, че е налице нарушение на чл.18 ЗАНН. Съгласно чл.19, ал.3, т.15 ЗУО кметът на общината
отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.
Правната норма ясно регламентира общото задължение на кмета на общината да
предприема превантивни мерки, с които да се попречи на изхвърлянето на отпадъци
на неразрешени за това места, а в случай че тази превенция е неефективна, да се
организират последващи действия за отстраняване на нерегламентираното замърсяване,
което не е било предотвратено.
В този смисъл без правно значение за съставомерността
на административното нарушение по чл.151, ал.2, т.6, пр.1 ЗУО е фактът, дали са
установени едно или няколко неразрешени места, на които са изхвърлени отпадъци.
Нарушението е едно, защото изпълнителното деяние се състои в бездействие – непредприемане
на конкретни мерки, предоставени в оперативна самостоятелност на кмета и касаещи
територията на цялата община,
за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места, за тяхното почистване и предотвратяване на
създаването на незаконни сметища. Т.е., дали съществуват едно или няколко
нерегламентирани сметища, те са все резултат на едно изпълнително деяние –
бездействието на кмета на общината да изпълни вмененото му по на чл.151, ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО задължение и да
предприеме необходимите мерки за превенция. Затова настоящият касационен състав
не споделя разбирането, застъпено в цитираните съдебни решения по к.а.н.д. №
1828/2020 г. и к.а.н.д. № 1829/2020 г. на Административен съд Пловдив, ХХІІІ
касационен състав, и намира, че при постановяване на обжалваното решение
районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което налага отмяна на
решението.
Доколкото
фактическата обстановка е правилно установена, а от събраните писмени
доказателства по безспорен начин са доказани нарушението и нарушителят,
допуснатото
нарушение от районния съд не налага връщане на делото за ново разглеждане.
Съвкупният
доказателствен материал сочи на бездействие от страна на кмета на общината. Както
се каза по-горе, законът изисква да са предприети такива мерки, в резултат на
които да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места,
а когато тази превенция е неефективна, да се организира почистване на
нерегламентираното сметище. По аргумент от чл.1 ЗУО възпиращата и възстановителната мярка
са насочени към една цел – предотвратяване или намаляване на образуването на
отпадъци, както и на вредното им въздействие върху околната среда и човешкото
здраве. При това положение няма съмнение, че нормата изисква и конкретен
резултат от предприетите превантивни мерки. Очевидно в случая с оглед
съществуването на неразрешени места, на които са изхвърляни всякакви отпадъци,
кметът не е предприел такива ефикасни мерки, които биха предотвратили
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. Деянието е извършено
виновно, защото, както се каза по-горе, предприемането на мерките е
предоставено изцяло в оперативната самостоятелност на кмета, като техният вид и
обхват зависят изцяло от неговата собствена преценка.
Правилно описаното в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение е отнесено към санкционна норма на чл.151, ал.2, т.6, пр.1 ЗУО. Глобата
е определена в размер над минималния, но клонящ към него, предвид установеното
съществуване на повече от едно неразрешени места, на които са изхвърляни отпадъци,
и съответства на нарушението. Правилна е преценката на наказващия орган за
липса на основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН. Деянието не разкрива
белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, след
като замърсяването по своя вид и обем сочи на хронология, а не на инцидентност,
налице са отегчаващи обстоятелства, които изключват маловажността и
незначителността на нарушението.
Наказателното постановление е законосъобразно, издадено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон.
По изложените съображения настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260069
от 08.09.2021 г., постановено по а.н.д. № 449 по описа на Карловски районен съд
за 2020 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 45 от 14.07.2020 г. на директора
на РИОСВ Пловдив, с което на Д.Ф.Д., ЕГН **********,*** на основание чл.151,
ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО е наложено
административно наказание глоба в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.151,
ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.