МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 97/13.06.2017г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 593/2017 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против В.Х.Д. ***
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
Преди даване ход на делото ощетеното
юридическо лице – Министерство на отбраната на РБ - София, което съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на МО е ЮЛ, предяви против подсъдимия
граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 5 470.94 лв., която сума претендира ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Тъй като претенцията бе своевременно
предявена – в срока по чл. 85, ал.3 от НПК, и от лице, което с оглед изложените
в обвинителния акт факти относно собствеността върху вещите, предмет на
посегателство, се явява активно легитимирано да претендира обезщетение за
обезвреда, и е с цена, съответна на посочените в акта размер на вредите, съдът я
намери за допустима и я прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното
производство, така, както е предявена, и конституира МО в качеството на
граждански ищец.
По същество участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителният акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от
подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а
самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че Д. следва да бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение и предлага да му се наложи
наказание от три години лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК. Прокурорът пледира за ефективно изтърпяване така определеното наказание
– при първоначален строг режим. Гражданският иск намира за основателен и
доказан и счита, че следва да бъде уважени в пълен размер.
Гражданският ищец МО на РБ - София, редовно призован
за с.з., не изпраща представител.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в с.з., като признава вината си, както и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Чрез служебния си защитник –
адвокат пледира да му се наложи наказание, чийто размер да бъде намален с 1/3, при
условията на чл.58а, ал.1 от НК.
За да
постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр.
чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителния акт:
През месец декември 2015 г.
подс. Д. и А. А.ов Ш. /починал на 12.12.2016 г./,
двамата от гр.Я., решили да извършат кражба на метални изделия от склад на ТД
„Снабдяване и търговия МО“ ЕООД - гр.София, находящ се в гр.Я.. Помолили свид.И.
М. В. от гр.Я. да им направи услуга, като ги закара мястото с лекия си
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ А 6793 АТ. На 23.12.2015г. свид.В., подс.Д.
и Ш. се придвижили с горепосочения автомобил до района на „Винпром“ в гр.Я.,
където свид. В. останал да ги изчака, а подс.Д. и Ш. се отправили към склада.
След това – на 23.12.2015 г.,
в неустановен час, подс.Д. и Ш. отишли до склада на ТД „Снабдяване и търговия МО“
ЕООД - гр.София, находящ се на ул*** в гр. Я.. С
помощта на остри метални парчета и камъни двамата разбили тухлена стена на
склада, и направили отвор, през който влезли в помещението. Оттам подс.Д. и Ш.
взели: 1 бр. меден прът с тегло 9 кг. по 12 лв. за килограм, на стойност 108
лв.; 22.85 кг. месинг по 8,94 лв. за килограм, на стойност 204,28 лв.; 15 кг.
бронз по 7,94 за килограм на стойност 119,10 лв.; 14 кг. бронзова тел по 7,26
лв. за килограм на стойност 101,64 лв.; 23 кг. бронз – овален, по 7,26 лв. за килограм
на стойност 166,98 лв.; 458.80 кг. бронз по 6,89 лв. за килограм, на стойност
3161,13 лв.; 40 кг. бронз по 6,82 за килограм, на стойност 272,80 лв.; 15 кг.
бронз по 5,88 лв. за килограм, на стойност 88,20 лв.; 24.80 кг. бронз по 5,75
лв. за килограм на стойност 142,60 лв.; 23 кг. бронз по 6,52 лв. за килограм,
на стойност 149,96 лв.; 81.10 кг. мед по 7,18 лв. за килограм, на стойност
582,30 лв. и 5 кг. месинг по 5,00 лв. за килограм, на стойност 25.00 лв., или вещи
на обща стойност 5121,99 лв., всички собственост на Министерство на отбраната
на РБ -гр. София. След като изнесли вещите от склада подсъдимият и Ш. ги
пренесли до автомобила на свид. В., който ги откарал на пункт за изкупуване на
черни и цветни метали, собственост на „Жакимит“ ЕООД – гр. Я.. На пункта
подсъдимият и Ш. продали вещите, а получените от продажбата пари разделили
помежду си.
Няколко дни по-късно – на
27.12.2015г., подс. Д. и А. Ш. решили отново да извършат кражба на метали от
същия склад. За целта взели от свид. В. лекия му автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег.№ А 6793 АТ, и с него в неустановен час, се придвижили до склада на ТД
„Снабдяване и търговия МО“ ЕООД - гр.София, находящ се на ул*** в гр. Я.. С
помощта на остри камъни разбили още малко тухлената стена на склада и през
отвора влезли в помещението. Оттам двамата взели 10 кг. дуралуминий по 4.80 лв.
за килограм, на стойност 48.00 лв.; 46 кг. дуралуминий по 1.90 за килограм, на
стойност 87.40 лв.; 29.50 кг. алуминий – валцован, по 3.24 лв. за килограм, на
стойност 95.58 лв. и 47 кг. алуминий по 2.51 лв. за килограм, на стойност
117.97 лв., или вещи на обща стойност 348,95 лв., всички собственост на
Министерство на отбраната на РБ - гр. София. След като изнесли вещите от склада,
подсъдимият и Ш. ги пренесли до лекия автомобил, с който дошли. След това
отишли на пункта за изкупуване на черни и цветни метали, собственост на „Жакимит“ ЕООД - Я., където продали вещите, а получените от
продажбата пари разделили помежду си.
Към
момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил осъждан четиринадесет
пъти с влязли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер – с
присъдите по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № *** на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС,
по НОХД ***. на ЯРС, по НОХД № *** на ЯРС, по НОХД № *** на ЯРС, по НОХД ***на
ЯРС, по НОХД № *** на ЯРС, по НОХД № ***на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД
№ ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № *** на ЯРС и по НОХД № ***. на
ЯРС.
С присъдата по НОХД *** на ЯРС, влязла в сила на 31.05.2013г., му е
наложено ефективно наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, извършено в периода 15-17.01.2013г.
Видно от отбелязването в справката за
съдимост, подсъдимият е изтърпял наложеното му с тази присъда наказание на 22.01.2015г.
След влизане в сила на горната присъда –
за времето от 02.06.2015г. до 04.06.2015г. подсъдимият е извършил друго
тежко умишлено престъпление против собствеността – по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, за което с присъдата по
НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 11.09.2015
г., е осъден ефективно на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това
наказание подсъдимият е изтърпял на 08.12.2015г., или две седмици преди
извършване на деянието, предмет на делото.
След
извършване на деянието, предмет на
настоящото производство, подс. Д. е осъждан още веднъж с влязла в сила присъда
за умишлено престъпление от общ характер - по НОХД № *** на ЯОС. С одобреното
споразумение за решаване на цитираното дело, влязло в сила на 30.05.2015г., е осъден ефективно на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, извършено на
28.01.2016г.
Направеното
от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – от показанията на
свидетелите И. В., Д. К., Д. Т., Ат. А., Р. Г. и Ж. П., от обективните находки,
отразени в протоколите за оглед на местопрестъпление от 28.12.2015г. и
приложените към тях фотоалбуми, от заключението на вещото лице, изготвило
назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по
делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни,
безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
І.
И от обактивна, и от субективна страна, подсъдимият е извършил престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1
вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй като за времето от 23.12.2015 г. до 27.12.2015 г., в гр. Я., на ул. ***,
от склад на ТД „Снабдяване и търговия МО“ ЕООД - гр. София, действайки в
условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с А. А.ов Ш. от гр. Я. /починал/, като съизвършител, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - разбиване на
тухлени стени, и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № А 6793 АТ, собственост на А. Х. ***, е отнел
множество чужди движими вещи на обща стойност 5 470,94 лв., от владението на
собственика им Министерство на отбраната - гр. София, без съгласието на неговия
представител, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив, както следва :
1. На 23.12.2015 г. в неустановен час в гр.Я., на ул. ***,
от склад на ТД „Снабдяване и търговия МО“ ЕООД - гр. София, действайки в
съучастие и след предварителен сговор с А. А.ов Ш. от
гр.Я. /починал/, като съизвършител, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот - разбиване на тухлени стени, и чрез използвайки
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ А 6793 АТ,
собственост на А. Х. ***, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. меден прът с тегло
9 кг. по 12 лв. за килограм, на стойност 108 лв.; 22.85 кг. месинг по 8,94 лв.
за килограм, на стойност 204,28 лв.; 15 кг. бронз по 7,94 за килограм, на
стойност 119,10 лв.; 14 кг. бронзова тел по 7,26 лв. за килограм, на стойност
101,64 лв.; 23 кг. бронз – овален, по 7,26 лв. за килограм, на стойност 166,98
лв.; 458.80 кг. бронз по 6,89 лв. за килограм, на стойност 3161,13 лв.; 40 кг.
бронз по 6,82 за килограм, на стойност 272,80 лв.; 15 кг. бронз по 5,88 лв. за
килограм, на стойност 88,20 лв.; 24.80 кг. бронз по 5,75 лв. за килограм, на
стойност 142,60 лв.; 23 кг. бронз по 6,52 лв. за килограм, на стойност 149,96
лв.; 81.10 кг. мед по 7,18 лв. за килограм, на стойност 582,30 лв. и 5 кг.
месинг по 5,00 лв. за килограм, на стойност 25.00 лв., или вещи на обща
стойност 5121,99 лв., от владението на собственика им - Министерство на
отбраната на РБ - гр. София, без съгласие на ръководството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и
е извършено в условията на опасен рецидив, и
2. На
27.12.2015 г. в неустановен час в гр.Я., на ул***, от
склад на ТД „Снабдяване и търговия МО“ ЕООД - гр. София, действайки в съучастие
и след предварителен сговор с А. А.ов Ш. от гр.Я.
/починал/, като съизвършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот - разбиване на тухлени стени, и чрез използвайки моторно
превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ А 6793 АТ,
собственост на А. Х. ***, е отнел чужди движими вещи - 10
кг. дуралуминий по 4.80 лв. за килограм, на стойност
48.00 лв.; 46 кг.
дуралуминий по 1.90 за килограм, на стойност 87.40 лв.; 29.50 кг. алуминий –
валцован, по 3.24 лв. за килограм, на стойност 95.58 лв. и 47 кг. алуминий по 2.51 лв.
за килограм, на стойност 117.97 лв., или вещи на обща стойност 348,95 лв., от
владението на собственика им - Министерство на отбраната на РБ - гр. София, без
съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен
рецидив.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен
начин от показанията на св. В., които, като хармонизиращи с останалите гласни
доказателства и с обективните находки, отразени в протоколите за оглед от
28.12.2015г. и приложените към тях фотоалбуми, се кредитират изцяло.
Обективно, във
всеки един от случаите предмет на
престъплението са вещи, които към момента на отнемането им са били годни за
употреба по предназначение.
От обективна страна подсъдимият е извършили две деяния, всяко от които осъществява
признаците от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като във всеки един от случаите, вземайки вещите от от склада и
отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на
собственика върху тях и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, във всеки
от случаите е налице прекратяване владението на собственика върху вещите, което
е настъпило вследствие деянието на подсъдимия, и при липсата на съгласие за
това от страна на самия собственик.
Обективно, се касае за извършени от подсъдимия взломни
кражби, тъй като, за да си осигури и да улесни достъпа си до вещите, същият
е разбил тухлената стена на склада, като по този начин е разрушил преграда, която
по естеството и предназначението си цели да изключи достъпа на трети лица до
вещите. Т.е., същият е осъществил квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3, предл.2 от НК.
Обективно, подсъдимият е осъществил и квалифицирания
състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.1 от НК, тъй като за
придвижването си до местопрестъплението е използвал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № А 6793 АТ, който, според параграф 6, т.12 от
ДР на ЗДвП, е моторно превозно средство.
Обективно, деянията са квалифицирани и с оглед субекта на
престъплението - по т.5 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като са осъществени от
две лица, сговорили се предварително за това. Това е така, защото подсъдимият и
А. Ш. /починал/ не са взели решението за извършване на кражбите непосредствено
преди това, а по-рано, когато в предварително проведен разговор и в сравнително
спокойна обстановка, са взели решение да извършат кражба на метални вещи от склада
на МО. Освен това, е налице задружно участие от страна на подсъдимия и на Ш.
при извършване на деянията, тъй като и в двата случая всеки един от тях е
участвал в самото изпълнителното деяние на престъплението – както в отнемането
на вещите, така и в установяване на своята фактическа власт върху тях, т.е.,
действали са в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на извършителство.
С оглед на възприетата
квалификация на извършеното от подсъдимия по т.5 на чл.195, ал.1 от НК, следва
да се отбележи още, че обективно, деянията не представляват маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не са с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Завишената степен на обществена опасност се обуславя както от високата динамика
на този вид престъпления в страната и региона и от големия брой и високата
стойност на отнетите вещи, възлизаща на 5 470,94 лева, така и от
обстоятелствата, които ги характеризират като осъществяващи признаците на
посочените по-горе квалифициращи състав на т.3 и на т.4 на чл.195, ал.1 - НК.
Това е така, защото по аргумент за обратното от ал.3 на чл.195 от НК (която
препраща само към т.2 и т.6 на чл.195 ал.1 от НК), възможността за маловажни
случаи на престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.4 от НК поначало е изключена.
Освен това, завишената степен на обществена опасност на конкретните деяния се
обуславя и от обстоятелствата, свързани с времето на извършването им – нощем.
При това положение, тъй като по изложените по-горе съображения, деянията се
явяват извършени от две лица, след предварителен сговор помежду им, и не
представляват маловажен случай, обективно подсъдимият е осъществил и
квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.5 от НК.
От
обективна страна, подсъдимият е
действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК,
тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС,
влязла в сила на 31.05.2013г. му е било наложено ефективно наказание от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВБОДА за тежко умишлено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК. При това положение след като посоченият размер на наказанието лишаване от
свобода не е по-малко от година, изпълнението му не е отложено по чл.66 НК, и с
оглед размера на предвиденото наказание от три до петнадесет години,
престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, умишлено е и е
извършено след навършване на пълнолетие, обективно деянието осъществява
признаците на престъпление извършено в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Обективно деянието се явява извършено и в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б” НК, тъй като
отделно от горната присъда Д. е бил осъждан на лишаване от свобода за умишлено
престъпление от общ характер и с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, като от
изтърпяване на наказанията по тези две присъди не е изтекъл петгодишният срок
по чл.30, ал.1 от НК, изключващ приложението на правилата на чл.28 и 29 от НК.
От
субективна страна във всеки от
случаите подсъдимият е действал с предварителен пряк умисъл. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с
намерението противозаконно да ги присвои. Намерението за своене се установява
от действията на подсъдимия по последваща реализация на вещите, предмет на
кражбата, и изразходване за лични нужди на средствата, получени при
реализацията им. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял
противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал и
противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи.
Разбирал е, че стената на склада е от естество да изключи достъпа на трети лица
до вътрешността му, и респ. до намиращите се там вещи, че преодоляването на тази
преграда съществено ще го улесни при осъществяване на намеренията му и е целял
именно това, както и, че използването на горепосоченото моторно превозно
средство съществено ще го улесни при осъществяване на намеренията му. Същевременно
подсъдимият е знаел и това, че при отнемането на вещите не действа сам, както
и, че върши деянията, след като вече е бил осъден с влезли в сила присъди за
други престъпления.
И обективно, и субективно,
подсъдимият е действал в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като в един непродължителен период от време – от
23.12.2015 г. до 27.12.2015 г., т.е., в рамките на четири дни, е извършил две
деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състава на престъплението
кражба по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно и субективно
всяко последващо деяние се явява продължение на предходното.
Поради изложеното съдът намери, че подс.
Д. действително е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК,
за което е предаден на съд, поради което го призна за виновен по така предявеното
му обвинение.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години. При това положение, с оглед императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът
определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът определи на подс. Д. наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под средния размер на предвиденото в закона, при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства – признанието на вината, както и
социалното му положение и липсата на средства за задоволяване на елементарни потребности,
като причина за извършване на деянието. От друга страна, при определяне такъв
размер на наказанието, съдът отчече завишената степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, от обстоятелството, че в рамките на четири
дни – за времето от 23.12.2015г. до 27.12.2015г., същият е извършил две деяния,
всяко едно от които поотделно осъществява състава на тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.196, ал.1, т.2 от НК, от високата степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, който към момента на извършване
на деянието е бил осъждан дванадесет пъти за тежки умишлени престъпления от общ
характер, всички против собствеността и квалифицирани по няколко квалифициращи
признака, без да се имат предвид присъдите по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ***.
на ЯРС, водещи до квалифициране на извършеното като такова в условията на опасен
рецидив, като след извършване на деянието е бил осъждан още веднъж на лишаване
от свобода с влязла в сила присъда за такова престъпление – по НОХД № ***. на
ЯРС. Освен това, деянието предмет на настоящото производство е извършено само
две седмици след изтърпяване на наложеното му по НОХД № ***. на ЯРС ефективно наказание
от шест месеца лишаване от свобода. Последните обстоятелства налагат извод, че
се касае за лице с трайно установени престъпни навици и сочи, че спрямо подсъдимия
е необходимо по-интензивно и продължително наказателноправно въздействие, тъй
като очевидно, предходните осъждания на лишаване от свобода не са оказали
необходимото поправително и възпиращо въздействие върху личността му. Затова
съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност
на предвиденото в закона най-леко наказание от три години лишаване от свобода.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на
подс. Д. наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА (54 месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така
определеното му наказание с една трета, т.е., с 18 месеца, и му наложи
наказание от ТРИ ГОДИНИ (тридесет и шест месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО
ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
С оглед предходните осъждания на подс. Д.
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер – с присъдите по НОХД № ***
на ЯРС и по НОХД № ***. на ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй като престъплението,
предмет на настоящото дело е умишлено, и от изтърпяване на предходното
ефективно наказание лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № ***.
на ЯРС, не са изтекли повече от пет години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.
„б” от ЗИНСЗ , съдът постанови наложеното му наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
При този изход
на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му
обвинение, съдът намери, че предявения от гр. ищец Министерство на отбраната на
РБ - София против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди е доказан по основание и размер, поради което го
уважи изцяло, до пълния претендиран размер от 5 470,94 лв., като съобразно направеното искане, присъди и законна лихва върху исковата
сума, считано от датата на увреждането – 23.12.2015
г., до
окончателното й изплащане.
ПО ВЪПРОСА ЗА
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
При обсъждане на въпросите по чл.301,
ал.1, т.11 от НПК съдът счете, че веществените доказателства по делото – 2 бр.
работни ръкавици-кожени, жълто-сиви на цвят; 1 бр. черна кожена чанта /за
кръста/; 1 бр. хартиен лист с надпис „Бронзови пръти 15 кг.”, увит с медна тел; 1
бр. пластмасов фрагмент от автомобилна лайсна, сиво-черна на цвят; множество
парчета от твърд метал с неправилна форма и различна големина, синьо-сиви на
цвят; 1 бр. метален катинар със счупена халка, сив на цвят, с надпис „Euro masters”, като вещи без стойност, следва да бъдат унищожени по
реда на ПАС.
При този изход на делото, тъй като
подсъдимият бе признат за виновен по предявените му обвинения, на основание
чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени и направените в досъдебната
фаза на делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 141,20 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и
по сметката на ОД на МВР – Я.. На същото основание, с оглед позитивното
произнасяне по претенцията на гражданския ищец, подсъдимият беше осъден да
заплати в приход на бюджена на съдебната власт и по сметката на ЯРС 4 % ДТ
върху уважения граждански иск в размер на 218,84 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: