№ 20033
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц. СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.А
като разгледа докладваното от Ц. СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110115145 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба от 18.03.2024 г., подадена от Н. С. Х., ЕГН **********, и
уточнителни такива, срещу В. П. П., ЕГН **********, които се поддържат и в съдебно
заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил актове на домашно насилие
спрямо молителката на 02.02.2024 г., както и последващи такива на посочените в
уточнителните молби от 19.03.2024 г и 04.04.2024 г. дати. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва изцяло молбата. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ответникът и молителката имат общо дете, което се
установява и от представеното по делото удостоверение за раждане (л. 13 от делото), поради
което и ответникът попада сред кръга от лицата посочени в чл. 3 ЗЗДН.
На основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита №
133/30.04.2024 г. в полза на молителката.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника
1
на процесните дати.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения на страните обстоятелствата, че същите са родители на детето Александър В. П.,
както и че телефонния номер на молителката е **********, а на ответника ********** (л.
54 от делото).
Представената по делото електронна кореспонденция съдът не цени, доколкото от
същата не се установява кога и между кои телефонни номера е водена тя (л. 5-л.12 от
делото).
От показанията на св. Екатерина Григорова и на св. Илияна П. (поради техническа
грешка в протокола от о.с.з. на 11.10.2024 г. е вписана с имената Екатерина Михайлова
Григорова – л. 63 и л. 64 от делото), майка на ответника, като съдът прецени последните по
реда на чл. 172 ГПК, се установява, че страните са разделени от повече от година, като след
раздялата им, ответникът е звънял на молителката във връзка с общото им дете. Показанията
на свидетелите следва да бъдат кредитирани в тази им част като логични и обективни. Съдът
не кредитира показанията на св. Григорова в останалата им част, доколкото от същите не
могат да се установят конкретни дати, на които свидетелят посочва да е видял молителката
да получава нападки от ответника под формата на заплахи и обиди по телефона, вкл. и чрез
съобщения, а показанията на св. П. в останалата им част съдът не ги обсъжда, доколкото
същите са неотносими към предмета на делото (л. 63 и л. 64 от делото).
Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 15 от делото),
която обаче не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН при липса на други доказателства. За да е годно доказателствено средство,
тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в
редовната молба за защита актът е описан. Съдът няма право да указва на пострадалия да
представи годна (пълна) декларация, защото би нарушил своето безпристрастие – неговото
задължение се простира само до там да укаже, че не се сочат доказателства за процесния
насилнически акт и неговото авторство. В конкретния случай, представената декларация не
се явява годно доказателствено средство за изложените в нея обстоятелства, доколкото
същата не индивидуализира твърдените актове на домашно насилие по време, място и начин
на извършване. Предвид това разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е неприложима в
процесната хипотеза. Доколкото декларацията се явява негодно доказателствено средство по
смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, същата не може да породи последиците, които законът свързва
с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на
заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице.
Други относими към предмета доказателства не са представени.
Горното налага като единствено възможен извода, че твърденията на молителката за
осъществяването на процесните актове на домашно насилие са недоказани. Недоказаният
факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и
неговите правни последици.
2
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в
случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно
насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта на
доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни. Представени са списъци по
чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката следва
да заплати на ответника разноски в размер на 800,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение (л. 42 от делото).
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ри
Така мотивиран, Софийският районен съд, 92 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. С. Х., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу В. П. П., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника
да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Н. С. Х., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Н. С. Х., ЕГН **********, да заплати на В.
П. П., ЕГН **********, сумата в размер на 800,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати незабавно на РУ-СДВР по местоживеене на
страните, за сведение, че издадената заповед за незабавна защита № 133/30.04.2024 г. е
преустановила своето действие.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4