№ 1837
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110213009 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 13 от 23.09.2022 година изпълнителният
директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е наложил на ЕТ „**********” с
ЕИК *********** имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл.64, ал.1 от ЗЕВИ за нарушение на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ вр. чл.4, ал.3, т.2 от Наредба № РД-
16-117 от 14.10.2011г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на
гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници(Наредбата).
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата освен общите
оплаквания за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, се излагат
конкретни оплаквания за непълноти при описание на нарушението в съдържанието на
наказателното постановление, а именно- липса на данни за количеството произведена
енергия и нейното последващо изкупуване, както и липса на индивидуализация относно
вида на заявлението за гаранции, които пропуски се определят като основание за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
***********, който поддържа искането за отмяна на НП по изложените в жалбата
аргументи.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Пантев, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление,
1
като препраща към становището депозирано ведно с административно- наказателната
преписка.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
наказващия орган, и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят ЕТ “************”, ЕИК ***********, едноличен търговец,
регистриран в Република България, със седалище и адрес на управление в село ********,
област Видин, представлявано от Габриела Руменова Тодорова.
Едноличният търговец бил производител на електрическа енергия от възобновяем
източник, като стопанисвало фотоволтаична електрическа централа ФтЕЦ “********”,
разположена в землището на с.********, община Белоградчик, област Видин, с мощност
0,1128 МW(112.8 kW)
Съгласно чл.34 ЗЕВИ, за всяка единица произведена по този начин енергия,
Агенцията за устойчиво енергийно развитие издава гаранция за произход(произход и
прехвърляне), която е предназначена да послужи на крайния потребител като доказателство
за произхода на потребената от него енергия. В тази връзка производителите на енергия от
възобновяеми източници, периодично декларират пред АУЕР вида и количеството на
произведената енергия.
Заявленията за произведена енергия се подават по реда и в сроковете определени с
Наредба № РД-16-117 от 14.10.2011г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и
признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, издадена
въз основа на изричната законова делегация на чл.35, ал.4 ЗЕВИ. Периодът включен в
заявлението може да обхваща един или няколко месеца, стига да са спазени предвидените в
чл.4, ал.3 от Наредбата срокове, който за енергийни обекти с тип и мощност, съответни на
стопанисвания от жалбоподателя е до края на месеца, следващ месеца, през който енергията
е била произведена.
На 09.07.2022г. ЕТ „************“ подала заявление вх. № ВГ-01-761 по посочения
ред за издаване на гаранция за произход на електроенергия- 18,6315 МW/h произведена през
месец юли 2021г. и прехвърлена в електроразпределителната мрежа чрез „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, видно от приложения Протокол от 31.07.2021г.
При това служителите на Агенцията констатирали забавяне относно произведената
през посочения период, електроенергия, срокът за декларирането, на която бил до края на
месец август 2021г.
В тази връзка на 25.08.2022 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 450/25.08.2022 година от страна на свидетеля С. ******, с
който срещу ЕТ “************”, с ЕИК *********** било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че в качеството си на производител на
енергия от възобновяем източник не е подал заявление за издаване и прехвърляне на
2
гаранции за произход на произведената през месец юли 2021г. електрическа енергия в
законоустановения срок, а именно- до 31.08.2021г.
Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.34,
ал.8 от ЗЕВИ вр. чл.4, ал.3 т.2 от Наредба № РД-16-117 от 14.10.2011г. за условията и реда за
издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията на
възобновяеми източници.
На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение
било съставено наказателно постановление (НП) № 13 от 23.09.2022 година, с което
изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е наложил на ЕТ
„**********” с ЕИК *********** имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на
основание чл.64, ал.1 от ЗЕВИ за нарушение на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ вр. чл.4, ал.3, т.2 от
Наредба № РД-16-117 от 14.10.2011г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и
признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници(Наредбата).
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля С. ******, дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН 450/22.08.2022година; Наказателно
постановление (НП) № 13 от 23.09.2022 година, Заявление вх. № ВГ-01-761/09.07.2022г. и
приложения към същото, покана за съставяне на АУАН, Заповед № РД-04-172/01.04.2022г.
на изпълнителния директор на АУЕР и останалите документи.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля С. ******,
тъй като същите се явяват логични и последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Последните, приобщени на
осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност по несъмнен начин установяват
фактите, включени в предмета на доказване по делото. Съдът възприема в цялост
приобщените по делото писмени доказателства, като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от легитимирано за това
лице- адресат на санкцията, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява
допустима. Разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по чл.334 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН, да извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление, се явява неоснователна в искането за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
3
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 450/22.08.2022
година, който е съставен от компетентен орган- С. ******- главен експерт в АУЕР, в
рамките на материалната и териториална компетентност на последния, произтичаща от
Заповед № РД 04-172/01.04.2022г. на изпълнителния директор на АУЕР, с която на
основание чл.69, ал.1, т .3 ЗЕВИ са определени длъжностните лица, които да съставяте
актове за установените административни нарушения.
Наказателното постановление предмет на съдебен контрол в рамките на настоящото
производство издадено от териториално и материално компетентен орган-изпълнителен
директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, съгласно произтичащото
непосредствено от разпоредбата на чл.69, ал.2, т.3 от ЗЕВИ, овластяване.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, както и сроковете за това. Съдът намира, че ясно и в пълнота е описано
констатираното нарушение, като са посочени всички съставомерни признаци на същото,
обусловили ангажирането на административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице, с което в достатъчна степен е гарантирано правото на защита на
същого- посочени са деянието, изразило се в бездействие, фактическите и правни
основания, от които произтича задължението за действие, датата и мястото на извършване
на нарушението. Действително в АУАН и НП не са посочени точно произведените през
процесния период количества, нито факта на последващата им продажба, но с това не е
ограничено правото на защита, нито пък те са елемент от състава на конкретното
нарушение. Следва изрично да се отбележи, че посочените обстоятелства- количество
произведена енергия, както и последващото й изкупуване са безспорно установени в хода на
настоящото производство на база представените от жалбоподателя ведно със самото
заявление документи, т.е. наличието и установяването на тези факти не съставлява
процесуална изненана и не нарушава правото на защита. Също така не може да се определи
като неяснота в съдържанието на наказателното постановление липсата на конкретизация
относно вида заявление, подлежащо на подаване в посочения срок, а именно за издаване или
за издаване и прехвърляне на гаранции за произход, доколкото вида на заявлението се
определя от волята на задълженото лице, доколкото самият производител на енергия от
възобновяеми източници има възможността да подаде един от двата вида заявления, според
разпореждането с произведената енергия, като служителите на АУЕР или АНО в частност,
нямат как да знаяет кое от двете заявления следва да бъде подадено, преди изпълнение на
задължението, поради което алтернативното им посочване в текста на НП не съставлява
неяснота в описанието на нарушението.
На следващо място спазени са сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН.
Това произтича от обстоятелството, че задължението за подаване на заявление за издаване
на гаранция за произход е последица от производството на същата. При това наказващата
4
администрация- АУЕР, фактически бива информирана за произведената енергия, нейният
обем и периода на производство едва с подаването на заявлението за издаване на гаранции,
поради което не може да се твърди, че още след изтичане на срока за заявяване е станало
известно нарушението и е открит нарушителя. При това началото на 3-месечния срок, в
случая е поставено с депозиране на заявлението на 09.07.2022г., при което съставения на
25.08.2022г. АУАН, се явява съставен в рамките на тримесечния срок от откриване на
нарушителя, както и в рамките на една година от извършването му, с което са спазени
изискванията на чл.34, ал.1 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно съставения АУАН и издаденото НП, ЕТ “************” не е спазило
установените в чл.4, ал.3, т.2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011г., срокове за подаване
на заявление за издаване на гаранция за произход на енергия от възобновяеми източници, с
което е нарушен чл.34, ал.8 ЗЕВИ.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващия орган е подвел фактите под
посочената в НП материално правна норма. Това произтича от обстоятелството, че за
едноличния търговец-жалбоподател, като производител на енергия от възобновяем
източник(фотоволтаична електроцентрала), е съществувало задължение да подаде пред
АУЕР, заявление за издаване на гаранция за произход и прехвърляне на енергията в
определен срок. Предвид произведеното количество, а именно 18.6315 МW, то не е налице и
изключението на чл.4, ал.4 Наредбата вр. чл.34, ал.1 ЗЕВИ, за освобождаване от задължение
за подаване на заявлението, доколкото произведеното през месец юли 2021г. количество
значително надхвърля минималния праг, за който е допустимо издаване на гаранции. С
оглед обема на производствената мощност, а именно предвид наличието на обща
инсталирана мощност 0,1128 МW (112.8 kW) т.е. над 30kW, срокът за подаване на
заявлението за издаване на гаранции се определя по правилата на чл.4, ал.3, т.2 от
Наредбата, тъй като енергийния обект не попада в тези по чл.24, т.1 ЗЕВИ, т.е. срокът е до
края на календарния месец, следващ този, през който е произведена енергията. Следователно
за енергията произведена през месец юли 2021г., едноличният търговец е следвало да
подаде заявление в срок до 31.08.2021г., и като не е сторило това, на посочената в АУАН
дата- 01.09.2021г. е било осъществено правнорелевантното за отговорността бездействие. С
липсата на своевременно извършено заявяване, което е направено едва на 09.07.2022г.,
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ, подаването на заявленията
за издаване на гаранция за произход да се извършва по установения с Наредбата, ред, което
означава и в предвидените в същата срокове.
Доколкото нарушението е извършено от едноличен търговец, въпросът за
субективната страна на деянието не се поставя.
С оглед на това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя “ ЕТ
“************” по реда на чл.64, ал.1 от ЗЕВИ, предвиждащ за извършеното нарушение на
5
чл.34, ал.8 от ЗЕВИ да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лева.
Санкцията наложена на търговеца- 500 лева, е в размер равен на минималния, предвид, на
което и с оглед правомощията на съда в настоящото производство не се нуждае от
допълнително обсъждане. Следва единствено да се отбележи, че настоящият случай не
разкрива признаците на маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН, като не само не са
отличава от другите нарушения от същия вид в посока по-ниска степен на обществена
опасност, а напротив налице са обстоятелства завишаващи същата- значителния период на
забава, който надхвърля десет месеца, както и количеството произведена енергия, която
повече от осемнадесет пъти надхвърля прага по чл.34, ал.1 ЗЕВИ, с който се свърза
задължението за подаване на заявление.
С оглед изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, като издадено при спазване на процесуалните правила, точно установена
фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.
От страните не се претендират разноски и съдът не дължи служебно произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 13 от 23.09.2022 година
изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е наложил на ЕТ
„************” с ЕИК *********** имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева
на основание чл.64, ал.1 от ЗЕВИ за нарушение на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ вр. чл.4, ал.3, т.2 от
Наредба № РД-16-117 от 14.10.2011г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и
признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници(Наредбата).
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6