О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1264

Бургас, 30.10.2015 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия :  ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ

като разгледа докладваното от съдията т.д. №  234 описа на съда за 2015 г., за да се произнесе по реда на чл.374 вр. чл.146 ГПК, съобрази  следното:

Делото е образувано по повод искова молба на „ГОРСТРОЙ“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Камелия Лазарова, адрес гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл. 128, ет. 1, ап. 37 против Община Царево, представлявана от кмета Георги Лапчев, адрес гр. Царево, ул. Хан Аспарух № 36.

Съдът е връчил препис от молбата и приложенията на ответника.

В срока по закона е постъпил отговор от ответника.

Отговорът е връчен на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба.

Допълнителната искова молба е депозирана в срока /24.09.2015 г. в 23.44 часа/ и връчена на ответника, който е внесъл допълнителен отговор.

Книжата по настоящото дело са съставени и  разменени редовно.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че на 28.11.2001 г. страните са сключили предварителен договор за замяна на недвижими имот. Съгласието е било дружеството да прехвърли на общината свой недвижим имот – почивна база от 4 бр. полумасивни къщи, построени в парцели №№ 6, 14, 15, 7, кв. 60 по ЗП на гр. Ахтопол, а общината се е задължила да учреди в полза на дружеството ограничено право на строеж върху собствени парцели, находящи се в кв. 100 по ЗП на гр. Ахтопол- зона север, на цена равна на стойността на почивната база. За сключването на предварителия договор ОС на Община царево е взел нарочно решение № 172 по протокол № 19 от 21.05.2001 г. на 04.12.2001 г. дружеството предало на общината своите недвижими имоти, за което е бил съставен приемо -предавателен протокол. На 03.09.2003 г., с нарочно писмо дружеството било уведомено, че кметството Ахтопол е дало съгласие да се учреди ограниченото вещно право на строеж върху парцелите по плана на града. По искане на дружеството до кмета на ответната община, на 04.12.2003 г. е била издадена виза за проучване и проектиране. Страните по предварителния договор се съгласили окончателния договор да се сключи след приключване на процедурата по отделянето на гр. Ахтопол в самостоятелна община. До обособяването на града в самостоятелно община не се стигнало, тъй като МС на РБ отказал. Ищецът многократно отправял покани до ответната община за сключване на окончателния договор, на което общината не се отзовала. Поради това с нотариална покана, връчена на кмета на общината на 06.04.2009 г., ищецът изявил воля да развали предварителния договор ако общината в 7-дневен срок не изпълни задължението си да сключи окончателен. Със същата покана е поискано и обезщетение.  При факта на развалянето на договора общината дължи връщане на предадените недвижими имоти и обезщетение за периода на ползването им от датата на предаването им – 04.12.2001 г. до реалното им връщане. Обезщетението следва да е в размера на пазарния наем съобразно предназначението им за сезонно ползване. За времето от 01.06.2006 г. до 30.06.2009 г. обезщетение е присъдено с решението по гд № 681/2009 г. на БОС и решение по вгд № 28682011 г. на БАС, като общината е и осъдена да върне на дружеството  предадената ведомствена почивна база. За времето от 01.07.2009 г. до 30.06.2012 г. също е присъдено обезщетение с решение по вгд № 281/2014 г. на БАС.

        Твърди се, че общината не е заплатила на ищеца обезщетение за следващия период – от 01.07.2012 г. до 15.09.2014 г.у а именно:

            за 2012 г. /01.07.2012 – 15.09.2012/ -   9 585 лв;

            за 2013 г. / 15.06.2013 – 15.09.2013/ - 11 505 лв;

            за 2013 г / 15.06.2014 – 15.09.2014/  - 11 505 лв.

          Ответната община дължи и лихви за забава върху главниците за времето от изтичането на почивния сезон за съответната година до датата на исковата молба, а именно:

             За 2012 г. – 2 597, 74 лв;

             За 2013 г. – 1943, 91 лв;

             За 2014 г. –   775, 85 лв.

          Отделно от това общината дължи и обезщетение за вреди изразяващи се в повреждане на имотите, поради неполагане на грижи за времето след месец май 2012 г. и особено от пролетта на 2013 г. Общият размер на тези вреди е 12 000 лв. и се изразяват в следното: изместени и деформирани външни фасадни плоскости от гипсокартон на бунгалата; износена, неподдържана и липсваща дървена дограма на бунгалата и вратите; неподдържана и повредена дъсчена обшивка на стрехите и триъгълните надзидове; пробита фасадна стена на всяко бунгало за димоотвод и опушени и неподдържани стени; деформирани и липсващи циментови замазки и бетонова настилка на площадките, терасите и тротоарите; неподдържани и увредени покриви; липсващи и повредени жалузи; липсваща ограда и метални портални врати на рочивната база; разрушена вертикална планировка и бетонови алеи; увредено и липсващо ВиК оборудване и уреди; увредена и липсваща ел. инсталация и ел. уреди; увредени и липсващи замазки, мазилки, елементи, парапети, обзавеждане и др.; цялостно увредено състояние непозволяващо ползването на почивната база.  

Ищецът отправя искането: да бъде осъден ответника да заплати:

      1/ сумата  общо 32  595 лв., представляваща обезщетение в размер на пазарния наем за лишаване от ползването на предадена почивна база – четири броя полумасивни сгради за периода 01.07.2012 г. до 15.09.2014 г., от които :

      за 2012 г. /01.07.2012 – 15.09.2012/ -   9 585 лв;

      за 2013 г. / 15.06.2013 – 15.09.2013/ - 11 505 лв;

      за 2013 г / 15.06.2014 – 15.09.2014/  - 11 505 лв.

    2/ сумата общо 5 317, 50 лв., представляваща законна лихва за забава върху всяка главница за периода от датата следваща изтичането на всеки почивен сезон на съответната година /от 16-ти септември/ до датата на исковата молба, от които:

         За 2012 г. – 2 597, 74 лв;

         За 2013 г. – 1943, 91 лв;

         За 2014 г. –   775, 85 лв.

      3/           сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за вредите на почивната база, настъпили след месец май 2012 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

      4/ сумата, представляваща съдебни разноски.

Правна квалификация: Исковете имат правното си основание в чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът оспорва основателността. Твърди, че ищецът не е собственик на сградите, а собственик е Община Царево. Позовава се на чл. 92 ЗС, тъй като същите били построени върху общинска земя. Независимо от това, евентуално, прави възражение за прихващане, представляващо обезщетение за ползването от страна на ищеца на поземлените имоти, върху които са построени бунгалата за времето от 20.04.2009 г. до момента. Възражението не е уточнено по размер, поради което представлява нередовно процесуално действие, което следва да се укаже на ответника.

          На следващо място ответникът твърди, че не е осъществявал владение върху имота на ищеца, поради което не дължи обезщетение. Евентуално, оспорва размера на предявените искове.

          В допълнителна искова молба ищецът уточнява имотите, върху които са построени бунгалата: парцел 6 – 00878.501.451; парцел 14 – 00878.501.459; парцел 15 – 00878.501.460 и парцел 7 – 00878.501.452. Твърди, че ответника е обвързан със СПН по предходни спорове между страните по отношение собствеността върху почивната база и ползването й. Твърди, че е собственик на четирите бунгала по правоприемство от ДФ „Горстрой“ и на самостоятелно основание – придобивна давност за времето от 1991 г., когато е владял имотите необезпокоявано  и явно.

      Оспорва твърдението, че сградите са собствени на общината по приращение. Същите са построени през 1989 г., когато общината е нямала собственост.

     Оспорва, че общината е собственик на земята, върху която са построени сградите, поради което и оспорва актовете – 4 бр. за общинска собственост на съответните парцели.

      По възражението за прихващане счита, че същото не следва да се приема, тъй като е въведено в предходен съдебен процес /вгд № 1743/2014 г. БОС/ и не е било уважено. Възразява по възражението за прихващане по същество, тъй като общината не е собственик на земята. От друга страна ищецът не е създавал пречки за ползването на земята, още повече, че бунгалата и до момента не са върнати на ищеца.

      В допълнителен отговор общината поддържа възраженията си.      Възразява и по въведените от ищеца поземлени имоти, като твърди, че върху тях не са  построени процесните бунгала.  Оспорва придобиването на имота по давност, тъй като от 1991 до 2001 г. е бил държател, а след 2001 г. не е притежавал фактическата власт. Твърди, че четирите бунгала представляват незаконни строежи, поради което претенциите за обезщетение са неоснователни.

   По възражението за разглеждане по общия ред:

    В нарочна молба ищецът е направил възражение и моли исковете да се разгледат по общия ред, а не по гл. ХХХІІ ГПК. Възражението е несъстоятелно. Ищецът не е компетентен да го въвежда, тъй като съгласно закона – чл. 369 ГПК възражение, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове може да прави само ответник или да се повдига служебно.

          По възражението за прихващане:

          Съдът  не приобщава към предмета на спора въведеното от ответника възражение за прихващане, тъй като същото е въведено в предходен съдебен процес и съдът се е произнесъл по същество, поради което е налице СПН. Още повече, че същото не е уточнено по размер. 

        Относно доказателствата:

         Ищецът е приложил писмени доказателства, които са относими и ще се допуснат. Поискал е издаване на съдебни удостоверения в допълнителната искова молба, което също е допустимо. Допустимо е и разпит на свидетели. Поискано е и назначаване на съдебни експертизи, което е съобразено с предмета на спора.

           Ответникът е поискал също назначаване на експертизи, като въпросите не са съобразени с предмета на спора и не следва да се допускат. Приложените от него писмени доказателства ще се допуснат. По искането за разпит на свидетели на ответника, както и останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на страните и отделяне на спорно от безспорно.

По доказателствената тежест.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Предвид естеството на иска тежестта на доказване е у ищеца, който по основанието следва да доказва: намаляване актива на имуществото му, обогатяването на ответника със същата сума, връзката и общите факти между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Ответникът доказва възраженията си.

Мотивиран от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

НАСРОЧВА делото за 09.12.2015 г. от 09.30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящето определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото.

ДОПУСКА приложените писмени доказателства.

ДА се издадат исканите съдебни удостоверения.

ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при довеждане.

ДОПУСКА съдебно – икономическа експертиза, която да даде заключение на въпросите в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Златинка Лефтерова.

ЗАДЪЛЖАВА   ищеца да заплати депозит от 400 лв. в 3-дневен срок от съобщението.

ДОПУСКА съдебно – техническа експертиза, която да даде заключение на въпросите в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Янко Добрев.

ЗАДЪЛЖАВА   ищеца да заплати депозит от 400 лв. в 3-дневен срок от съобщението.

ОБЯВЯВА че по останалите искания ще се произнесе в открито заседание.

 УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

                                Окръжен съдия: