№ 10
гр. Пловдив, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500517 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Р.“ ООД против Решение № 176/
30.08.2024 г. по гр. д. № 149/2023 г. на ОС - Смолян, с което е осъден да
заплати на основание чл. 288 – 286 и чл. 294 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 240 ЗЗД
на Н. Р. Б. сумата от 226 895. 91 лв. – главница по договор за заем от
10.07.2015 г., ведно с натрупана договорна лихва в размер на 43 683. 38 лв. за
периода 01.01.2021 г. – 31.10.2022 г., както и законна лихва върху главницата
за периода 15.03.2023 г. до окончателното й плащане.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Оспорва се доказателствения извод на
съда, че сумата, формираща главницата по иска, е предадена на
жалбоподателя в качеството му на заемател, както и правните изводи за
отхвърляне на възражението за нищожност на клаузата за лихви поради
прекомерност и за изтекла погасителна давност. Излагат се съображения за
неоснователност на предявените искове поради липса на убедителни
доказателства за предаване на паричните суми, като при условията на
евентуалност се поддържа липса на основание за предаването им. Между
1
страните не е бил сключван договор за паричен заем, тъй като по него
парични средства не са предадени на ответното дружество, а ако има някакво
предаване на парични средства, претенцията за връщането им е погасена по
давност, като наред с това се поддържа възражението за нищожност на
договора за заем. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното
решение, вместо което бъде постановено ново, с което да се отхвърлят
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Н. Р.
Б., която чрез пълномощниците си оспорва въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Н. Р. Б. е предявила против „Р.“ ООД два обективно съединени иска: иск
за сумата от 227 500 лв., представляваща главница по Договор за заем от
10.07.2015 г., както и иск за сумата от 70 966. 13 лв. – договорна лихва за
периода 01.01.2021 г. – 31.10.2022 г.
С обжалваното решение предявените искове са уважени частично
съответно за сумата от 226 895. 91 лв. за главница и 43 683. 38 лв. за
договорни лихви, като в отхвърлителната част е влязло в сила поради
необжалването му от ищеца.
Предявените искове се основават на сключения на 10.07.2015 г. между Н.
Р. Б. и „Р.“ ООД договор, наименуван „Договор за паричен заем“, който има за
предмет уреждане на условията и сроковете за връщане на получените и
дължими от дружеството средства в брой и по сметка. В чл. 3 е посочено, че
сумите са получени в периода 05.10.2006 г. до 28.04.2011 г. съгласно
Приложение 1 към договора, като към 31.12.2014 г. общия размер на дълга,
наречен заемна сума, възлиза на 530 043. 59 лв., от които 227 500 лв. главница
и 302 543. 59 лв. договорни лихви.
Възражението, че посочената в договора сума не е получена от
ответното дружество, e неоснователно. На първо място ответникът сам в
2
отговора на исковата молба признава, че е получил по банков път общо сумата
226 895. 91 лв., което чрез процесуалния си представител адв. Н.Г.
потвърждава и в първото по делото съдебно заседание. Освен чрез
извършеното признание посоченото обстоятелство се установява по
категоричен начин от представените по делото извлечения от банкови сметки
и разписки за получени суми (л. 22 – 80), както и от изготвената на 28.11.2014
г. от управителя на „Р.“ ООД обобщена разписка, в която е посочено, че за
периода 25.04.2007 г. – 28.11.2011 г. в брой или по банков път дружеството е
получило сумата от 227 500 лв. Като частен свидетелстващ документ
разписката се ползва с материална доказателствена сила, тъй като
удостоверява неизгодни за издателя й факти, поради което правилно е
кредитирана от първоинстанционния съд.
Спорен между страните е въпросът за основанието, въз основа на което
процесната сума е преведена по сметка на ответното дружество – по договор
за заем или без основание. С оглед отбелязването в представените по делото
разписки, че посочените в тях парични суми са получени като заем, следва да
се приеме, че предаването им е станало именно с тази цел. В тази насока са и
показанията на св. Н.Б., който сочи, че в качеството му на прокурист на „Б.Д.“
ЕАД с него се свързал един от управителите на ответното дружество – Володя
Неделев, което имало кредитни задължения към банката, за погасяването на
които изпитвало финансови затруднения. По негова молба съпругата му Н. Б.
се съгласила да превежда по банковите сметка на дружеството средства, с
които то погасявало банковите си задължения. Косвено доказателство за
наличието на заемно правоотношение между страните е сключения на
10.07.2015 г. договор, именуван от тях „договор за паричен заем“, с който те са
уредили условията и сроковете за връщане на предоставените на ответника
парични суми. От изложеното се налага извод, че в периода 25.07.2007 г. до
28.04.2011 г., през който ищцата е превела чрез 39 вноски по банковите сметки
на ответното дружество общо сумата от 226 895. 91 лв., между страните по
делото са възникнали множество заемни правоотношения, тъй като всяка
вноска обективира отделен договор за заем предвид реалния характер на
същия.
Установи се също така, че по повод възникналия между страните спор
относно размера и условията за връщане на предоставените в заем суми на
15.07.2015 г. са сключили договор, наименуван от тях „договор за паричен
3
заем“, в който е обективирано съгласието им относно размера на сумата, която
заемателят следва да върне (530 043. 59 лв.), срока и условията за връщане. На
първо място следва да се отбележи, че по правната си характеристика този
договор, независимо от даденото му от страните наименование, няма
характера на договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ЗЗД.
Правната теория и съдебната практика приемат еднозначно, че договорът за
заем по чл. 240 ЗЗД е реален договор, тъй като за сключването му освен
постигане на съгласие е необходимо и реалното предаване на парите или
заместимите вещи, а в настоящия случай е безспорно, че сключеният между
страните „договор за паричен заем“ не е съпроводен с предаване на парични
средства, тъй като неговата цел според чл. 1 е да се разрешат разногласията
между страните относно размера на предоставената сума и условията за
нейното връщане. Поради това следва да се приеме, че процесният договор
има характера на спогодба по чл. 365 ЗЗД, тъй като с него страните са уредили
съществуващия между тях спор, което изключва приложимостта на правилата
на заема за потребление по чл. 240 и чл. 241 ЗЗД. Съдържанието на този
договор и произтичащите от него правни последици характеризират същия
като договор с новативно действие. Спогодба, с която се разрешават
разногласията между страните относно размера на едно задължение и се
уговарят нови условия за неговото изпълнение, съставлява самостоятелно
основание на това задължение. В разглеждания случай с процесния договор –
спогодба страните са се съгласили да погасят задълженията по предходните
заемни правоотношения, като ги заменят с едно единно задължение, чийто
правопораждащ юридически факт е именно сключения на 10.07.2015 г.
договор. Касае се за обективна новация поради промяна на основанието на
задължението. Спогодбата като вид договор представлява самостоятелно
основание за дължимост на обективираното в него задължение, тя има силата
на закон (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД), поради което страните не могат оспорват
дължимостта и размера на обективираните в нея задължения освен с
възражения за нищожност или унищожаемост на целия договор. Наред с това
следва да се отбележи, че не съществува законова пречка споразумението да
обхваща и погасени по давност задължения, аргумент за което се извежда от
разпоредбата на чл. 118 ЗЗД и чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Със сключване на спогодбата
длъжникът признава задължението си, от който момент започва да тече нова
давност и в този аспект възражението на ответника за изтекла погасителна
4
давност за задълженията, възникнали до 10.07.2015 г., е неоснователно.
Според чл. 5 от договора заемателят дължи връщането на т. нар. заемна
сума ведно с възнаграждение в три варианта: лихва в размер на 12% от
получената сума с годишна капитализация за периода 05.10.2006 г. –
31.12.2009 г.; 10 % от получената сума с годишна капитализация за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. и 8% от заемната сума годишно, изчислена върху
ползваната сума след 01.01.2015 г. Според чл. 5, ал. 3 неплатената към края на
текущата година лихва се капитализира към заемната сума. По повод
релевирано от ответната страна възражение за нищожност на уговорката,
предвиждаща възможност за капитализация на неплатените лихви към
заемната сума, т. е. за анатоцизъм, окръжният съд е счел същото за
основателно, с оглед на което е изчислил дължимата възнаградителна лихва,
без да капитализира неплатените лихви към главницата. Независимо от
липсата на изрично оплакване в отговора на въззивната жалба въззивният съд
следва да се произнесе по възражението за нищожност на посочените клаузи
за анатоцизъм. Съгласно № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК ограниченията в обсега на въззивната дейност, очертани в чл. 269
ГПК, се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора. Те не
намират приложение при подвеждане на установените факти под
приложимата материалноправна норма. Основната функция на съда е да
осигури прилагането на закона и тя не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. В случая, доколкото се претендира
нищожност на клаузите по чл. 5, ал. 1, б. „а“ и „б“ и на „чл. 5, ал. 3 поради
противоречието им с повелителна правна норма (чл. 10, ал. 3 ЗЗД), съдът е
длъжен да се произнесе относно правилното й приложение, за да се гарантира
законосъобразно решаване на правния спор.
Настоящата инстанция намира релевираното възражение за нищожност
на клаузите относно договорната лихва поради нарушаване на забраната за
анатоцизъм за неоснователно. Дължимата според постигнатата спогодба
заемна сума от 530 043. 59 лв. представлява сбор от предоставените заемни
средства в периода от 06.10.2007 г. до 28.04.2011 г. в размер на 227 500 лв. и
начислената договорна лихва от 302 543. 59 лв., като е предвидено, че до
връщането й длъжникът дължи възнаградителна лихва в размерите по чл. 5, а
според ал. 3 дължимата, но неплатена лихва към края на всяка година, се
5
капитализира към заемната сума. Общата забрана за анатоцизъм
(начисляването на лихви върху изтекли лихви) произтича от разпоредбата на
чл. 10, ал. 3 ЗЗД, която допуска олихвяването на изтекли да става само при
условията на наредбите на БНБ. Изключение от този принцип е предвиден в
чл. 294, ал. 2 ТЗ, според която между търговци лихви върху лихви се дължат
само ако е уговорено. Въпросът, който следва да се обсъди, е дали правилото
на чл. 294, ал. 2 ТЗ е приложимо, когато и двете страни са търговци, или е
достатъчно само длъжникът да има това качество. В тази връзка следва да се
има предвид, че забраната за анатоцизъм по чл. 10, ал. 3 ЗЗД цели да защити
участниците в гражданския оборот, които не са търговци, от прекомерна
финансова тежест. От друга страна възможността за олихвяване на изтекли
лихви по отношение на търговците е продиктувана от обстоятелството, че те
са професионалисти и разполагат с необходимата финансова и правна
компетентност да защитят своите интереси. Поради това нормата на чл. 294,
ал. 2 ТЗ следва да се тълкува в смисъл, че уговорката за анатоцизъм като част
от едностранна търговска сделка, каквото е процесното споразумение
съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, е валидна и обвързва страните, когато адресат на
задължението за лихви е търговец, както е в настоящия случай.
С оглед приетото в съобразителната част на ТР № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, че въззивният съд е длъжен сам да установи
основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните,
ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които
тя произтича, настоящата инстанция намира, че следва да се произнесе
относно валидността на клаузите по чл. 5, ал. 1, б. „а“ и „б“ от договора,
според които уговорената лихва от 12 % се начислява за периода 05.10.2006 г.
– 31.12.2009 г., а лихвата от 10 % за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г.
Според посочените клаузи договорната лихва се начислява върху получената
сума (предоставените заемни средства от 227 500 лв.) за същия период от
време, за който се дължи натрупаната лихва от 302 543. 59 лв. (от 05.10.2006 г.
до 31.12.2014 г. съгласно съдържащата се на л. 17 справка за формиране на
заемната сума), което означава, че за предоставените в заем парични средства
за един и същ период заемодателят ще получи двойно плащане на лихви:
веднъж включените в т. нар. заемна сума лихви в размер на 302 543. 59 лв. и
втори път като възнаградителна лихва по договора от 10.07.2015 г.
Въпросните клаузи са от естество да доведат до неоснователно обогатяване на
6
заемодателя, което е в противоречие с възнаградителния характер на лихвата,
представляваща възнаграждение на заемодателя за предоставените в заем
парични средства. В този аспект съдът намира тези клаузи за нищожни поради
противоречието им с добрите нрави, поради което не следва да намерят
приложение в отношенията между страните. Нищожността на тази част не
влече нищожност на целия договор, тъй като предвид целта на същия да
разреши разногласията между страните по повод размера на предоставената в
заем сума и срока за връщането, страните биха сключили споразумението и
без тази част.
Не така стои въпросът с клаузата по чл. 5, ал. 1, б. „в“, според която
договорната лихва от 8% се начислява върху заемната сума върху ползваната
част след 01.01.2015 г. Принципно договорна лихва се дължи само за бъдещ
период от време (за времето, през което заемодателят е лишен от
възможността да се ползва от предоставените на заемателя средства), но в
случая, като се има предвид, че с процесната спогодба не възниква принципно
ново задължение, а само се уточнява неговия размер и условия за връщане,
няма пречка с оглед свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД страните да уговорят
заплащането на договорна лихва и за период предшестващ сключването на
споразумението, когато лихвата за този период не е част от общо дължимата
сума по същото.
Що се отнася до възражението за нищожност на клаузата по чл. 5, ал. 1,
б. „в“ поради прекомерност на лихвата (противоречие с добрите нрави),
същото е неоснователно. Като се има предвид, че лихвите по предоставените
бизнес кредити в лева през 2015 г. варират в порядъка 4.5 – 7.5 %, както и с
оглед продължитения срок за връщане на дълга (5 години), размерът на
лихвата от 8% не е прекомерен, което да обоснове противоречието й с добрите
нрави.
Общият размер на дълга, който ответното дружество, следва да върне на
ищцата, възлиза на 530 043. 59 лв., от които 227 500 лв. главница и 302 543. 59
лв. натрупана лихва. Според чл. 6 от договора задълженията на длъжника се
погасяват в следната поредност: 1. дължима лихва след сключване на
договора; 2. натрупаната лихва за периода от получаване на сумата до
сключване на договора; 3. главница. Не е спорно между страните, че в периода
от 16.06.2015 г. до 19.05.2020 г. длъжникът е изплатил общо 293 000 лв.,
7
поради което, за да се прецени кои и каква част от задълженията в указаната
поредност е погасил, следва да се установи размерът на същите.
Първата погасителна вноска от 40 000 лв. е направена на 16.06.2015 г., т.
е преди сключване на договора от 10.07.2015 г., поради което с оглед
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е погасена частично натрупаната лихва до
сумата от 262 543. 59 лв. При това положение заемната сума, върху която
следва да се изчисли договорната лихва от 8%, възлиза на 490 043. 59 лв.
(227 500 + 262 543. 59).
За 2015 г. лихвата по чл. 5, ал. 1, б. „в“ върху заемната сума от 490 043.
59 лв. възлиза на 39 203. 49 лв., която съобразно клаузата на чл. 5, ал. 3 се
капитализира към заемната сума. Въпреки посоченото в договора, че
неплатената към края на всяка година лихва се капитализира към заемната
сума, тази клауза следва да се тълкува, че лихвата се капитализира към
просрочената главница, тъй като капитализацията представлява добавяне на
просрочени лихви към главницата, при което дължимата заемна сума от 529
247. 08 лв. се формира от главница в размер на 266 703. 49 лв. (227 500 +
39 203. 49) и натрупана лихва от 262 543. 59 лв.
С втората вноска от 22.03.2016 г. в размер на 15 000 лв. е погасена
изцяло дължимата за периода 01.01.2016 г. – 21.03.2016 г. лихва в размер на
9 408. 83 лв. върху общия размер на т. нар. заемна сума от 529 247. 08 лв.,
изчислена по формулата 529 247. 08 х 8% = 42 339. 16 лв.; 42 339. 16 / 360 =
117. 61; 117. 61 х 80 (бр. на дните) = 9 408. 83. С остатъка от 5 591. 17 лв.
съобразно уговорената поредност е погасена частично натрупаната лихва до
сумата от 256 952. 42 лв., при което заемната сума възлиза на 523 655. 91 лв.
Следващата вноска в размер на 20 000 лв. е от 19.04.2016 г., с която е
погасена изцяло дължимата за периода 22.03.2016 г. – 18.04.2016 г. лихва в
размер на 2094. 62 лв., начислена върху заемната сума от 523 655. 91 лв., а с
остатъка от 17 905. 38 лв. частично натрупаната лихва до сумата от 239 047.
04 лв., при което заемната сума възлиза на 505 750. 53 лв.
Със следващата вноска от 18.05.2016 г. в размер на 11 000 лв. е погасена
изцяло дължимата за периода 19.04.2016 г. – 17.05.2016 г. лихва от 3 259. 28
лв. върху заемната сума от 505 750. 53 лв., а с остатъка от 7 740. 72 лв.
натрупаната лихва до сумата от 231 306. 32 лв., при което заемната сума
възлиза на 498 009. 81 лв.
8
С извършеното на 20.06.2016 г. плащане в размер на 15 000 лв. е
погасена начислената за периода 18.05.2016 г. – 19.06.2016 г. лихва от 3652. 07
лв. върху заемната сума от 498 009. 81 лв., а с остатъка от 11 347. 93 лв.
натрупаната лихва до сумата от 219 958. 39 лв., при което заемната сума
възлиза на 486 661. 88 лв.
С извършеното на 19.07.2016 г. плащане в размер на 5 000 лв. е погасена
начислената за периода 20.06.2016 г. – 18.07.2016 г. лихва от 3028. 12 лв. върху
заемната сума от 486 661. 88 лв., а с остатъка от 1971. 88 лв. натрупаната
лихва до сумата от 217 986. 51 лв., при което заемната сума възлиза на 484 690
лв.
За периода от 19.07.2016 г. до 31.12.2016 г. лихвата върху заемната сума
от 484 690 лв. е в размер на 17 879. 67 лв., която на основание чл. 5, ал. 3 се
капитализира към главницата от 266 703. 49 лв., при което последната се
увеличава на 284 583. 16 лв., а заемната сума на 502 569. 67 лв.
Със следващото плащане на 28.04.2017 г. в размер на 9000 лв. е
частично погасена начислената за периода 01.01.2017 г. – 27.04.2017 г. върху
заемната сума от 502 569. 67 лв. лихва от 13 066. 81 лв. до сумата от 4 066. 81
лв. С вноската от 19.05.2017 г. от 7000 лв. е погасена непогасената лихва от
4066. 81 лв., както и дължимата за периода 28.04.2017 г. – 18.05.2017 г. лихва в
размер на 2457 лв. С остатъка от 476. 19 лв. е погасена частично натрупаната
лихва до сумата от 217 510. 32 лв., при което заемната сума възлиза на
502 093. 48 лв.
С извършеното на 19.06.2017 г. плащане в размер на 12 000 лв. е
погасена начислената върху заемната сума от 502 093. 48 лв. за периода
19.05.2017 г. – 18.06.2017 г. лихва от 3458. 86 лв., а с остатъка от 8541. 14 лв.
натрупаната лихва до сумата от 208 969. 18 лв., при което заемната сума
възлиза на 493 552. 34 лв.
С вноската от 20.07.2017 г. в размер на 16 000 лв. е погасена
начислената за периода 19.06.2017 г. – 19.07.2017 г. върху заемната сума от
493 552. 34 лв. лихва от 3 400. 03 лв., а с остатъка от 12 599. 97 лв.
натрупаната лихва до сумата от 196 369. 21 лв., при което заемната сума
възлиза на 480 952. 37 лв.
За периода 20.07.2017 г. до 31.12.2017 г. лихвата върху заемната сума от
480 952. 37 лв. в размер на 17 634. 92 лв. се капитализира към главницата,
9
която става 302 218. 08 лв., а т. нар. заемна сума 498 587. 29 лв.
С извършеното на 23.01.2018 г. плащане в размер на 10 000 лв. е
погасена начислената за периода 01.01.2018 г. – 22.01.2018 г. върху заемната
сума от 498 587. 29 лихва от 2 437. 54 лв., а с остатъка от 7 562. 46 лв.
натрупаната лихва до сумата от 188 806. 75 лв., при което заемната сума
възлиза на 491 024. 83 лв.
Със следващата вноска от 20.04.2018 г. в размер на 45 000 лв. е погасена
начислената за периода 23.01.2018 г. – 19.04.2018 г. върху заемната сума от
491 024. 83 лв. лихва от 9 493. 15 лв., а с остатъка от 35 506. 85 лв.
натрупаната лихва до сумата от 153 299. 90 лв., при което заемната сума
възлиза на 455 517. 98 лв.
Следващата вноска е от 22.05.2018 г. в размер на 20 000 лв., с която е
погасена начислената за периода 20.04.2018 г. – 21.05.2018 г. върху заемната
сума от 455 517. 98 лв. лихва от 3 239. 24 лв., а с остатъка от 16 760. 76 лв.
натрупаната лихва до сумата от 136 538. 94 лв., при което заемната сума
възлиза на 438 757. 02 лв.
За периода 22.05.2018 г. до 31.12.2018 г. лихвата върху заемната сума от
438 757. 02 лв. в размер на 21 840. 35 лв. се капитализира към главницата,
която става 324 058. 43 лв., а заемна сума 460 597. 37 лв.
С извършеното на 22.03.2019 г. плащане в размер на 8000 лв. е погасена
начислената за периода 01.01.2019 г. – 21.03.2019 г. върху заемната сума от
460 597. 37 лв. лихва от 8 188. 34 лв. до сумата от 188. 34 лв. С вноската от
19.04.2019 г. от 10 000 лв. е погасена останалата непогасена лихва от 188. 34
лв., както и дължимата за периода 22.03.2019 г. – 18.04.2019 г. върху заемната
сума от 460 597. 37 лв. лихва в размер на 2865. 94 лв. С остатъка от 5 745. 72
лв. е погасена частично натрупаната лихва до сумата от 130 793. 22 лв., при
което заемната сума възлиза на 454 851. 65 лв.
Със следващото плащане от 20.05.2019 г. в размер на 20 000 лв. е
погасена начислената за периода 19.04.2019 г. – 19.05.2019 г. върху заемната
сума от 454 851. 65 лв. лихва от 3 133. 42 лв., а с остатъка от 16 866. 58 лв.
натрупаната лихва до сумата от 113 926. 64 лв., при което заемната сума става
437 985. 07 лв.
10
За периода 20.05.2019 г. до 31.12.2019 г. лихвата върху заемната сума от
437 985. 07 лв. в размер на 21 996. 58 лв. се капитализира към главницата,
която става 346 055. 01 лв., а заемната сума 459 981. 65 лв.
С предпоследната вноска от 21.04.2020 г. в размер на 15 000 лв. е
погасена начислената за периода 01.01.2020 г. – 20.04.2020 г. върху заемната
сума от 459 981. 65 лв. лихва от 11 346. 21 лв., а с остатъка от 3 653. 79 лв.
натрупаната лихва до сумата от 110 272. 85 лв., при което заемната сума става
456 327. 86 лв.
С последното плащане от 19.05.2020 г. от 15 000 лв. е погасена
начислената за периода 21.04.2020 г. – 18.05.2020 г. върху заемната сума от 456
327. 86 лв. лихва в размер на 2 839. 37 лв., а с остатъка от 12 160. 63 лв.
натрупаната лихва до сумата от 98 112. 22 лв., при което заемната сума става
444 167. 23 лв.
За периода 19.05.2020 г. до 31.12.2020 г. лихвата върху заемната сума от
444 167. 23 лв. в размер на 22 405. 77 лв. се капитализира към главницата,
която става 368 460. 78 лв., а заемната сума 466 573. 70 лв.
За периода 01.01.2021 г. – 31.10.2022 г. договорната лихва, която е
предмет на настоящата претенция, изчислена върху заемната сума от 466 573.
70 лв. възлиза на 68 845. 53 лв., която не е платена от заемателя. Следователно
към настоящия момент заемателят „Р.“ ООД дължи на ищцата Н. Р. Б.
главница в размер на 368 460. 78 лв., както и договорна лихва за периода от
01.01.2021 г. до 31.10.2022 г. в размер на 68 845. 53 лв. С обжалваното
решение предявените искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД са уважени за по – малките
суми, съответно за сумата от 226 895. 91 лв. – главница – и 43 683. 38 лв. –
договорни лихви, поради което следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят „Р.“
ООД следва да заплати на въззиваемата Н. Р. Б. направените във въззивното
производство разноски в размер на 7238 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 176/ 30.08.2024 г. по гр. д. № 149/2023 г.
на ОС – Смолян
11
ОСЪЖДА „Р.“ ООД да заплати на Н. Р. Б. разноски за въззивната
инстанция в размер на 7238 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12