Р Е Ш Е Н И Е № 107
гр.
Търговище, 07.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 180
по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във връзка с чл. 144, ал. 1 и чл. 107, ал. 3
от ДОПК и във връзка с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Й.А.М. ***, представляван от а.. Ю.К. срещу АУЗД №
238 – 1 от 18.05.2020г., в частта, която не е отменена с решение № Рш МДТ – 14
от 29.07.2020г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище
и с която е установен данък върху превозно средство ЛЕК АВТОМОБИЛ Марка Опел
Омега с рег. ..... за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., общо в размер на
40.71лв. главници и 10.60лв. лихви. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител
твърди, че неправилно е определен като задължен субект за плащане на данък за
този автомобил, тъй като той никога не е разполагал с документи за този
автомобил, с информация къде се намира автомобилът и никога не го е ползвал. По
подробно изложени съображения прави искане актът в оспорената част да бъде
отменен. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция " Местни данъци"
при Община Търговище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Изразява становище, че лицето законосъобразно е определено като задължен субект
на данъка е актът в оспорената част е законосъобразен. Претендират се разноски
по делото в размер на 200лв.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят е син и наследник
на М.С.Й.,
починала на 08.11.2002г., заедно с други три лица от същия ред на наследяване –
трима негови братя. Представените по делото доказателства за вписан в особената
книга на РС – Търговище отказ на Й.А.М. от наследството на неговата майка не
следва да бъде коментиран по отношение на неговата действителност, тъй като същият
е вписан на 23.07.2020г., а установените с оспорения акт задължения са за
периоди до 2019г.
От извлечението от АИС
на КАТ – Търговище се установява, че на името на М.С.Й. от 23.10.2001г. е регистриран
лек автомобил Марка Опел Омега с рег. ..... с година на първа регистрация 1988г.
Регистрацията за България през 2001г. е първоначална. През 2016г., считано от 07.12.2016г.
и до сега, регистрацията на автомобила е прекратена служебно, поради липса на
застраховка „Гражданска отговорност“. Промяна в собствеността на автомобила не
е отразявана.
От показанията на разпитания по
делото свидетел – брат на жалбоподателя, се установява, че автомобилът е бил
внесен от чужбина през митница Русе, от непознато за тях лице, действащо като
пълномощник на тяхната майка. Автомобилът никога не бил ползван нито от майката,
нито от нейните наследници. През годините те дори не са разполагали с каквато и
да било информация за местонахождението на автомобила, за лицето което го
ползва или с документи за него. Опитите им да установят местонахождението на
автомобила, правени през годините, не срещнали каквото и да било съдействие от
страна на институциите, към които се обръщали, в частност от началника на
служба КАТ - Търговище. Автомобилът не е обявяван официално за издирване, нито
наследниците са подавали писмено искане за прекратяване на регистрацията на
автомобила. Показанията са логични и последователни, не се отричат от останалия
събран по делото доказателствен материал и съдът ги възприема изцяло за достоверни.
По делото не са представени
доказателства, че автомобилът е бил деклариран от някой от наследниците след
откриване на наследството на Й..
Представената по преписката „декларация по чл. 54 от ЗМДТ“ е изготвена служебно
от служител на Община Търговище, на база „наследство“ и писмо от „ОД на МВР –
Търговище“. Х. А.М. –
единият от наследниците на Й., е
декларирал на 01.10.2012г. пред Община Търговище недвижим имот, придобит по
наследство от майка си (останалите декларирани съсобственици на имота са
неговите братя, всички те наследници на Й.).
Оспореният акт е издаден
от М. М. – специалист МДТ, определена като
лице, имащо права и задължения на орган по приходите при установяване,
обезпечаване и събиране на местни данъци и такси със заповед № 3 – 01 – 1049 от
17.12.2019г. на Кмета на Община
Търговище. Актът е издаден на 18.05.2020г. на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК
във връзка с чл. 4, ал.1 и чл. 9б от ЗМДТ. С него са установени задължения в
тежест на жалбоподателя за данък върху превозно средство лек автомобил Марка
Опел Омега с рег. ..... за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. общо в
размер на 40.71лв. главници и 10.60лв.
лихви. Данъкът за съответните години е определен на база следните показатели:
дата на първа регистрация 1988г. (година на производство), еко категория: група
„без категория, Евро 1, Евро 2“, мощност на автомобила 56 kW.
Актът е оспорен по
административен ред пред началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Търговище, който го е потвърдил частично с решение с рег. индекс Рш МТД – 14 от
29.07.2020г. , вкл. и в частта, с която са установени задължения за данък върху
превозно средство Марка Опел Омега с рег. ..... за 2015г., 2016г., 2017г.,
2018г. и 2019г., общо в размер на 40.71лв. главници и 10.60лв. лихви. Решението се
основава на обстоятелството, че жалбоподателят е наследник на М.С.Й., на чието
име е регистриран автомобила.
Въз основа на
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни и фактически изводи:
Жалбата е подадена в срок срещу
подлежащ на оспорване акт от лице, което има правен интерес от оспорването,
след изчерпване на административния ред, поради което производството по делото
е допустимо.
Съгласно чл. 4 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които в производствата
имат правомощия на органи по приходите. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, изр.
трето, акт за установяване на задължение за данъци може да се издаде и служебно
(без искане на задълженото лице) при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103, както и
когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия. От редакцията на текста е очевидно, че редът по чл. 103
от ДОПК не следва да бъде изчерпан в случаите, когато не е подадена декларация
или задължението не е платено в срок.
При тази правна рамка и с оглед
установеното от фактическа страна съдът приема, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма – писмена, и при липса на
съществени процесуални нарушения. Издателят на акта е разполагал с материална
компетентност да издаде АУЗД по чл. 107 от ДОПК, тъй като от една страна е сред
служителите имащи правомощия на органи по приходите, а от друга: задълженията
за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. не са били платени към момента на
издаване на оспорения акт. Няма основание да се приеме, че оспореният акт е
издаден при превратно упражняване на власт. За да прецени съответствието на
оспорения акт с материалния закон и съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 52 и чл. 53 от ЗМДТ, през
всички процесни данъчни периоди – от 2015г. до 2019г., с данък върху превозните
средства се облагат:
1.
(изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република
България;
2. корабите, вписани в
регистрите на българските пристанища;
3.
(изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) въздухоплавателните
средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските
въздухоплавателни средства,
като данъкът се заплаща от собствениците на превозните
средства.
Един от определените в
закона начини за придобиване на собственост е чрез наследяването по закон. Нормата
на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството урежда, че децата на починалия
наследяват по равни части, т.е частта на жалбоподателя от наследеното движимото
и недвижимо имущество на Й., в частност от
автомобила, е една четвърт.
Във връзка с
възраженията на жалбоподателя, че никога наследниците не са ползвали
автомобила, следва да се посочи следното: данъкът се дължи от собственика, а не
от владелеца. Който придобие владението на движима вещ чрез престъпление,
каквото пълномощника на жалбоподателя твърди, че е извършено по отношение на
автомобила, дори не може да придобие движимата вещ по давност – чл. 80, ал. 2
от ЗС. Обстоятелството, че наследниците никога не са виждали автомобила и не са
го ползвали и нямат документи за него по никакъв начин не променя този извод,
доколкото при възникналите обстоятелства наследниците не са предприели каквито
и да било действия, които да имат правопогасяващ ефект по отношение на
задължението им за плащане на данък – напр. да обявят автомобила за откраднат
или присвоен и да поискат дерегистрацията му на това основание. Действията в
тази връзка – фактически или правни, на служителите на ОД на МВР – Търговище,
подлежат на съдебен контрол и при отказ да се приеме подобно заявление от
страна на наследниците те могат да отнесат спора до Административния съд. При
липса на съгласие от страна на наследниците, ако не може да се образува
мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният
съд, по искане на който и да е от наследниците - собственици, решава въпроса,
взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ – чл.
32, ал.2 от ЗС.
По изложените съображения съдът
приема, че по отношение на автомобила, за които с акта е определен данък,
жалбоподателят се явява данъчно задължено лице до размера на една четвърт от
данъка.
Уредбата на ЗМДТ в частта за данъка
върху превозните средства е много динамична и доколкото актът създава
задължения за данък за времето от 2015г. до 2019г., следва да се проверят
основанията за определяне на задължението, вкл. и в посочения размер, за всяка
година по отделно.
Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ в
редакцията, действаща през 2015г., 2016г. и 2017г., за превозните средства, на
които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца
на прекратяване на регистрацията за движение.
С изменението и допълнението на чл.
58 от закона - ДВ бр. 97 от 2017г., е създадена нова алинея 5, в сила от
01.01.2018г., според която ал. 4 на чл. 58 не се прилага и данъкът се дължи за
превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143,
ал. 10 от Закона за движението по пътищата, какъвто е процесния автомобил.
При тази правна рамка съдът приема,
че за 2015г. и 2016г. по отношение на жалбоподателя не са налице основания,
които да изключват възникването на задължение за плащане на данък за превозното
средство или да го освобождават от това задължение.
Размерът на данъка е определен съобразно правилата на чл. 41 от Наредбата на
Общински съвет – Търговище за определяне на местните данъци на територията на
Община Търговище (достъпна на интернет страницата на Община Търговище, в раздел
АРХИВ) - съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост
от годината на производство - 0,54 лв. за 1 kW и коефициент 1 за година на
производство 1988г. Общият размер на данъка е 30.24лв., частта на жалбоподателя
– 7.56лв.
За 2017г., на основание чл. 58, ал.
4 от ЗМДТ в редакция преди изм. с ДВ бр. 97 от 2017г., данък не се дължи за
дерегистриран автомобил, независимо на какво основание и тъй като автомобилът е
бил дерегистриран служебно, считано от 07.12.2016г., за 2017г. данък за него не
следва да се дължи. Съответно неоснователно е определено и задължение за лихви
по посочената главница. В тази част актът противоречи на материалния закон и
следва да бъде отменен.
За 2018г. и 2019г. – предвид новата
ал. 5 на чл. 58 от ЗМДТ – отново са били налице основания за възникване на
задължение за плащане по отношение на жалбоподателя. По отношение на размера,
данъкът е определен съобразно правилата на местната Наредба. През 2018г. те са
същите като описаните по-горе за 2015г., съответно размерът на дължимия данък е
правилно определен. През 2019г. след изменението на чл. 41 от Наредбата с реш. №
31 по протокол № 44/29.11.2018г., в сила от 01.01.2019г., правилата
за определяне на данъка се променят. Съобразно тези правила дължимият данък за
автомобила за 2019г. е 40.66 лв., а частта на жалбоподателя – 10.16лв. Резултатът
е с една стотинка повече от определеното в акта (при 0,60 за 1 kW, коригиращ
коефициент за година на производство 1.1 и коефициент за екологична категория 1.1).
Актът, в частта с която се установява задължение над размера от 10.16лв. е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид
установените задължения за главници като размер, сроковете за плащане на това
данъчно задължение (на две равни вноски – първата до 30.06. и втората до
31.10.), лихвите до 18.05.2020г. са правилно определени по отношение на задълженията
за 2016г. и 2018г. За 2015г. задължението за лихва е определено в размер на
1ст. по-малко от дължимото, но предвид нормата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, тази
констатация няма до доведе до изменение на акта. За 2019г. задължението за
лихва е в размер на 0.73ст., т.е с една стотинка по-малко от определеното в акта,
поради което актът в тази част следва да бъде отменен.
С оглед
изхода на делото претенцията за заплащане на разноски от страна на жалбоподателя е частично основателна и следва
да бъде уважена, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК съразмерно на уважената
част на жалбата. Уважената част е за сумата от 9.67лв., а материалният интерес
е на обща стойност 51.01лв.
С оглед
изхода на делото следва да се поставят на обсъждане претенциите на двете страни
за присъждане на разноски по делото. съгласно чл. 161 от ДОПК на жалбоподателя
се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка
инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Жалбоподателят
е представил доказателства за направени разноски общо в размер на 210лв. На основание чл. 161 от ДОПК Община Търговище
следва да плати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 39.81лв.
Претенцията
на ответника в размер на 200лв. за разноски е основателна съразмерно на
отхвърлената част от жалбата, на основание чл. 161 от ДОПК. Жалбоподателят
следва да плати на Община Търговище разноски по делото в размер на 162.09лв. По
компенсация, жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на Община Търговище
разноски по делото в размер на 122.28лв.
По изложените
съображения и на основание чл.160, ал.1 и чл. 161, ал.1 от ДОПК,
Административен съд – гр. Търговище,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на задължения № 238 – 1 от 18.05.2020г. в частта, с която в тежест
на Й.А.М. ***, е установен данък върху превозно средство лек автомобил Марка
Опел Омега с рег. ..... за 2017г. в размер на 7.56 лв. главница и 2.09лв. лихви,
както и в частта, с която е установен данък за 2019г. в размер над 10.16лв.
главница и лихва в размер над 0.73лв. (за разликата в размер на 0.01лв. за
главницата и 0.01лв. за лихвата), или общо за посочената част главници в размер
на 7.57 лв. и лихви в размер на 2.10 лв.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА В
ОСТАНАЛАТА Ѝ ЧАСТ – по отношение на установеното задължение за данък
върху превозното средство, както следва: за 2015г. - в размер на 7.56лв.
главница и 3.61лв. лихви, за 2016г. - в размер на 7.56лв. главница и 2.85лв.
лихви, за 2018г. - в размер на 7.56лв. главница и 1.31лв. лихви, за 2019г. - в
размер на 10.16лв. главница и лихва в размер на 0.73лв., или общо за тази част главници
в размер на 32.84лв. и лихви в размер на 8.50лв.
ОСЪЖДА Й.А.М. *** да плати на Община Търговище разноски по
делото в размер на 122.28лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: