№ 64477
гр. София, 02.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110121656 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
123579/15.04.2024 г., подадена на 12.04.2024 г. от Т. Й. Б., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С----- чрец процесуален представител адвокат
А. Д., член на САК, личен № ---, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.
С--------, тел. -, със съдебен електронен адрес за призоваване:
****************@*****.***, срещу „--“ ЕООД, ЕИК -----, гр. С---------, с която
са предявени обективно съединени установителни искове, при условията
на евентуалност, с
1. ГЛАВЕН по чл.22 вр. чл.11, ал.,1 т.10 ЗПК , с който да се прогласи за
недействителен Договор за потребителски кредит - Стандарт № --,
сключен между Т. Й. Б., ЕГН: ********** в качеството му на
Кредитополучател и "--" ЕООД, ЕИК -- в качеството му на Кредитодател
2. ЕВЕНТУАЛНИ, които са предявени при условията на кумулативност:
2.1 по чл.22 вр. чл.10, ал.2 и чл.19, ал.5 ЗПК , с който да се прогласи за
недействителна клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит -
Стандарт № -- в частта й относно таксите “-” и „-“, сключен между Т. Й. Б.,
ЕГН: ********** в качеството му на Кредитополучател и "--" ЕООД, ЕИК -- в
качеството му на Кредитодател
2.2. чл.26, ал.1 пр. второ ЗПК, с която да се прогласи за недействителна
клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит - Стандарт № -- в частта
й относно таксите “-” и „-“, сключен между Т. Й. Б., ЕГН: ********** в
качеството му на Кредитополучател и "--" ЕООД, ЕИК -- в качеството му на
Кредитодател
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за
Потребителски кредит - Стандарт № --/19.05.2022 г. за сумата от 4 000 лева,
1
със срок на кредита 30 месеца, ГПР – 49.04 %, ГЛП – 41 %. Твърди се, че
ищецът е закупил пакет от допълнителна услуга „-“ в размер на 1400 лева и
„-“ – 2200 лева. Общата сума, което ищецът е следвало да бъде върната е
10 035.25 лева, като размерът на вноската бил 334.51 лева. Падежът бил 20
число на месеца.
Твърди, че договорът е нищожен, тъй като пакетът от допълнителни
услуги не е включен при формиране на ГПР, представлявало скрито
възнаграждение на кредитополучателя и по този начин не е ясно как е
сформирано ГПР. Позовава се на нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. При
условията на евентуалност, твърди, че ако съдът не приеме, че договорът е
недействителен, то да обяви за нищожна клаузата по чл.6 Договора, която
предвижда пакет от допълнителни услуги, тъй като нарушава чл.10 и чл.19
ЗПК, така определената възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави, тъй като надвишава трикратния размер, на основание чл.26, ал.1 пр.2
ЗЗД.
В случай, че ответникът предяви насрещен иск за заплащане на
задължението, моли съда да разсрочи вземането, на основание чл.214 ГПК.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя списък
по чл.80 ГПК.
Моли, на основание чл.190 ГПК, ответникът да се задължи ответника да
представи Договор за потребителски кредит - Стандарт № --.
Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която да
отговори на въпросите и да установи: 1.Какъв е размерът на годишния процент на
разходите (ГПР) по Договор за потребителски кредит - Стандарт № --, като в него се
включат всички разходи, включително таксите „ -“ и „ -“ ? 2.Какви са заплатените суми
от кредитополучателя?
Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за потребителски кредит - Стандарт № --; 2.
Общи условия на "--" ЕООД, ЕИК --; 3. Погасителен план към договор за потребителски
кредит - Стандарт № --; 4. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити 5. Допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити. 6. Декларации 7. Анекси 8. Справка за
регистрация по ДДС на адвокат А. Д.; 9. Становище от НАП
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адвокат А. Д., член на САК, личен № ---, със
съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С--------, тел. -, със съдебен
електронен адрес за призоваване: ****************@*****.***, с надлежно
учредена представителна власт за всички инстанции (л.22-24 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр.
чл.321 т.3 ГПК.
2
По държавната такса
Интересът за главния иска е 10 035.25 лева. Защитаваният интерес по
евентуалните искове е 3600 лева за пакета от допълнителни услуги, а за
възнаградителната лихва - 2 535.25 лева. Общата цена на исковете е над 1250
лева, поради което чл.72, т.2 ГПК не е приложим и не може да се вземе една
минимална държавна такса за всички искове. Следователно за всеки иск се
дължи нормална държавна такса, определена по чл.1 ТДТССГПК. За първия
иск държавната такса е в размер на 401.41 лева. По двата евентуални иска
таксата е съответно в размер на – 144 лева и 101.41 лева. По делото е
заплатена само държавна такса в размер на 401.41 лева (л.21 от делото).
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК за евентуалните искове.
По редовността на ИМ
Съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК за евентуалните искове. Ето защо
искова молба с вх. № 123579/15.04.2024 г. следва да бъде оставена без
движение, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.2 ГПК, като
се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане, следва да отстрани нередовностите на исковата
молба, като
1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 245.41 лева по сметка на СРС за евентуални
искове. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790
3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3.
чрез ПОС терминал в касите на съда. Плащането на каса и чрез ПОС
терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
2. ако не внесе цялата сума да посочи за кои от исковете внася таксата;
Следва да се укаже на ищеца, че ако не отстрани в срок нередовностите
на исковата молба, същата ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Едва след отстраняване на нередовности, следва да се изпълни
процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
3
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 123579/15.04.2024
г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.2 ГПК, като
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане, следва да отстрани нередовностите на исковата
молба, като
1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 245.41 лева по сметка на СРС за евентуални
искове. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един
от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата
на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови
такси.
2. ако не внесе цялата сума да посочи за кои от исковете внася таксата;
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба,
същата ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
4
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
5
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията,
съдът ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7