Решение по дело №13265/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5158
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Константин Николов Попов
Дело: 20211110213265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5158
гр. С., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110213265 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*********“ ЕООД,ЕИК ********* срещу
наказателно постановление (НП) № ДАИ- 0000027 от 19.08.2021г., издадено
от В. И. П., на длъжност началник отдел АНД в ДАИ, С., ул. “******“ № 5,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.
2 от ЗдВП; чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на
жалбоподателя „*********“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 104а
от ЗАвПр за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр .
Жалбоподателят, редовно призован не се представлява от адвокат С.-
САК с пълномощно по делото. В хода на делото по същество пледира съдът
да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и
незоконосъобразно. Заявява, че не претендира разноски.
Въззиваемата страна/ наказващият орган – началникът на отдел АНД в
ДАИ С. редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище
по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените
в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
1
от фактическа страна следното:
На 20.07.2021г. Л. М.-старши инспектор в ИА АА в присъствието на
свидетел при установяване на нарушението съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 255461/ 20.07.2021г., срещу
„*********“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушения по чл. 10, ал.1 от ЗАвП, за
това, че на 20.07.2021г., около 11.30 часа, в гр.С., ул. “******“ № 5 в ИА АА,
при получаване на заверено копие към лиценз за извършване на
международен превоз на товари №4729, валиден до 25.11.2025г. на
превозвача „*********“ ЕООД, ЕИК ********* и адрес: гр. С., ул.
“***********“ № 22, ет. 2 не е уведомил писмено ИАА в 30 / тридесет /
дневен срок за настъпилите промени в обстоятелствата до 26.02.2021г.,
настъпила на 26.01.2021г.- промяна на адреса на управление и седалище на
фирмата, видно от направена справка в Търговския регистър и заявление
№30-14-00-3573/ 27.05.2021г. Актът е предявен и връчен на управителя на
дружеството-жалбоподател.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 104а
от ЗАвПр за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни– показанията на актосъставителя и писмените, приложени по делото и
приобщени по реда на чл. 283 НПК- удостоверение за актуално състояние на
дружеството- жалбоподател, както и заявление, депозирано от негово име.
Съдът счита, че показанията на разпитания в качеството на свидетел
актосъставител са обективни, непротиворечиви, последователни, поради
което ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в АУАН.
Изявленията на актосъставителя представляват годни доказателства относно
релевантните за делото обстоятелства. По делото не се твърдят и не са
установени обстоятелства, от които да следва, че актосъставителя е
заинтересован от изхода на административното производство, които
пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие, поради което не
е налице и хипотезата на чл. 51, ал. 1, б. "в" от ЗАНН. Писмените
2
доказателства се кредитират като относими. С оглед характера на настоящото
съдебно производство, съобразно жалбата, а и от гледна точна естеството на
констатираното нарушение, съдът приоритетно счита, че в рамките на
собствените си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за
разкриването на обективната истина. Същевременно е осигурил и достатъчна
възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по
делото.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция
по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
(право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107,
ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, видно от приложената заповед, в предвидената от
закона писмена форма. На жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), въз основа на, който е издадено НП за
това, че на 20.07.2021 г. е констатирано, че дружеството, в качеството си на
превозвач, не е уведомило писмено ИАА за настъпили промени в
обстоятелствата – промяна на седалището и адреса на управление, вписани в
Лиценз № 4729 за извършване на международен превоз на товари в 30-дневен
срок от тяхното настъпване. При съставянето на акта за констатиране на
нарушението и при издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. От така конструираната
формулировка на обвинението, е видно, че същото не е конкретизирано по
време, като не е посочена датата на извършването на деянието, нито пък
същата може да бъде изведена от твърденията в АУАН, респ. НП.
Посочването на датата на констатиране на нарушението и срокът в който е
следвало да бъде извършено уведомяването не е достатъчно. Датата на
констатиране на нарушението е различна от датата на неговото извършване,
като има случаи при които съвпада, но не и в процесния казус. Датата на
нарушението освен основен реквизит в административно-наказателното
производство има значение и при преценка на давностните срокове. В акта и
3
в НП е описано, че жалбоподателят е следвало да подаде заявление за
промяна, в 30- дневен срок от настъпване на обстоятелствата, но на коя дата е
настъпило това обстоятелство не е посочено. Като са процедирали по този
начин проверяващите органи са накърнили правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото е било поставено в невъзможност да
реализира правото си на защита в пълнота, поради което и атакуваното НП
следва да бъде отменено. Действително от доказателствата по делото се
установява, на кояо дата е извършено вписването на горните обстоятелства в
търговския регистър. В АУАН, респ. НП обаче следва да намерят отражение
всички съставомерни признаци на нарушението, какъвто без съмнение се
явява датата на нарушението, и това е така, тъй като тези два процесуални
документа рамкират предмета на доказване по делото. Без подобна
конкретизация АУАН, респ. НП се явяват непоправимо опорочени, тъй като е
недопустимо съдържанието на акта и наказателното постановление да се
допълва, извлича или препраща от или към писмени доказателства или
гласни такива. Това влече единствената възможна последица отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Тъй като по делото не се претендират разноски съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д,
т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд,
РЕШИ:


ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № ДАИ- 0000027 от
19.08.2021г., издадено от В. И. П., на длъжност началник отдел АНД в ДАИ,
С., ул. “******“ № 5, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице
по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗдВП; чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от
ЗАНН, с което на жалбоподателя „*********“ ЕООД, ЕИК ********* е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева,
на основание чл. 104а от ЗАвПр за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр .
Настоящото решение може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна
4
жалба пред Административен съд – гр. С., по реда на АПК.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5