№ 718
гр. Перник, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720102862 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба М. Г. П. ЕГН ********** гр.Перник ************** Като
пострадало лице
СРЕЩУ И. А. П. ЕГН ********** гр.Перник ************* бивш съпруг
Молителката сочи че :
Бившият й съпруг употребява алкохол, въпреки два инфаркта и поставени стендове,на
13.06.2023г. й се обажда по телефона, отива пред местоработата й по време на работа, да говорят,
отправя закани за убийство, буйства и я удря, което е видно от камерите и колегите й –
също.Молителката до 06.05.2023г. е живяла при дъщеря й, той се заканвал да я убие, обикаля
около квартирата.От 2013г. е на лекарства. Непрекъснато я преследва, молителката живяла и при
сестра й, понастоящем не знае какво да прави.
В обстоятелствената част на молбата и приложената към нея декларация по
чл. 9 от ЗЗДН –се изтъкват доводи за упражнено психическо и емоционално
насилие от страна на извършителя
Относно датата 13.06.2023 г. твърди, че той извикал молителката от
работното й място – Казино ******* гр. Перник, за разговор, като заплашил
молителката, ударил я и избягал като видял колегите й е след това е забелязан
да стои около работното й място.Молителката живяла при дъщеря си, но той
заплашвал , че ще отиде да ги бие, преследвал около квартирата и обикаля.
Молителката има записи на телефона, но те не могат да са годно
доказателство в този процес.
Разпитана е една свидетелка – началничката на молителката – която
разказва аналогична ситуация касаеща работното място.
Предвид действията на ответника молителката се страхувала за живота
1
си, поради което моли страните да бъдат призовани на съд и след като съдът
се убеди в основателността на молбата да се издаде заповед за защита за
пострадалото лице.
Иска се прилагане на следните мерки: ответникът да бъде задължен да
се въздържа от домашно насилие спрямо молителката, да му бъде забранено
да я доближава, да доближава жилището и работното й място, както и местата
за социални контакти.
Към подадената молба освен декларация по чл. 9 от ЗЗДН, са
приложени и писмени доказателства – че ответинкъ тне е осъждан, не се води
на психиатриче нотчет, че няма предходни дела по реда на ЗЗДН
Ответникът се явява лично и с адв.Н.Милев
Оспорват написаното в молбата, ответникъ ттвърди, че тя живее на
квартира и той не знае адреса
Молителката заявява, че се чувства силно притеснена и изнервена от
поведението на ответника, което й причинявало стрес.Иска сигурност.
Двамата са бивши съпрузи.
Молителката допълва и че през годините ответникът редовно имал
лошо отношение към нея. Затова тя се обърнала към съда в настоящия
случай, доколкото разчитала това да има възпиращ ефект спрямо ответника.
По същество молителката иска молбата за защита от домашно насилие
да бъде уважена като на ответника бъдат наложени съответните мерки за
максимален срок от 18 месеца.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и от представените доказателства се установяват
основните факти и обстоятелства, както и че ответникът не се води на отчет
към психиатричното отделение при МБАЛ „Р. А.а“ – гр. Перник. От
справката за съдимост е видно, че ответникът не е осъждан.
На последно място според свидетелката поведението на ответника плаши
молителката и тя била под стрес, особено след като обикалял около работното
й място и около квартирата, където тя се изнесла да живее.
Посочените показания, както и сведенията на молителката, съдът
кредитира като съобразява обстоятелството, че молителката е пострадало
лице, а свидетелят е бивш съпруг
Свидетелката е пряк очевидец на събитията на процесна дата, освен това на
място са излезли и колегите им. На последно място свидетелските показания
съответстват на данните на молителката вкл. изложени в декларацията по чл.
9 от ЗЗДН. По тези съображения и съдът намира, че следва да кредитира,
както сведенията на молителката, така и свидетелските показания, доколкото
липсват основания за съмнение в тяхната достовереност. В тази връзка и
съдът поставя същите в основата на правните си изводи.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
2
от правна страна:
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени
в чл. 3 от закона. Целта на последния е да даде възможност на пострадалите
да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от
закона.
В конкретния случай съдът е сезиран с молба, подадена лично от
пострадалото лице по смисъла на ЗЗДН, която съдържа необходимите
реквизити по посочения закон, подадена е в установения срок, поради което и
следва да бъде разгледана по същество.
В молбата се съдържат данни за упражнено психическо и емоционално
насилие от страна на ответника спрямо пострадалата на посочената дата.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Действително законът не съдържа легална дефиниция на понятието
„психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които
имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице –
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и
да не ги изразява.
Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат
вербалното насилие /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх.
Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва
да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните,
техните физически и психически особености и съответните следи, останали в
съзнанието на пострадалото лице.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН, следва изводът, че целта на закона е да се изследва
поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита, като при
определяне на конкретните способи за осигуряване на физически и
емоционален интегритет на пострадалите лица и срока им следва да бъдат
взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.
В конкретния случай по делото действително се установи, че между
3
ответника, от една страна, и молителката, от друга страна, са налице
обтегнати отношения, като двамата са бивши съпрузи.
Съобразно дадените по-горе разяснения обаче на преценка в
настоящото производството подлежат единствено фактите и обстоятелствата,
свързани с конкретния акт на домашно насилие, осъществени на посочената
дата
На следващо място разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН придава
доказателствена сила на представените от молителката декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН при липсата на други доказателства.
Предвид специфичния характер на отношенията, засегнати от
явлението домашно насилие, законодателят предоставя улеснен за молителя
ред при доказване на изложените в сезиращата молба твърдения, доколкото
обичайно конфликтите между близки лица възникват в семейна обстановка в
отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че в разглеждания случай фактите, изложени в молбата
за защита относно процесните актове на домашно насилие са обективирани в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно посоченото по – горе
съставлява достатъчно доказателство за основателност на твърдението за
осъществено насилие. В настоящия случай посочената декларация следва да
се приеме за доказателство в тази връзка, доколкото кореспондира с другите
ангажирани по делото доказателства – свидетелски показания, писмени
доказателства и медицинска документация.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че съдържащите се в
декларацията данни, в значителната си част, се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства.
В тази смисъл ангажираните по делото доказателства кореспондират с
декларацията относно обстоятелството, че върху пострадалото лице е
упражнено психическо и емоционално насилие.
Предвид обстоятелството, че има свидетел пряк очевидец на описания
акт на домашно насилие, то при формиране на изводите си относно
осъщественото психическо и емоционално насилие съдът се основава, както
на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, така и на останалите
писмени и гласни доказателства.
Така установените по делото обстоятелства обосновават
предприемането на мерки срещу проявите на насилие от страна на ответника.
Недопустимо е поведението на ответника – причакване, дебнене на
работното място, викане през работно време да се изясняват, заплашване,
удряне , преследване около дома и др.
В този смисъл молителката е пострадала от акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, извършен от ответника, и следва да получи
закрила по реда на ЗЗДН.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
4
При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред
предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и доколкото мерките целят да
предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, на първо място
необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно –
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на пострадалото лице, като тази мярка се налага
задължително от съда без определяне на срок (по аргумент от противното от
чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН).
Доколкото по делото не са налице данни, че пострадалата живее в едно
домакинство с ответника, то не е налице основание за налагане на мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че следва да бъдат
наложени и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН – налагане на забрана на
извършителя да доближава до пострадалото лице, жилището, обитавано от
същата – находящо се в гр. Перник, ул. ******* както и всяко друго жилище,
в което пострадалата се установи да живее, местоработата й в гр. Перник,
Казино *******, както и местата за социални контакти и отдих на
пострадалата на по – малко от 100 метра.
Срок, за който следва да бъде наложена посочената мярка, съдът
намира за адекватно да определи на 6 месеца.
При определяне на посочените мерки и срокът на налагането им съдът
съобрази характера и естеството на извършеното домашно насилие В тази
връзка при определяне на срока на мерките съдът съобразяа
продължителносттта на периода от време, в който е действала заповедта за
незабавна защита. Освен това в случая действията на ответника не
представляват единствено физическо насилие, а по-скоро емоционално и
психическо такова.
При отчитане на всичко гореизложено и най-вече обстоятелството, че
извършеното от ответника домашно насилие се отличава със сравнително
нисък интензитет, то на последния следва да бъде наложена и глоба в
минималния размер, а именно 300 лева, съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
Съдът счита, че следва да укаже на ответника да заплати определената
глоба в едноседмичен срок, считано от влизане в сила на решението, като в
противен случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще
пристъпи към принудително изпълнение.
По исканията за разноски на страните:
Молителката не е направила разноски.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати
по сметка на Пернишки районен съд такса в размер на 30 лева (т. 21 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
5
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие на М. Г. П. ЕГН
********** гр.Перник, ул.********** - лично в качеството си на пострадало лице –
ОТНОСНО ОСЪЩЕСТВЕН АКТ НА НАСИЛИЕ ОТ И. А. П. ЕГН **********
гр.Перник ************* бивш съпруг - на 13.06.2023г. след като й се обажда по телефона, я
пресреща пред месторабота, да говорят, отправя закани за убийство, буйства и я удря, което е
видно от камерите и колегите й –също.Молителката до 06.05.2023г. е живяла при дъщеря й, той се
заканвал да я убие, обикаля около квартирата.
КАТО :
ЗАДЪЛЖАВА И. А. П. ЕГН ********** гр.Перник ************* , да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалата
М. Г. П. ЕГН ********** гр.Перник, ***************
ЗАБРАНЯВА на И. А. П. ЕГН ********** гр.Перник ул******** , да приближава
1/ пострадалата М. Г. П. ЕГН **********
2/ жилището, находящо се в гр. Перник, ул. **********, както и всяко
друго жилище, в което пострадалата се установи да живее,
3/местоработата й в гр. Перник, Казино *******
4/ местата за социални контакти и отдих на пострадалата на разстояние
не по - малко от 100 метра
ЗА СРОК ОТ шест месеца, считано от постановяване на
решението– т.е. считано от 06.07.2023 г .
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , съдържаща
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще
бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат
уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА И. А. П. ЕГН ********** гр.Перник ************* ,
да заплати глоба в размер на 300 лева в полза на държавата.
ОСЪЖДА И. А. П. ЕГН ********** гр.Перник ************* , да заплати по
сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер на 30 лева.
УКАЗВА на И. А. П. ЕГН ********** , че следва да заплати определената
глоба и държавната такса в едноседмичен срок, считано от влизане в сила на
решението, като в противен случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен
лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските
управления по настоящия адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в седемдневен срок от връчването – чрез обявяване в открито
съдебно заседание на 06.07.2023 г.
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7