РЕШЕНИЕ
№ 16330
гр. .............., 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20221110166777 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 271345/07.12.2022 г. на „.............. АД,
ЕИК ................. със седалище и адрес на управление: гр. ................ ет. 2 и 3, срещу Ж. Е. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ............................. с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1./ 1 700,40 лева – главница, представляваща стойност на
потребени ВиК услуги и доставена вода по фактури, дължими за периода 07.02.2019 г. –
08.10.2021 г., в имот, находящ се в гр. ............ ет. .....................и 2./ 89,09 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 10.03.2019 г. – 08.10.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.01.2022 г., до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответницата съществува валидно
облигационно отношение с предмет доставката на ВиК услуги до имот с адрес: гр. ..............,
ж. к. „Обеля 2“, бл. 203, вх. Г, ет. 6, ап. 82. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги
за процесния недвижим имот и е обвързана от договор за продажба при Общи условия. За
исковия период по партидата на имота е открита договорна сметка ********** и на база
отчетените показания ищецът е издавал ежемесечни фактури за имота, във връзка с които
ответницата не е извършила дължимите плащания. За непогасените задължения, както и
лихва за забава в плащането им, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата
Ж. Е. Д.. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Твърди се, че отчитането
на потребените ВиК услуги и доставената вода е извършено без основание и в нарушение на
1
Общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2014 г. Релевира се възражение за погасяване на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1./ ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът
да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. Установяването на тези предпоставки съобразно правилото
на чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установяване, в
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
По главния иск
По делото е приложено заповедно дело № 4104/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява следното:
На 27.01.2022 г. „.............. АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж. Е. Д., ЕГН **********, за сумата от 1
700,40 лева – главница, представляваща стойност на потребени ВиК услуги и доставена
вода по фактури, дължими за периода 07.02.2019 г. – 08.10.2021 г., в имот, находящ се в гр.
..................... и сумата от 89,09 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
10.03.2019 г. – 08.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2022 г., до
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 14.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 4104/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 85,79 лева, от които: 35,79 лева – държавна такса, както и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника Ж. Е. Д., с което
е заявено, че не се дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Наведено е конкретно възражение за погасяване на вземанията по давност.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
Съгласно представена по делото Справка № 1099560/14.09.2021 г. за лицето Ж. Е.
Д., ЕГН **********, в периода 01.01.1998 г. до 14.09.2021 г. от Служба по вписванията –
гр. .............., на 01.04.2010 г. е вписан договор за покупко-продажба на недвижим имот с
обект на прехвърляне ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент №
........ с адрес: гр. ..............., ет. 6, със страни ................... – продавач, и Ж. Е. Д. – купувач.
Първият спорен между страните въпрос е дали за процесния период те са били
обвързани от валидна облигационна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на
този закон.
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
2
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото
дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото
доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството на потребител на В и К
услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като в този период той е притежавал ½ идеална
част от правото на собственост върху процесния имот.
В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ответникът е бил титуляр
на вещни права върху процесния имот през исковия период ищецът е представил Справка №
1099560/14.09.2021 г. за лицето Ж. Е. Д., в периода 01.01.1998 г. до 14.09.2021 г. от Служба
по вписванията – гр. С.................. От нея, както се посочи по-горе, се установява, че на
01.04.2010 г. е вписан договор за покупко-продажба на описания имот със страни ................–
продавач, и Ж. Е. Д. – купувач, с отбелязване, че предмет на прехвърлянето е 1/2 идеална
част от правото на собственост върху процесния имот. По делото не се твърди и не се
ангажират доказателства за извършени след 01.04.2010 г. разпоредителни действия от
ответната страна с вещните права върху апартамент № 82. Поради това и въз основа на
справката от Служба по вписванията съдът приема за установено, че ответницата е титуляр
на правото на собственост върху ½ идеална част от апартамент № .........................
По делото не се навеждат възражения във връзка с доказателствената стойност на
приетата като доказателство справка по лице от Служба по вписванията относно
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, но за пълнота
настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи следното:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл.
44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията
удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за
определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно
чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като
провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на
акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право (ВП).
Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената по делото справка с дата 07.01.2022 г. е годна да
установи притежанието на вещно право от последния и основаната на това договорна
обвързаност с ищцовото дружество. По делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергаят удостоверените в справката обстоятелства. Същевременно установяването на
принадлежността на правото на собственост не е ограничено единствено с представяне на
нотариален акт за придобиване на такова вещно право. Притежанието на право на
собственост върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с
предмет доставка на В и К услуги, обвързващо страните в исковия период, по което
ответницата – като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на
тяхната стойност съобразно обема на притежаваните от нея вещни права – т. е. до 1/2.
При изложените по – горе мотиви съдът приема, че страните в производството са
били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на
3
публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Нормата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ предвижда задължение за всички В и К оператори
да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К
услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и ОУ влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. В случая ответницата не се е възползвала от тази възможност,
поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ
последица – ОУ на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в
чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ периоди (в този смисъл Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 30 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за
сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда – етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази
наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал.
1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период,
който се определя в общите условия или договора, но не по - дълъг от шест месеца.
Следователно в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено
ползваните Ви К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са
изброени изчерпателно
В разглеждания случай за установяване на реалните количества изразходвана вода и
използвани В и К услуги в процесния имот и тяхната стойност по делото са изслушани
заключенията на вещото лице Е. В. и вещото лице Т. Б. по допуснатата комплексна съдебна
техническа и счетоводна експертиза /КСТСЕ/. Според заключението на вещото лице по
техническата част от КСТСЕ Е. В. процесният имот е водоснабден, като обемът на
ползваните В и К услуги за исковия период – по издадени фактури за дължими суми за
периода 07.02.2019 г. – 08.10.2021 г., който включва период на консумация 25.07.2018 г. –
01.09.2021 г., възлиза на 617,619 куб. м. – в това число 556,858 куб. м. индивидуално
потребление и 60,761 куб. м. разпределена част от общо потребление, на обща стойност 1
700,40 лева, като те са начислени в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. В табличен
вид експертът е посочил подробно и конкретно как са били начислени количествата
доставени В и К услуги. Съгласно счетоводната част на КСТСЕ обемът на доставените до
процесния имот В и К услуги за процесния период възлиза на 618,481 куб. м., в т. ч. 565,868
куб. м. индивидуално потребление и 52,623 куб. м. – разпределена част от общо
потребление, като разминаването в тази част с техническата експертиза се дължи на
обстоятелството, че вещото лице по счетоводната част не е съобразило разпределената част
от общото потребление по фактурата от 07.02.2019 г. /в обем на 8,138 куб. м./. Според
вещите лица, данните на измервателните уреди са отчитани при самоотчети, при отчети от
проверител, а за периодите без отчет са изчислявани въз основа на предишен реален отчет и
при следващ реален отчет са коригирани, така че да бъдат изравнявани фактурираните и
отчетените количества В и К услуги. Не се установяват данни за извършени плащания за
погасяване на процесните задължения. Съдът възприема заключението по изслушаната
КСТСЕ, което не е оспорено от ответната страна в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК,
включително не е оспорен начинът на отчитане на доставените от ищеца услуги. По
възражението на ответницата, че няма данни за изправност на общия водомер в сградата,
4
заявено във връзка с оплакването, че не се установява реална доставка на В и К услуги на
претендираната стойност, съдът намира, че евентуалната неизправност на общия водомер
(което в случая не се и доказва) не означава липса на доставка, а доколкото в случая обемът
на предоставените В и К услуги е отчитан на база показанията на индивидуални водомери,
монтирани в процесния имот, индивидуализирани и в Уведомително писмо №
0242981/24.10.2019 г., саморъчно подписано от ответницата, чийто подпис не се оспорва в
процеса /от което се установява, че в апартамент №........има монтирани 2 броя водомери – за
топла и студена вода с фабричен №..................., въз основа на които е извършен реален отчет
на 24.10.2019 г., както и че на адреса на имота има 2 живущи лица/, то ищецът е доказал
реална доставка на В и К услуги в претендирания обем. С оглед на констатациите на
приетата по делото комплексна експертиза съдът прави извод, че количеството на
доставените и потребени в процесния имот В и К услуги исковия период възлиза на 617,619
куб. м. съобразно посоченото от вещото лице по техническата част на КСТСЕ, доколкото то
е правило изводите си за периода, посочен от ищеца по делото, а именно периода по
издадени фактури за дължими суми за периода 07.02.2019 г. – 08.10.2021 г., който включва
период на консумация 25.07.2018 г. – 01.09.2021 г. Стойността на доставените В и К услуги
съобразно КСТСЕ се равнява на сумата от 1 700,40 лева, която според счетоводната част на
експертизата е изцяло непогасена. Заключението по комплексната съдебно технико-
счетоводната експертиза е компетентно и обективно изготвено, поради което съдът го
кредитира. Ако някоя от страните има възражения или съмнения в правилността и
обосноваността на експертното заключение, това следва да бъде изрично заявено, което в
случая не е сторено. Ето защо, при така установените количества предоставени В и К
услуги, правилното начисляване на същите за имота на ответницата и заключението по
комплексната съдебно технико-счетоводна експертиза, че същите са начислени в
съответствие с нормативните изисквания, съдът приема, че ищецът е доказал количеството
на доставената и потребена в имота вода. Следва да се посочи още, че от страна на
ответника по делото не е проведено насрещно доказване на твърденията му за различно
количество доставка на В и К услуги от вече посоченото по-горе от 617,619 куб. м.
При по-горе формирания извод на съда, че страните в настоящото производство са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение в рамките на исковия период,
съдът приема, че стойността на количеството доставени и потребени В и К услуги за него
следва да се определи по реда на чл. 162 ГПК.
От данните, отразени в табличен вид в констативно-съобразителната част на
комплексната експертиза, сборът на отделните месечни задължения, отнасящи се за период
на фактуриране 07.02.2019 г. – 08.10.2021 г., възлиза на 1 700,40 лева. От посочената сума от
1 700,40 лева дължими от ответницата са 1/2 съобразно обема на притежаваните от нея
вещни права върху имота, т. е. ½ от 1 700,40 лева, което се равнява на 850,20 лева –
неплатена от ответника сума за цена на потребени В и К услуги, начислени по фактури за
период 07.02.2019 г. – 08.10.2021 г.
При горния извод на съда, на разглеждане подлежи своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях
се прилага тригодишната давност.
В конкретния случай предмет на спора са вземания на ищцовото дружество за цена
на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отнасящи се за период на фактуриране
07.02.2019 г. – 08.10.2021 г.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 27.01.2022 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Следователно в процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва преди и на 27.01.2019 г. – по аргумент от разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало и заявения от
ищеца процесен период, включващ период на фактуриране 07.02.2019 г. – 08.10.2021 г.,
претендираните вземания не са обхванати от тригодишната погасителна давност.
5
С оглед горното главния иск следва да се уважи за сумата от 850,20 лева и за период
на фактуриране 07.02.2019 г. – 08.10.2021 г., а за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1 700,40 лева следва да се отхвърли.
По акцесорния иск
Задължението за заплащане на доставените В и К услуги е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание.
Мораторната лихва върху главницата е дължима за периода от 10.03.2019 г. (с оглед
принципа на диспозитивното начало) до 08.10.2021 г., като неизплатеният остатък е в размер
на 77,14 лева според заключението на вещото лице по счетоводната част на експертизата,
като акцесорният иск следва да се уважи за 1/2 от тази сума, т. е. до размер на сумата от
38,57 лева, респ. за горницата до пълния предявен размер от 89,09 лева следва да се
отхвърли.
Относно разноските:
Предвид този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и за платена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за КСТСЕ в исковото производство. Съобразно уважената част от
исковата молба, в негова полза следва да се присъди сумата от 42,60 лева – разноски в
заповедното производство, и сумата в размер на 338,84 лева – разноски в исковото
производство.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат
К. И. Б., САК, по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, в заповедното производство, както и присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Николай Илчев Илчев, САК, по реда на чл.
38, ал. 2 ГПК, в исковото производство. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на
адвокат К. И. Б., САК, следва да се присъди сумата в размер на 25,17 лева – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, а в полза на адвокат ................., САК, сумата в
размер на 201,33 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.............. АД, ЕИК ..................
със седалище и адрес на управление: гр. ..................., срещу Ж. Е. Д., ЕГН **********, с
адрес: г................, обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ж. Е. Д., ЕГН **********, дължи на
„.............. АД, ЕИК .................. сумата в размер на 850,20 лева – главница, представляваща
стойност на потребени В и К услуги и доставена вода по фактури, дължими за периода
07.02.2019 г. – 08.10.2021 г., в имот, находящ се в гр. ......................., и сумата в размер на
38,57 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 10.03.2019 г. – 08.10.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.01.2022 г., до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4104/2022 г. на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на цена
на предоставени услуги по доставка на питейна вода за разликата над уважения размер от
850,20 лева до пълния предявен размер от 1 700,40 лева, както и иска за установяване
дължимостта на обезщетение за забава върху главницата за разликата над уважения размер
от 38,57 лева до пълния предявен размер от 89,09 лева, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4104/2022 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Ж. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ................., да заплати на „..............
6
АД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр. ..................., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 42,60 лева – разноски в производството по ч. гр. д. №
4104/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 338,84 лева – разноски в
производството по гр. д. № 66777/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „.............. АД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр.
..................., да заплати на адвокат К. И. Б., САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата в размер на 25,17 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на Ж. Е. Д., ЕГН **********, в производството по ч. гр. д. №
4104/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „.............. АД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр.
..................., да заплати на адвокат .................., САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата в размер на 201,33 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на Ж. Е. Д., ЕГН **********, в производството по гр. д. №
66777/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7