Р Е Ш
Е Н И Е
№ 710 / 11.12.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Павлина Николова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1893 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 40 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл. 79 ал. 1 и чл.92 от ЗЗД; от „Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49 бл.53Е вх.В, представлявано от
управителите С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч. и И.Х.Г.;против Х.Н.П. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че в законноустановия срок по чл. 415 ал.1
от ГПК и в изпълнение на разпореждане по ч.гр.д. № 582/2018 г., предявявал
настоящия установителен иск относно вземанията си срещу длъжника по ДРЗ
**********. На 28.09.2011 г. бил сключен договор за револвиращ заем (ДРЗ) №
**********, между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, при зададени от
ответника параметри, посочени от него в раздел V. Съгласно т.2 от ОУ това било
искане от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или
до по-нисък размер, одобрен от кредитора. Параметрите на одобрения и предоставен
револвиращ заем били както следва: обща сума на заема от 1 500 лева, включващи:
- Договорно възнаграждение: 2 223 лв.;
- Срок на заема: 48 месеца;
- Размер на месечната вноска: 95 лева;
- Дата на погасяване на вноска по време на
изплащането на заема: 10- то число на месеца;
- Годишен процент на разходите (ГПР %) 96.46.;
- Годишен лихвен процент: 71.10%;
- Лихвен процент на
ден: 0.19%
Сума по револвинга : 3
420 лева
Общо задължение : 4
592.14 лева.
Предвид
обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и
направил само 43 погасителни вноски и частично 44-та, видно от приложено
извлечение по сметка към ДРЗ, след изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл. 10.3 от ОУ, настъпило автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. От момента
на прекратяване на договора начислена била еднократно неустойка в размер на 50%
от задължението от момента на прекратяване на договора на дата 02.12.201З г.,
която била в размер на 1083,90 лева и остатък по главница 498,87 лева, или общо
1 582,77лв. Договорът бил сключен в размер до исканите от ответника
параметри, посочени от същия в раздел V. Съгласно ОУ, попълнената до точка V и
подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ била искане от клиента за отпускане
на заем до размер на посочения или по-малък, одобрен от кредитора. След
извършена преценка, съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан
проектодоговор на ДРЗ бил подписан и от страна на кредитора и влезнал в сила.
Ищецът изпълнил точно задължението си, като превел по посочена банкова сметка ***.
По силата на сключения договор, общата дължима сума била посочена в т. VI от
ДРЗ като общо задължение. На ответника била отпусната по-малка сума от
заявената, с по-нисък ГПР, и по-нисък размер на вноска, или параметри за които
същият бил наясно, изразил воля и съгласие да поеме задължение дори в по-голям
размер от отпуснатия и бил запознат с размера на общо дължимата в края на
периода сума за връщане. Била предоставена и изчерпателна преддоговорна
информация с цел за вземане на информирано решение от негова страна, и той
декларирал в т.Г от ДРЗ, че е получили такава под формата на Стандартен
европейски формуляр, непосредствено преди полагането на подписите. Видно от
начина на сключване на договора било, че още при подписване на искането за
кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДРЗ. Така
налице било съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в
края на периода сума, тъй като била изразена воля от страна на потребителя за
приемането им. Ако той е желаел, той могъл да се откаже от кредита, без да
посочва причина и да дължи обезщетение съгласно чл. 2.4 ОУ. Ответникът не
сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по заема,
което било показателно за наличието на съгласие за получаване на заема при
одобрените параметри.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи по договор за
револвиращ заем № ********** – сумата в общ размер на 1 582,77 лв.,
включваща главница от 498,87 лева и 1 083,90 лева неустойка; ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението; като му присъди
направените по делото разноски. Това си искане
ищецът поддържа в допълнителна писмена молба по делото, като иска и
постановяване на неприсъствено решение по спора. В открито съдебно заседание не
изпраща свой процесуален представител.
Ответницата, призована при условията на чл.44 ал.1 изр.посл
от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, в открито съдебно заседание не се явява и
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за
револвиращ заем № **********, подписан на 28.09.2011 г. и с дата на архивното
число от 29.09., сключен между ищеца като кредитор и ответницата като клиент,
за вид заем – Профи кредит Фаворит – рефинансиране на сума от 719,74 лв.
/р.ІV/, с посочени параметри на искания револвиращ заем /р.V/ и параметри на
одобрения такъв, както следва – сума на заема – 1500, срок на заема – 48,
размер на вноска - 95, общо задължение – 4 592,14, ГПР – 96,46, ГЛП –
71,10, лихвен % на ден – 0,19, сума за всеки револвинг – 1 197, договорно
възнаграждение за револвинг – 2 223, общо дължимо по револвинга –
3 420 /р.VІ/. Неразделна част от договора са ОУ към договор за револвиращ
заем на физически лица, предадени при подписване на договора и с които клиентът
е запознат и ги приема /р.VІ Б/. Клиентът е декларирал, че са му били
предоставени – безвъзмездно на хартиен посител, в ясна и разбираема форма на
български език – информация във формата на стандартен европейски формуляр,
както и разяснения, които са му дали възможност да прецени, доколко
предлаганият договор съответства на потребностите му и на финансовото му
състояние, както и разяснение на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат
върху него, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания /р.VІ Г/.
Договорът е подписан от представител на ищцовото дружество и от ответницата,
като изрично сочи, че ако съдържа непълни или нечетливо попълнени данни – няма
да бъде признат. Същият представлява бланка, като всички данни в него са
попълнени саморъчно на ръка. По същия начин към договора е попълнена карта на
клиента с № ********** от 27.09.2011 г. На 28.09.2011 г. ищецът е превел на
ответницата сумата от 780,26 лв., въз основа на процесния договор, видно от
представено банково преводно нареждане. От дата 02.12.2013 г. е представено от
ищеца писмо, с адресат ответницата, че съгласно ОУ, считано от 02.12.2013 г.
процесният договор е едностранно прекратен, като задължението й до момента
възлиза на непогасена част от заема 2 481,63 лв., лихва за забава 10,24
лв., както и 50% неустойка върху остатъчния размер на задължението, с обща сума
на дължимото 3 732,69 лв. Ответницата е поканена, да заплати незабавно
дължимото на ищеца. Няма данни по делото тази покана да е била изпратена и
получена от ответницата. Ищецът представи по делото изготвено от него на
31.07.2018 г. извлечение по сметка към процесния договор, в което са описани подробно
47 месечни погасителни вноски от по 95 лв. и 48-ма последна изравнителна вноска
от 127,14 лв., с падежи в периода 10.11.2011 г. – 10.10.2015 г. Извлечението
сочи, че до 43-та вноска, включително, са издължени всички суми, макар и по
всяка вноска без първата – със закъснения, като частично погасена в размер на
8,27 лв. е била погасена и 44-та вноска, като изцяло неплатени са останали
45-48 вноски включително. Така общата платена от ответницата сума е в размер на
4 093,27 лв. /43 х 95 лв. + 8,27 лв./. Извлечението съдържа заключение, че
общата получена от ответницата сума по договора към посочената дата 31.07.2018
г. възлиза на сумата от 4 142,50 лв., като остатъчното й задължение към
същата дата е в размер на 498,87 лв.
Ищецът представи по делото ОУ на дружеството към договор за револвиращ заем
на физически лица, версия към 30.06.2011 г. Клиентът се е задължил, да върне на
кредитора предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение,
при условията на договора и ОУ /чл.2.1./ по банков път /чл.7.1./. При нарушение
на задълженията по чл.7 от ОУ, както и на което и да е друго задължение по
договора, с изключение на просрочие на вноските по погасителния план, клиентът
дължи неустойка в размер на 50% от размер на заема, като с плащането на неустойките,
кредиторът не губи правото си на обезщетение за действителните вреди /чл.7.5./.
Размерът на предоставения револвиращ заем клиентът ще изплати на кредитора с
редовни вноски в размер и срокове, според погасителен план, неразделна част от
известието за одобрение на заема /чл.8.1./. В случай, че клиентът просрочи
плащането на вноските по заема, кредиторът начислява неустойка за забава в
размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размер на
просроченото плащане /чл.10.1./, което става изискуемо към датата на
начисляването /чл.10.2./. В случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора, без
да е необходимо изпращането на уведомление, покана, предизвестие или друго
/чл.10.3.1./. В случай, че клиентът просрочи плащането на друго парично
задължение спрямо кредитора по договора, или наруши някое от изискванията по
договора или някоя от декларациите му е невярна – кредиторът има право да
прекрати едностранно договора и да обяви заема за предсрочно изискуем, като
изиска незабавно погасяване на всички задължения /чл.10.3.2./. След
прекратяване на договора на някое от посочените основания, остава в сила
задължението на клиента да заплати всички дължими суми, като в този случай
върху целия размер на заема се начислява неустойка от 50% /чл.10.4./. При
предоставяне на заем от вида Профи кредит Фаворит, като процесния, клиентът има
право на еднократно отлагане на максимално три последователни вноски по заема,
ако е дългосрочно неработоспособен, ако трудовият му договор е бил прекратен
или при други причини при изрично съгласие от страна на кредитора, на база
изрична молба от клиента с приложени документи /чл.14.1./. Неделима част от
договора са карта на клиента, тарифа за таксите и евентуално други приложения,
представляващи но не само известия по чл.2 от ОУ /чл.16.1./.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 4332/ 06.03.2018 г., изпратено по пощата на 02.03.2018 г., въз основа
на което е образувано производство по ч.гр.дело № 582/2018 г. на ХРС. Заявителят
е основал вземането си на договор за потребителски кредит №
**********/29.09.2011 г. и на обстоятелството, че на 11.12.2011 г. длъжникът
изпаднал в забава, а на 02.12.2013 г. според ОУ договорът бил автоматично
прекратен и настъпила предсрочната му изискуемост, т.к. клиентът просрочил една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни. По това ч.гр.дело е издадена
заповед № 267 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.03.2018
г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответницата в настоящото
производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство,
сумите от 498,87 лв. главница и 1 083,90 лв. неустойка, ведно със законната
лихва върху главницата от 06.03.2018 г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски от 31,66 лв. за държавна такса и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, дължими по договор за потребителски кредит №
**********/29.09.2011 г. Тази заповед е била връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на заявителя на 02.07.2018 г. са дадени указания,
да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с
настоящата искова молба с вх.рег. № 15026/02.08.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява
изцяло неоснователен и недоказан. По категоричен начин по делото се установи
облигационното правоотношение, от което ищецът черпи процесните си права -
договор за револвиращ заем № **********, подписан на 28.09.2011 г. и с дата на
архивното число от 29.09., сключен между ищеца като кредитор и ответницата като
клиент, за вид заем – Профи кредит Фаворит – рефинансиране на сума от 719,74
лв., като разликата от 780,26 лв., до общо 1 500 лв., й е била преведена
по банков път същия ден. В самия договор параметрите на одобрения заем са както
следва - сума на заема – 1500, срок на заема – 48, размер на вноска - 95, общо
задължение – 4 592,14, ГПР – 96,46, ГЛП – 71,10, лихвен % на ден – 0,19,
сума за всеки револвинг – 1 197, договорно възнаграждение за револвинг –
2 223, общо дължимо по револвинга – 3 420 /р.VІ/. Сключеният договор
за заем попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр.
чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право -
Директива 93/ 13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.)
е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие
с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице
неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на
Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I
т. о., и др./.
Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК,
предвижда, че неравноправните клаузи в
договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две
предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално
договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС
система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна
точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне
категорично изключва формиране на волята на страните по всяка една от клаузите
на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително
равновесието между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/.
Преди всичко, по делото не се установи, ответникът да е получил преддоговорна
информация от заемодателя за точните параметри на кредита, в т.ч. информация за
ГЛП и ГПР, който ще се прилага, както и за клаузите за неустойка. В този смисъл
клаузите на процесния договор по отношение на ГЛП, ГПР и неустойките са
неравноправни, по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат
приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр.
чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП, ГПР, неустойката по договора/ ищецът
не доказа да са били индивидуално уговорени с ответника, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1
от ЗЗП. Напротив предоставената му за попълване бланка за сключване на договора
е типова, стандартизирани са и действията по сключване на договора, в т.ч.
разписаните в ОУ, който ред не предвижда възможност за ответника, да влияе на
съдържанието на клаузите; при което се налага извод, че сключеният договор е с
клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите
на заемодателя за съответния вид кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. Изцяло
декларативно и също като част от съдържанието на предварително подготвената
бланка е отразеното в договора, че на клиента били предоставени – безвъзмездно
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на български език – информация
във формата на стандартен европейски формуляр, както и разяснения, които са му
дали възможност да прецени, доколко предлаганият договор съответства на
потребностите му и на финансовото му състояние, както и разяснение на
преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и
въздействието, което могат да окажат върху него, в т.ч. последиците в случай на
просрочени плащания /р.VІ Г/. При позоваване
на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка
от съда, както е в случая, за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, съгласно решение № 23/ 07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14
г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното
уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е
подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако
посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая
обаче по вече изложените съображения, ответникът не е разполагал с такъв избор.
В изложения смисъл е и задължителната съдебна практика по решение № 98/
25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените
съображения, клаузите от процесния договор относно ГЛП, ГПР и неустойката - съдът намира за нищожни, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18,
вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния договор
за паричен заем, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор
– чл.146 ал.5 от ЗЗП. Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва, ГПР и неустойка да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за
потребителски кредит да се сключи и ако в него не са включени трите клаузи.
Като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден, включването
на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено
като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая
не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе
клаузи на процесния договор обуславя недействителността му като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата
потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесния
договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7, т. 10 и т. 11 от ЗПК, които разпоредби не са били съобразени в случая.Тези норми
визират изисквания, договорът за потребителски кредит да е изготвен на
разбираем език и да съдържа общия размер на кредита и условията на усвояването
му, както и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора, както и условията за издължаване на кредита. Същите
категорично не са били съобразени с процесния договор. В същия параметрите на
одобрения заем са както следва - сума на заема – 1500, срок на заема – 48,
размер на вноска - 95, общо задължение – 4 592,14, ГПР – 96,46, ГЛП –
71,10, лихвен % на ден – 0,19, сума за всеки револвинг – 1 197, договорно
възнаграждение за револвинг – 2 223, общо дължимо по револвинга –
3 420. Не са посочени никакви мерни единици, респ. вид на уговорената
валута и изчисляването на сроковете в дни, седмици, месеци или години.
Същевременно в договора изрично се сочи, че ако съдържа непълни или нечетливо
попълнени данни – няма да бъде признат. Така е допусната неяснота относно
съществени елементи от договора, които не могат да се предполагат и да се
заместят, а именно - за сумата, подлежаща на връщане,
общия размер на плащанията по потребителския кредит и срока за връщане на
кредита, която може да бъде квалифицирана като пълна липса на задължителни
реквизити на договора. Нормата на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК установява
изискване, договорът за потребителски кредит да съдържа подробно условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Съдът намира, че това императивно законово изискване не е било
удовлетворено от клаузите на договора. Макар в процесните ОУ да се сочи, че размерът
на предоставения револвиращ заем клиентът ще изплати на кредитора с редовни
вноски в размер и срокове, според погасителен план, неразделна част от
известието за одобрение на заема /чл.8.1./, такъв погасителен план не бе
представен по делото. Ищецът представи по делото изготвено от него едва на
31.07.2018 г. извлечение по сметка към процесния договор, в което са описани
подробно 47 месечни погасителни вноски от по 95 лв. и 48-ма последна
изравнителна вноска от 127,14 лв., с падежи в периода 10.11.2011 г. –
10.10.2015 г. Няма данни този погасителен план да е бил предоставен на
ответницата, нито такъв да е приложен като неразделна част от договора към
момента на сключването му. Ето защо и на основание чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 7, т. 10 и т. 11 от ЗПК, процесният договор за потребителски
кредит е недействителен.
Независимо от горното, клаузите от
процесния договор относно ГЛП, ГПР и неустойката - съдът намира за нищожни и на
основание чл.21 от ЗПК. Както се посочи, съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК,
задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По
процесния договор ГПР е в размер на 96,46 %, а ГЛП е в размер на 71,10 %. В
случая не се установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на
ГЛП и на ГПР в такива високи размери, довели до нееквивалентност на насрещните
престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни
разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договарянето на такива високи проценти. Установената съдебна практика по сходни
казуси приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава (решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/ 2005
г., II г. о., и др). В случая това съотношение не е налице. Договорената между
страните годишна лихва в размер 71,10 % надхвърля значително размерa на
законната такава за времето на сключване на договора, при определения от БНБ
основен лихвен процент и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи
на добрите нрави и е нищожна. Уговарянето на ГЛП и ГПР в процесните високи
размери не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска,
който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над 15 години),
когато независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради
възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото
обезпечение. В настоящия случай обаче такива обстоятелства не са налице. Уговорените клаузи са нищожни, тъй като заобикалят
закона, и в частност заобикалят ограничението на годишния процент на разходите
по чл. 19 от ЗПК.
По аналогични съображения, е нищожна и процесната клауза за неустойка, като
противоречаща на добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна
практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на
страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая ищецът
претендира неустойка, която от момента на прекратяване на договора била
начислена еднократно в размер на 50% от задължението от момента на прекратяване
на договора на дата 02.12.201З г., която била в размер на 1083,90 лева и
остатък по главница 498,87 лева, или общо 1 582,77 лв. Вземането си той
основава на чл.10.4., вр. чл.10.3.1. от ОУ , според които при при забава на клиента за заплащането на една месечна погасителна вноска
повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за
револвиращ заем, като клиентът остава задължен да заплати всички дължими суми
по заема, както и неустойка в размер на 50 % от целия размер на заема. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.
1 предл. 3 ЗЗД. Процесната неустойка е компенсаторна – същата обезпечава
неизпълнението на договора и защитава интереса на кредитора при прекратяване на
облигационната връзка по вина на длъжника. Неустойката е дължима при разваляне
на договора поради забава в заплащането на която и да е от месечните
погасителни вноски, а размерът на същата е 50 % от стойността на целия заем (а
не от остатъчната му стойност). Подобна уговорка позволява частично
удовлетвореният кредитор да получи едновременно неизплатената част от дълга,
ведно с неустойка върху тази непогасена част, но и върху погасената вече сума,
което противоречи на принципа на справедливостта и излиза извън обезпечителната
и обезщетителна функция на неустойката. Размерът на подобна неустойка, предвид
уговорения процент (50 %) и основата за изчисляване (целия заем), прекомерно
надвишава стойността на очакваните от неизпълнението вреди. Това значително
несъответствие не може да бъде оправдано със санкционната функция на неустойката, тъй като последната
цели да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на
договора, но не следва да създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
насрещната страна. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение, според чл.21 от ЗПК, вр. чл. 26 ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение по нея. Предвид гореизложените съображения, клаузата от процесния
договор относно неустойката е нищожна и на още едно основание - като
неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146 ал.1,вр. чл.143 т.5
от ЗЗП,вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК.
Налице са
и допълнителни основания за това, искът за неустойка да се счете за
неоснователен и недоказан. Както се посочи,
правото на ищеца да начисли същата е обвързано с предсрочната изискуемост на
кредита, настъпването на какъвто факт той по делото не доказа. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че вземането, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. По отношение на процесния
договор, приложима е и общата разпоредба на чл.71 от ЗЗД. Правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С оглед
на така дадените разрешения, моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател,
и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване
на преимуществото на срока. В настоящия случай това изискване не е изпълнено.
Приложеното по делото уведомление не е връчено на длъжника по заявлението –
ответницата. От дата 02.12.2013 г. е представеното от ищеца писмо, с адресат
ответницата, че съгласно ОУ, считано от 02.12.2013 г. процесният договор е
едностранно прекратен и кредитът й е предсрочно изискуем, но няма данни по
делото тази покана да е била изпратена и получена от ответницата. В тази
насока, както и за размера на
неустойката, ищецът не ангажира доказателства, в т.ч. и след изричните
указания на съда с проекта за доклад по делото, дадени му на основание чл.146
ал.2 от ГПК. Обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 02.03.2018 г., вече е бил настъпил падежът на последната
погасителна вноска по договора 10.10.2015 г. е ирелевантно по отношение на
вземането за неустойка, доколкото както се посочи търсената неустойка се предпоставя
от предсрочното валидно прекратяване на договора и предсрочната изискуемост на
вземането по него.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, както
е в случая, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. В този смисъл, ищецът като
кредитор може да се легитимира като носител на материалното право единствено за
неизплатената главница по заемния договор. Установи се по делото, че общата
платена от ответницата на ищеца сума е в размер на 4 093,27 лв., която
далеч надхвърля дължимата му по договора главница от 1 500 лв.
Предвид изложените множество съображения,
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв, съдът следва да го отхвърли изцяло. С оглед на това, не е налице изискването на
чл.239 ал.1 т.2 пр.І от ГПК, за да се постанови исканото от ищеца неприсъствено
решение, предвид на което и на основание ал.3 от същия, съдът постановява
настоящото си решение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49 бл.53Е вх.В,
представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.; против Х.Н.П. с
ЕГН ********** ***; иск – да се приеме за установено по отношение на ответницата,
че тя дължи на ищеца сумата в общ размер на 1 582,77 лв., включваща
главница от 498,87 лева и 1083,90 лева неустойка; ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението; които суми били дължими по сключен помежду
им договор за револвиращ заем № **********, подписан на 28.09.2011 г. и с дата
на архивното число от 29.09.; за които
суми е издадена заповед № 267 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.03.2018 г. по ч.гр.дело № 582/2018 г. на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Д.С.