РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Девня, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200281 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „БКК превози“ ЕООД, ЕИК:
*********, срещу НП № 23 – 0001231 / 13. 07. 2021 г. на Директор РД – АА –
Варна. Със същото на въззивника:
за нарушаване разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАП и на основание
чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на три хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява от процесуален представител.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
1
за установено следното от фактическа страна:
През м. май 2021 г. била завършена документална проверка на възз.
„БКК превози“ ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари № 16103, валиден до 23. 09.
2026 г. Свид. З. Дж. Юм. – служител при РД – АА – Варна установил, че на
22. 10. 2020 г. в гр. Девня, обл. Варна, въззивникът допуснал извършването на
превоз с т. а. с ДК№ В 80 05 НХ, който не бил включен в списъка на
превозните средства към лиценза на Общността. Съставен бил АУАН,
предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
От събраните доказателства по делото може да са направи обоснован
извод, че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение. От
обективна страна се установи, че същият притежава Лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари № 16103,
валиден до 23. 09. 2026 г., като на 22. 10. 2020 г. в гр. Девня, обл. Варна, е
допуснал извършването на превоз с т. а. с ДК№ В*** НХ, който не бил
включен в списъка на превозните средства към лиценза на Общността.
Доколкото въззивникът е юридическо лице, не следва да се разглежда
въпроса относно субективна страна.
2
Съдът не споделя наведеното от страна на въззивника за неправилно
приложение на закона, доколкото АУАН и НП съдържат относимата към
конкретния случай разпоредба, като не съществува пречка една и съща такава
да се явява материално – правна и санкционна.
Същевременно, разглеждайки конкретния случай в цялост, съдът
намира, че са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Неприемайки това, административно – наказващият орган е нарушил чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, доколкото тази норма не дава възможност за налагане на
наказание /дори и при извършване на нарушение/, ако е налице маловажност.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от
съвкупността на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойност на вредите, кръг на засегнати интереси,
времетраене на нарушението, значимост на конкретно увредените
обществени отношения. Съгласно ТР № 1 / 12. 12. 2007 год. преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и доколкото е свързана с
правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка. В конкретния случай всички тези
обстоятелства са изяснени, като дават основание да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Няма съмнение, че от нарушението за което е ангажирана
отговорността на въззивника не са настъпили вреди, не са засегнати интереси,
не е налице значимост на конкретно увредените обществени отношения.
Осъщественото по никакъв начин не е довело до ненормално извършване на
превоза, в частност предлаганите услуги са били изпълнени. Категорично сме
изправени пред неизпълнение на задължение, но следва да се отбележи, че с
минимално закъснение въззивникът е изпълнил коректно вмененото му
/няколко дни след нарушението – на 13. 11. 2020 г. моторното превозно
средство е било вписано, а проверката е установила нарушението няколко
месеца след това – през м. май 2021 г., респективно доста след допускане и
отстраняване на нарушението/. Безспорно за доста голям период от време, а
именно от 2008 г. до 2021 г., това е едва второто нарушение на въззивника.
Горното води до резонния извод за правилно отношение към
законоустановения ред в страната и очевидно в случая се касае за инцидентна
3
проява. В тази връзка следва да се отбележи коректността на въззиваемата
страна, приложила към преписката документи, даващи данни относно
посочените последващо вписване на превозното средство и санкционираност
на въззивника. Не следва да се игнорира и огромната натовареност, предвид
района в който въззивникът изпълнява своите задължения. Не на последно
място следва да се съобрази липсата на индиция за високи доходи, още
повече, че е налице дисбаланс между естеството на нарушението и размера на
наложеното, като санкционирането по такъв начин не е в интерес на
обществото. Поради горните съображения съдът счита, че в случая е налице
хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и
вредни последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то изключителни,
нарушението е с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид.
С оглед изложеното атакуваното НП следва да бъде отменено. Следва
да бъде уточнено, че от 23. 12. 2021 г. законодателят е предвидил промени в
текста на чл. 63 от ЗАНН. Действително настоящето дело е обявено за
решаване на 07. 12. 2020 г., но доколкото тогава не е прочетен диспозитив, а
такъв се произнася ведно с мотивите, т. е. на 23. 12. 2021 г., съдът следва да
съобрази своето произнасяне с настъпилите промени. В този смисъл освен
отмяна на НП, въззивникът следва да бъде предупреден, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Предвид горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23 – 0001231 / 13. 07. 2021 г. на Директор РД – АА –
Варна, с което на „БКК превози“ ЕООД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАП и на основание
чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на три хиляди лева, като:
ПРЕДУПРЕЖДАВА „БКК превози“ ЕООД, ЕИК: *********, че при
4
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5