Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на десети
ноември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А. Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 7726 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от И.М.Б. против „З.А.Д.А.“ АД, с която предявява
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.279, ал.1 във
връзка с чл.276 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а при условията на
евентуалност /съобразно указания на въззивния съд дадени с Определение №
4030/28.12.2018 г., ч.гр.д. № 6280/2018 г. САС, 14 състав/ обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, спрямо ответника „С.а.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 08.12.2014
г. около 9,00-09,30 часа бил на автобусната спирка в гр. София срещу болницата
„Св. И. ***. Твърди, че на спирката спрял тролей, а след него и автобус по
маршрута на № 76. Твърди се, че автобусът бил с отворени врати, като тролеят
пред него тръгнал рязко, а веднага след него рязко тръгнал и автобуса. В това
време ищецът бил на задната врата на автобуса /стар Икарус/,
който затворил вратите в движение, при което защипал човек на предната врата. В
момента, в който ищецът бил стъпил на стъпалото с чадър, с документи в лявата
ръка, като с левия си крак се опитвал да се качи, подкрепяйки се с чадъра,
автобусът спрял рязко, при което ищецът се усукал около пилона до вратата, като
в автобуса преди последното стъпало има метален праг, в който праг удря десния
си крак. Твърди се, че вследствие на горното произшествие ищецът получава тромбофлибит на долните крайници в резултат на получена
рана и травма на долната подбедрица, получил възпаление на лимфата, причинено
от травмата и състояние с опасност за живота преди сепсис, множество кръвонасядания и охлузвания. Следва дълъг възстановителен
процес. Твърди се, че в периода от 12.12.2014 г. до 30.01.2015 г. се провеждат
14 особено болезнени манипулации. Ищецът загубва възможността енергично да води
други дела в бизнеса си.
С уточнителна
молба от 21.11.2018 г. ищецът конкретизира точно мястото на произшествието, а
именно: автобусна спирка в гр. София с наименование на спирката: „Бул. Акад.
Ив. Гешов“ с номер на спирката по схемата на градския
транспорт 0270, където спира автобус № 76 по посока центъра.
С уточнителна
молба от 27.06.2019 г. ищецът посочва, че ангажира отговорността на
застрахователното дружество въз основа на задължителна застраховка „Злополука
на пътниците в средствата за обществен транспорт“.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „З.А.Д.А.“ АД да заплати на ищеца сумата от 50 000
лв.-обезщетение за причинените му неимуществени вреди-болки и страдания от
травматични увреждания, както и сумата от 2000 лв.-обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупени лекарства и проведено
медицинско лечение, които вреди са получени в пряка причинна връзка от
произшествие настъпило на 08.12.2014 г. в гр. София, в
автобус по маршрут № 76, по отношение на който при ответното дружество и имало
сключена задължителна застраховка „Злополука на пътниците в средствата за
обществен транспорт“, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от
08.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност
моли съда да осъди работодателя на виновния водач на автобуса-„С.А.“ ЕАД.
В законоустановения едномесечен
срок на 08.04.2019 г. е постъпил отговор от ответника „З.А.Д.А.“ АД чрез
процесуалния му представител юрисконсулт С., надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към отговора.
Оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, както и
твърденията за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на
настъпилите увреждания с механизма на произшествието. Твърди се, че не е
доказано настъпването на застрахователно събитие. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътника И.М.Б., който
нарушил забраната в качеството си на пътник да се качва, когато превозното
средство е все още в движение, преди отварянето на вратите напълно или след
подаване на звуков сигнал предупреждаващ за затваряне на вратите и потегляне на
превозното средство.
Твърди, че вина за настъпване на
процесното произшествие има изцяло ищеца, който с поведението си сам е причинил
вредоносния резултат, като е предприел качване в превозното средство след
надлежно подаване на сигнал за затваряне на вратите на същото.
Твърди, че са налице предхождащи
/придружаващи/ травми заболявания, които са допринесли за настъпването на
увредите, както и са повлияли по отношение продължителността и развитието на
оздравителния процес. Оспорва предявения иск и по размер като завишен. Оспорва
като погасена по давност претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на
събитието-08.12.2014 г. до 08.06.2015 г.
Ответникът „С.А.“ ЕАД също
депозира писмен отговор в срок, чрез законния си представител изпълнителния
директор С. М.. Оспорва иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Поддържа липсата на предпоставките на непозволеното увреждане в тяхната кумулативна
даденост. Твърди, че няма възлагане на работа. Твърди, че не съществува такава
спирка, която сочи ищеца, както и че соченият от ищеца стар „Икарус“ не се е движил на посочената дата. Сочи, че
твърдяното от ищеца събитие не е регистрирано в ежедневното сведение за
работата на масовия градски транспорт за посочената дата. Твърди се липсата на
противоправно деяние, липсата на данни за автобуса и водача, който го е
управлявал.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображения
изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, съобразно представен
списък по чл.80 ГПК.
Ответникът З. „А.“ АД в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.6 ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът „С.А.“ ЕАД в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли иска изцяло.
Поддържа, че не е изведена причинна връзка, не е ясно къде е станало
произшествието, водачът който е управлявал. Претендира разноски, съобразно
представен списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С
показанията на разпитаната свидетелка А. Г.А., се установява, че тя е бивша
съпруга на ищеца, с който живяла до преди две години. Към 2014 г. живеела с
ищеца на ул. „Солунска“. Знае за произшествието с И.Б., тъй като той се върнал
в дома им, като панталонът му бил в кръв, обувките също и много го боляло.
Свидетелката
установява, че в деня на произшествието, ищецът бил на консултация
в болница „Ив. Рилски“ и на излизане от там решил да вземе автобус до НДК и от
там с трамвая до вкъщи. Качил се в автобуса, но той внезапно спрял и той се
ударил на някакво желязо в автобуса.
По
делото има противоречиви показания, относно спирката по
линията на кой автобус /№ 74 или № 76/, е настъпило произшествието, но съдът
като обсъди всички доказателства макар и косвени, намира за установено, че
произшествието е настъпило на 08.12.2014 г., в периода между 09,00-09,30 часа,
в гр. София, на спирка „Бул.Акад.Ив.Гешов“ в автобус
по линия № 76 с посока на движение: ж.к. ********
Показанията
на свидетелката А. кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, (сведение
за извършени курсове по линия 76 на 08.12.2014 г.) от
което сведение се установява, че на 08.12.2014 г. единственият извършен курс по
линия 76 в посока центъра и по-конкретно НДК (спирка
бул. Черни връх, откъдето има връзка с линия на трамвай към 2014 г.), което
е посока на курса на автобуса от ж.к. ********, във времевия период посочен в
исковата молба, е извършен от автобус инвентарен номер 3665, който е бил на
процесната спирка „Бул.Акад.Ив.Гешов“ в 9:18:30 часа.
От представения опис на автобусите за задължителни застраховки „Гражданска
отговорност“ и „Злополука на пътниците“ за 2014 г. се установява, че автобусът
с инвентарен номер 3665, е автобус марка „Мерцедес О 305 G“ с
рег. № ********, който видимо прилича на икарус, тъй
като подобно на икарусите, тези автобуси са съчленени. От представената по делото застрахователна
полица № 11214000000190, се установява, че към 08.12.2014 г. по отношение на
този автобус е била налице валидна застраховка „Злополука на пътниците в
средствата за обществен транспорт“.
При
разпита си свидетелката А. установява още, че тя почистила съпруга си с
кислородна вода, с риванол и му направила превръзка. Свидетелката установява, че мястото, където ищецът
се ударил, се подуло, посиняло. Ищецът седял така три дена вкъщи и мястото
станало синьо като патладжан. Свидетелката се уплашила и завела ищеца при
личния лекар, който след като го видял казал, че това е много сериозно и може
да му струва живота и незабавно ги насочил към „Пирогов“. От личния лекар
двамата отишли в „Пирогов“, където в Септична хирургия обработили раната, след
което го превързали и се върнали в къщи. Там ищецът вдигнал температура, втресло
го, станала му много лошо и на другия ден отново отишъл в „Пирогов“, където се
оказало, че ищецът има алергия към дезифектанта,
който са му сложили, след което ищецът ходел в Пирогов през ден на превръзки,
изписани му били и лекарства.
В тази
част показанията на свидетелката кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства: рецепта от 16.12.2014 г., издадена от лекар в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД-София с изписани на ищеца лекарства, фактура №
**********/16.12.2014 г., № **********/17.12.2014 г., № **********/20.12.2014
г., № **********/23.12.2014 г., № **********/27.12.2014 г., рецепта от
10.01.2015 г. издадена от лекар в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД-София с
изписани на ищеца лекарства. От тези доказателства се установява, че ищецът е
посетил шест пъти УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД-София, спешен кабинет по
гнойно-септична хирургия, като за всеки преглед е заплащал по 20 лв.
Свидетелката
А. установява, че тези ходения продължили някъде до края на месец януари. При
ходенията вечерно време, идвали приятели да го придружават до болницата.
Свидетелката установява, че след този случай, ищецът се залежал и до ден-днешен
си е с бастун, изкривен е, куца. Установява, че за лечението си не е постъпвал
в болница, но ходел да му се сменят превръзки всеки ден. След това се наложило
да ходи на невролог, ортопед, защото му се схващал крака, получил разширени
вени. Целият му крак е в оток и казали, че е направил флебит от този удар.
Ищецът изпитвал психични болки и страдания. Преди произшествието бил много
подвижен, много ходел, а сега се е залежал, не ходи. Сега ищецът може да се
придвижи на около 50 м до дома си с бастуна и да се върне. Всичко това го убило
психически, и човек не може да го познае. Това е и една от причините да се
разделят двамата съпрузи. Преди произшествието ищецът имал бъбречни заболявания,
които си продължават и затова ходил в болница „И. Рилски“. Има бъбречно-каменна
болест, пиелонефрит, високо артериално налягане,
сърдечни проблеми, но не е имал проблеми с походката и придвижването. Към
настоящия момент, ищецът ходи с бастун и много бавно, не може да се навежда,
изтръпва му крака.
Разпитан свидетеля Р.Ф.Ф.установява, че е приятел на ищеца и знае за претърпения
от него инцидент през 2014 г. Видял го няколко дни след инцидента, кракът му
бил син, отекъл. Свидетелят ходил с ищеца до „Пирогов“ три пъти. Водил го за превръзки.
И. ходел бавно и сега така ходи. Преди произшествието ищецът не е имал проблеми
с походката и с придвижването. Това станало след произшествието. Ходи с едно бастунче. Боляла го от раната, а лечението приключило
някъде към месец януари на следващата година.
От разпитаните свидетели на
ответника „Столичен Автотранспорт“-С.П.М.-Г. и А.Л.С.-Ц.се установява, че на 08.12.2014 г. няма регистрирано произшествие,
така както го е описал ищеца в исковата си молба.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
От приетата по делото СМЕ се установява, че посочената от личния лекар диагноза в амбулаторен лист от 21.01.2015 г. флебит и тромбофлебит на долните крайници е неуточнена, неуточнена е причината за проявлението на това заболяване и каква е връзката с упоменатата в същия лист открита рана на дясна подбедрица. Установява се само, че пострадалият е получил след травма- рана на подбедрица, след което раната се е инфектирала и е лекувана в Клиниката по гнойно-септична хирургия на болница Пирогов. С оглед възрастта на ищеца и тежестта на увреждане, оздравителният процес на раната е продължил около 45 дни, през който период ищецът се е движил трудно. Оздравителният процес е бил по-продължителен, защото е започнало ненавременно адекватно лечение.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
От правна страна предявения главен иск срещу
ответника З. „А.“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по
чл.279, ал.1 във връзка с чл.276 от КЗ /отм./
Този иск е неоснователен.
Покрит застрахователен риск по задължителната
застраховка "злополука
на пътниците в обществения транспорт" съгласно чл. 279, ал. 1 от КЗ е злополука,
причинила смърт или трайна загуба
на работоспособност на пътник. Причиненото на
ищеца телесно увреждане от процесното
ПТП не е довело до трайна загуба на работоспособността
му. Трайната загуба на работоспособност
се установява с нарочен индивидуален административен акт /решение на експертна
лекарска комисия за трайно намалена
работоспособност с посочен процент на това
намаление/, какъвто ищецът не е представил
по делото. Представеното експертно решение
от 02.12.2014 г. е предхождащо събитието, поради което е ирелевантно.
Тъй като не е настъпило застрахователно събитие по процесната застраховка
"злополука на пътниците в обществения транспорт", ищецът не
е субект на твърдяното субективно материално право по чл. 277, ал.
1 от КЗ.
Предвид горното
предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват основателни,
съответно неоснователен се явява акцесорния иск за заплащане на законна лихва.
При това положение и
поради сбъдване на процесуалното условие за това, съдът следва да разгледа
искът предявен при условията на евентуалност спрямо втория ответник „С.А.“ ЕАД.
Предявеният иск е с
правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на
ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени и
имуществени вреди на ищеца, произтекли от противоправно поведение на водача на
автобус-служител на ответника, изразяващи се в рязко потегляне от спирката на
автобуса, с отворени врати, които затваря в движение и рязко спиране
впоследствие.
За да е възникнало
спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се
подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите,
водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало
отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не
произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато
натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на
възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои
действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът
"възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето,
което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който
отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато
работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на
отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на
възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.
С оглед установените
фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на
предявения иск, настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на
ищеца неимуществени и имуществени вреди остана недоказан, въпреки
разпределената му доказателствена тежест.
С ангажираните по
делото доказателства ищец не доказа главно и пълно настъпването на
произшествието по начина твърдян в исковата молба и посочен по-горе, а именно: рязко
потегляне от страна на водач на автобус по маршрута на линия № 76 от спирката
на автобуса, с отворени врати, които затваря в движение и рязко спиране
впоследствие, в пряка причинна връзка от които действия водачът да е получил
рана на дясна подбедрица.
Единствените косвени
доказателства в тази посока са свидетелските показания на свидетелката А. и
свидетеля Ф., чрез които се установява, че при удар при качване в автобус
ищецът получил рана на крака, като в тази част всъщност с показанията си
свидетелите възпроизвеждат това, което са чули от ищеца, не и техни лични
впечатления, доколкото не са били очевидци на случилото се.
За да възникне
отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на
работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на
когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на
противното.
В случая ищецът не
доказа противоправно поведение от страна на водача на
автобуса.
Не се доказа главно и
пълно наличието на пряка причинно следствена връзка между твърдяното
произшествие, получената рана и тромбофлибит на
долните крайници в резултат на раната и травмата на долната подбедрица.
Видно от заключението
на СМЕ, посочената от личния лекар диагноза
в амбулаторен лист от 21.01.2015 г. флебит и тромбофлебит на долните крайници е неуточнена, неуточнена е причината за проявлението
на това заболяване
и каква е връзката с упоменатата в същия лист открита рана
на дясна подбедрица. Установява се само, че
пострадалият е получил след травма- рана
на подбедрица, след което раната
се е инфектирала и е лекувана в Клиниката по гнойно-септична хирургия на болница
Пирогов. Не се установи обаче механизма на получаване на раната.
Отделно от това инфектираното на раната и продължителния възстановителен
процес, са резултат от ненавременното адекватно лечение, което пък от своя
страна се дължи на поведението на ищеца, който в продължение на дни след
получаване на раната, не е предприел никакви действия за лечение и за
консултация с медицинско лице.
По делото не е
налична медицинска документация, от която да се направи безспорен извод, че
твърдяната от ищеца рана на подбедрицата е получена при травма в автобус, не
става ясно на кой от двата крака е раната.
По тези съображения и
този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото ищецът
дължи направените от ответниците разноски, както следва:
На ответника З. „А.“ АД разноски
в размер на 405 лв., от която сума: 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, 200 лв.-депозит вещо лице и 5
лв. държавна такса за СУ.
На ответника „С.а.“ ЕАД 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от И.М.Б., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване:
гр. Пловдив, ул. „********, офис 2 и 3, партер, адвокат А. С. Й. против „З.А.Д.А.“
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** главни обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.279, ал.1 във връзка с чл.276 от КЗ
/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност /съобразно
указания на въззивния съд дадени с Определение № 4030/28.12.2018 г., ч.гр.д. №
6280/2018 г. САС, 14 състав/ обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, спрямо
ответника „С.а.“ ЕАД, ЕИК ********, гр. София, ул. „********за осъждането на ответниците при условията на евентуалност да заплатят
сумата от 50000 лв. /петдесет хиляди лв./-обезщетение за причинените му
неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, както и сумата
от 2000 лв. /две хиляди лв./-обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на закупени лекарства и проведено медицинско
лечение, които вреди са получени в пряка причинна връзка от произшествие
настъпило на 08.12.2014 г. в гр. София, в автобус по маршрут № 76, по отношение
на който при ответното дружество е З. „А.“ АД имало сключена задължителна
застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт“, ведно
със законната лихва върху горните суми, считано от 08.12.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.М.Б., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул. „********, офис 2 и 3, партер, адвокат
А. С. Й. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „З.А.Д.А.“ АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 405 лв. /четиристотин и пет лв./
разноски направени от ответника, а на ответника „С.а.“ ЕАД, ЕИК ********, гр.
София, ул. „********разноски в размер на 300 лв. /триста лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: