Р Е Ш Е Н
И Е
№1 02.01.2014 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски Районен съд ,
гражданско отделение, ХІІІ - ти състав
в публично заседание, проведено на деветнадесети декември 2013 година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Н.П.
като разгледа докладваното от съдия
Атанасов
гр.д. № 2662 по описа на ЯРС за 2013 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано и се води по
искова молба на Н.Х.М. *** против
“Инджов
Изтъкват се доводи за незаконност на уволнението на ищеца, извършено на основание чл.330, ал.2 т.6 КТ поради дисциплинарно уволнение, касаещи обстоятелствата, че заповедта е немотивирана, не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание „***”, не е спазена предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.1 т.3 КТ, предвид че ищецът страдал от ***, както и че не бил извършвал нарушения на трудовата дисциплина.
Излагат се твърдения, че вследствие на уволнението си Н.М. е останал без работа, поради което претендира присъждането на обезщетение за периода на оставането си без работа.
Претендира се уважаване на предявените искове, както и присъждането на разноски.
В законоустановеният срок е бил депозиран
отговор от ответника, с който иска
за задължаване на ответника да извърши поправка в основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка на ищеца и в другите му документи е бил оспорен като
недопустим, иска за отмяна на незаконно уволнение е бил признат, а искът за
присъждането на обезщетение за оставането му без работа вследствие на
уволнението е бил признат за частично основателен.
Изложени са доводи, че на работодателят не е бил известен факта, че ищецът е трудоустроен и страда от заболяване по смисъла на Наредба № 5, поради което и не била спазена процедурата във връзка с ползваната предварителна закрила по чл.333, ал.1 т.2 и т.3 КТ.
В тази насока искът за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение се признава за основателен.
Искът за присъждането на обезщетение за оставането на ищеца без работа вследствие на
уволнението се признава за частично основателен до размера на 760.33 лв., като
се излагат доводи, че правоотношението е било прекратено, считано от 13.09.2013
г. – датата на връчване на заповедта, а за периода до подаване на писмения
отговор ищецът бил останал без работа за период от един месец и седем дни.
Извънсъдебно ответникът бил изплатил на ищеца сума в размер на 576.80 лв.
Претенедира се направените от ищеца разноски да останат за
негова сметка, а алтернативно се прави възражение за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение .
С разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание производството е било прекратено като недопустимо в частта му, касаеща предявения иск по чл.344, ал.1 т.4 КТ за задължаване на ответника да извърши поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца и в другите му документи.
В съдебно заседание ищеца - редовно призован, се явява лично и се представлява от пълномощник - адвокат, чрез когото поддържа исковите претенции по чл.344, ал.1 т.1 и т.3 КТ, като искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение се поддържа за размера от 1 426.84 лв. за периода 08.08.2013 г. – 19.12.2013 г. Пледира се за уважаването на исковете, както и за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски.
Ответникът - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание от законен или процесуален представител.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от ангажираните от ищеца писмени доказателства, те са били в твърдяните трудово – правни отношения, по силата на които Н.М. е работил в предприятието на ответника на длъжността „***” считано до 13.09.2013 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя без предизвестие поради наложено наказание „***”.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение той е страдал от заболяване – *** с др. и неточно определени локализации на ***, заради което е бил трудоустроен.
За безспорни между страните съдът е обявил и обстоятелствата, че последното получено от Н.Х.М. БТВ за пълен отработен месец преди уволнението е било в размер на 576.80 лв., а за времето след 13.09.2013 г. ищецът е останал без работа в следствие на уволнението.
От
представените от ответното дружество писмени доказателства се установява, че на
22.10.2013 г. и на 13.11.2013 г. “Инджов
От заключението на изслушаната съдебно-
икономическа експертиза се установява, че последното получено БТВ от ищеца за
пълен отработен месец преди уволнението е било за месец юли
При формиране на правните си изводи, касаещи
иска по чл.344, ал.1 т.3 КТ съдът не обсъжда като относимо доказателство
заключението на изслушаната експертиза, тъй като приема, че същото не
кореспондира с приетите от съда за безспорни между страните и неоспорени от тях
по надлежния процесуален ред в превидения законоустановен срок обстоятелства,
че трудовото правоотношение на Н.М. е било прекратено, считано от датата на
връчване на заповедта за уволнение – 13.09.2013 г. и размера на последното
получено от него БТВ за пълен отработен месец преди уволнението му е в размер
на 576.80 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящият
съдебен състав намира предявените искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.3 КТ за
допустими, тъй като се предявени от лице, имащо правен интерес от оспорване
законосъобразността на уволнението си и от претендиране на обезщетение за
оставане без работа вследствие на уволнението, срещу надлежен ответник, при
липсата на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск
на ищеца.
Съдът намира предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца като незаконно за основателен, по следните съображения:
При оспорване законността на извършено уволнение в доказателствена тежест на работодателя е вменено да установи при условията на пълно и главно доказване, че уволнението на работника/служителя е било извършено при спазване на предвидените в КТ правила.
В настоящия случай работодателят признава, че прекратяването на трудовото правоотношение на Н.Х.М. поради наложено му дисциплинарно наказание „***” е било извършено незаконосъобразно, като в съответствие си това си процесуално поведение същият не ангажира и никакви доказателства за опровергаване на твърденията на ищеца за незаконосъобразност на уволнението му.
Ето защо предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ се преценява от съда като основателен, поради което следва да бъде уважен.
Като частично основателен съдът преценява иска за присъждане на обезщетение за оставане на ищеца без работа вследствие на незаконното уволнение по чл.344, ал.1 т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.
Съдът приема, че Н.М. е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 13.09.2013 г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение с връчването на заповедта за уволнение, до 19.12.2013 г. – датата на приключване на устните състезания, поради което за този период от време следва да му се определи обезщетение.
Като база за определяне размера на полагащото се обезщетение следва да послужи сумата от 560 лв., колкото е посочена от ищеца с исковата му молба, предвид, че липсва извършено от негова страна по надлежния ред изменение на иска в посока увеличение по размер, което да съответства на приетия от съда за безспорен между страните размер на последното получено от Н.М. БТВ за пълен отработен месец преди уволнението и признат от ответника размер от 576.80 лв.
С оглед на това за периода 13.09.2013 г. – 19.12.2013 г./ три месеца и шест дни/ полагащото се на Н.М. обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението е в размер на 1 792.02 лв.
При преценката за частичната основателност на иска следва да се отчетат и двете извършени от работодателя плащания от по 576.80 лв., или 1 153.60 лв. общо, поради което предявеният иск се явява основателен до размера на разликата от 638.42 лв., до който размер следва да бъде и уважен.
Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от предявяване на иска 08.10.2013 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото ищецът има право на разноски по съразмерност, като с оглед на представените доказателства за направени разноски за платено адвокатско възнаграждение следва да му се присъди сума в размер на 238.00 лв.
Размерът на полагащите се разноски съдът определи като взе предвид, че с исковата си молба ищецът е предявил три иска, заплатил е адвокатско възнаграждение за защита по трите иска в общ размер на 600 лв., без конкретизация каква сума е заплатил за защита по всеки един от исковете.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника направените от ищеца разноски да останат в негова тежест, тъй като не са налице основанията на чл.78, ал.2 ГПК, защото макар и да е налице признание на иска от страна на ответника, същия с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Неоснователно е и искането за намаляване на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като не е налице прекомерност на същото съобразено с разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал. 2 т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид, че с исковата молба са били предявени три самостоятелни иска, а минималните възнаграждения съобразно Наредбата са съответно в размери от 310 лв., 341.60 лв. и 150 лв., а заплатеното от ищеца общо адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната
такса върху уважените искове в размер на
65.54 лв., състояща се от определена от съда държавна такса от 40.00 лв.
за неоценяемия иск по чл.344, ал.1 т.1 и от 25.54 лв. за оценяемия иск по
чл.344, ал.1 т.3 КТ, заплащане на сторените от бюджета на съда разноски в
размер на 60 лв., както и на държавни
такси от по 5.00 лв., дължими при издаване на изпълнителни листи.
Предвид характера на присъденото с решението обезщетение, на основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му касаеща присъденото обезщетение за оставане без работа / в този смисъл определение от 17.05.2010 г. по гр. д. № 214/2010 г. на ВКС и определение от 17.07.2009 г. по гр. дело № 1584/2008 г. на ВКС/.
Водим от изложените мотиви на основание чл.235 ГПК Ямболски Районен съд,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1 т.1 КТ уволнението на Н.Х.М.,***,
извършено със заповед №
009/08.08.2013 г. на „Инджов
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 КТ
във връзка с чл.225 ал.1 КТ „Инджов
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК
„Инджов
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК
Инджов
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение за оставане без работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок, считано от датата на обявявяването му – 02.01.2014 г., а в частта му, в която се допуска предварително изпълнение решението има характера на определение и подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Ямбол в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/