№ 21425
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110164418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8970.57 евро,
представляваща платени при начална липса на основание суми под формата на
валутни разлики през периода от 25.11.2017 г. до 25.11.2022 г., ведно със
законната лихва от 25.11.2022г., до изплащането, както и сумата от 1 530,46
евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата за периода от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г.
Ищецът твърди, че на 23.05.2008г. с ответника ********* сключили
договор за потребителски кредит HL 34798, по силата на който ответникът
предоставил на ищеца кредит в размер на 30 000 евро, който следвало да бъде
погасяван на месечни вноски в швейцарски франкове. Посочва, че след
сключване на договора валутният курс на швейцарския франк спрямо евро и
лева се повишил и стойността на платените през процесния период месечни
вноски надвишават дължимите вноски с валутните разлики от промяната на
курса. Поддържа, че валутните разлики не са дължими и ответникът се е
обогатил неоснователно с тези суми. Твърди, че на 22.03.2017 г. депозирал
1
искова молба срещу **********, по която било образувано гр. д. №
17645/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, като предмет на делото е
установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2, тълкувана във
връзка с чл. 1, чл. 2 и чл. 23 от договора за кредит, и осъдителен иск за
връщане на валутните разлики в размер на 7 213,26 евро, получени при
начална липса на основание през периода от 11.04.2012 г. до 11.03.2017 г.
Поддържа, че в клаузата по чл. 6, ал. 2 от процесния договор било предвидено,
че погасяването на кредита се извършва в швейцарски франкове, а в договора
за кредит сумата по кредита е посочена само като 30 000 евро и не се
съдържало посочване на колко швейцарски франкове се равнява тази сума,
като страните не са уговорили размер на дължимата от кредитополучателя
сума, нито на месечни вноски. В чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора било посочено,
че банката е отпуснала на ищеца 30 000 евро, които му е предоставила на
разположение в евро от евровата му сметка след „служебно превалутиране” на
неизвестната сума в швейцарски франкове. Навежда довод, че договорните
условия относно валутата на кредита не били изготвени на ясен и разбираем
език, а клаузата на чл. 23 възлага върху потребителя целия валутен риск и
всички неблагоприятни последици от промените в курсовата стойност на
швейцарския франк спрямо евро и лева. Поради това клаузите на чл. 6, ал. 2 и
на чл. 23 били неравноправни и нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, тъй като това договорно условие не е
изготвено на ясен и разбираем език, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора във вреда на потребителя. Поддържа,
че за периода от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г. ответникът се обогатил
неоснователно със сумата от 8970.57 евро, представляваща недължимо
платени валутни разлики, които били заплатени от ищеца като част от
месечните погасителни вноски и предсрочно погасена главница,
преизчислени в швейцарски франкове по увеличения курс към датата на
плащането. Отделно от това, ответникът дължал на ищеца обезщетение за
забава върху сумата от 8970.57 евро в размер на законната лихва, която
претендира за периода от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г. - датата на исковата
молба, в размер на 1 530.46 евро. Твърди, че с искова молба от 22.03.2017 г.,
връчена на ответника по гр. д. № 17645/2017 г. по описа на СРС, 151 състав,
ищецът поканил ответника да преустанови събирането на недължими суми
2
под формата на валутни разлики и да му върне неправомерно събраните суми,
с което ответникът бил поставен в забава. По изложените съображения
претендира процесните суми, както и разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника *********, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове по подробно
изложени в отговора съображения. Не оспорва, че на 23.05.2008 г. между
банката, от една страна, и ищеца, от друга страна, е сключен процесният
договор за кредит HL34798 и две допълнителни споразумения към него.
Твърди, че, разрешеният и отпуснат размер на кредитния лимит е бил 49
520,00 швейцарски франкове, която сума реално е била получена и усвоена от
ищеца на 11.06.2008г., както и е получена сума „Кеш бонус“ в размер на
2476.00 швейцарски франкове. Твърди, че за обезпечаване на всички вземания
на банката по предоставения кредит с главница ищецът е учредил договорна
ипотека върху недвижим имот, като уговореният лихвен процент при
отпускането на кредита е Базовият лихвен процент (БЛП) на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове към момента на сключване на
договора в размер от 4,5 %, който в сбор с уговорената фиксирана надбавка от
2,15 пункта формира общият размер на лихвения процент от 6,65 %, с
възможност за промяна на БЛП от страна на банката при настъпването на
определени обективни условия. Сочи, че паричната сума на уговорения
ипотечен кредит е била реално отпусната от банката и преведена по банкова
сметка на ищеца в швейцарски франкове, след което по изрично искане на
ищеца сумата е била превалутирана в евро, за да бъде използвана съобразно
неговото предназначение. Размерът на кредита към 11.06.2008 г. бил 49 520,00
швейцарски франкове и размерът на месечната вноска по кредита не се е
повишавал поради промяната на курса на швейцарския франк. Определянето
на вноски по кредита в швейцарски франкове и погасяването на същия в тази
валута било в изпълнение на индивидуално уговорените клаузи в договора за
кредит въз основа на развили се продължителни преддоговорни отношения в
периода от 25.02.2008 г. - 23.05.2008 г., като процесният договор не е сключен
при общи условия. Навежда довод, че кредитът е уговорен и погасяван в
швейцарски франкове, като в молба от 17.05.2008 г. от ищеца същият
недвусмислено е заявил своето изрично желание кредитът да бъде отпуснат и
усвоен в швейцарски франкове, както и към датата на подписване на договора
за кредит ищецът бил наясно какви са размерът и валутата на кредита в
3
швейцарски франкове, а в приложение № 1 бил посочени и приложимият курс
за швейцарски франк към валутата - 1,6506612 франка за 1 евро, който бил
индивидуално договорен в този документ и било отразено и в погасителния
план към договора. Твърди, че договорената сума в швейцарски франкове е с
равностойност на 30 000.00 евро, като ищецът е поискал отпускане на кредит
не в евро, а в швейцарски франкове, поради което сумата по кредита в
швейцарски франкове е постъпила в специална кредитна сметка на ищеца. С
извършването на превода от банката на договорената сума в швейцарски
франкове по валутната сметка в швейцарски франкове, ответникът изпълнил
основното си задължение по договора да предостави в заем уговорената сума
в уговорената валута. Твърди, че ищецът е подписал три погасителни плана -
на 01.04.2014 г., вторият - на 09.12.2014 г., а третият - на 15.04.2022 г., по които
уговорени в тях вноски били в швейцарски франкове. Посочва, че кредитът е
уговорен, усвоен и погасяван в швейцарски франкове, погасителните вноски
били уговорени именно в тази валута, като кредитополучателят бил свободен
да избере от къде и как да се снабдява с чуждата валута, без да е обвързан да я
купува от финансиращата банка. В тази връзка сочи, че размерът на дълга по
договора към датата на последно извършеното предсрочно погасяване на
10.11.2022 г. е изрично записаната в искането за предсрочно погасяване от
01.11.2022 г. от ищеца сума от 2 350,00 швейцарски франкове и ищецът
продължава да го погасява доброволно в швейцарски франкове, както и че
валутата, в която се ползва кредитът, не води до промяна на валутата, в която
същият е договорен и усвоен. На 08.12.2014 г. и на 12.04.2022 г. ищецът
направил две частични предсрочни погасявания по кредита в швейцарски
франкове, като е внесъл сумите съответно от 1 250,00 франка и 2 438,00
франка. Навежда и аргумент, че клаузите от договора, касаещи валутата на
кредита, са индивидуално договорени, доколкото сумата по кредита в размер и
валута е част от основното съдържание на договора. Твърди, че единствената
причина сметката във франкове да бъде блокирана, е фактът, че конкретният
кредит е целеви - за потребителски нужди с оглед плащания за строителство
на недвижим имот, при които сумата не може да се ползва свободно от
кредитополучателя и следва да бъде преведена към съответните доставчици и
изпълнители по договорите за СМР, като по изрична молба на
кредитополучателя и предвид неговите реални нужди е бил превалутиран в
евро, за да може да бъде преведена и ползвана по съответното й
4
предназначение. Излага съображения, че в сключения между страните договор
за банков кредит не се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Оспорва твърдението, че чрез клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора за
кредит валутният риск бил прехвърлен изцяло върху ищеца, като сочи в тази
връзка, че предоставил цялата информация, с която е разполагала банката към
датата на сключването на договора за кредит относно движението на курса на
валутата швейцарски франк към евро/лев, както и по отношение възможното
влияние на поскъпването на тази валута върху размера на месечните
погасителни вноски. Изтъква, че с получаване на кредита в швейцарски
франкове ищецът е спестил от по-високите лихви по кредит в евро. Оспорва
ищецът да е обеднял с процесната сума, като сочи, че част от вноските по
договора са извършвани от трето за спора лице – ******* С.а. Намира за
неоснователен и искът по чл.86 ЗЗД, вкл. оспорва исковата молба по гр.д. №
17645/2017г. по описа на СРС, 151 състав, да може да се счете за покана за
доброволно изпълнение по чл.84, ал.2 ЗЗД. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит № HL
34798/23.05.2008 г. с твърдените клаузи, като предоставената в заем сума
реално е била получена и усвоена от ищеца на 11.06.2008г.
С оглед чл.297 ГПК вр. чл.298, ал.1 ГПК вр. чл.299, ал.1 ГПК е отделено
за съдебно установено, че клаузата по чл.6, ал.2 от договор за потребителски
кредит № HL 34798/23.05.2008 г. е неравноправна и нищожна по чл.143, т.9 и
т.18 ЗЗП с оглед влязлото в сила решение № 126366/28.05.2019г. по описа на
СРС, 151 състав по гр.д. № 17645/2017г., в частта, в която е признато за
установено, че клаузата по чл.6, ал.2 от договор за потребителски кредит № №
HL 34798/23.05.2008 г. е неравноправна и нищожна по чл.143, т.9 и т.18 ЗЗП,
потвърдено в тази част от решение от 08.12.2022г. по в.гр.д. № 14841/2019г. по
описа на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение №
722/22.03.2024г. по т.д. № 785/2023г. по описа на ВКС. В решението от
5
08.12.2022г. по в.гр.д. № 14841/2019г. по описа на СГС, съдът е отменил
решението № 126366/28.05.2019г. по гр.д. № 17645/2017г. по описа на СРС,
151 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца срещу
ответника искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сума получена
без основание (валутни разлики) за периода 11.04.2012г. до 11.03.2017г.,
съответно искът по чл.55 ЗЗД е уважен, като решението е потвърдено в частта,
в която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД.
От приетия по делото договор за потребителски кредит се установява, че
клаузата на чл.6, ал.2 от договора урежда, че „погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по
главница и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума
в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева
или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
„продава“ на ******** за швейцарски франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето
неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката“.
Прието по делото е заключение на вещо лице по допусната СИЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, от което се
установява, че за периода от 25.11.2017г. до 25.11.2022г. по процесния кредит
са извършени плащания в общ размер на 27526.18 CHF, равностойни на
25646.85€ при стойност на евро на плащанията по курс на CHF към датата на
плащане приложен от банката за вноските, платнени в лева и по курс на БНБ.
Стойността в € на плащанията по курс за CHF приложен от банката на датата
на преизчисляване на кредита от € в CHF за периода от 25.11.2017г. до
25.11.2022г. е в общ размер на 16675.85€, съответно валутната разликата за
процесния период е в общ размер на 8970.99€ платени повече по актуалния
курс към дата на плащане над изчислената стойност на плащанията по
приложен валутен курс от датата на усвояване на кредита. Законната лихва
върху получената валутна разлика за периода от 25.11.2019г. до 25.11.2022г. за
всички суми платени от 25.11.2017г. до 25.11.2019г. с натрупване, както и от
датата на всяко месечно плащане, извършено след 25.11.2019г. до 25.11.2022г.
е в общ размер на 1534.39€. За процесния период имало извършено плащане
6
от 07.07.2022г. от ТЛ – ******* С.а в размер на 304 CHF, внесени по сметката
на кредитополучателя и банката е удържала сумата за погасяване на кредита.
Разликата между общите месечни вноски в евро и плащанията за главница,
лихви и такси е € за процесния период е в размер на 7400.94€ надплащане.
При защита на заключението си вещото лице допълва, че в тази разлика не са
включени валутните разлики от предсрочните погасявания по кредита през
м.04 и м.11.2022г., т.е. сумата от 7400.94€ не включва валутната разлика от
предсрочните погасявания, защото са били отнесени от вещото лице към
остатъчната главница, съответно при включването им – валутната разлика е в
размер на 1541.20€, съответно размерът на валутните разлики се определя в
общ размер на 8941.96€. Останалите въпроси са ирелевантни с оглед предмета
на делото предвид чл.297 ГПК вр. чл.298, ал.1 ГПК вр. чл.299, ал.1 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно, че между ищеца и
ответника е сключен Договор за банков кредит № HL 34798/23.05.2008 г. с
твърдените клаузи (безспорно); че е заплатил твърдяната сума по договора, че
тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т.
е., без да е било налице годен юридически факт, като в тежест на ответника,
при установяване горепосочените обстоятелства, е разпределено да докаже, че
има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в
Договор за банков кредит № HL 34798/23.05.2008 г., въз основа на които са
извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на
задълженията му по договора, съответно положителния факт на плащане на
претендираните от ищеца суми. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е разпределено да докаже изпадането в забава на ответника
за главните вземания, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период.
7
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Предявеният осъдителен иск е обоснован с твърдения, че на основание
нищожните клаузи по договора за кредит ищецът е платил суми, които
надвишават размера на дължимите суми съобразно действителните уговорки
за кредит и поради това се иска осъждане на ответника да върне надплатената
сума. С оглед чл.297 ГПК вр. чл.298, ал.1 ГПК вр. чл.299, ал.1 ГПК клаузата
по чл.6, ал.2 от процесния договор за кредит е обявена за неравноправна и
нищожна. С оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от
потребителя и на вредите, свързани с този риск, неправомерно получената в
негов ущърб сума въз основа на неравноправните клаузи, заплатена
вследствие на промяна в ущърб на потребителя на валутния курс на
чуждестрА.та валута, при който е предоставен кредитът, се явява платена при
начална липса на основание (решение № 170/16.03.2021г. по т.д. № 1901/2019г.
на ВКС). По отношение на размера съдът кредитира заключението на вещото
лице по СИЕ, от което се установява, че за процесния период (25.11.2017г. до
25.11.2022г.) размерът на валутните разлики се определя в общ размер на
8941.96€, до която сума е основателен искът (предявен за сумата от 8970.57€).
Възражението, че ищецът не бил материалноправно легитимиран да
получи част от сумата (конкретно извършено плащане от 07.07.2022г. от ТЛ –
******* С.а в размер на 304 CHF, внесени по сметката на кредитополучателя и
банката е удържала сумата за погасяване на кредита) съдът намира за
неоснователно. По приложението на чл. 73 ЗЗД е формирана практика на ВКС,
обективирана в решение № 86-а от 1997 г. на ВКС, I г. о., решение № 773 от
15.07.2002 г. по гр. дело № 1534/2001 г., ВКС, V г. о., решение № 1131 от
22.12.2006 г. по т. дело № 717/2006 г., ВКС, ТК, II т. о., решение № 197 от 7.
02. 2012 г. по т. д. № 1043/2010 г., ІІ т. о., решение № 400 от 20. 01. 2015 г. по
гр. д. № 1756/2014 г., ІV г. о., в която последователно се застъпва
становището, че задълженията могат да се изпълняват от трети лица, против
волята на кредитора, освен ако кредиторът има интерес изпълнението да бъде
извършено лично. Когато се дължи заместима престация, т. е. задължението е
такова, че може да бъде изпълнено от лице, различно от длъжника, и страните
не са изключили изрично тази възможност, задължението може да бъде
изпълнено и от друго лице. Когато задължението не е с оглед личността на
длъжника, кредиторът не може да откаже да приеме извършеното от друго
8
лице изпълнение. Длъжникът може да възложи на трето лице да извърши от
негово име и за негова сметка дължимите изпълнителни действия, но и всяко
трето лице може да изпълни задължението от свое име и по своя инициатива.
За да има изпълнение от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо третото
лице да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с
желание да освободи длъжника от задължението. Извършеното от третото
лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на
изпълнението от длъжника, когато задълженията не са intuitu personae и
изпълнението не е извършено поради грешка. За настъпването на
погасителния ефект е без значение дали третото лице има или няма интерес от
изпълнението на чуждия дълг. Законът не изисква наличието на правен
интерес като предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният
интерес има значение само във вътрешното правоотношение между третото
лице, извършило плащането, и длъжника, чието задължение се погасява, и се
отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата на
кредитора съгласно чл. 74 ЗЗД. В случая съдът приема, че се касае за плащане
в хипотезата на чл. 73 ЗЗД, т. е. доколкото договорът за кредит не е сключен с
оглед личността на кредитополучателя, то извършените от третите за
облигационната връзка лица плащания имат погасителен ефект. Извън
предмета на делото е въпросът какви са техните вътрешни отношения, като е
възможно тези плащания да са резултат на намерения за дарения или
изпълнения на техни задължения към кредитополучателя (Определение №
50421 от 07.08.2023 г. по т. д. № 1643 / 2022 г. на ВКС; Решение № 504 от
25.01.2024 г. по в. гр. д. № 5969 / 2022 г. на СГС; Решение № 261537 от
05.05.2022 г. по гр. д. № 13665 / 2019 г. на ГО 1-27 състав на СГС и др.).
По иска по чл.86 ЗЗД:
Съгласно ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС При връщане на дадено при
начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Това е така,
тъй като задължението за връщане на даденото при начална липса на
основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно -
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на
съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са
определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в
закона. При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата
9
на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма
уговорен срок за изпълнение. При това положение съгласно правилото на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от
момента, в който е получил поканата на кредитора. Законът не предписва
особена форма за поканата (липсва нормативно определени изисквания към
съдържанието на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). Спорно по делото е дали с
исковата молба по гр.д. № 17645/2017г. (подадена на 22.03.2017г. видно от
диспозитива на решението от 08.12.2022г. по в.гр.д. № 14841/2019г. по описа
на СГС), с която се съдържа искане за прогласяване на клаузите за
превалутиране за нищожни, искане за връщане по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на
недължимо платени сумите поради начална липса на основание за предходен
период, така и искане по чл.86 ЗЗД за лихва за забава, има характер на покана,
която да е поставила длъжника в забава за връщане на даденото и за
последващ период от 25.11.2019г. до 24.11.2022г. (доколкото исковата молба е
подадена в съда на 25.11.2022г., т.е. претенцията за законна лихва следва да е
до деня преди подаване на исковата молба). Когато кредиторът не е поканил
длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата
молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. За да
се приеме исковата молба по предходно дело за покана следва задължението
между предходното и последващото дело да почиват на общ юридически факт
(в конкретния случай за един и същ договор за кредит), вземането да е
възникнало (процесното лихвоносно вземане е за периода от 25.11.2017 г. до
25.11.2022 г.), искането да е адресирано и получено (с оглед получаване на
исковата молба), така и да съдържа изрично искане при неизпълнение за
заплащане за дължимост и на следващите се лихви. Настоящият състав
намира, че в случая фактическият състав не е налице, защото не може да има
антиципирана покана за плащане на невъзникнало вземане за неоснователно
обогатяване. Съображенията, че ищецът е потребител и по-слаба страна и не
бил в състояние да противодейства и не можел сам да изчислява каква
месечна вноска събрал без основание и да му отправя ежемесечни писмени
покани и т.н. са неоснователни, влизащи в противоречие с цитираното ТР,
даващо задължително тълкуване по см. на чл.130, ал.2 ЗСВ, съответно
ищецът, завеждайки предходно дело, по което твърди неравноправни клаузи и
неоснователно обогатяване, е следвало в последващите плащания като
основание за плащане да бъде отбелязано, че счита част от сумата за
10
недължимо платена, поради което кани получателя да възстанови сумата.
Съображения за тълкуване по съображения на чл.31, ал.2 ЗС също не следва
да се прилагат, доколкото визираната покана е част от фактическия състав.
По разноските:
При този изход на делото с право на такива разполагат двете страните.
Ищецът има право на разноски по иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в пълен
размер (макар да е налице частично отхвърляне, доколкото същото е в
незначителен размер в сравнение с уважената част от иска, вкл. по
съображения по С-714/22, а именно, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф
1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от
процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на
договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане
на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само
частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се
определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените
суми). Доказани са сторени (л.59-60 разноски за адв. възнаграждение в размер
на 3000лв., л.7 разноски за д.т. 821.55лв., л.223 и л.289 разноски за СИО
906лв.) разноски в общ размер на 4727.55лв. Размерът на адв. възнаграждение
не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност и материалния
интерес на делото. С оглед основателността на иска по чл.55 ЗЗД, съответно
неоснователността на иска по чл.86 ЗЗД има право на разноски в общ размер
на 4037,36лв.
Ответникът има право на разноски с оглед отхвърления иск по чл.86 ЗЗД.
Доказал е сторени разноски в общ размер на 906лв. (депозит за СИО),
претендирал е юрк.възнаграждение, което с оглед фактическата и правна
сложност и материалния интерес на делото съдът определи в размер на 300лв.
С оглед основателността на иска по чл.55 ЗЗД, съответно неоснователността
на иска по чл.86 ЗЗД има право на разноски в общ размер на 176,07лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД *******, ЕИК: *********,
********, да заплати на А. Г. С., ЕГН: **********, ********, сумата от
8941.96€ (осем хиляди деветстотин четиридесет и едно евро и 96
евроцента), представляваща платени при начална липса на основание суми
под формата на валутни разлики между евро и швейцарски франкове по
Договор за потребителски кредит № HL 34798/23.05.2008 г. за периода от
25.11.2017 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва от 25.11.2022г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 8970.57€., ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.86 ЗЗД за сумата от 1 530,46€ (хиляда петстотин и тридесет евро и 46
евроцента), представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата за периода от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *******, ЕИК: *********,
********, да заплати на А. Г. С., ЕГН: **********, ********, разноски по
делото в общ размер на 4037,36лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК А. Г. С., ЕГН: **********,
********, да заплати на *******, ЕИК: *********, ********, разноски по
делото в общ размер на 176,07лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12