№ 393
гр. гр.Несебър, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100340 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
От ищеца „**********” ЕАД срещу В.Д. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 338,69 лв.,
представляваща неплатени задължения за доставена в периода от 01.08.2022г. до 31.08.2022г.
електрическа енергия по партида с клиентски номер № *******, отнасяща се за обект на
потребление: *********, ИТН: *****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението,
както и сумата от 5,55 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.09.2022г. до
20.11.2022г. Изложено е, че с ответника са страни по валидно възникнало облигационно
отношение, за което е открита партида с клиентски номер ******* – за снабдяване с електрическа
енергия на обект на потребление: *********, ИТН: *****. Наведени са твърдения, че за периода
01.08.2022г. до 31.08.2022г. ищецът е доставил до адреса на ответника електроенергия на обща
стойност от 338,69 лв., която не е заплатена. Изложено е, че поради забавата на длъжника е
начислена и лихва за забава в размер на 5,55 лв. за периода от 23.09.2022г. до 20.11.2022г.
Посочено е, че в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК във връзка с образуваното ЧГД
№ 1361/2022г. по описа на Районен съд Несебър, за която ответникът бил уведомен по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. С тези доводи до съда е отправено искане да признае за установено, че ответникът
дължи посочените суми на ищеца. Претендира се присъждането на разноските, направени в хода
на заповедното производство, както и присъждането на тези от съдебното.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор, с
който е направено признание на иска и от съда се иска да постанови решение при признание на
иска по чл. 237 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
1
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска спрямо ответника, като за
целта с протоколни определения от 18.09.2023г. е одобрено изявлението на особения представител
на ответника за признание на иска по реда на чл. 29, ал. 5 ГПК (което е допустимо според
съдебната практика – Определение № 120 от 28.03.2022г. по ч.т.д. № 2636/2021г. по описа на I
търг. отделение на ВКС), а така също на основание чл. 237, ал. 1 ГПК е прекратено съдебното
дирене и съдът е посочил, че ще се произнесе с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК.
С оглед горното и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е
налице валидно признание на иска, отправено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, като е налице и
валидно искане на ищеца за произнасяне по този ред. В същото време признанието на иска
включва всички елементи от фактическите състави на предявените искове (наличието на
облигационна връзка, т.е., че ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна от „**********”
ЕАД за процесния период до процесния имот, размера на вземането, наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава за посочения период – 23.09.2022г. до 20.11.2022г. ). Ето защо с
настоящото съдебно решение съдът на основание чл. 237, ал. 2 ГПК указва, че същото се основава
на направеното и одобрено от съда признание на иска. След като се признават всички елементи от
фактическия състав на предявените искове, то същите следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски. В рамките на исковото производство ищецът е направил разноски от 75 лв. – платена
държавна такса и 200 лв. – платен депозит за особен представител. Наред с това, съдът намира, че
при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна
сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната
сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК в размер на 100 лв. Следователно за исковото производство на ищеца следва да се
определи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на
осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 375 лв.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата
инстанция дължи произнасяне относно разноските, направени от заявителя в заповедното
производство. В хода на заповедното производство са направени разноски в размер на 75 лв.,
поради което посочената сума следва да се присъди в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В.Д., роден на *********г.,
гражданин на Г., БУЛСТАТ: ********, с постоянен адрес в *********, дължи на „**********”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ********, сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата от 338,69 лв., представляваща неплатени
задължения за доставена в периода от 01.08.2022г. до 31.08.2022г. електрическа енергия по
партида с клиентски номер № *******, отнасяща се за обект на потребление: *********, ИТН:
*****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.11.2022г., до изплащане на
задължението;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 5,55 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 23.09.2022г. до 20.11.2022г.
ОСЪЖДА В.Д., роден на *********г., гражданин на Г., БУЛСТАТ: ********, с постоянен
адрес в *********, да заплати на „**********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ********, сумата от 75 лв., представляваща направените в заповедното
производство разноски, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Д., роден на *********г., гражданин на Г., БУЛСТАТ: ********, с постоянен
адрес в *********, да заплати на „**********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 375 лв., представляваща
разноски в настоящото производство, от които 75 лева държавна такса, 200 лв. – платен депозит за
особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3