РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20231880100380 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И.
Е. – чрез пълномощник, против Л. Д. С. от гр. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН
**********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след
подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за
да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 Гражданския процесуален кодекс ГПК) – 09.01.2023 г. По
постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 141/2023 г. по описа на Районен
съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК с № 94 от 13.03.2023 г. за следните суми дължими от С. : сумата от
622,00 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 05.2019 г. до 04.2021 г., сумата от 148,51 лева – лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.06.2020
г. до 19.12.2022 г., сумата от 9,42 лева – главница, представляваща незаплатено
задължение за дялово разпределение за периода от 10.2020 г. до 04.2021 г.,
сумата от 1,79 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение,
начислена за периода от 16.12.2020 г. до 19.12.2022 г. и законната лихва върху
двете главници, считано от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 75 лева разноски по делото, от които 50 лева юрисконсултско
възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 25 лева заплатена
държавна такса.
1
Вземанията произтичат от следните обстоятелства : за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., обл. С., р-н „...”, жк. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , аб. № 197852,
ИД номер : 178979, инсталация ********** – за горепосочените периоди.
Цената на исковете е 622,00 лева – главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, 148,51 лева – лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия, 9,42 лева – главница, представляваща
незаплатено задължение за дялово разпределение и 1,79 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от съда да признае
за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и
законната лихва за забава върху главниците, считано от 09.01.2023 г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът, като собственик на
топлоснабдения имот, е била клиент (потребител) на топлинна енергия за
битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
поради което е обвързана от общите условия на ищцовото дружество, съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за
имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената
за нея, платима съгласно Общите условия месечно в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася задължението. Съгласно чл. 155, ал. 1,
т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по
прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
от дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота.
Л. С. не подаде писмен отговор и не взе участие в делото. По делото
постъпи писмено становище от нея, озаглавено жалба, в което твърди, че не тя
дължи пари на ищеца, а „Топлофикация София” ЕАД има да й връща 182,39
лева. Към жалбата е приложена изравнителна сметка за топлинна енергия за
период 05.2022 г. – 04.2023 г., фактура за отчетен период 01.01.2024 г. –
31.01.2024 г., жалба до дружеството-ищец, без входящ номер, и платежен
документ за внесена на неустановена дата сума от 18,13 лева по фактура от
31.03.2024 г. Предмет на настоящото дело са твърдяни парични задължения за
незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г. и за
незаплатено задължение за дялово разпределение за периода от 10.2020 г. до
04.2021 г. С оглед на така изложеното представените от ответника документи
са неотносими към спора по настоящото дело.
По делото са събрани писмени доказателства и са приети техническа и
счетоводна експертиза.
Свогенският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12, и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното :
От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че имотът е собственост на ответника, закупен е от нея на 24.02.1994 г. От
констативен протокол от 16.06.1988 г. е видно, че Л. С. е настанена в
апартамента и е абонат на топлоснабдителното дружество. По делото е
2
приложен договор между Етажната собственост и „Нелбо инженеринг” ООД
от 30.09.2002 г. и Протокол от Общото събрание на етажните собственици от
10.09.2002 г. Посочените документи са подписани от страните по
тях/представителите на етажната собственост (ЕС), като формалната
доказателствена сила на положените подписи не е оспорвана. За съда тези
писмени доказателства са напълно достатъчни, за да се приеме за безспорно
доказано, че през исковия период са били налице валидни договорни
отношения, между ищеца/дружество за дялово разпределение и ответника,
като собственик на топлоснабдения имот. През исковия период услугата за
дялово разпределение се предоставя от „Нелбо” АД, ЕИК *********, като
това се установява от документите представени от ищеца и от дружеството за
дялово разпределение. От последното дружество са представени и
изравнителни сметки за периоди 05.2019 г. – 04.2020 г. и 05.2020 г. – 04.2021 г.,
констативни протоколи и талон за отчет на уреди. От посочените документи
съдът констатира, че в апартамента няма радиатори и Л. С. не е присъствала
на редовните отчети. Според чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Фактурите и изравнителните сметки са напълно достатъчни за
индивидуализиране на вземанията, но поради направеното изрично оспорване
по делото бяха назначени техническа и счетоводна експертиза.
От техническата експертиза е видно, че сградата в която се намира
процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през исковия период. За
имота ежемесечно е начислена топлинна енергия (ТЕ) за битова гореща вода
(БГВ) и за количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация.
Дяловото разпределение извършено от „Нелбо” АД – за ЕС, както и за имота
на ответника, е в съответствие с методиката за дялово разпределение описана
в действащия ЗЕ. Направените отчисления за ТЕ са начислени съгласно
методиката за дялово разпределение описана в ЗЕ. Извършените измервания в
абонатната станция (АС), начислени по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребената енергия са в съответствие с изискванията на
нормативните документи и цени на ТЕ действащи през процесния период.
Според счетоводната експертиза задължението за ТЕ за процесния
период е : главница в размер на 631,42 лева и лихва в размер на 150,30 лева.
Заплатените на 28.04.2023 г. 394,76 лева не касаят задълженията по
настоящото дело, което е видно от номерата на фактурите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че Л. С., като собственик, през исковия период е била клиент на топлинна
енергия според ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. С.
Договорът между етажната собственост и дружеството за дялово
разпределение доказва облигационната връзка между ответника и „Нелбо”
АД. За процесния период по отношение на имота, на който ответникът е бил
съсобственик, е начислена ТЕ, която е отразена във фактурите и
3
изравнителните сметки. Така за ответника, в качеството й на потребител, се е
породило задължението за заплащане на стойността на консумираната в имота
ТЕ за исковия период. Конкретната цена на потребената топлинна енергия е
определена в фактурите и изравнителните сметки, като и в приетите по делото
експертизи.
За основателността на предявените осъдителни искове за дължима цена
за топлоенергия и лихва за забава върху нея ищцовата страна следваше да
установи по делото следните обстоятелства : договорните отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, количеството на доставената на
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а относно
претенцията за лихва за забава – съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. Всички
посочени елементи от фактическия състав бяха установени от ищеца в
настоящото производство. По делото безспорно се установи наличието и
изпълнението на договор за дялово разпределение, като задължението по него
за процесния период е в размер на претендирания с исковата молба. При това
положение, основанието и размера на предявените установителни искове по
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 149 и сл. ЗЕ,
вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и по чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са
изцяло доказани.
Съгласно клаузите на приложимите общи условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, поради което и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД с изтичането
на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която
се дължи лихва за забава. По отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и
получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, поради което претенцията в тази част се явява неоснователна.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно с
уважената част от исковете, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски – за държавна такса (175 лева), за
възнаграждения на вещи лица (800) и за юрисконсултско възнаграждение,
като съдът определя последното на 100 лева. Според уважената част от
исковете, разноските по делото са в общ размер от 1072,54 лева. Съдът дължи
произнасяне и по разноските в заповедното производство, които, според
установената част на вземанията, са в размер на 74,83 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че Л. Д. С. от гр. С.,
обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
4
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., сумата от 622,00 лева –
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2019
г. до 04.2021 г. за аб. № 197852, заедно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 09.01.2023 г. до окончателното погасяване на задължението,
сумата от 148,51 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия, начислена за периода от 15.06.2020 г. до 19.12.2022 г., сумата от 9,42
лева – главница, представляваща незаплатено задължение за дялово
разпределение за периода от 10.2020 г. до 04.2021 г., заедно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 09.01.2023 г. до окончателното
погасяване на задължението, като отхвърля иска предявен за сумата от 1,79
лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода
от 16.12.2020 г. до 19.12.2022 г.
Осъжда Л. Д. С. от гр. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А.
А. и И. Е., сумата от 1072,54 лева – направени разноски за държавна такса, за
възнаграждение на вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №
380/2023 г. по описа на Районен съд Своге, според уважената част от исковете.
Осъжда Л. Д. С. от гр. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А.
А. и И. Е., сумата от 74,83 лева – направени разноски за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 141/2023 г. по описа на Районен
съд Своге, според установената част от вземанията.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5