№ 105
гр. С.З., 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901308 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В ИМ ищците С. Т. Д. и АНГ. Т. Д. сочат, че са братя на загиналия при
ПТП на 11.11.2019 г. Д.Т.Т.. На 11.11.2019 г. около 21.00 ч., по път II-57, на
км 12+800, настъпило следното ПТП: л.а. „Мерцедес А 160“ с per. № ***,
управляван от водача Д.Г.Е. с предна част блъска пешеходците АНГ. Т. Д. и
Д.Т.Т., след което продължава движението си напред и блъска движещия се
на заден ход перпендикулярно на осовата линия л.а. „Фолксваген Венто“ с
per. № СТ 4158 РВ в неговата странична лява част.
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-
12464/13.11.2019 г. от РУ на МВР - Р.. По случая е образувано наказателно
производство - ДП № 243 по описа на РУ - Р., което към настоящия момент не
е приключило с краен акт.
Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на
л.а, „Мерцедес А 160“ с per. № *** нарушения на правилата за движение по
пътищата и съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния
водач Д.Г.Е. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Д.Т.Т..
За увреждащия л.а. „Мерцедес А 160“ с per. № ***, управляван от водача
Д.Г.Е. има сключена е ответника застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № BG/30/119001960628, със срок на валидност от
17.07.2019 г. до 16.07.2020 г.. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
ищците С. Т. Д. и АНГ. Т. Д. сочат, че са предявили претенции за изплащане
на застрахователно обезщетение пред ЗД “Д.Ж.З.“ АД. Претенцията от името
на С. Т. Д. е получена от застрахователя на 10.12.2019 г., а претенцията от
1
името на АНГ. Т. Д. е получена от застрахователя на 07.01.2020 г. и са
представили всички документи, с които са разполагали. Образувани били
преписки по щети съответно № 0801-005582/2019-01 и № 0801-005582/2019-
07, но към настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение. С
оглед на изложеното, за ищците са налице предпоставките за предявяването
на настоящите искове за ангажиране отговорността на ЗД “Д.Ж.З.“ АД за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния брат Д.Т.Т..
В резултат на инцидента е загинал Д.Т.Т., на 30 години. Д. бил здрав и
работоспособен мъж, в разцвета на силите си. Ищците са братя на загиналия
Д.. Между тях съществувала много силна връзка, характеризираща се с
изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа,
помагали са си взаимно, поддържали са близки отношения. Ищците
изключително тежко преживяват смъртта на своя брат. Загубата на брат им се
отразява изключително зле на здравословното и психическото им състояние.
Моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба
на техния брат се отразяват изключително тежко на емоционалното им
състояние, не могат да приемат и преодолеят случилото се, мъката им е
огромна.
Твърдят, че с оглед на изложеното, причинените болки и страдания на
ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди
имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното
обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Вредите са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил Д.Г.Е., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по
делото ЗД “Д.Ж.З.“ АД. Съгласно чл, 432 от КЗ увреденият има право на пряк
иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице
правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените им неимуществени вреди. Предявеният иск е
съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдание от причинената нелепа смърт, а от друга
страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за
2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Ето защо молят да бъдат призовани на съд и след като докажат
твърдяното от тях, да се постанови решение с което да се приеме че
предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да се
осъди ответника ЗД “Д.Ж.З.“ АД да заплати на ищците сумите от по 24 000
2
лв., предявени като частични от по 50 000 лв. за причинените им
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на причинената смърт на техния брат Д.Т.Т.. Претендират лихва
от датата 18.11.2019 г. - съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с
чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите за обезщетение.
Моля да им се присъдят направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника с който оспорва
така предявените искове като неоснователни и недоказани и моли да се
постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло, като на
основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото
производство, в това число разноските за адвокатска защита. Алтернативно
моли в случай, че съда намери исковете за основателни, да намали размерите
на претендираните обезщетения, тъй като същите са прекомерно завишени и
не съответстват, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период:
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо лек автомобил марка „Мерцедес”, с per. № ***, по
силата на Застрахователна полица № BG/30/119001960628, валидна към
11.11.2019г.
Твърди, че на 11.11.2019г., на път II-57, при километър 12+800, на
територията на община Р., Д.Г.Е. с ЕГН ********** (застраховано лице) като
водач на лек автомобил „Мерцедес”, с per. № ***, не е нарушил
императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника
за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както
е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсва основният
елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно
поведение. Според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. №
1/2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432. ал. 1 КЗ
има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно
основание по чл. 45 от ЗЗД. С други думи претенция за обезщетение към
застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи
обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението.
Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на
3
непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на
деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото
притезание по чл. 432. ал. 1 КЗ. Заявява, че вината на застрахования в „З.
Д.Ж.З.” АД не е установена по предвидения за това в закона начин. Оспорва и
възразява срещу всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи
възникването на вземането, предмет на претенцията:
Оспорва вината на Д.Г.Е., за настъпилото на 11.11.2019г. ПТП. Същата
не е установена е влязъл в сила съдебен акт и в случая тя може само да се
презумира. За основателността на исковата претенция е релевантна само
пряката и непосредствена връзка между действията на водача на лекия
автомобил и вредоносния резултат. Твърди, че Д.Г.Е. водачът, управлявал лек
автомобил „Мерцедес”, с per. № *** - не е виновен за ПТП и неговите
действия не са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
В процесния случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от
НК, което е било непредвидимо и технически непредотвратимо за Диян
Енчев. Последният не е могъл и не е бил длъжен да предвиди наличието на
пешеходец в участъка на ПТП, тъй като същия се е намирал там в нарушение
на разпоредбите на ЗДвП, в тъмната част на денонощието, без
светоотразителна жилетка, на необозначено за пешеходци място, навлизайки
внезапно в опасната зона на автомобила.
Оспорва механизмът на ПТП. Същият не отговаря на така описания в
исковата молба. Претендираното от ищцовата страна обезщетение за
неимуществени вреди е необосновано завишено. Съгласно съдебната
практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде
източник на обогатяване на подлежащите на обезщетение лица.
Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди,
обосноваващи исковата сума, като твърди, че неимуществени вреди не са
възникнали в твърдения обем и не обосновават размера на исковите
претенции.
4
Твърди, че починалият Д.Т.Т. е съпричинил вредоносният резултат,
което съпричиняване се изразява в грубо нарушение на ЗДвП, като същият е
нарушил: чл. 32, ал. 2 от ЗДвП, чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, чл. 113, ал. 2, вр. чл.
113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП, чл. 101, ал. 1 от ЗДвП. С безотговорното си
поведение, починалият е нарушил правилата за движение, поради което е
съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. Това
противоправно поведение е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат, поради което следва да бъде отчетено
при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение. Твърди,
че при Д.Т.Т. били налице предхождащи ПТП заболявания, които са
спомогнали за настъпване на смъртта. Твърди, че оспорва искането за
заплащане на законна лихва от 18.11.2019 г., тъй като ищците не са посочили
банкова сметка. Претендира разноски.
В съдебно заседание на 29.07.2021 г. РРС е допуснал увеличаване на
размера на предявените искове за всеки един от двамата ищци С. Т. Д. и АНГ.
Т. Д., от предявените размери по 24 000 лв. на по 40 000 лв. за всеки от тях,
предявени като частични искове от общ размер от по 50 000 лв. за всеки от
тях.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
За случая е образувано наказателно производство - ДП № 243 по описа
на РУ - Р., което към настоящия момент не е приключило с краен акт.
Безспорно е установено между страните, както и от събраните
доказателства по делото несъмнено се установява, че ответното дружество е
сключило валидна застраховка ..гражданска отговорност" на автомобилистите
за лек автомобил Мерцедес А160 с per. № *** - полица BG/30/119001960628
със срок на застрахователно покритие от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г..
От Препис-извлечение от Акт за смърт, съставен в с. С., Община Р. се
установява, че Д.Т.Т. е починал на 11.11.2019 г..
Видно от представеното по делото Удостоверения за родствени връзки
№ 552/20.11.2019 г. на Община Р. се установява, че ищците са братя на
5
починалия Д.Т.Т..
По делото не се спори, че ищците са предявили претенции за изплащане
на обезщетение пред застрахователя - ответник, по която молба са образувани
преписки по щети съответно № 0801-005582/2019-01 и № 0801-005582/2019-
07, но към настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетеля Д.Г.Е. установява, че за ПТП на 11.11.2019г. си спомня, тъй
като тръгнал да се прибира от С.З. за с. Н. около 19.30 - 20.00 часа. По тъмно
се случил инцидентът. След надлеза на магистралата, преди с. С., карал в
неговото платно, на чист път, на къси светлини и както си карал, без да
разбере блъснал нещо. Изскочил му еърбега след сблъсъка, като установява,
че след този момент не помни нищо и се осъзнал чак като бил в нивата.
Установява, че на този пътен участък няма улично осветление, тъй като е
извън селото. Ограничението според закона - 90 км/ч. Други ограничения
нямало. Преди да се случи произшествието се движел само в неговата лента
за движение, без да навлиза в банкета. Твърди, че там банкет няма, има
мантинели веднага след платното.
Свидетелят Румяна А. И. установява, че С., А. и Д. ги познава от много
години. Твърди, че С., А. и Д. живеели и израснали в едно домакинство. След
като Д. си купил къща се отделил от тях. Отношенията между тримата братя
били много добри. Разбирали се. След като Д. си купил къща, продължил да
поддържа контакти с останалите си братя. Тримата винаги си помагала и се
подкрепяли. След смъртта на брат си ищците страдали и плачели. Сочи, че
след инцидента се променили. Установява, че С. и А. се повъзстановили.
Почитат паметта на брат си, ходят на гробищата. Към момента все още не са
преодолели тази загуба. С. и А. към момента живеят в старата къща на баща
си.
Свидетелят Николай П. Н. установява, че от 20 години живее в с. С. и
познава от малки и тримата братя много добре. Тримата братя живеели в едно
домакинство, докато Д. не си купи къща и 6 месеца след това станало ПТП.
Живеели в добри отношения помежду си. Винаги си помагали. Уточнява, че
братята не са помагали на Д. за къщата. След като Д. се изнесъл от дома на
баща си, братята продължили да поддържат контакти помежду си. Видял С.
след инцидента - бил сринат, психически. Виждал го да страда, да плаче. В
последствие и двамата братя виждал да страдат и да плачат. А. сега е отчаян,
сринат, няма хъс за живот. С. е по- изнервен, озверен, сприхав. Твърди, че
към момента не са преживели загубата на брат си. Д. преди да почине имал
жена и деца. Той си живял с детето и втората си жена. В момента С. и А.
живеят в старата къща на баща си. Уточнява, че и двамата имат жени.
6
Свидетел Е.А.Б. установява, че участвала в пътен инцидент през 2020г.
на 11.12.. Около 20-20.30 ч. тръгнала от с. С. за с. Г.Б.. Шофирал К.Г.И..
После се спукала гума, но не разбрала коя. А. и Д. слезли да видят коя гума се
спукала. Било вечерта и тъмно. Не валяло дъжд. А. и Д. били с фенери, а
свидетелката стояла с детето в колата и се опитвала да го кърми, защото
плачело. След като колата спряла, фаровете й работели. Не си спомня дали са
били включени аварийните светлини, но фаровете работили. А. и Д. били с
включени фенери на телефоните и вървели плътно до мантинелата. Пред
колата нямало триъгълник. Двамата нямали светлоотразителни жилетки
когато се разхождали около автомобила. Шофьорът на автомобила в това
време давал назад. Когато ги блъснал другият автомобил давали колата назад.
Колата била в движение. Светели й фаровете.
Свидетелят К.Г.И. установява, че към 21,30ч. - 22,00ч. тръгнали на
гости в с. Г.Б.. Било тъмно. След като тръгнали, минал 2 км от селото и
гръмнала гумата. Искал да паркира по- бързо, защото нямало къде. Точно
паркирал и не разбрал кога го ударили. Бил в автомобила, точно отварял
вратата да слиза. А. и Д. били от лявата му страна. Всичко светело по колата –
стопове, фарове и аварийните светлини. Колата била перпендикулярно на
пътя, задницата гледала към полето, а предницата към пътя. Нямало
светлоотразителен триъгълник. А. и Д. били отвън, нямали светлоотразителна
жилетка. След като спрели, А. и Д. излезли и след около 10 минути станала
катастрофата.
По делото е назначена САТЕ от заключението на която се установява,
че по делото няма данни за наличие на светлоотразителен триъгълник, за
обозначаване мястото на което е спрял лекия автомобил „Фолксваген Венто“
с per. № **. Няма данни и за наличие на включени светлини към същия този
момент. Мястото на което е се е намирал Д. Т. към момента на удара с лекия
автомобил Мерцедес не е било обозначено с пешеходна пътека и/или
светофарна уредба. Движението на пострадалия Т. малко преди настъпване на
удара е технически неправилно. Той е имал техническата възможност да се
движи по банкета в зоната от 0,8 м по широчина, непосредствено до пътната
мантинела. Мястото на удара между лекия автомобил Мерцедес и
пострадалия по делото Д. Т. е на около 25,2 м преди линията на ориентира и
около 0,70 м северно от южната граница на платното за движение. Към
момента на удара тялото на Д. Т. е било с гръб към челната част на
автомобила. Разположението на тялото на пострадалия към момента на
първоначалния контакт спрямо автомобила е било на около 0,4-0,5 м на ляво
от дясната страница на автомобила, гледано от позицията на водача.
Скоростта на движение на лекия автомобил към този момент е била около 82
км/ч. Към момента на удара между Т. и лекия автомобил Мерцедес,
7
пострадалият Т. се е намирал на около 17-18 м. преди лявата страница на
Фолксваген, гледано спрямо посоката на движение на Мерцедес. След удара
тялото на Т. е отхвърлено напред по посока на ударната за него сила. Тялото
на Т. се е установило южно извън платното за движение на разстояние около
4-5 м след установеното положение на лекия автомобил. Пострадалия по
делото Т. има техническата възможност да предотвратят настъпването на
ПТП като се движи по банкета в зоната от 0,8 м по широчина, непосредствено
до пътната мантинела. Пострадалият по делото Т. е имал техническата
възможност да възприеме приближаващият лек автомобил Мерцедес на
повече от 300 м, като за времето за движението на автомобила от това си
положение до достигане на мястото на удара е имал достатъчно време да
заеме южния банкет и да се движи по него.Към момента на удара тялото на
пострадалия Т. е било в изправено положение и с гръб към автомобила. По
делото няма данни пострадалия Д. Т. да е носил светлоотразителна жилетка.
Към момента на сблъсъка е бил облечен със сини дънки, преобладаващо
светла тениска и синьо яке тип „ветровка“.
По делото е назначена и изслушана СМЕ от заключението на която се
установява, че Причината за смъртта е шийната травма, изразяваща се в
прекъсване на гръбначния мозък, което заедно с нарушената биомеханика на
гръдния кош поради счупването на почти всички ребра двустранно е довело
до дихателна недостатъчност. След запознаване с изисканата справка от
НЗОК, вещото лице да даде отговор: при Т. имало ли е налице предхождащи
заболявания, конто да са спомогнали за неговата смърт, вследствие на
получените травми от ПТ1 Аутопсионната находка не сочи данни за
предхождали хронични заболявания, които да имат значение за смъртния
изход.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
8
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП
– 11.11.2019 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Тъй като образуваното наказателното
производство за инцидента не е приключило и доколкото няма постановена
присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от
ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява, че причината за настъпването на удара е движение на
пострадалите върху платното за движение от запад на изток при наличие на
достатъчно за това движение пространство на южния банкет, както и
движение на лекия автомобил със скорост технически несъобразена с
далечината на осветената пред автомобила зона, при движение в полагащата
му се пътна лента с включени, технически изправни и правилно настроени
светлини на фаровете.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените вреди, тъй
като видно от заключението на СМЕ е установено, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените при настъпилото ПТП
травматични увреждания и настъпилата смърт.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
9
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищците неимуществени вреди от настъпилото
ПТП.
За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както и
указанията, дадени в ТР № 1/2016 г. С него е разширен кръга на лицата,
имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото.
В конкретния случай искът е предявен от ищците, които са братя на
пострадалия и които твърдят особено близки отношения с последния. От
показанията на двамата свидетели Румяна А. И. и Николай П. Н. не се
установява, че между ищците и брат им - починалият при процесното ПТП
Д.Т.Т. да е съществувала такава изключителна връзка помежду им, която да
излиза извън рамките на общоприетата за братя. От показанията се
установява, че ищците и брат им са живеели в едно домакинство като деца,
като в последствие починалия Д. си купил къща и е заживял в отделно
домакинство със своето семейство. Действително разпитаните свидетели
установяват, че ищците и брат им и си помагали взаимно, което е характерно
за много семейства и което обаче не сочи на висок интензитет на моралните
болки и страдания, надхвърлящи обичайните в подобна ситуация. Двамата
ищци и брат им, починалия Д.Т.Т. са имали свои семейства, за които
преимуществено са полагали грижи. Не се установява между ищците и брат
им да е била налице изключителна връзка надхвърляща обичайна такава.
10
Нормално е двамата ищци и брат им да са прекарвали известно време заедно,
предвид общото им занятие на пастири, но това обстоятелство говори за едни
нормални отношения между братя.
Действително, при такъв инцидент като настоящия със смъртен изход се
оказва негативно въздействие върху наследниците на починалия, свързано с
болки и страдания от загубата на близък, от погребението и неговата липса,
накърняване на физически и нравствени ценности.
Свидетелските показания, че ищците са се почувствали зле вследствие
смъртта на техния брат, не доказва твърденията за изключителна близост.
Това е нормална реакция при почти всяка загуба на близък роднина, но това
обстоятелство не е категорията на тези, които да разкриват изключително
дълбока връзка между братя.
От показанията на разпитаните по горе свидетели които установяват, че
ищците имали много добри отношения с починалия им брат, не може да се
направи извода за по - особена близост в отношенията им, а едни нормални
взаимоотношения между ищците и брат им. Факта, че са си помагали и
работили заедно съвсем не разкрива отношенията, които са изключителни по
смисъла на ТР на ВКС. Налице е връзка между тримата, която е нормално
присъща за подобни родственици. Ищците и брат им са подържали нормални
отношения и контакти помежду си. Споделя ли са моменти от ежедневието
си, което обаче е характерно за много семейства. Не на последно място
ищците и брат им са живели в различни домакинства.
По изложените съображения съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че отношенията между починалия
и ищците са се характеризирали с особена изключителна връзка,
надхвърляща обичайната такава, която да е прекъсната с неговата смърт.
Изключителни обстоятелства биха били налице ако по някакви житейски
причини тези родственици биха заместили най-близките такива. Не се
установиха толкова сериозни по интензитет и продължителност болки и
страдания, които да сочат на основателност на предявените искове, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва да се отбележи,
че свидетелите установява, че ищците вече са се „повъзстановили“.
Предвид горните правни изводи съдът намира, че не следва да обсъжда
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците
следва да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на
1280 лв., /830 депозити за вещи лица и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение/, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като се
претендира юрисконсултско възнаграждение, направеното възражение на
проц. представител на ищците за прекомерност на адв. възнаграждение на
11
ответника е неоснователно.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. Д., ЕГН ********** и АНГ. Т. Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес; ***, с. С., общ. Р., чрез адв. П. К., против
„З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.***, иск с
правно основание чл. 432 от КЗ, в размер на по 40 000 лв. за всеки от тях,
предявени като частични искове от общ размер от по 50 000 лв. за всеки от
тях, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
загубата на техния брат Д.Т.Т., починал в резултат на ПТП от 11.11.2019
г., ведно със законната лихва за забава от 18.11.2019 г. до окончателното им
изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. Т. Д., ЕГН ********** АНГ. Т. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес; ***, с. С., общ. Р., чрез адв. П. К., да заплатят на „З. Д.Ж.З.”
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.***, сумата 1280 лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
12