Решение по дело №206/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р. О. С., с [ЕГН], от [населено място], община Трън, чрез адвокат А. Д. от АК София, с адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 5, моб. [тел. номер]/628-494 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0361-000017 от 16.04.2025 година, издадена от В. В. Б. – старши полицай в РУ Трън при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Изземване на СУМПС на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 28.05.2025 година жалбоподателя редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, в които подробно са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендират се присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 28.05.2025 година ответникът по жалбата В. В. Б. редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата, като неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0361-000017 от 16.04.2025 година, издадена от В. В. Б. – старши полицай в РУ Трън при ОДМВР Перник, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Изземване на СУМПС на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 4 се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 313з-362/28.02.2022 година директорът на ОДМВР Перник е оправомощил длъжностните лица, сред които и старшите полицаи да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, поради което съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен административен орган.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт.

Процесната заповед отговаря и на изискванията за форма. Тя е надлежно мотивирана, като органът е посочил правните и фактическите основания за издаването й, приемайки, че на водача са отнети всички контролни точки, като е посочил и конкретното наказателно постановление, въз основа на което са отнети, както и че водачът е изчерпал лимита си от контролни точки. Наред с това е посочено, че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта /справка за нарушител и заверени копия от цитираните НП/. Тези документи са посочени и в оспорваната заповед.

Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон и неговата цел.

С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимата материалноправна разпоредба и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Процесната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 4, във връзка с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП е категорична, че принудителната административна мярка „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, който не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление на моторно превозно средство, след като са отнети всичките му контролни точки. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за управление на МПС, които предпоставки са били налице.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз- 2539/2012 на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, регламентира, че при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Съгласно предписанието на чл. 3 от Наредбата, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Видно от посочените разпоредби, отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателното постановление, при което за водача се поражда по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Съгласно посочената правна норма контролните точки са въведени за отчет на извършваните нарушения. Те са установени единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без отнемането им да представлява самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което потвърждава извода за различната им правна същност. В случай, че отнемането на контролните точки беше вид административно наказание, с факта на изтърпяване на същото щеше да се погаси административнонаказателната отговорност на дееца, докато законодателно чрез Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година е уредено възстановяването им. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него, поради което самото отнемане на контролните точки не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН.

От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл. 168 от АПК настоящия съдебен състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт не противоречи на материалноправните норми и съответства с целта на закона, включително и на чл. 6 от АПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващият дължи заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът намира, че в полза на ОДМВР Перник следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен по преценка на съда, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. О. С., с [ЕГН], от [населено място], община Трън против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0361-000017 от 16.04.2025 година, издадена от В. В. Б. – старши полицай в РУ Трън при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Изземване на СУМПС на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р. О. С., с [ЕГН], от [населено място], община Трън да заплати на ОДМВР Перник, с адрес [населено място], [улица]съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.