Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 512
гр. С., 17 януари 2020 г.
С. районен съд, гражданска колегия,
в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Г. Й. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 136 / 2019 г.
на съда и се произнесе, като взе
предвид следното :
Ищецът "А. за съ. на в."
ЕАД с ЕИК **, гр. С., ж.к.
Л. ., бул. Д-р П.Д. № ., офис - сграда Л., ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния
директор М. Д. Д., чрез пълномощника П.Г.Б. моли съда да признае за установено,
че ответникът му дължи следните суми:
1 421.21 лева, представляваща задължение по договор за паричен заем №
2994755 / 14. 07. 2017 г., сключен между "И. А. М." АД и А.Б.И.,
договорна лихва в размер на 97.36 лева, начислена за периода 25. 09. 2017 г. –
15. 01. 2018 г., разходи за извънсъдебно събиране в размер на
36.00 лева, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 25. 09. 2017
- 15. 01. 2018 г. в размер на 625.77 лева, обезщетение за забава за
периода 26. 09. 2017 г. – 31. 10. 2018 г. в размер на 126.45 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 01. 11. 2018
г. до изплащане на вземането.
Претендира и разноските си,
извършени както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника въз основа на сключен
договор за цесия.
Ответникът А.Б.И. с ЕГН **********,***,
чрез назначения му от съда особен представител адв. В.Х. е подал писмен
отговор, с който счита исковите претенции за неоснователни. Излага подробни
доводи във връзка с нищожност на договора поради наличието на неравноправни
клаузи и накърняване на добрите нрави. Оспорва обстоятелствата, свързани с
твърденията на ищеца, че е налице съглашение, обвързващо страните по договора,
че на ответника е представена преддоговорна информация във формата на САФ,
както и Тарифа на кредитодателя, с която ответникът се е съгласил, че
действително са извършени разходи за събиране на вземането, както и че двете
цесии са произвели действие по отношение на длъжника.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с. чл. 79 от ЗЗД, обективно съединен с искове по чл. 86
и чл. 92 от ЗЗД.
По делото е представено копие от
договор за паричен заем № 2994755 / 14. 07. 2017 г., от което се установява, че
между цедента "И. А.М." АД и ответника е съществувало облигационно
правоотношение за предоставяне на паричен заем за сумата от 2000.00 лева и срок
от 26 седмици, като ответникът е следвало да заплаща разсрочено, ведно с
допълнителни разходи по кредита. Не се оспорва, а освен това се установява и от
назначената по делото експертиза, че ответникът е извършил плащания общо в
размер на 962.04 лева.
По делото е представен заверен
препис от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16. 11.
2010 г., от който е видно, че на същата дата "…" АД е
сключило с "." ООД договор, по силата на който, ".." АД, в
качеството му на цедент е прехвърлило възмездно на ".." ООД, в
качеството му на цесионер вземанията, произтичащи от договори за кредити, които
е отпуснало на свои клиенти при изпълнение на основаната си дейност, описани в
Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за цесия.
Представено е и уведомително писмо
изх. № . / …/ 04. 04. 2018 г., с което се уведомява длъжника за извършената цесия,
което не е връчено на длъжника, тъй като последният не е намерен на адреса.
Разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД
предвиждат, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Освен това предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, както и че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е
действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него на длъжника.
Въпреки това, съдебната практика приема, че е валидно и допустимо длъжникът да
бъде уведомен от цесионера, когато последният е упълномощен за това от цедента.
В случая такова упълномощаване е налице – уговорено е в чл. 4.9 от рамковия
договор, като е представено и пълномощно.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че с факта на редовното
връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и
договора за цесия и пълномощно от 09. 09. 2015 г, на
основание чл. 47, ал.
5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на
ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока
по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения
представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и
доказателствата към нея,
респективно към уведомлението.
По тези съображения съдът счита, че
договорът за цесия поражда действие по отношение на длъжника, поради което
следва да бъдат разгледани възраженията на ответника по отношение на договора
за заем.
Възражението на ответника за липса
на преддоговорна информация е основателно – представеното предложение за
сключване на договор за паричен заем не отговаря на изискванията на СЕФ и не
съдържа никакви параметри на кредита. Основателни са и възраженията за липса на
доказателства за реално предаване на договорената сума, както и нейния размер и
за наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните договор.
Договорът, на която ищецът се
позовава, несъмнено изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 –
148 от ЗЗП, в които разпоредби е регламентирана потребителската защита срещу
неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете
неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП). В конкретния
случай се твърди, че на заемателя е предоставен заем в размер на 2000.00лв.,
който той се е задължил да ползва за период от 26 седмици или 13 равни погасителни
вноски и да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва в срок до 15.01.2018
г. Същият е поел задължението да представи на заемодателя обезпечение на
задълженията си по договора, състоящо се
в осигуряване поръчителството на две физически лица, всяко от които да
представи на заемателя служебна бележка за размера на трудовото си
възнаграждение, нетният размер на осигурителния доход на всеки поръчител да е в
размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт”
АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения
към други банкови или финансови институции, или ако има – кредитната му история
в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401 „Редовен“ или в предоставяне на банкова гаранция в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок на договора. Неизпълнението на горното задължение било
обвързано със санкция – неустойка в общ размер от 903.89 лв.
Съдът приема, че цитираната клауза
има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока
неустойка, която е видно, че е почти половината от размера на заетата сума и по
този начин изпълнява хипотезата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Евентуалните вреди от неизпълнение
на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността
на кредита, поради което определянето им в размер на повече от половината от
реалната му стойност противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води
до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.
Освен това, в процесния казус е видно, че вписаният в договора процент на лихвата многократно надвишава законната лихва. От една страна съдът счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена - изготвена е предварително, представянето й на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху нейното съдържание. От друга страна съдът намира, че въпросната клауза е сключена в условията на неравнопоставеност, водещи до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Понятието "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански/търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, и е понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. В установената по време на възникване на процесните отношения съдебна практика, за противоречаща на добрите нрави и нарушаваща принципа за справедливост, понеже се създава възможност за неоснователно обогатяване, се счита клауза за лихва, многократно превишаваща размера на законната лихва за просрочени задължения, която се определя от държавата, като се застъпва виждането, че уговорка за лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е противна на добрите нрави. В процесния договор уговорените размери на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите многократно и значително надвишават трикратния размер на законната лихва, поради което настоящият състав ги намира за нищожни на основание противоречие с добрите нрави / чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД / - те не изпълняват присъщите им възнаградителни функции, а водят до скрито мултиплициране на дълга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като тази нищожност, се явява основание
за отхвърляне на исковете досежно
произтичащото от неравноправната клауза вземане поради противоречието му със
законовия ред в страната.
По отношение на претенцията на ищеца
за заплащане на сума от 36.00 лева – разходи за извънсъдебно съдиране на
вземането, съдът счита същата също за неоснователна. Въпреки изричното й
оспорване от страна на ответника и дадените указания в тази връзка от съда,
ищецът не доказа реално извършване на действия по извънсъдебно събиране на
вземането, нито кога са извършени и каква е тяхната стойност, като само е
задоволил с обяснението, основаващо се на чл. 10а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, даващ
възможност на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги. В случая не се касае за уговорена в договора такса, а за
реално извършени действия, като разходите за същите не са дори упоменати от ищеца.
С оглед всичко гореизложено съдът
намира, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да се
отхвърлят.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените разноски за производството, но предвид липсата на доказателства
за извършени такива, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените искове от "А. за с. на в." ЕАД
с ЕИК **, гр. С., ж.к.
Л. ., бул. Д-р П.Д. № ., офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния
директор М. Д. Д. против А.Б.И. с ЕГН **********,*** за признаване за установено, че последният му
дължи сумата от 1 421.21 / хиляда четиристотин двадесет и един лв. и 21
ст. / лева, представляваща задължение по
договор за паричен заем № 2994755 / 14. 07. 2017 г., сключен между "И. А.
М." АД и А.Б.И., договорна лихва в размер на 97.36 / деветдесет и седем
лв. и 36 ст. / лева, начислена за периода 25. 09. 2017 г. – 15. 01. 2018 г.,
разходи за извънсъдебно събиране в размер на
36.00 / тридесет и шест / лева,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 25. 09.
2017 - 15. 01. 2018 г. в размер на
625.77 / шестстотин двадесет и пет лв. и 77 ст. / лева, обезщетение за забава за периода 26. 09.
2017 г. – 31. 10. 2018 г. в размер на 126.45 / сто двадесет и шест лв. и 45 ст.
/ лева, ведно със законна
лихва върху главницата от 01. 11. 2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 70.06 / седемдесет лв.
и 06 ст./ лева, представляваща направените разноски по ч.гр.д. № 1497 / 2018 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред
С.окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: