Р Е Ш Е Н И Е
№ 531/12.3.2021г.
гр. Пловдив, 12 март 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 03,02,2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. К. , като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 2059 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодек (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.
Жалбоподателят – ЕТ „Епсилон-Т-Т.Г., от гр.Пловдив, ж.к.
„Тракия“ бл.183, вх.“г“,ет.8, ап.24, ЕИК *********, представлявано от Т.Ц.Г.чрез
адв.Ж. оспорва Решение № МRN 18ВG002002Н0009123/17.01.2018 г. на Директора на
ТД „Северна Морска“, рег. № 32-215373/24.07.2020 г., с което на основание , на основание чл. 84, ал.1, т. 1 от ЗМ,
вр. чл. 74, пар. 1 и пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140
и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т.39 и чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар.1, буква а), вр. чл. 85, пар. 1, вр.
чл. 101, пар. 1 , вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15, ал.
2, т. 8 от ЗМ и чл.19, ал. 1 и 7 от ЗМ, вр. с чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр.
чл. 59 от АПК Директора на ТД „Северна Морска“ му : 1.
Отказва да приема митническата стойност на декларираните стоки с №№ 7 и 8 по МД
МNR 18ВG002002Н0009123/17.01.2018г. 2.Определя митническата стойност на стоки с №№
7 и 8 по митническа декларация 18ВО002002Н0009123/17.01.2018г., както следва: Стока
№ 7 - нова митническа стойност -1861,50 лв. (2,19 лв. х 850компл.) Стока № 8 - нова митническа стойност - 945,00
лв. (0,35 лв. х 2700 пак.) 3. Коригира митническа декларация МРК
18ВО002002Н0009123/ 17.01.2018г., за Стока № 7 и Стока №8 , съобразно стойностите
в таблиците от решението на л. 26. В точка 6 от диспозитива на решението е
посочено че Дължими суми за досъбиране са:-1. МИТО
(АОО) 265,08 лв. 2.ДДС (ВОО) 494,82
лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание
чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, вр. чл.114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) №952/2013.
В решението е посочено още и че на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС и чл.77, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013 за
длъжник определям ЕТ "ЕПСИЛОН-Т-Т.Г.", със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, Пощенски код: 4023, ж.к. ТРАКИЯ, бл.183, вх.Г, ет.8
ап.24, ЕИК: *********, както и че на основание чл. 19а, ал. 1 от ЗМ, вр. чл.
102 от Регламент (ЕС) №952/2013 следва да
се уведоми длъжникът за размера на възникналото задължение.
Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание – жалбоподателят се представлява от адвокат Св. Ж., която поддържа жалбата и представя / л. 98/ подробни писмени съображения.
Ответникът – Директор на ТД "Северна морска" към агенция "Митници", чрез процесуален представител по пълномощие и в становище / л. 50/ , намира жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес за оспорване и в срок, установено от датата на получаване на административния акт – 29.07.2020г. и датата на депозиране на жалбата чрез административния орган -12.08.2020г. поради което е порцесуално допустима.
Съдът от фактическа страна приема за
установено следното:
В настоящото административно производство Директорът на ТД "Северна морска" към агенция "Митници", в качеството му на орган по чл. 101, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, като преценил наличния доказателствен материал във връзка с внесена от жалбоподателя стока от Китай, и след като приел, че декларираната митническа стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата стойност при внос на сходни стоки, издал своето решение, въз основа на следните факти и обстоятелства, по които спор между страните няма:
На 17.01.2018г. дружеството вносител ЕТ „ЕПСИЛОН-Т-Т.Г.", град Пловдив, декларира за режим „допускане за свободно обращение" 17 стоки, 88 колета, с митническа декларация с МКИ 18ВО002002Н0009123/17.01.2018г., държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка СFR Варна, с обща фактурна стойност 11053,47 евро.
Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени; фактура № 20170509417/07.12.2017г., фактури за услуги и коносамент.
Във връзка с извършена повторна проверка на митническа декларация МRN 18ВО002002Н0009123/17.01.2018г. е установено за декларирано следното:
Стока № 7. Описана в кл. 31 като: „Покривка за маса, 850 комплекта"; код по ТАРИК **********; 256 кг нето тегло; цена на стоката 170,50 евро; декларирана митническа стойност 333,47 лв. или 0,39 лв./ к-т, декларирана цена 1,30 лв/кг.
Определената справедлива цена за ЕС е 10,95
лв./кг.
Стока № 8. Описана в кл. 31 като: „Цветоулавящи кърпички 2700 пакета"; код по ТАРИК **********; 153 кг нето тегло; цена на стоката 135,00 евро общо; декларирана митническа стойност 264,04 лв. или 0,10 лв./пакет, декларирана цена е 1,73 лв./кг,
Определената справедлива цена за ЕС е 12,93 лв/кг.
Митническите органи не разполагат с мостри от стоките.
Предвид че, декларираната стойност на стоки с №№ 7 и 8 по цитираната митническа декларация е по-ниска от справедливата цена, валидна за тях в ЕС и на база извършения сравнителен анализ, са възникнали реални съмнения относно декларираната митническа стойност.
Митническият орган, на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447), са изискали допълнителна информация и документи от ЕТ "Епсилон-Т-Т.Г." с писмо № 32-46587/11.02.2020г., за да установят дали декларираната стойност на стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.
Търговецът с писмо № 32-59943/24.02.2020г. представя пред митническите органи следните документи и декларации: копия от документи за извършени транспортни разходи- фактури от С.Е.ЕООД, SWIFT за извършени разплащания с доставчика/продавача, копия на самолетни билети, капия на търговски документи, представени към митническата декларация.
В писмени обяснения управителят е заявил, че не разполага с външнотърговски договори, доставката е договорена в личен контакт с доставчика на място и не са налице свързаности между продавача и едноличния търговец.
Митническият орган е установил, че от представените четири броя потвърждения за плащане от 31.10.2018г. за 15000 евро, от 21.12.2018г. за 15000 евро, от 27.02.2019г. за 14980 евро и от 11.09.2019г. за 15300 евро не може да се обоснове извод, че дадено плащане е свързано със сумата по фактура № 20170509417/07.12.2018г. в размер на 11053,47 евро.
Констатирано е, че не са представени търговско досие по сключената сделка, оферта и поръчки, външнотърговски договор, нито кореспонденция с китайското дружество, документи, удостоверяващи формирането на продажната цена на стоката на вътрешния пазар (калкулация)-комисионна, печалба, общи разходи, договори.
Митническият орган е приел, че вносителят не е представил достатъчно допълнителни сведения за установяване на точността на декларираната митническа стойност за стоките с №7 и № 8 по горната митническа декларация от 17,01,2018г.
Прието е, след сравнителен анализ на база налична информация в митническата информационна система, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават с тази по посочената декларация.
Във връзка с констатираната разлика в цените и съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки и съобразно Решение С-271/15 на Съда на Европейския съюз, митническият орган е приел, че при извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система „THESEUS“ Joint Research Centre (JSR) към ЕК, а не с рисковия праг.
Следва да бъде определена нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Прието е, че в случая е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи, в резултат на което следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните методи.
Предвид това, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, както и изводите от представените документи, в подкрепа на декларираната митническа стойност, е прието, че остава съмнението относно точния размер на митническата стойност на стоките. Когато истинността на договорната стойност не може да бъде проверена, се прилагат други методи за остойностяване, с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса.
В крайна сметка на основание чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, е посочено че митническата стойност на горецитираните стоки по процесната митническа декларация, следва да се определи, както следва:
Стока № 7 - Покривка за маса, 850 к-кта.; код по ТАРИК **********
- нова митническа стойност -2,19 лв./комплект
- база за определяне МД № 17ВО005807Н0282128/18.12.2017г.
Стока № 8 - Цветоулавящи кърпички 2700 пакета; код по ТАРИК **********
- нова митническа стойност - 0,35 лв./пакет
- база за определяне МД №17ВО005807Н0288987/26.12.2017г.
С писмо рег. № 32-133896/12.05.2020г., в съответствие с чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) №952/201 Зг., вносителят е бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е била предоставена възможност за отговор. Писмото е получено на 13.05.2020г., видно от известие за доставяне № Р8 9028 003УШ X.
Дружеството е депозирало становище с рег. № 32-171516/17.06.2020г., с което е изразило становище , като в него се иска да се има предвид следното:
- дружеството е представило цялата налична и необходима информация относно стойността на стоките, предмет на вноса;
- „справедливите цени" не могат да служат като основа за определяне на по-висока митническа стойност, нито за нейното увеличение.
- не е налице информация, която доказва, че стоките по цитираните декларации са „сходни стоки";
- на дружеството е нарушено правото на участие в започналото административно производство.
Относно констатираното, че „справедливите цени" не могат да служат като база за определяне на по-висока митническа стойност е установено, че митническите органи, са ползвали същите единствено за извършване на сравнителен анализ.
Изрично е посочено , че митническата стойност на стоката е определена съгласно разпоредбите на чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Определени са дължими суми за досъбиране-Мито (А00) 265,08лв. и ДДС(В00) 494,82лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
На основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС и чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за длъжник е определен - ЕТ “Епсилон-Т-Т.Г.“, ЕИК *********, гр. Пловдив.
В хода на съдебното производство съдът е допуснал на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и счетоводството на жалбоподателя да даде заключение по следните въпроси:1. Колко е реално платената цена от дружеството на процесните стоки и има ли други подлежащи на плащане суми по фактурата, приложена към митническата декларация ?2. По какъв ред е извършено плащането ? и 3. Има ли съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесното ЕАД.
Съдът е приел / л. 102-118/ ССчЕ, изпълнена от вещото лице Л. Й., която Съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена и в съответствие с доказателствата по делото.
Вещото лице посочва, че не може да установи колко е реално платената цена за процесната фактура., тъй като платената цена от страна на дружеството е 14950евро извършено на 12,03,2019г.. Посочено е, че плащането е извършено по банков път, фактурната стойност по процесната митн. Декларация е 11053 евро , а платената /по данни от счетоводството на дружеството/ е 14950евро и не е налице съответствие между платената цена на стоката и декларираната стойност по процесната ЕАД.
Съдът от правна страна излага следното:
Спорът между страните е сведен до два основни момента: налице ли са в случая предпоставки за определянето на митническата стойност на стоки № № 7 и 8 по митническа декларация МД МNR 18ВG002002Н0009123/17.01.2018г. по реда на чл. 74, пар. 1 вр. пар. 2 от МК, свързани със съществуващи основателни съмнения на митническите органи по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 пар. 1 от Кодекса и спазили ли са митническите органи процедурата по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 вр. чл. 74, пар. 2, буква "б" от МК за определянето на митническата стойност по процесния внос съобразно с договорната стойност на сходни стоки.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване има за цел да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09, EU: C: 2010: 439.
Приложимата към процесните обществени отношения нормативна уредба се съдържа в Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, прието от Европейска комисия.
Съгласно регламентираното в чл. 70, пар. 1 и 2 от МК общо правило митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително заплатената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да се направят в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Същевременно съгласно Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20 митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.
Съгласно чл. 74, пар. 1 от МК, когато митническата стойност не може да се определи по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внесената стока се извършва по реда на чл. 74 пар. 2, букви от "а" до "г" на МК като наличието на условията за определяне на митническата стойност по предходна буква на разпоредбата изключва прилагането на следващата, освен ако деклараторът не е поискал разместването на реда за прилагане на букви "в" и "г".
Съгласно чл. 74, пар. 3 от МК, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1 вр. пар. 2, митническото остойностяване се извършва въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава ІІІ от Дял ІІ на МК.
Според приложимата нормативна уредба изброените критерии за определяне на митническата стойност на стоката са в отношение на субсидиарност, поради което, само когато митническата стойност не може да се определи чрез прилагането на предходно зададено правило се прилага следващото поред такова.
Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения, че декларираната договорна стойност действително представлява общо платената или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК да поискат от декларатора предоставянето на допълнителна информация. Ако и след предоставянето й съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от същия Регламент те могат да отхвърлят декларираната цена, решавайки, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Кодекса.
Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 при определянето на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква "а" или "б" от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество са в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност подлежи на коригиране, за да се съобразят разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 легално дефинира понятието "идентични стоки" като стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително по физически характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които във всяко друго отношение отговорят на понятието, да бъдат третирани като идентични.
"Сходни стоки" по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 са стоките, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможността да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, в т. ч. и в хипотезата на чл. 140 вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, митническите органи имат задължението да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническата администрация е в корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки като в тази връзка чл. 15, пар. 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя в подходяща форма на митническите органи по тяхно искане и в определените срокове пълната изискана документация и информация като им оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тях и да е съобразена с неговите възможности – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за мотивиране на решението за откриване на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 и впоследствие на решението за корекция произтича от общото правило на чл. 22, пар. 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018 г., C-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36. По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 адресатите на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност следва да имат възможността да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе решението си.
Доколкото производството по чл. 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 има за цел преодоляване на съмненията относно действителната стойност на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то трябва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които митническата администрация основава съмненията си като от него своевременно трябва да се изиска обосновка на декларираната договорна стойност на стоката. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
В случая жалбоподателя е бил уведомен /и това не се спори / че са налице съмнения относно действителната стойност на стоката.
Формално
погледнато, митническата администрация е спазила в случая това задължение, тъй
като с първоначално изготвеното писмо рег. индекс 32-46587/11.02.2020г.
Директорът на ТД "Северна морска" е посочил на получателя на стоките
документите, които трябва да представи, за да обоснове декларираната договорна
стойност на стоката. Несъобразявайки представените документи: копия от
документи за извършени транспортни разходи- фактури от С.Е.ЕООД, SWIFT за
извършени разплащания с доставчика/продавача, копия на самолетни билети,
търговски документи, към митническата декларация и обяснения от търговеца, че с
доставчика на стоките не са свързани лица и плащанията са извършени по банков
път директно към продавача със средства на фирмата, директорът на ТД "Северна морска" приема, че от представените четири броя потвърждения
за плащане не се установява съответствие
между платената цена на стоката и
декларираната стойност по процесната ЕАД
- 11053 евро , а платената /по данни от
счетоводството на дружеството/ е
14950евро .
Обосновавайки се допълнително с факта, че според данните от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /MIS3A/ декларираната митническа стойност е по-ниска от тази на сходни стоки с произход Китай, внасяни в приблизително същия момент от други дружества, административният орган е приел, че са налице предпоставки за пораждане на основателно съмнение в реалността на декларираната митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация.
До извод, различен от този, не води и установеното от експерта по ССчЕ невъзможност да се установи кога е извършено плащането по спорната фактура.
В случая за обосноваване на съмненията в действителността на декларираната митническа стойност на процесните стоки са цитирани статистическите данни за митническата стойност на стоки по митнически декларации от други вносители, като е посочена една митническа декларация като база за определяне, поради което не може да се обоснове извода, че това е най-ниската договорна стойност за сходни стоки, внесени в приблизително същия момент както стоките, подлежащи на остойностяване.
Относно определянето на сходни цени съдът взе предвид факта , че както се каза по горе жалбоподателят е бил уведомен за започналата процедура и е бил поканен да посочи доказателства в тая посока. С писмо рег. № 32-133896/12.05.2020г., в съответствие с чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) №952/201 Зг., вносителят е бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е била предоставена възможност за отговор.
Жалбоподателят е депозирал становище с рег. № 32-171516/17.06.2020г., с което сочи че :- дружеството е представило цялата налична и необходима информация относно стойността на стоките, предмет на вноса;- „справедливите цени" не могат да служат като основа за определяне на по-висока митническа стойност, нито за нейното увеличение.- не е налице информация, която доказва, че стоките по цитираните декларации са „сходни стоки";-на дружеството е нарушено правото на участие в започналото административно производство.
Жалбоподателят не е представил доказателства за по ниски цени от неговите , просто защото такива няма. Няма пакет кърпички, цветоуловителни под 10 стотинки и такива евтини покривки.
Освен това не става ясно приложените платежни нареждания , за кои фактури се отнасят.
Съдът обсъди мотивите в съдебните решения
на ВАС по цитираната от жалбоподателя
съдебна практика , по ад 1200 и ад 7054 от 2020г.
И по двете решения се установява , че в митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната договорна стойност на стоката, представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на митническо решение. И в двете решения е прието , че първоинстанционният съд е приел, че въпросният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, касаещи неправилно определена справедлива цена на стоките.
Не следва жалбоподателя да черпи права от своето незаконосъобразно поведение.
Основно се твърди нарушено право при определяне на справедлива цена.
Дори да е налице някакво незначително нарушение на правата на жалбоподателя , то не би следвало да се противопоставя на собственото за жалбоподателя неправомерно поведение изразяващо се в непредставяне на доказателства , категорични по процесното плащане.
Горното не се оборва и от приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ в която експерта категорично заявява , че не може да се установи колко е реално платената цена за процесната фактура., тъй като платената цена от страна на дружеството е 14950евро извършено на 12,03,2019г., а дължимата сума по процесната митн. Декларация е 11053 евро и не е налице съответствие между платената цена на стоката и декларираната стойност по процесната ЕАД.
Следва да се вземе предвид и факта , че са налице доказателства за дългогодишна търговска дейност с Китай , по която жалбоподателя дължи множество плащания и по други фактури.
В случая не се установи плащането по процесната митн. Декларация, което поставя под съмнение действителната воля на жалбоподателя.
В съвкупността си изложеното дотук обуславя извод за неоснователност на жалбата.
Предвид горното и съобразно изхода на спора на ответния админ. орган се дължи юк. Възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК Административен съд -Пловдив, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на ЕТ "Епсилон-Т-Т.Г.", ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл.183, вх.“г“,ет.8, ап.24, представлявано от Т.Ц.Г.срещу Решение № MRN 18ВG002002Н0009123/17.01.2018 г. на Директора на ТД „Северна Морска“.
ОСЪЖДА ЕТ "Епсилон-Т-Т.Г.", ЕИК ********* да заплати на ТД „Северна Морска“ сумата от 100 лв. /сто / лева за юк. Възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: