Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 14.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Й.
при секретаря..........Петя Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 567 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността и чл. 45
от Закона за задълженията и договорите.
Постъпила
е искова молба /уточнена с молби с вх.№
6422/12.06.2017 г., вх.№ 7282/04.07.2017 г. и вх.№ 7515/11.07.2017 г./ от П.В.М., с адрес: ***, „Дом за стари хора“, против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ - „ОБЛАСТНО ПЪТНО
УПРАВЛЕНИЕ“ – ЛОВЕЧ, в която
твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 75054.695.30, който
граничи с магистрала - с. Дерманци - гр. Угърчин - с. Микре, и са му причинени
вреди след извършване на ремонт на магистралата. Посочва, че преди започване на
ремонта имал достъп и възможност да обработва имота си, представляващ нива с
площ от 5 097 кв.м., да засява картофи и други зеленчуци, с добивите на
които се издържал. Обработвал я с машини, които влизали в нивата. Твърди, че
ремонтът на магистралата започнал преди около пет години, като с действията си
ответната страна-изпълнител направила невъзможно ползването и обработването на
тази нива. Направени били широки и дълбоки бетонови отводнителни канали, като
още в началото на направата им ищецът твърди, че е подавал молби и жалби,
разговарял с директора на ответната фирма за закриване на една част от 6 м, за
да могат да влизат селскостопански машини и да обработва мястото си. Наложителна
била и отбивка, с оглед предотвратяване на ПТП, но като резултат получавал само
обещания, които останали неизпълнени. Неколкократно отнасял въпроса и до
Областния управител, но и от там същият не бил разрешен. Ищецът посочва, че
така нивата му пустеела и той губел доходите си от добивите от реколтата, която
следвало да получи и продаде. Твърди, че четири декара засаждал с картофи, като
от декар получавал по два тона или общо от четири декара за пет години
получавал реколта за сумата от 19 200 лв. Тези вреди и щети ищецът счита,
че са му причинени от ответната страна при ремонта на магистралата, като не са
му осигурили път до имота му.
Моли за постановяване
на решение, с което да бъде осъден ответника да му възстанови пътя до имота му,
индивидуализиран в уточняваща молба вх. № 7515/11.07.2017 г., представляващ
поземлен имот с идентификатор 75054.695.30 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Угърчин, одобрени със Заповед №
РД-18-28/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
Угърчин, местност „Мустакерска воденица”, с площ 5 097 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 695030, съседи:
75054.695.5, 75054.695.85, 75054.695.21, 75054.695.84, 75054.695.90, като
ответникът да осигури достъп до имота, покривайки част от канавката – около 6
метра и направи отбивка за имота, както и да му заплати сумата от
19 200.00 лева – обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи от
същия имот за периода, уточнен в молба вх.№ 7282/04.07.2017 г., а именно: от
01.01.2013 г. до 31.12.2016 година, ведно с разноски и лихви.
В законоустановения едномесечен срок
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адв. Филип Филипов, в
който са изложени съображения за неоснователност на претенцията. Признава, че
действително по част от пътя „Дерманци-Угърчин-Микре“, в това число и пред
имота, посочен от ищеца, са извършени строително-ремонтни дейности, като
проектът е финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013“,
Първи етап. Посочва, че съгласно приложения към отговора Проект за основен
ремонт на пътен участък от Път III-307 „Дерманци-Угърчин-Микре“, който път е третокласен,
а не магистрала, както се твърди от ищеца, е било възложено от Изпълнителна
агенция „Пътища“ /сега Агенция „Пътна инфраструктура“/, ОПУ-Ловеч, извършването
на основен ремонт на пътния участък от км 17+000 до км 41+530, като една от
основните цели за осъществяване на проекта според обяснителната записка била
подобряване отводняването на пътя. Изтъква, че строежът е въведен в
експлоатация с издадено Разрешение за ползване № ДК-07-СЗР-27/14.05.2012 г. на
Дирекция за национален строителен контрол към МРРБ, в което е отразено, че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа. В отговора
ответникът признава също, че действително при изпълнението на проекта не е
предвидено и не е изпълнено директно заустване /достъп/ от главния път до
поземления имот с идентификатор №
75054.695.30 по КККР на гр. Угърчин, като посочва, че практически и технически
не е възможно да се даде достъп от пътя до всеки един от имотите, тъй като това
ще доведе до създаване на предпоставки за реализиране на ПТП в тези участъци.
Твърди, че в конкретния случай, както било отразено и в обяснителната записка
на проекта, са запазени старите, съществуващи зауствания на пътя към
земеделските имоти, като проектната документация е минала към всички
съгласувателни фази и е дадена възможност на заинтересованите лица да обжалват
актовете, с които е одобрена. Ответникът категорично не приема твърдението на
ищеца, че след извършените строително-ремонтни работи е преустановен достъпа му
до имота. В тази връзка твърди, че достъп до имота има и към настоящия момент,
тъй като непосредствено пред съседния поземлен имот с идентификатор №
75054.695.21 било изпълнено заустване на пътя, което заустване /отклонение/
свързва Път III-307 с имот с идентификатор №
75054.695.90, собственост на Община Угърчин и с начин на трайно ползване: за
селскостопански, горски, ведомствен път. Според ответника, това предполага, че
този имот осигурява пряк достъп до всички имоти, разположени извън обхвата на
пътя, включително и до имота на ищеца, с който граничи. По-нататък в отговора
са наведени доводи, че не е осъществен фактическия състав на отговорността за
обезщетяване за непозволено увреждане.
В съдебно заседание, ищецът лично и с процесуалния си представител адв. Ж.,
назначена по ЗПрП, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. В
пледоария по същество адв. Ж. развива съображения за основателност на
претенциите. Претендира присъждане и на направените разноски за съдебни
експертизи.
Ответникът
се представлява от адв. Филипов, който моли за отхвърляне на исковете и доразвива
съображенията си, изложени в писмения отговор. Претендира присъждане на
направените разноски по делото съгласно представения списък.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
доводите на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема
за установено следното:
От представената скица на поземлен имот № 15-552978/06.11.2017 г.,
издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – гр. Ловеч, е
видно, че В.Ц.М. е вписан като собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 75054.695.30 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Угърчин, одобрени със
Заповед № РД-18-28/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. Угърчин, местност „Мустакерска воденица”, с площ 5 097 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 695030, съседи:
75054.695.5, 75054.695.85, 75054.695.21, 75054.695.84, 75054.695.90.
От удостоверение
за наследници изх.№ АО-08-394/31.10.2017 г., издадено от Община Угърчин, се
установява, че В.Ц.М. е починал на 07.10.1980 г. и оставил за свои наследници
по закон: Р.В.Б./дъщеря/, ищецът П.В.М. /син/ и М.В.Д./дъщеря/, починала на
25.03.1970 г. и оставила за свои наследници двама сина – В. В. Д. и Й В. Д..
Ответникът признава, че действително по част от пътя
„Дерманци-Угърчин-Микре“, в това число и пред имота на ищеца, са извършени
строително-ремонтни дейности, като проектът е финансиран по Оперативна програма
„Регионално развитие 2007-2013“, Първи етап.
От представения с отговора одобрен Проект за основен ремонт на пътен
участък от Път III-307 „Дерманци-Угърчин-Микре“, се установява, че през 2007 г.
е било възложено от Изпълнителна агенция „Пътища“ /сега Агенция „Пътна
инфраструктура“/, ОПУ-Ловеч, извършването на основен ремонт на пътния участък
от км 17+000 до км 41+530, като целта за осъществяване на проекта, според
обяснителната записка, е била възстановяване и подобряване на
транспортно-експлоатационните качества и носимоспособността на съществуващата
пътна настилка и пътното тяло за осигуряване условия на безопасност на
движението, комфорт на пътуващите и подобряване на отводняването на пътя.
Проектираният пътен участък е част от Републиканската пътна мрежа – трети клас
и се намира в хълмист и планински терен. Посочено е, че пресичанията с улици,
общински пътища и ССП са решени като зауствания и не се променят схемите им,
като е предвидено асфалтиране на 20 м от заустванията.
Издадено е Разрешение за ползване № ДК-07-СЗР-27/14.05.2012 г. на
Дирекция за национален строителен контрол към МРРБ, относно строеж: „Ремонт на
Път III-307 Дерманци-Угърчин-Микре от км 17+000 до км 41+462“, в което е
отразено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти,
Разрешение за строеж № 2/27.12.2007 г., издадено от Областен управител на
Област Ловеч, Протокол от 05.07.2011 г. за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежи от техническата инфраструктура
с констатации от извършени проверки на контролираните нива. Отразено е също, че
за строежа е представена необходимата документация съобразно Наредба № 3 за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри /обн. ДВ, бр. 41/2005 г./, съгласно Удостоверение №
99-1289-11-10-992/26.01.2012 г., издадено от Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр. Ловеч.
По делото е
допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице със специалност „пътно
строителство“. В изпълнение на
поставените му задачи експертът, въз основа на материалите по делото, както и
извършени справки в СГКК – Ловеч, ОПУ-Ловеч и оглед на място, е констатирал, че
за отводняване на пътя са предвидени няколко мероприятия, първото от които е
подмяна на съществуващите облицовани окопи с нови ЕО – 1,5/100 поради
изключително лошото им моментно състояние. Констатирал е също, че съгласно
проекта всички пресичания с улици, общински и селскостопански пътища са решени
като зауствания и не се променят схемите им. При реализацията на проекта от км
32+160 до км 32+390 на път III-307 – дясно
е изпълнен нов облицован окоп, в който участък от пътя попада и процесния имот.
В този участък от пътя не е предвидено по проект и не е изпълнено заустване до
процесния имот с идентификатор № 75054.695.30. Съгласно проекта и екзекутивния
чертеж, приложени към делото, заустване от път III-307 към поземлените имоти е изпълнено на км 32+540 –
дясно, като заустването има трайно покритие – асфалтова настилка. През това
заустване, вещото лице е констатирало, че се осъществява достъп от път III-307 до имот с идентификатор № 75054.695.90, който е
собственост на Община Угърчин с начин на трайно ползване – за селскостопански,
горски, ведомствен път.
Въз основа на
горните констатации, вещото лице е дало заключение, че от републиканския път III-307 Дерманци-Угърчин-Микре няма изграден директен
достъп за влизане на земеделски машини до процесния имот с идентификатор №
75054.695.30, представляващ нива с площ 5097 кв.м. в местност „Мустакерска
воденица“ – гр. Угърчин. Към момента на огледа – м. ноември 2017 г., посоченият
имот не е обработваем. Съгласно приложените към делото част от проекта за
основен ремонт на път III-307 и
екзекутивни чертежи, в участъка на процесния имот проектът е изпълнен в
съответствие с утвърдената проектна документация. Изграденото заустване от път III-307 на км 32+540 – дясно е към поземлените имоти с №
75054.695.21 и № 75054.695.19 – съседи на процесния имот. Така изграденото
заустване дава възможност за преминаване от републиканския път III-307 до пътя, собственост на Община Угърчин,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 75054.695.90.
В съдебно заседание
вещото лице потвърди, че директно от пътя не може да се влезе в процесния имот,
но може да се влезе през ведомствения път с № 75054.695.90, собственост на
Община Угърчин, въпреки че към момента бил завзет от други собственици.
Видно от
представената скица № 15-422683/31.08.2017 г., издадена от СГКК-Ловеч на
поземлен имот с идентификатор № 75054.695.90, този имот е с адрес: гр. Угърчин,
местност „Мустакерска воденица“, с начин на трайно ползване: за
селскостопански, горски, ведомствен път, с вписан собственик Община Угърчин, а
един от съседните му имоти е процесният имот № 75054.695.30.
От показанията на
свидетелката С.С.се установи, че преди ремонта на пътя, ищецът е имал достъп до
имота си, а след ремонта не може да се влезе в имота, тъй като имало дълбок
шанец. До имота на ищеца имало имот, който се обработва, но до него имало път,
а за да се отиде в имота на ищеца трябвало да се премине през съседен имот.
При така установената фактическа
обстановка съдът е сезиран с негаторен
осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с искане да бъде осъден
ответника да възстанови на ищеца пътя до имот с идентификатор № 75054.695.30 по
КККР на гр. Угърчин, в местността „Мустакерска воденица”, представляващ нива с
площ 5 097 кв.м., като осигури достъп до имота, покривайки част от
канавката – около 6 метра и направи отбивка за имота, както и с иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за
заплащане на сумата 19 200.00 лева – обезщетение за вреди, представляващи
пропуснати ползи от същия имот за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016
г., ведно със законната лихва.
Съгласно чл. 109 от ЗС, собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователност на действията
на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. В Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г.
по тълк.дело № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, е дадено разяснение, че за уважаването
на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/. Ако действието е основателно, няма да
е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, като същото ще бъде, ако действието е
неоснователно, но не създава пречки на собственика.
В случая от доказателствата по
делото се установи, че ищецът е собственик по наследство на 1/3 идеална част от
процесния имот. Независимо, че е собственик на част от имота, няма пречка да
търси защита на правото на собственост на целия имот по реда на чл. 109 от ЗС. Предявяването на иск за защита на
правото на собственост, какъвто е и искът по чл. 109 от ЗС, представлява
действие на обикновено управление и може да се предяви от всеки съсобственик
/арг. от Решение № 144 от 15.09.2010 г. по гр.д.№ 5105/2008 г., на ВКС, ІV
г.о.; Определение № 148 от 05.10.2009 г. по гр.д.№ 1469/2009 г. на ВКС, ГК, І
г.о./.
Безспорно е, че процесният имот е в близост до
третокласен път III-307 „Дерманци-Угърчин-Микре“ и се установи, че въз основа на
одобрен проект е извършен основен ремонт на пътния участък от км 17+000 до км
41+462, като строежът е въведен в експлоатация с издадено Разрешение за
ползване от 14.05.2012 г. на Дирекция за национален строителен контрол към
МРРБ, в което е отразено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
строителни книжа. Не се спори също, че при изпълнението на проекта не е
предвидено и не е изпълнено директно заустване /достъп/ от главния път до
процесния имот с идентификатор №
75054.695.30. Именно тази липса на достъп е основанието за търсената от ищеца
съдебна защита. Както се посочи по-горе, една от предпоставките за уважаването
на иска по чл. 109 от ЗС е ответникът да е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/ върху имота на ищеца. От събраните по делото
доказателства съдът намира, че тази предпоставка остана недоказана, тъй като от
обяснителната записка към проекта за ремонт на пътя се установи, че пресичанията с улици, общински пътища и
селскостопански пътища са решени като зауствания и не се променят схемите им.
Това предполага, че са запазени съществуващите до момента зауствания, свързващи
главния път с граничещите с него земеделски имоти. Следователно, дори и ищецът фактически
да няма достъп до имота си от главния път, няма как да бъде принуден ответника
да му осигури такъв, след като при осъществения в съответствие със законовите
изисквания ремонт на пътя не са променени схемите на съществуващите зауствания,
т.е. местата, където фактически се осъществява достъпа.
Освен това, от
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът преценява като
обективно и компетентно изготвено, се установи, че съгласно проекта и
екзекутивния чертеж, приложени към делото, заустване от път III-307 на км 32+540 – дясно е изпълнено към поземлените
имоти с № 75054.695.21 и № 75054.695.19 – съседи на процесния имот, като това заустване
дава възможност за преминаване от републиканския път III-307 до пътя, собственост на Община Угърчин, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 75054.695.90. Този имот, се установи, че е с
начин на трайно ползване – за селскостопански, горски, ведомствен път и е
съседен на процесния имот. Следователно, достъп на ищеца до имота му е осигурен
именно чрез този съседен на него имот, какъвто е и предвиденият му начин на
трайно ползване, т.е. да се ползва за път, а обстоятелството дали реално се
ползва по този начин е без значение по настоящия спор.
По изложените съображения съдът приема, че не се доказаха неоснователни действия
на ответника, в резултат на които ищецът да е лишен от регламентиран достъп до
имота си. Напротив, действията на ответника във връзка с осъществения ремонт на
пътя са основателни, извършени с цел възстановяване и подобряване на транспортно-експлоатационните
качества на пътната настилка за осигуряване безопасността на движението и
подобряване отводняването на пътя, като са запазени съществуващите преди
ремонта зауствания - пресичания със селскостопански пътища, чрез които се
осъществява и достъпа до земеделските имоти, между които е и процесният имот. Безспорно
следва да бъде отчетена преди всичко една от основните цели на извършения
ремонт, а именно осигуряване безопасност на движението и след като не е предвиден
директен достъп до имота на ищеца, очевидно такъв е невъзможен, а и не е
съществувал преди ремонта. От това следва, че предявеният негаторен иск не може
да бъде уважен, а следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса, неоснователен и недоказан се явява и искът за
заплащане на сумата 19 200.00 лева – обезщетение за вреди, представляващи
пропуснати ползи от същия имот за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г., който
е акцесорен, обусловен от евентуалното уважаване на негаторния иск. Тъй като последният
се отхвърля, тази последица ще се приложи и за обусловения от него иск за
заплащане на обезщетение за вреди. При това положение не се налага обсъждане
заключението на допуснатата съдебно-агротехническа експертиза, тъй като същото
има отношение единствено към акцесорния иск.
С оглед
отхвърлянето изцяло на предявените искове, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК,
ответникът има право да му бъдат
присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат. В представения списък по чл. 80 от ГПК,
ответникът е заявил разноски по делото в общ размер на 1870.00 лева, от които:
1800.00 лева – адвокатско възнаграждение, изплатено в брой по представения по
делото Договор за правна защита и съдействие и 70.00 лева – депозит за
съдебно-техническата експертиза. От така заявените разноски се установява, че
действително са направени 70.00 лева – депозит за съдебно техническата
експертиза /бюджетно платежно нареждане от м. октомври 2017 г. – л. 77 от
делото/, както и 1100.00 лева - изплатено в брой възнаграждение на адв. Филип
Филипов – видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от
04.09.2017 г. /л. 58 от делото/. Следователно, в полза на ответника следва да
се присъдят разноски по делото в общ размер 1170.00 лева, от които: 70.00 лева
– депозит за съдебно-техническата експертиза и 1100.00 лева – адвокатско
възнаграждение, като искането в частта на разноските до пълния претендиран
размер адвокатско възнаграждение от 1800.00 лева следва да бъде отхвърлено,
като недоказано.
Предвид изхода на
процеса, искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски по
делото за съдебни експертизи следва да се отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, „Дом за стари хора“, против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ - „ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ“ – ЛОВЕЧ, с
адрес: гр. Ловеч, ул. „Васил Йонков“ № 5, представлявано от инж. Георги И. Грозданов,
негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ - „ОБЛАСТНО
ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ“ – ЛОВЕЧ да му възстанови пътя до имота му,
представляващ поземлен имот с идентификатор 75054.695.30 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Угърчин, одобрени със Заповед №
РД-18-28/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
Угърчин, местност „Мустакерска воденица”, с площ 5 097 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 695030, съседи:
75054.695.5, 75054.695.85, 75054.695.21, 75054.695.84, 75054.695.90, като
осигури достъп до имота, покривайки част от канавката – около 6 метра и направи
отбивка за имота, както и иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата 19 200.00 лева –
обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи от същия имот за
периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.В.М., с горните данни, да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ - „ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ“ – ЛОВЕЧ, с
горните данни, сумата 1170.00 лв.
/хиляда сто и седемдесет лева/, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ - „ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ“ – ЛОВЕЧ в частта
на разноските до пълния претендиран размер адвокатско възнаграждение от
1800.00 лева, т.е. за разликата от 1100.00 лева до 1800.00 лева, като недоказано.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.В.М., с горните данни, за
присъждане на направените от него разноски по делото за съдебни експертизи.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: