№ 22283
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110140279 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ДЗ” АД“, ЕИК
*** против ЗАД „ДЖЗ“ АД, ЕИК *** иск с пр. осн. чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 7760 лева, представляваща сбор от
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6200.00 лв., както и
реализираните разходи за изготвянето на комплексна оценка от авариен
комисар в размер на 1545.00 лв. и 15.00 лв. ликвидационни разноски по
застраховка ГО за вреди от ПТП, настъпило на 19.07.2023г., ведно със законна
лихва от датата на предявяването до изплащане на вземането. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че с полица № *** от 10.02.2023г., „ДЗ” АД сключи
договор за застраховка „***“ на бензиностанция „***”, с адрес: гр. ***,
собственост на „ДЕО“ АД, със срок на действие от 11.02.2023г. до
10.02.2024г., съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка. След
сключването на договора е била сменена собствеността над обекта, като
приобретател станал „ФП“ ЕООД, за което бил съставен добавък към полица
№ ***.
Излагат се твърдения, че на 19.07.2023г., около 12:55 часа, на бензиностанция
„***”, с адрес: ***, водачът на МПС „***“, с ДК № ***, ЙТЙ. оставил своят
автомобил да се зарежда с гориво и отишъл на касите да го заплати. След като
се качил в своето МПС потеглил, без да се увери, че пистолетът за гориво е
изкаран от резервоара, в резултат от което повлякъл и съборил
бензиноколонка №1. За събитието бил съставен Протокол за ПТП №
184043/19.07.2023г., като на ЙТЙ., на който е съставен АУАН № ***. За
1
инцидента било издадено и Удостоверение от РСПБЗН - ***, чиито служители
посетили произшествието.
Сочи се, че след настъпване на застрахователното събитие, в „ДЗ” АД е
подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото
имущество, като била е образувана ликвидационна преписка по щета №
*********. От извършения оглед на бензиноколонката, се установило, че са
налице следните увреждания по нея: изкривено шаси, скъсани тръби,
повредена помпа, 2 бр. счупени кобури на пистолет и изкривен борд. Ищецът
твърди, че за възстановяване на вредите по имуществото били представени
сервизни протоколи № 456 и № 458, Фактури № 1119/20.09.2023г. и №
1122/25.09.2023г. и преводните нареждания по тях, от които се установявало,
че били заплатени общо 7440.00 лв., с ДДС. Твърди се, че с платежно
нареждане № ***, на 21.02.2024г., в полза на „ФП“ ЕООД била изплатена
сумата от 6200.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Сочи се, че в хода на обработване на преписката бил
съставен Доклад за установени щети № 050-473-207023 от авариен комисар
към фирма „ОККЕЕБ“ ЕООД, за което били реализирани разходи в размер на
1545.00 лв., съгласно Фактура № 3866/01.02.2024г. и заплатени от „ДЗ“ АД на
02.02.2024г., с преводно нареждане № ***. Били извършени и 15.00 лв.
ликвидационни разноски от дружеството.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати
претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, оспорва претенцията по основание
и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва, че е налице причинно-
следствена връзка между поведението на Й. Й., в качеството си на водач на лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № *** и настъпилите материални
щети. Оспорва вината на водача на л.а. марка „***“, с ДК № ***, за
настъпване на процесното ПТП. Оспорва да се е осъществила, която и да е от
предпоставките на деликтната отговорност, по отношение на Й. Т. Й., в
качеството си на водач на застрахованото в ответното дружество МПС. В
случай, че се установи факта на противоправно поведение заявява, че ПТП и
произтеклите от него вреди са настъпили при условията на съпричиняване,
произтекли от неспазване от страна на служителите на бензионостанцията на
Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор
на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове.
Твърди, че отговорността пистолетът да бъде откачен от колата и да бъде
поставен на безопасно за това място е пада върху лицето, което осъществява
зареждането. Оспорва и размера на вредите. Твърди, че същите са прекомерни.
Претендира разноски.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
2
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 19.07.2023г., около 12:55 часа, на
бензиностанция „***”, с адрес: ***, е реализирано ПТП с МПС „***“, с ДК №
***, с водач ЙТЙ., както и че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на МПС „***“, с ДК № *** е била застрахована при ответника.
Страните не спорят, че ищецът е заплатил сума в размер на 6200.00 лв. за
извършените ремонтно-възстановителни дейности по сметка на “ФП” ЕООД,
както и че бензиностанция „***”, с адрес: гр. ***, собственост на „ФП“ ЕООД
е била застрахована с полица № *** от 10.02.2023г., в „ДЗ” АД, с договор за
застраховка „***“, и че ПТП-то е настъпило в срока на застрахователното
покритие и съставлява покрит риск.
По делото са спорни механизмът на ПТП и стойността на нанесените
вреди.
За установяване на механизма на процесното ПТП е допуснат един
свидетел, както и е назначена САТЕ.
От показанията на разпитания свидетел по делегация – Й. Т. Й.,
собственик на лек автомобил ***“, с ДК № ***, се установява, че на
19.07.2023г., участвал в ПТП на бензиностанция „***”, в гр. ***. Споделя, че
на посочената дата отишъл да зарежда гориво (дизел) на бензиностанцията.
Спрял на бензиноколонката, като служител започнал да зарежда гориво. През
това време свидетелят отишъл да заплати горивото на касата. Споделя, че след
като заплатил сумата се отправил към лекият си автомобил, като забелязал, че
служителят вече зареждал гориво в туба на други клиенти. След като влезнал
в колата потеглил бавно, след като изминал 2 метра му подали сигнал. След
като слезнал от лекия автомобил разбрал, че пистолета на бензиноколонката
не бил изваден от гърлото на резервоара.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Й. Т. Й., тъй като
възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични
възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
От приетата по делото САТЕ се установява, че механизма на настъпване
на процесното ПТП, е следният: на 10.06.2022 г. в светлата част на
денонощието, в град *** на бензиностанция ***, находяща се на ул.***,
3
водачът на МПС *** с рег.№ ***, е спрял за зареждане на гориво на
бензиноколонка № 1. След завършеното зареждане водачът е потеглил без да
забележи, че маркучът за зареждане все още стои в гърловината към
резервоара на автомобила, при което е повлякъл бензиноколонката
причинявайки й увреждане.
От приетата САТЕ се установява също, че причинените вреди на
процесното имущество към датата на ПТП по средни пазарни цени е 5950.00
лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски - 5965,00 лв. Вещото лице
посочва, че ако към посочената стойност се прибавят и разходите за изготвяне
на комплексна оценка от авариен комисар на стойност 1545.00 лв. с ДДС., то
общата стойност на вредите възлиза в размер на 7510.00 лв.
Вещото лице посочва още, че е след анализ на представените по делото
писмени документи и снимков материал, може да се стигне до заключение, че
от посочения механизъм на ПТП са причинени посочените увреждания по
процесното имущество - Бензиноколонка 1, находяща се на бензиностанция
*** в град ***, ул. ***.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че с оглед спецификите на
автомобила, ако си шофьора на л.а. *** се е поставил за цел да погледне, на
огледалото за обратно виждане отдясно би могъл да забележи, че пистолетът
за зареждане на гориво е още в гърловината на резервоара на лекия
автомобил.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската
отговорност" на причинителя на вредата /деликвент/ е свързано с
4
установяване на следните кумулативни предпоставки: 1.Валидно възникнало
облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/ по застраховка „***“; 2.Валидно възникнало
правоотношение по договор за имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" между причинителя на вредата и ответното дружество;
3.Заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователят по
застраховка „***“; 4.Предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние;
вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на дееца и
причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-
горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.
По делото се установиха обстоятелствата за наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „***“ между ищеца и
увреденото лице, такова между ответника и делинквента по застраховка
„Гражданска отговорност“, настъпване на събитие, представляващо покрит
застрахователен риск, в срока на застрахователно покритие. Ответникът не
оспорва, че събитието представлява покрит застрахователен риск по
сключения договор за застраховка „***“, в предметния обхват на който, видно
от събраните доказателства е включено и увреденото имущество, собственост
на застрахования „ФП“ ЕООД. Изплащането на застрахователно обезщетение
от ищеца в посочения размер също не е спорно и се установява от
представените по делото писмени доказателства.
Доказани са и останалите предпоставки за възникване на регресното
право на ищеца – установява се от представените писмени доказателства и
заключението по САТЕ, че в резултат на събитието са настъпили увреждания
на застрахованото имущество, в пряка причинна връзка с него. Установява се
и механизмът на настъпване на уврежданията – водачът на автомобила „***“,
с ДК № ***“ с рег. № *** потегля от бензиностанцията, преди маркучът,
посредством който се зарежда гориво, да е изваден от автомобила му,
вследствие на което е повлякъл бензиноколонката причинявайки й увреждане.
Събраните по делото доказателства сочат, че вина за настъпването му има
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество.
От представените ППТП (л.112), наказателно постановление, влязло в
сила на 29.09.2023г (л.133), както и от заключението на САТЕ и показанията
на св. Й. Т. Й., се установява, че уврежданията са настъпили в резултат
потеглянето на автомобила без от него да е изваден маркучът /пистолетът/,
посредством който от бензиноколонката автомобилът се зарежда с гориво.
Видно е, че се касае до непредпазливо деяние на водача, а не до умишлено
такова – т.е. както казва и самият той, без да се увери, че зареждането е
приключило и пистолетът за зареждане изваден от автомобила му, без пряка
видимост дали това е така, той е потеглил, смятайки, че тъй като служителят
5
от бензиностанцията не е до автомобила му, зареждането е приключило – във
всичките му фази, не само потокът на гориво, но и преустановяване на
връзката между колонката и автомобила. Ето защо следва да се приеме, че
поведението на водача Й. е причина за настъпване на уврежданията на
застрахованото имущество, макар той да не е действал с умисъл – т.е. да е
потеглил въпреки че е виждал, че пистолетът не е изваден. Застраховката
„Гражданска отговорност“ покрива и вредите, причинени при форма на
вината непредпазливост.
По делото не са представени доказателства за наличието на поведение на
служителя на застрахования, което може да се квалифицира като
противоправно и допринасящо за настъпване на вредоносния резултат.
Конкретни твърдения и доказателства за дължимо от работника на
бензиностанцията по силата на закон или по силата на трудовите му
задължения поведение ответникът не е въвел и не е представил. Ответникът е
навел доводи за съпричиняване от служителя на бензиностанцията, на
основание чл. 166, ал.2 т.6, вр. с чл. 164, ал.1, т.3, вр с чл. 163 от Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове. Всяка една от
изброените норми регламентира безопасни условия на труд при „Газоопасни
работи“. Нормата на чл. 166 от цитираната наредба гласи, че „Газоопасни
работи са работи, които се извършват в загасена среда или при извършването
на които е възможно да изтече газ от газовите съоръжения и инсталации“. Чл.
166, ал.2 т.6 от същата наредба посочва, че се допуска специално обучени
работници по инструкциите да извършват самостоятелно зареждане на
моторни превозни средства с газ. В случая обаче, от събраните по делото
доказателства се установи, че горивото, с което е заредено процесното
моторно превозно средство е дизел, поради което се допуска самостоятелно
зареждане на моторни превозни средства от собствениците им, без да е
необходимо намеса на специално обучени работници. Поради това не може да
се приеме по делото, че след като е отишъл да включи и друг автомобил за
зареждане, или след като не е извадил „пистолета“ веднага след като потокът
на гориво е преустановен и след като клиентът е платил, служителят на
бензиностанцията е извършил някакво нарушение на закон, правила,
задължения по длъжностна характеристика и т.н. Нито има някаква
конкретика във възраженията на ответника в тази насока, нито той, като
носещ доказателствената тежест по възражението за съпричиняване, е
представил доказателства за извършено от служителя противоправно деяние
/вкл. проявена груба небрежност/, допринесло в някаква степен за настъпване
на вредоносния резултат. Като не е ясно какво е дължимото от работника
поведение, проявеното такова от него в случая няма как да се преценява като
допринасящо настъпването на вредоносния резултат.
Относно размера на настъпилите имуществени вреди.
За установяване на това обстоятелство по делото е прието заключение
на автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът
6
кредитира като обосновано и компетентно. Вещото лице е определило
размера на дължимото обезщетение по средни пазарни цени към датата на
ПТП на сумата от 5965,00 лв. с включени ликвидационни разноски.
По отношение на претендираните от ищеца разходи на стойност 1545.00
лв. с ДДС, за изготвяне на комплексна оценка за щетите от авариен комисар,
настоящия съдебен състав намира за неоснователни. В т.50 от Общите
условия за „застраховка на имущество и среден бизнес“ (л.14), е предвидено,
че вредите се установяват чрез оглед от представител на застрахователя и/или
вещо лице в присъствието на застрахования. При необходимост, в същата
точка е предвидено, че могат да се ползват вещи лица за сметка на
застрахователя“.
В т.51 от Общите условия е предвидено, че в случай, че застрахованият
не е съгласен с направената оценка, той може да полза вещо лице за своя
сметка.
В случая по делото безспорно се установи, че застрахованото лице за
своя сметка е извършило разходи за изготвяне на комплексна оценка за щетите
от авариен комисар в размер на 1545.00 лв. с ДДС. Не са налице
доказателства, от който да е видно, че на първо място е била изготвена оценка
от застрахователя, с която увреденото лице не е било съгласно, вследствие на
което да е извършило допълнителна оценка на щетите. По делото не би могло
да бъде направен извод, че направените разходи за на стойност 1545.00 лв. с
ДДС за изготвяне на комплексна оценка за щетите от авариен комисар, са
необходима предпоставка за изплащане на застрахователното обезщетение.
С оглед изложеното съдът намира, че на ищеца следва да се изплати
чистата стойност на причинените към датата на ПТП вреди в размер на
5965,00 лв. с включени ликвидационни разноски, като за разликата до пълно
предявения размер от 7760 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат направените по
делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 546,07 лв.
(общо 710,40 лв. при 76,87% уважена претенция ) за държавна такса, депозит
за вещо лице и призоваване на свидетел и на осн. чл. 78, ал.8 ГПК юрк.
възнаграждение, служебно определено в размер на 100 лв.
На основание 78 ал.3 ГПК на ответника се дължат направените по
делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 80,96 лв.
(общо 350 лв. при 23,13 % отхвърлена претенция) за държавна такса, депозит
за вещо лице и на осн. чл. 78, ал.8 ГПК юрк. възнаграждение, служебно
определено в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийският районен Съд, в настоящия си състав
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА „ЗАД ДЖЗ“ АД, с ЕИК ***, с адрес в ***, да плати на
ищеца „ДЗ“ АД с ЕИК ***, с адрес в гр. ***, на осн. чл.411 КЗ – 5965,00 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „***“ за нанесени вследствие на виновно и противоправно
деяние на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника вреди на имущество, по вина на водач на МПС „***“, с ДК № ***,
при ПТП реализирано на 19.07.2023г. на бензиностанция „***”, с адрес: ул.
***, в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 02.07.2024г. до окончателното изплащане, като
за разликата до пълно предявения размер от 7760 лв., отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЗАД ДЖЗ“ АД, с ЕИК
***, с адрес в ***, да заплати на „ДЗ“ АД с ЕИК ***, с адрес в гр. ***, сумата
в размер на 546,07 лв., представляваща съдебни разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ДЗ“ АД с ЕИК ***, с
адрес в гр. ***, да заплати на ЗАД ДЖЗ“ АД, с ЕИК ***, с адрес в ***,
сумата в размер на 80,96 лв., представляваща съдебни разноски за исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8