Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1874
гр. Пловдив, 31, 10, 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, V състав, в публично съдебно заседание на 03,10,2023 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря Т.К., като разгледа
докладваното адм. дело № 501 по описа на
съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят
- Б.Д.Т. с ЕГН **********,*** оспорва Ревизионен акт /РА/ №Р-16001622001634-091-001
от 25.10.2022г., издаден от В.П.А., на длъжност Началник Сектор-възложил
ревизията и П.И.А., на длъжност Главен инспектор потвърден с Решение № 13/17.01.2023
г. на Директора на дирекция ОДОП, с който допълнително са установени следните
задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г.
в размер на 1 134,48 лв. и лихви 516,54 лв.; Данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 604,75 лв. и лихви 214,03 лв.
и Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер
на 1 305,19 лв. и лихви 329,22 лв. или общо в размер на 3 044,42 лв. и лихви 1
059,79 лв.
Претендира се отмяна на РА поради
неправилност и незаконосъобразност, като се твърди , че в хода на ревизионното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
водят до порок на издадения РА.
В тази насока се твърди, че
неправилно е прието от ревизиращия екип, че всички разходи за
покупко-продажбата на недвижимия имот в село Борец на стойността, определена от
вещото лице в експертизата, представена в хода на административното
производство, следва да бъдат възложени на жалбоподателя и съпругата му, с
аргументи, че от представената от Т.
искова молба се установява, че половината от имота е собственост на лицето И.Ч..
Излагат се доводи, че както при първата ревизия, така и при повторната такава
не са приети възраженията на жалбоподателя, че след като държавата претендира,
че ½ от имота е собственост на И.Ч., именно, защото той е направил
разходи за придобиването и подобренията в нея, макар да не се води на негово
име, няма как да се приеме, че това не е така и да се възложат всички разходи
на Л.Т. и съпругата му.
Възразява се, че в РА не са изложени
мотиви, защо за да мотивират облагането, са ползвани и материалите по досъдебно
производство №186/2020, образувано по прокурорска преписка №2882/2020г.,
находящи се в Икономическа полиция гр. Пловдив.
На следващо място се твърди, че
изготвената в хода на административното производство експертиза не е съобразена
с изискванията на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за
прилагане на методите за определяне на пазарните цени, като се твърди, че не са
спазени изискванията на чл. 4, ал. 5, чл. 14, чл.18 и чл. 28 от Наредбата.
Иска се отмяна на акта по доводи,
подробно изложени в жалбата и се претендират разноски по делото.
Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” -
гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Б., оспорва жалбата по
доводи, изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, при което положение се
явява допустима.
Ревизията е втора по ред и е във
връзка с Решение № 126/23.03.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив
при ЦУ на НАП, с което е отменен РА № Р-
16001620007080-091-001 /17.12.2021 г. и преписката е върната за извършване на
нова ревизия по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периода 01.01.2017г. – 31.12.2019г.
Началото
на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001622001634-020-001/01.04.2022г., изменена със ЗВР №Р-
1600162200163-020-002/04.07.2022г. на Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив,
с обхват задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице, за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2019 г., като е определен краен срок за приключване–09.09.2022г.
Заповедите са надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път,
съответно на 11.04.2022 г. и 07.07.2022 г.
В
срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите
органи / л. 85-102/ по приходите №Р-16001622001634-092-001/23.09.2022 г. Срещу
така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, не е депозирано възражение.
Въз основа на РД в срока по чл.119
ал.1 от ДОПК е съставен оспореният РА № 16001622001634-091-001/25.10.2022 г., с
който на оспорващия са определени посочените по-горе публични задължения.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК
ревизионният акт е обжалван пред Директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ
на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и решението си под № 12/17.01.2023
г., с което е потвърдил изцяло акта.
Срещу
така потвърдения РА, е подадена жалба, по повод на която е образувано и
настоящото съдебно производство.
По
делото са приложени Заповед № РД-09-1979
от 30.09.2021г., ведно с Приложения № 1 и №2
към нея, Заповед № РД-09-789 от 13.05.2022 г., ведно с Приложение № 1
към нея, Заповед № РД-09-2514 от 29.11.2021 г., на териториалния директор на ТД
на НАП – Пловдив, с която са делегирани съответните права, както и CD,
съдържащо цитираните по-горе актове.
Съгласно
чл.160 ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните
разпоредби по издаването му.
Съдът намира, че обжалваният акт е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК. Настоящият
съдебен състав приема, че ревизионният акт е надлежно подписан от компетентни
длъжностни лица по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Издаден е в предвидената форма,
съгласно чл.120 ал.1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 от ДОПК. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното
производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт
и предвид разпоредбата на чл.160 ал.4 във връзка с ал.1 от ДОПК и задължението
на съда да реши делото по същество, като установи размера на данъчните
задължения, без възможност за връщане на преписката за отстраняване на
процесуални нарушения. Всички протоколи от извършени насрещни проверки на
задължени лица, на трети лица и институции,
искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети
лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни
доказателствени средства.
На трето място, с оглед направените в
хода на ревизионното производство констатации, органите на приходната
администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата
на чл.122 ал.1, т.1, т. 2 и т.7 от ДОПК,
а именно: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация”, „налице са данни за укрити приходи или
доходи и „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период".
При това положение и във връзка с правилното
разрешаване на текущия административноправен спор, в случая, ще следва да се
съобразят следните нормативни текстове:
Данъчната основа правилно е
определена по реда на чл. 122, ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред, тъй като
Л. и Б. Т.и са закупили недвижимо имущество в режим на СИО и са направили
разходи за подобрения на закупените от тях недвижими имоти в с. Борец, община
Брезово, като същевременно не са представили доказателства за доходи в
необходимите размери. Освен това е установено, че Т. не е декларирала получени доходи за
отдаден под наем апартамент в гр. Пловдив - годишно общо в размер на 1 200.00
лв., както и не е подавала ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ.
На ревизираното лице е извършена
съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за
ревизирания период, при която за лицето е установено несъответствие за 2017 г. ,
за 2018 г. и за 2019 г. , като основно несъответствието се формира от направени
разходи за придобиване и подобрения на недвижимо имущество в с. Борец.
В този смисъл съдът намира, че няма
нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК, тъй като само горепосоченото
обстоятелство е достатъчно, за да бъде проведена ревизията по особения ред на
ДОПК. На данъчнозадълженото лице е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. (л.191, т.1).
Според разпоредбата на чл.122 ал.1
т.7 от ДОПК - органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато
декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК
- В случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато:
1. стойността на имуществото на
лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране,
получени от него;
2. направените разходи от лицето и от
свързаните с него лица по § 1 т.3 б. "а" от допълнителните разпоредби
явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Ревизията за установяване
задълженията на жалбоподателя за данък
върху дохода обхваща периода 01.01.2017 г.-31.12.2019 г. , като за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. ревизираното лице е регистрирана като ЕТ „БАЛК-Б.Д.Т.
„ с ЕИК *********. Т. е семейна с две
деца.
След извършени проверки е
констатирано, че през ревизираните данъчни периоди РЛ не е подавало ГДД по чл.
50 ЗДДФЛ.
С протокол №Р-16001622001634-ППД-001/11.04.2022г.
са присъединени доказателства от предходно ревизионно производство на
задълженото лице, за което е издаден РА № Р-16001620007085-091-001/17.12.2021
г.(л 270, т.2). С протокол №Р-16001622001633-П73-002/30.08.2022г. са
присъединени доказателства от информационния масив на НАП по ЕГН на задълженото
лице за ревизирания период, и документи относно Л.Т., в това число, справки от
Агенцията по вписванията, справки за трудовите договори и осигурителен доход,
справка за състоянието на трудовите договори, справка за декларирани заеми по
ГДД по чл. 50 и чл. 50а от ЗДДФЛ, както и справка за свързани лица, неразделена
част от протокола.
Присъединено е и ревизионното производство от извършената
ревизия на съпруга й Л.Т. , с който
протокол е удостоверена извършена проверка в интернет сайтове, относно обявени
продажни цени на недвижими имоти.
С Протокол № 1760666/06.07.2022 г.
(л. 138, т.1) към преписката по настоящото ревизионно производство са
присъединени писмени доказателства, събрани в предходното ревизионно
производство на съпруга на ревизираното лице, както следва:
-ПИНП №П-16001621060181-141-001/27.04.2021
г. на В.Г.И., -ПИНП
№П-16001621060179-141-001/27.04.2021 г. на С.П.И. , -ПИНП №
П-16001621117279-141-001/26.07.2021 г. на П.С.И.пълномощник на В.Г.И. и С.П.И.,
-Протокол №1643270/09.06.2021 г., с приложенията към него във връзка с извършен
преглед на събраните материали по д.п. № 186/2020 г., образувано по пр. пр.
2882/2020 г.
За
ревизирания период са анализирани всички събрани и присъединени от досието на
ревизираното лице писмени данни и доказателства, представени от РЛ по връчени
ИПДПОЗЛ, както в хода на настоящата ревизия, така и от предходното ревизионно
производство на лицето, извлечения от банковите сметки на лицето, документи и
обяснения, представени от трети лица и дружества, на които са извършени
проверки, данни от информационните масиви на НАП и Търговския регистър и всички
други доказателства, събрани в хода на настоящото ревизионно производство.
Извършена е съпоставка на
декларираните и получени от лицето доходи и източници на финансиране с
притежаваното имущество и направените от него разходи за всеки ревизиран
годишен период.
В хода на първото ревизионно
производство е установено, че с Нотариален акт / л. 134/ за покупко-продажба на
недвижим имот № 143 от 01.09.2017 г., РЛ е придобило следното недвижимо
имущество, което е в режим на СИО:
-Поземлен имот с площ от 750 кв. м.,
находящ се в с. Борец, община Брезово, област Пловдив, ведно с построената в
имота жилищна сграда със застроена площ от 68 кв. м. и ведно с всички
подобрения в имота;
-Поземлен имот с площ от 1 020 кв.
м., находящ се в с. Борец, община Брезово, област Пловдив, ведно с построената
в имота второстепенна сграда (навес с оградни стени) с площ от 78 кв. м. и
ведно с всички подобрения в имота.
Съгласно нотариалния акт, недвижимите
имоти са закупени за общата сума от 9 500,00 лв. от Б.Т. в режим на СИО.
Представени по преписката и
присъединени към настоящето ревизионно производство са ПИНП №П-16001621060181-141-001/27.04.2021г.
за извършена проверка на В.Г.И. и ПИНП
№П-16001621060179-141-001/27.04.2021 г. за
извършена проверка на С.П.И., в които протоколи са дадени сходни по
съдържание обяснения от лицата, според които при осъществяването на контакт с
купувача - Б.Т. и при уговарянето на условията за покупко-продажба на имотите,
съгласно нотариален акт № 143 от 01.09.2017г., Б. и Л.Т.и са използвали
услугите на брокерска агенция BULGARIAN PROPERTES. Консултант по сделката е бил
Петър Петаларев. Предварителен договор за продажбата не е имало. С лицето Б.Д.Т.
лично не е контактувано. При нотариалното оформяне на сделката, В.Г.И. е
представлявана от упълномощеното лице П.С.И.. Цената на имота е заплатена на
пълномощника в брой. Авансови и разсрочени плащания не е имало. Лицето,
заплатило дадената сума не познава и не се е срещала лично с него. В момента на
закупуване на дадените имоти, на територията на имотите освен жилищната сграда
е имало изграден кладенец, алеи и площадки от камък. Второстепенна сграда е
нямало, тъй като е била паднала и бившият собственик не я бил възстановил. По
време на използването на дадените имоти от семейството на проверяваното лице,
не са извършвани подобрения и ремонти по жилищната сграда. Продадени са във
вида, в който са закупени, като в имота са посадени няколко плодни дръвчета и
кипариси. Оградата, от страната на къщата, гледаща към улицата е била
кирпичена, измазана с вар. Всички останали страни на поземления имот са били
оградени с метални мрежести заграждения.
С ПИНП от 26.07.2021г., присъединен
към настоящата ревизия, е документирана извършена проверка на П.С.И.,
пълномощник на В.Г.И. и С.П.И., съгласно
който според Нотариален акт №143 от 01.09.2017 г., П.С.И.е действал, като
пълномощник на сина си С.П.И. и снаха си В.Г.И.. Преди подписване на
нотариалния акт, проверяваното лице не е имало контакт с купувачката Б.Д.Т., не
е уговарял условия на сделката. За деня и часа на сделката е информиран от сина
си С.П.И.. Не знае да е подписван предварителен договор за покупко-продажбата
на имота. П.С.И., като пълномощник на продавачите, не е подписвал такъв
договор. С купувачката Б.Д.Т. не е водил разговори при договаряне на условията
на сделката. Видял е купувачката при нотариуса, при подписване на нотариалния
акт. Б.Д.Т. му е предала продажната цена по сделката в размер на 9 500,00 лева
в брой. Не му е известно да е имало авансови или разсрочени плащания по
сделката. В продавания от сина му недвижим имот, към момента на продажбата е
имало построена жилищна сграда, като подобрения в двора към онзи момент са били
площадки и алеи от камък и кладенец. В дъното на двора е имало останки от
паднала стопанска постройка. По време на ползване на имота от сина му и
семейството му, не са извършвани други подобрения и строежи в него. Лицевата
част на оградата към улицата е била масивен зид, а другите три страни оградна
мрежа. Имотът е бил купен от сина му С.П.И. в описания вид и продаден от него в
същия. По време на ползването на имота от сина му, в него са били посадени
няколко плодни дръвчета и кипариси.
В хода на първото ревизионно
производство е документиран извършен преглед от органите по приходите на
събрани материали по досъдебно производство № 186/2020 г., образувано по
прокурорска преписка № 2882/2020 г., находящи се в Икономическа полиция гр.
Пловдив. Приложени са протоколи за разпит на Л.В.Т. като свидетел от 29.04.2020
г. и от 14.10.2020 г., в които е посочено, че той познава И.Ч. от около десет
години. Твърди, че е закупил през 2013 г. апартамент в ***, който е отдал под
наем на И.Ч. и съпругата му с месечен наем от 200,00 лв., тъй като при
покупката сем. Ч. са живеели в него. В свидетелските показания ревизираното
лице е посочило, че през 2017 г. заедно с И.Ч. са закупили недвижимо имущество
в с. Борец, обл. Пловдив за около 30 000,00 евро да гледат кучета за продажба -
порода мопс и булдог. В нотариалния акт като купувач е вписана единствено Б.Д.Т.
- съпруга на ревизираното лице. В показанията на Л.Т. е посочено, че И.Ч.
прекарва свободното си време в с. Борец и той движи направените подобрения -
ограда, барбекю, кучкарник, басейн 3 м на 4 м. Ревизираното лице твърди, че не
е ходило в къщата от около година и половина и няма никакви лични вещи там.
В протокола за разпит на свидетел от
14.10.2020 г. от Т. също е посочено, че с И.Ч. са купили имот в с. Борец и са
дали всеки по 15 000 евро, като самата сделка е изповядана за сумата от 15 000
лв.
В писмените обяснения от Б.Т. е
посочено, че имотът в с. Борец е бил обявен за сумата от 30 000 евро, като те
със съпруга й Л.Т. са дали 15 000 евро в брой и И.Ч. е дал 15 000 евро. Според
писмените обяснения сумата по нотариален акт е на база данъчна оценка - около
10 000 лв. Имотът е бил записан на името на Б.Т., тъй като И.Ч. е искал имотът
да не е записан на негово име.
Сумата от 15 000 евро Б.Т. е получила
като заем от майка си С.Н., като след одобряване и получаване на ипотечен
кредит, са върнали заемната сума. Относно извършените подобрения в имота Т. е
посочила в обясненията, че „…разходите, които са направени за облагородяване на
имота по принцип ги делим наполовина. Каквито суми е казал И., че е дал за извършената услуга по къщата, ние сме дали
половината от нея….“
Към приобщените от досъдебното
производство документи е представено и заключение от Л.Л.-Е., изготвено в д.п.,
в което е посочено, че пазарната стойност на недвижим имот в с. Борец е 59 400
лв.
В хода на настоящата ревизията, с цел
изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на
жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в
констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл.
120, ал. 2 от ДОПК.
До ревизираното лице е изготвено
ИПДПОЗЛ от 11.04.2022 г., връчено по електронен път на 14.04.2022 г. Изискани
са документи, обяснения, справки и извлечения, касаещи получени доходи и
извършени разходи през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Представени са
писмени обяснения, в които са посочени
данни за семейно положение и притежавани движими и недвижими имоти, включително
и къща в с. Борец, придобита с
Нотариален акт №143 от 01.09.2017 г.
За източници на доходи от лицето са
посочени доходите като оперативен счетоводител , т.е. за 2017г.-4285,00 , за
2018-6595,00 и за 2019-11374лв от трудови правоотношения.
За направени разходи за издръжка на
домакинството, ревизираното лице е посочило, че не е изчислявало какви са
разходите му за живот и издръжка.
За размер и източник на средствата,
вложени от другите членове на домакинство за издръжката му е посочено, че
разходите в семейството не се разделят.
В хода на настоящото ревизионно
производство, на Т. е връчено ИПДПОЗЛ от
25.05.2022 г., в отговор на което е представено писмено обяснение с вх.№
К8-196-1/21.06.2022 г., от ревизираното лице, че няма сключен договор с лицето И.Д.Ч., същият
ползва имот без до момента да им е заплащал наем. Когато имота е бил закупен от
ЧСИ, И.Д.Ч. и съпругата му са живеели там, семейство Т.и не е могло да ги
изгони и ги е оставило там с ангажимента да го поддържат и поемат разходите за
текущи ремонти и консумативи. Впоследствие, след 2020 г. са се разбрали, че
семейство Ч. ще заплащат на сем. Т.и наем в размер на 200,00 лв. на месец,
който наем е и деклариран. В представеното писмено обяснение е посочено още, че
в предходното ревизионно производство са представени всички изискани документи,
с които разполагат. Посочено е, че къщата в село Борец е придобита с НА №
143/01.09.2017 г. В обяснението е посочено още, че съгласно искова молба от
КПКОМПИ (която ревизираното лице е приложило към възражение срещу РД от
предходното ревизионно производство), се приема, че половината от имота е
собственост на И.Ч.. В тази връзка ревизираното лице е посочило, че счита, че
след като държавата претендира, че половината от имота е собственост на Ч.,
именно защото той е правил разходи за придобиването и подобренията в нея, макар
и да не се води на негово име, няма как да се приеме, че това не е така и да се
възложат всички разходи на съпругата му и на него.
В отговор на 10.06.2022 г в
представеното писмено обяснение ревизираното лице е посочило, че документите са
представени в предходното ревизионно производство .
При анализ на представените в хода на
първата и повторната ревизия писмени доказателства от органите по приходите е
прието, че РЛ не е представил доказателства, от които да е видно, че половината
от направените разходи за покупката на недвижимите имоти и подобренията в тях
са извършени от И.Ч..
С оглед липсата на представени други
документи за собственост и с оглед
представения като документ за собственост Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 143/01.09.2017 г., с купувач на имота e Б.Т., от органите по
приходите е направен извод, че ревизираното лице и съпруга й са действителните собственици на имотите и
като такива са лицата, извършили подобренията в него. Документално обосновани
доказателства в обратната посока не са представени.
Прието за установено е също, че
ревизираното лице е получило доходи от наеми на апартамент в ***, закупен през
2013 г., които не са декларирани и дължимият данък по ЗДДФЛ не е платен.
Съгласно представени от Л.Т.
свидетелски показания от разпити през 2020 г. е посочено, че месечно е
получаван доход от наем в размер на 200,00 лв. като за лицето е определен
месечен доход в размер на 1/2 от 200,00 лв. или 100,00 лв. Предвид изложеното,
е прието от приходните органи, че Л.Т. е получавал годишен наем от 1 200,00
лв., за имущество, което е отдавано под наем в режим на СИО.
В резултат на извършените процесуални
действия и събраните доказателства е
прието за установено, че през периода 2017- 2019 година РЛ е получавал
доходи от наем в размер на 1200,00лв.
На съпруга на ревизираното лице е
възложено паралелно контролно производство за същия отчетен период. В хода на
същото е установено, че не са налични парични средства, които биха компенсирали
установеното несъответствие на ревизираното лице.
В хода на настоящата ревизия е
извършена проверка в интернет сайтове за продажба на сходни недвижими имоти,
като обявените в тях цени са съпоставени с цената, вписана в нотариалния акт за
покупката на недвижимия имот. Установено е, че закупеният имот е на цена, която
се различава значително от обявените цени за 1 кв. м . за продажба на сходни
имоти в с. Борец.
С Акт за възлагане на експертиза от 24.08.2022
г., е възложена експертиза за определяне на пазарна цена на разходите за
придобиване и подобрение на закупените в с. Борец недвижими имоти към датата на
тяхното закупуване с НА 143/01.09.2017г.(л.89). Експертната оценка е изготвена
от Л.Х.Л.-Е., експерт, специалност „Оценка на недвижими имоти и експертизи в
областта на строителството" и е приета с протокол за приемане на
резултатите от възложена експертиза от 12.09.20122 г.
Разходите са определени от експерта
по години за периода от 01.09.2017 г. - 31.12.2019 г., като пазарната цена е
определена по смисъла на §1, т.8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1, т.10 от ДР
на ДОПК по реда и начините определени с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 год. на МФ.
Според заключението на експерта
пазарната цена към 01.09.2017 г. (дата на покупката), определена по методите,
определени в § 1, т.10 от ДР на ДОПК, във връзка с правилата и методите,
визирани в Наредба Н-9 от14.08.2006 г., на посочените в НА 143/01.09.2017г.
недвижими имоти, закупени от Б. и Л.Т.и в режим на СИО, е в общ размер на 59 600,00 лв. Стойността на извършените
СМР и разходи за подобрения в имотите за периода 01.09.2017 г.-31.12.2019 г. са
в общ размер на 30 100,00 лв., по години, както следва: за периода 01.09.2017 г. - 31.12.2017 г. в размер
на 4 000,00 лв.; за 2018 г. – в размер
на 13 100,00 лв. и за 2019 г. са в размер на 13 000,00 лв.
В хода на ревизията, както и в на
предходната ревизия са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения със справки на ревизираното лице, както и на трети лица – „Йеттел
България“ ЕАД, „Драго кар“ ЕООД, банки, застрахователни дружества, Община
Пловдив, Дирекция МДТ, Община Брезово, Областна Дирекция МВР.
Констатирано е, че както при
извършване на предходното ревизионно производство, така и в хода на настоящата
ревизия, че Л.Т. е декларирал налични
суми в брой към 01.01.2017 г. в размер на 5 000,00 лв.
Във връзка с декларираните от
ревизираното лице налични суми в брой към 01.01.2017 г., от ревизиращият екип е
направен анализ на декларираните доходи от ревизираното лице и установените
такива в информационния масив на НАП за предходните пет години преди 2017г.
Несъответствие през ревизираните
години е онагледено с изготвени таблици, в които е извършена съпоставката по
години. В резултат на тези действия ревизиращият екип е установил наличие на
предпоставките, визирани в чл.122 ал.1, т. 1 до започването на ревизията не е
подадена декларация, когато задължението се определя по декларация т.2 (налице
са данни за укрити приходи или доход), и т.7 (декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на
имущественото му и финансово състояние за ревизирания период) от ДОПК за
определяне на данъчните основи по години по реда на чл.122 ал.2 от с. к.
След извършен анализ на събраните
документи и доказателства е установено несъответствие между стойността на
имуществото на физическото лице във вид на парични средства, с които е
заплатено придобиване и подобрение на недвижимо имущество и направените от него
разходи с декларираните и/или получени от него доходи през ревизирания период.
Прието е, че от ревизираното лице не са представени доказателства относно
източника на дохода, както и не е декларирало надлежно получените суми,
послужили за извършените плащания.
Като налични парични средства в брой
в началото на ревизирания период за Л.Т.
е прието, че към 01.01.2017 г. е
разполагал с налични парични средства в брой, в размер на 5000 лв.
Тук е мястото да се посочи, че както
в хода на първото ревизионно производство, така и в хода на повторната ревизия
от ревизираното лице не са оспорени както констатираните от приходните органи
източници на доходи, така и констатираните като направени други разходи от РЛ,
нито техния размер, освен за закупуване и извършени подобрения в имота в с.
Борец.
Единствено се оспорва констатираното
от приходните органи обстоятелство, че имотът, придобит с НА № 143/01.09.2017
г. е собственост само на Л.Т. и съпругата му, като се твърди, че имотът е
придобит съвместно с И.Ч., както и се сочи от РЛ, че извършените подобрения са
извършени именно от И.Ч., като в тази връзка се оспорват изводите на приходните
органи, че разходите за извършените подобрения в имота са извършени от името и
за сметка на РЛ.
Относно направените в хода на
ревизията възражения във връзка с изготвената експертиза от приходните органи е
прието, че извършената в хода на ревизионното производство експертиза е
направена съобразно критериите на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и
начините за прилагане методите за определяне на пазарните цени. Според
направените изводи на ревизиращия екип, на основание чл. 63 от ДОПК е възложено
извършване на експертиза, по реда на чл. 60 от ДОПК по методите, определени в §
1, т. 10 от ДР на ДОПК, във връзка с методите, визирани в Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. с цел подпомагане на
процеса по обективно установяване на правно значимите в производството факти,
като експертът е подписал декларация, че ще даде безпристрастно заключение.
Прието е също, че заключението на лицензирания оценител е доказателствено
средство, което е използвано от ревизиращите органи за доказване на подробно
описаните в РА факти и обстоятелства, поради това, че за изясняването им са
необходими специални знания.
На ревизираното лице е извършена
съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за
ревизирания период, при която за лицето
е установено несъответствие за 2017 г. в размер на 10264,76лв, за 2018 г. - 4967,55 лв. и за 2019 г. - 11971,87
лв. Основно несъответствието се формира от направени разходи за придобиване
и подобрения на недвижимо имущество в с. Борец.
За ревизирания период от РЛ не е
подавана и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Установеното несъответствие при
извършената съпоставка на имуществото и направените от лицето плащания с
декларираните и/или получени от него доходи за съответната година е прието като
данъчна основа за доходи с неустановен произход, определена по реда на чл.122
от ДОПК и е облагаема с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
След извършен анализ на всички
представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени
запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи е
констатирано наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, според които „до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация“, „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период“, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по
реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс.
С оглед на това, на основание чл.
124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление, с които е уведомено, че при
извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Предвид установените обстоятелства по
чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са определили основата за облагане с данък по
ЗДДФЛ като са взели предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.
122, ал. 2 от ДОПК. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени
и задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, като
са приспаднати внесените данъци, както
следва:
- за 2017 г. е определена по реда на
чл. 122 от ДОПК годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължим данък върху годишната данъчна основа
в размер на 1134 лв.
-за 2018 г. е определена по реда на
чл. 122 от ДОПК годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължим данък върху
годишната данъчна основа в размер на 604,75 лв.
-за 2019 г. е определена по реда на
чл. 122 от ДОПК годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължим данък върху
годишната данъчна основа в размер на 1305,19 лв.
При анализ на представените
доказателства е формиран извод, че през
ревизираните данъчни периоди жалбоподателят е извършвал разходи, без да доказва
наличието на средства.
За да потвърди РА, решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип и е приел, че съгласно чл.124
ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по
чл.122 от с. к., фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по ал.1 на този член е
подкрепено със събраните доказателства и с тази презумпция се ползва и
обжалваният РА.
В хода на съдебното производство е
представено / л. 647/ прието по делото съдебно удостоверение с изх.
№6346 от 26.04.2023 година на Окръжен съд Пловдив, Гражданско отделение, което
съдебно удостоверение е издадено на Л.В.Т. - ответник по гр.д.№2197/2021г., по
описа на Окръжен съд - Пловдив, III гр. състав, в уверение на това, че същото е
образувано по искова молба вх.№ 8810/25.08.2021 г., уточнена с молба вх. №
15087/07.06.2022 г., от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане
на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) - София, срещу И.Д.Ч., И.И.Ч.,А.С.Л.,
Б.Д.Т., и Л.В.Т., с която на основание чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ и Решение №
2302/18.08.2021 г. на КПКОНПИ се иска отнемане в полза на държавата на
имущество.
При
така установеното от фактическа страна в частта по ЗДДФЛ съдът формира следните
правни изводи:
С
оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на
приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в
хипотезата на чл.122 ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: до започването на
ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация; налице са данни за укрити приходи/доходи и декларираните и/или
получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за 2017,
2018 г. и 2019 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
Както се посочи по-горе в настоящото
решение, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на ревизионния акт. Данъчната основа правилно е определена по реда на
чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по
чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124
ал.1 от ДОПК. .
В случая предвид обстоятелството, че
част от предмета на ревизията са задължения за ДДФЛ, които се определят по
декларации, каквито до започване на ревизията не са били подавани от Т., както и с оглед констатираното
несъответствие на получените приходи с имущественото й състояние , съдът приема
за доказано, по отношение на оспорващия наличието към момента на започване на
ревизията на обстоятелството по чл. 122,
ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК, което е достатъчно основание за провеждане на
ревизионното производство по особения ред - чл. 122-124а от ДОПК.
Съответно според разпоредбата на
чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2
основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи.
Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК
- в случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато:
1. стойността на имуществото на
лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране,
получени от него;
2. направените разходи от лицето и от
свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
В случая, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК, съгласно която в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните
физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени
подлежащите на облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в
чл.35 т.6 от с.з. е указано, че облагаем доход са и “... всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
Закона за корпоративното подоходно облагане..”.
Като последица от определената по
реда на чл.122 от ДОПК основа за облагане с преки данъци при условията на
чл.124а от ДОПК ревизиращите са определили окончателния размер на осигурителния
доход за тези периоди, съгласно реда на чл. 122 – чл.124а от ДОПК.
Правният извод е, че в случая е
проявен съставът, предвиден в хипотезите на чл.122 ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК, във връзка с чл.123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за
облагане с процесния пряк данък по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, а оттам и
определяне на окончателния размер на осигурителния доход.
Ревизираното лице е декларирала налични суми в брой към 01. 01.
2017 г. в размер на 5000 лв. , които са приети за налични от НАП , към
съответната дата.
Впрочем, това обстоятелство не е било оспорено от Т.
нито в хода на първата, нито в хода на повторната ревизия, нито са представени
доказателства, обосноваващи изводи, различни от направените от ревизиращите
органи.
Съдът намира за неоснователно
възраженията на Т., че изготвената в хода на ревизията експертиза, с която са
определени разходите за имота в с. Борец
и извършените подобрения, не е изготвена съобразно критериите на Наредба № Н-9
от 14.08.2006 г.
Съгласно чл. 60 от ДОПК експертизата
е допустимо доказателствено средство за изясняване на възникнали в ревизионното
производство въпроси, за които са необходими специални познания. С възлагането
й в ревизионното производство не е допуснато процесуално нарушение.
Използваният метод за оценка е изрично предвиден в чл. 3 от Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени.
Експертната оценка, изготвена на
основание чл. 63 ДОПК, описва ползваните материали за експертизиране на
изходните данни за недвижимостта. Обичайните пазарни цени по сделки между
свързани лица при съпоставими условия се определят посредством методи,
препоръчани от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. /на сравнимите неконтролирани цени;
на пазарните цени; на увеличената стойност; на разпределената печалба; на
транзакционната нетна печалба/.
Оценката на пазарната стойност на
имота в с. Борец е направена по метода на сравнимите неконтролирани цени. В
експертизата, изготвена в хода на ревизионното производство, експертът е
посочил, че е използвал информация за оферти за продажба на аналогични имоти в
периода към 01.09.2017 г. налична в интернет сайтове, след което цената е била
коригирана съобразно пазарен коефициент, експертно определен, който отразява
изменението на средните стойности за даден вид имот, състояние и подобрения. По
смисъла на § 1, т. 16 от ЗДДС пазарна цена е цената по § 1, т. 8 от ДР на ДОПК,
определена чрез методите по § 1, т. 10. Редът и начинът за прилагане на
методите според посочената разпоредба на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК се определят
с наредба на министъра на финансите - в случая - Наредба Н-9 от 14.08.2006 г.
за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. В
чл. 4. от наредбата е посочено, че прилагането на методите за определяне на
пазарните цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в
обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при
съпоставими условия. Според чл. 5 методите за определяне на пазарните цени се
прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима
неконтролирана сделка, като съгласно чл. 6 за целите по чл. 5 се извършва
анализ на съпоставимостта между контролирана и неконтролирана сделка на базата
на посочените фактори. Чл. 18. (1) предвижда, че методът на сравнимите
неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана
сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка,
осъществена при съпоставими условия; (2) За целите на метода на сравнимите
неконтролирани цени неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана сделка,
ако се установи, че: 1. различията между сравняваните сделки или между лицата,
участващи в тях, не влияят съществено върху цената при пазарни условия или 2.
могат да се извършат корекции по чл. 11. Методът на сравнимите неконтролирани
цени се прилага, когато са налице: 1. съпоставими сделки с продукти или услуги,
осъществявани между свързаното лице и независими лица или 2. съпоставими сделки
с продукти или услуги, осъществявани между независими лица. /чл. 19/.
Производството пред органа по
приходите има за задача да констатира действителното фактическо състояние при и
по повод възникването на данъчното правоотношение, поради което в случай, че
задълженото лице оспорва събраните доказателства за него съществува възможност
да посочи други доказателства, които счита за необходимо да бъдат събрани в
съдебното производство.
В случая такива доказателства не са
ангажирани от РЛ, нито в административното, нито в съдебното производство. Напротив от страна на РЛ липсват представени
доказателства, както и направени доказателствени искания, включително и за
назначаване на експертиза в съдебното производство, във връзка с направените от
него възражения
От друга страна, самото РЛ и съпруга
й посочват в писмените обяснения, дадени в хода на д.п. №186/2020г, образувано
по прокурорска преписка № 2882/2020 г., че общата цена на закупения недвижим
имот в с. Борец е 30 000 евро, като сочат, че те са платили общо 15000 евро,
включително дават обяснения и за произхода на платените от тях средства, т. е.
самото РЛ признава, че реалната цена на закупения имот в с. Борец е 30 000
евро.
На следващо място не се доказа и
поддържаното от РЛ становище, че имотът е закупен от Л.Т. и Б.Т., заедно с И.Ч.,
както и че само от Ч. са правени подобрения, нито бяха ангажирани някакви
доказателства в тази посока.
В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че в представените писмени обяснения Т. е посочил, че освен дадената
сума за закупуване на имота в с. Борец, са правени и допълнителни подобрения от
И.Ч., за което разходите са били поделяни поравно между страните. Това се
потвърждава и от съпругата му Б.Т..
Въпреки това от РЛ не са ангажирани
никакви писмени доказателства нито за заплатени от И.Ч. суми за извършените СМР
и разходи за подобрения, нито се твърди, че Т. е разполагал с налични парични
средства за заплащане на направените подобрения в имота, за които подобрения
всъщност няма никакви конкретни доказателства.
В случая не са представени от РЛ
никакви доказателства по смисъла на чл.57 от ДОПК, които могат да послужат за
установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на
данъчните задължения на ревизираното лице.
Както се посочи по-горе в настоящото
решение, в случая елементите на спора между страните са ясно и точно
конкретизирани както от фактическа, така и от правна гледна точка. Във връзка с
дадената възможност за ангажиране на доказателства и указване на последиците от
неангажирането им, от жалбоподателя не се ангажираха доказателства за налични
източници на доходи. Не са представени доказателства относно други източници на
доходи, както в ревизионното, така и в настоящото съдебно производство. Няма
представени и разписки или други доказателства от Т. и съпруга й ,
удостоверяващи получени от И.Ч. суми във връзка със съвместното закупуване на
имота и извършените подобрения.
Повече от очевидно е, че на съмнение
от страна на приходна администрация се подлагат преди всичко извършените от Т.
разходи за извършване на СМР и разходи за подобрения в закупения имот в с.
Борец, за което от страна на Т. не се представят доказателства за получени
приходи.
Освен представения НА №
143/01.09.2017 г., удостоверяващ, че закупения имот в с. Борец е собственост на
Л. и Б.Т. и твърдения, че имотът е закупен съвместно с И.Ч., както и че той е
извършвал подобрения в него, като от страна РЛ и съпругата му са предоставяни
половината сума за извършен разходи,
нито в хода на ревизията, нито в хода на настоящето съдебно
производство, не са представени доказателства, които да дават задоволителен
отговор на въпросите за констатираното превишение на разходите над приходите.
Неясно е как точно са закупили имота и са направили разходи за подобрения на
закупения имот в с. Борец без да са доказани по надлежния ред доходи от страна
на РЛ.
Представеното в съдебна фаза
Удостоверение с изх. №6346 от 26.04.2023 година на Окръжен съд Пловдив,
Гражданско отделение, както и приложените документи по гр. дело № 2197/2021 г.
по описа на Окръжен съд Пловдив не променя както констатираното несъответствие
между приходите и разходите, установено в хода на административното обжалване,
така и констатираното в хода на съдебното производство.
При условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт при извършена ревизия по чл.
122 се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПРК е подкрепено със събраните
доказателства. В този смисъл в тежест на данъчнозадълженото лице е да обори
тези констатации чрез допустими доказателствени средства, в това число и за
установяване на това, налице ли е съвпадение между имущество и доходи, които са
конфискувани в производство по реда на ЗПКОМПИ имущество и доходи, които са включени
в данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
В случая от РЛ не е представено
влязло в сила решение, което има сила на присъдено нещо за твърдените
обстоятелства към момента на извършване на ревизията и към настоящия момент.
Ето защо, всичко изложено до тук
остава в производството само и единствено като твърдения на страната, за които
не се представиха убедителни и допустими от процесуалния закон доказателства
относно произход на средства.
Органите по приходите са извършили
справки, каза се по-горе в ИМ на НАП и в данъчно-осигурителното досие на
лицето, за което са налични протоколи по чл.50 от ДОПК, които представляват
годни доказателствени средства и същите изцяло са в подкрепа на формираните от
ревизиращия екип изводи.
По отношение на възражението, че
обжалваният РА, е мотивиран единствено с материалите по д.п. №186/2020г,
материалите по което, каза се, са приобщени в хода на ревизията, съдът намира
същото за неоснователно.
Както в хода на първата, така и в
хода на настоящата ревизия са изпращани ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, както и са извършвани
проверки в ИМ на НАП.
Документите, които са изготвени в
хода на Д.П. №186/2020 г са съществували към датата на присъединяването им. С
връчването на РА на РЛ са връчени и всички събрани при ревизията доказателства,
включително и присъединените такива. С оглед на това не е нарушено и правото му
на защита. Аналогичен е и изводът относно изготвената в хода на наказателното
производство експертиза – разпоредена и изготвена по ред, предвиден в
специалния закон – НПК. Редовно събраните по реда на НПК доказателства са
приобщени към административната преписка с протокол за присъединяване на
доказателства, съответно събирането на тези доказателства не е извършено в
нарушение на процесуалните правила.
Според чл. 57 от ДОПК, с писмени
обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са
възприети от трето лице. Приобщените протоколи за разпит на свидетели в рамките
на досъдебно наказателно производство имат същото доказателствено значение.
Разпоредбите на ДОПК не съдържат
забрана за приобщаване на писмени материали от водено досъдебно производство,
които съдържат данни относими към провежданото ревизионно производство, а по
силата на чл. 49 ДОПК писмените доказателства са универсален доказателствен източник.
В частта за установените данъчни
задължения за периода 2017 - 2019г., съдът счита, на първо място, че при
формирането на данъчната основа ревизиращият орган правилно е приложил
разпоредбата на чл.12 от ЗДДФЛ. Според чл.15, данъчната година е календарната
година, а в чл.17 от ЗДДФЛ е предвидено, че общата годишна данъчна основа е
сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с
предвидените в този закон данъчни облекчения. Така възприетият от органите по
приходите подход, е изцяло в синхрон с императивното правило по чл.17 от ЗДДФЛ.
В конкретния случай, възприетият от
органите по приходите подход е довел до констатираното надвишение на разходите
над приходите, което беше конкретизирано по-горе.
Не би било излишно да се посочи, че
при повторната ревизия, съответно в случай на отмяна на ревизионния акт по реда
на чл.155 ал.4 от ДОПК и връщане на преписката на органа по приходите за
издаване на нов ревизионен акт, не се провежда ново производство, а се
възстановява висящността на производството по отменения ревизионен акт,
съобразно дадените указания от по-горестоящия административен орган. С втората
заповед за възлагане на ревизия не започва ново производство. Същата има за цел
да определи обхвата и срока на ревизията, компетентните органи по приходите,
които да извършат законосъобразните действия, в резултат на които се издава
последващият ревизионен акт, а действията на органите по приходите се изразяват
само и единствено с дадените в отменителното решение указания.
В случая указанията са били в насока:
в хода на новата ревизия органите по приходите да възложат извършването на
експертиза за определяне на пазарни цени на извършените разходи за придобиване
и подобрение на закупените в с. Борец имоти за ревизираните периоди.
Експертизата следва да отговаря на изискванията на Наредба №Н-9/14.08.2006 г.
за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
При новата ревизия органите по приходите могат да съобразят и доказателствата,
послужили за издаване на РА № 16001620007087-091-001 от 14.03.2022г. на И.Д.Ч.,
при положение, че същите са пряко свързани с доходите на Л.Т..
Предвид представените при повторното
ревизионно производство писмени доказателства – експертиза, изпратени ИПДПОЗЛ и
представени писмени обяснения, информация от институции и трети лица и
изпълнявайки указанията на решаващия орган с отменителното решение, органите по
приходите са изпълнили служебните си задължения съобразно принципите, заложени
в чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от ДОПК.
При така изложеното от фактическа и
правна страна, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което РА, като
правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се
констатираха в размер на 710 лв., съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във
вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, V състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Д.Т. с ЕГН **********,*** против
Ревизионен акт /РА/ №Р-16001622001634-091-001 от 25.10.2022г., потвърден с
Решение № 13/17.01.2023 г. на Директора на дирекция ОДОП, с който допълнително
са установени задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 134,48 лв. и лихви 516,54 лв.; Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 604,75 лв. и
лихви 214,03 лв. и Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
2019 г. в размер на 1 305,19 лв. и лихви 329,22 лв. или общо в размер на 3
044,42 лв. и лихви 1 059,79 лв.
ОСЪЖДА Б.Д.Т. с ЕГН **********,*** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
– гр. София, сумата от 710 лв. (седемстотин и десет), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: