№ 709
гр. Ямбол, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330102480 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал.1, т. 2 и чл.18, ал.1
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от Н. А. М. с ЕГН ********** от гр. Я.,
ул. „***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул.“***, чрез адв. М.
Г.- ЯАК, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителката домашно насилие от страна на лице което и е бивш съпруг- К. С. К., ЕГН
********** от гр. Я., ул. „***.
В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено
конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката твърди, че с
ответника са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с вл. в сила решение по г
дело № *** г. по описа на ЯРС. Въпреки това, същия извършвал непрекъснати актове
на психическо и физическо насилие спрямо нея. Същото се изразявало в непрекъснато
притесняване, ходил пиян в домът й, като вдигал скандали и я заплашвал, че иска да
се разправи с нея, като същата била в непрекъснат стрес. Твърди се, че не можела да
стои спокойно в къщата си, да се движи спокойно по улиците, защото не знаела откъде
ще се покаже ответника. Молителката работила по морето, на в началото на месец
август ( около десет дни преди подаване на молбата- *** г.) се прибрала в гр. Я., в
домът си на ул. „***, където живеела сама. От момента на прибирането си молителката
твърди, че ответника К. започнал всяка вечер във видимо нетрезво състояние да ходи
пред домът и, започнал да удря непрекъснато по вратата, покатервал се по оградата и
искал да влезе вътре в домът й, блъскал по прозореца, като почти щял да го счупи,
1
като казвал, че трябвало да влезе вътре и да се разправял с нея, като я заплашвал със
саморазправа. Молителката твърди, че знаела на какво бил способен ответника и се
страхувала много от него. Също така посочва, че преди време по гр. дело № *** г.
имала издадена заповед за незабавна защита, по което било постановено решение и
мерки за защита по реда на ЗЗДН, на тормоза от страна на бившият и съпруг
продължавал и до ден днешен.
Молителката се страхуват от ответника, счита, че същата е заплаха за нея и
претендират налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Прилага писмени доказателства, включително и декларация за извършено
домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от
ответника.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощник адвокат,
като поддържат молбата, сочат доказателства и претендират налагане на мерките по
заповедта за незабавна защита в максимален размер.
В съдебно заседание ответника по молбата редовно уведомен, не се явява и не
се представлява. В предходно съдебно заседание е взел отношение по посочената
молба, като заявил, че идвал да се споразумеят, като се извинявал за тези премеждия,
като не бил ходил при молителката, но минавал от там и нищо не правил. Всичко било
затворено, като при нея не можел да влезе и бил минавал отвън.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от
акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по
реда на ЗЗДН – лице което е възходящ на молителката, нейна дъщеря и същата е
допустима, като разгледана по същество е и основателна.
За доказване на твърденията си, молителката е ангажирала декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че ответника е
осъждан за престъпления от общ характер с влезли в сила присъди, вкл. и за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си- 2,19 на хиляда установено
по надлежния ред с химическа експертиза, като от изисканата справка от
психиатрично отделение към МБАЛ“Св. Пантелеймон“ АД се установява, че същия не
се води на психиатричен отчет.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
2
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на
субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай по
безспорен начин е установено, че страните по делото попадат в обхвата на
разпоредбите на ЗЗДН при условията на чл.3, т. 1 ЗЗДН- с оглед на това, че ответника е
бивш съпруг на молителката.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за
домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно
насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство
представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13,
ал.3 ЗЗДН, касаеща нейната формална доказателствена сила. В тази връзка в
настоящото производство не бяха събрани доказателства които да опровергават
доказателствената сила на посочената по-горе декларация.
Отделно от това съдът намира, че действията на ответника представляват
домашно насилие по този закон. В тази насока следва да се посочи, че в началото на
месец август 2024 г. ответника в нетрезво състояние започнал всяка вечер да ходи до
дома на молителката, където живеела сама. Започнал да удря по вратата, катерил се по
оградата и искал да влиза в дома на молителката, блъскал по прозорците и искал да се
саморазправя с нея, като действията извършени от ответника съдът приема, че
представляват такива на психичното и емоционално насилие, т.е. осъществяват
признаците на домашно насилие по смисъла на закона. Отделно от това са частични
самопризнания на ответника в тази насока дадени в о.с.з. на 21.10.2024 г. в което е
заявил, че идва да се споразумява и се извинява и сто пъти ако трябвало за тези
премеждия. Също така съдът не кредитира показанията на ответника, че минавал
покрай дома на молителката само отвън и че нищо не правил, поради факта, че същия
знае, че всичко било затворено в домът й и при нея не можел да влезе. Отделно от това
отправените заплахи към молителката от страна на ответника са я травмирали, поради
което тя заявява, че знаела на какво бил способен този човек и се страхувала много от
него.
С оглед на установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на
мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо
пострадалото лице Н. А. М. с ЕГН ********** , като по отношение на ответника К. С.
К., ЕГН ********** следва да бъдат наложени следните мерки : по чл.5, ал.1, т.1-
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и по
т.3 ЗЗДН- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице на
3
разстояние по малко от 100 м., за срок от 18 месеца.
Видът, условията и срока на продължителност на мярката по чл.5, ал.1, т.3
ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от
ответника акт на домашно насилие, както и обстоятелството, че и преди спрямо него е
водено такова производство от молителката и въпреки, че са били издадени мерки за
защита от домашно насилие, същите не са изиграли превъзпитаваща роля спрямо
ответника, като същия системно продължил да осъществява такива по отношение на
молителката.
В тази връзка следва да се отбележи, че основният проблем между страните,
който е много съществен, като същия е проявена агресия съчетана с употребата на
алкохол от страна на ответника, за което говорят писмените доказателства, а именно
свидетелството му за съдимост. Съдът счита,че определения срок на посочените по
горе мерки по ЗЗДН ще бъде достатъчен за постигане целите на закона, каквото е и
желанието и на самата молителка. В случай, че проблемите между страните
продължават и след изтичането на този срок, всяка от тях следва да потърси правата си
по друг ред.
На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съдът намира, че следва да приспадне от срока на
определените мерки за защита от домашно насилие, срокът на действие на мерките по
издадената срещу ответника заповед за незабавна защита ***, считано от *** г.
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство
в размер на 25 лв.
По разноските :
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника К. С. К. следва да бъде осъден да
заплати на другата страна направените разноски. В тази насока видно от договора за
правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 600 лв., но е
внесена сумата от 300 лв. в брой и последната следва да бъде присъдена, като за
останалите 300 лв. не са представени доказателсдтва да са изплатени на
пълномощника на молителката.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2
Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
Налага мерки за защита на Н. А. М. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, със
съдебен адрес в гр. Я., ул.“***, чрез адв. М. Г.- ЯАК , срещу осъществено спрямо нея
домашно насилие от страна на – К. С. К., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, КАТО:
4
Задължава – К. С. К., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Н. А. М. с ЕГН ********** от гр.
Я., ул. „***, със съдебен адрес в гр. Я., ул.“***, чрез адв. М. Г.- ЯАК .
Забранява на – К. С. К., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „*** да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих
на Н. А. М. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, със съдебен адрес в гр. Я., ул.“***,
чрез адв. М. Г.- ЯАК, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН приспада срока на действие на мерките при
издадената заповед за незабавна защита ***/*** г. по гр. дело № 2480/2024 г. по описа
на ЯРС, считано от *** г.
Осъжда К. С. К., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „*** да заплати държавна такса
по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Осъжда К. С. К., ЕГН **********, да заплати на Н. А. М. с ЕГН ********** ,
направените от същата съдебно-деловодни разноски в размер на 300, 00 лв.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание
чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди ответника К. С. К., ЕГН ********** за последиците
по чл.21, ал.4 ЗЗД, в случай на неизпълнение на заповедта по чл.21, ал.4 ЗЗДН, а
именно, че при наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1 и т.3, полицейските органи следят за
изпълнение на заповедта, като в случаите на неизпълнение на заповедта на съда,
полицейския орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалите лица.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в
седемдневен срок от постановяването му в открито съдебно заседание, а именно
от 11.12.2024 г.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5