Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 16.10.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ..…….… в
публично заседание ……..……
на осемнадесети август ............................................................................................................................
през 2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар …………………………… Павлина Петрова,
…….......………..….……….
като
разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов ........................................
административно
дело №158 ...... по описа за .................. 2020 година ........................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано е
по жалба от Н.С.М., с посочен в жалбата адрес ***, против Ревизионен акт №Р-16000919005144-091-001 от 17.02.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №198 от
04.05.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА, на жалбодателката Н.С.М.
са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, съответно за 2013 год., в размер на 348.93 лева и лихва върху това
задължение, в размер на 205.53 лева и за 2015 год., в размер на 216.02 лева и
лихва върху това задължение, в размер на 83.30 лева.
Жалбодателката сочи в жалбата, че с
издадения PA се установяват допълнителни нейни задължения по ЗДДФЛ за 2013-та,
както и за 2015-та данъчна година,
като твърди, че установяванията са некоректни, тъй като съпругът й заплатил
целия данък за 2013 и 2015 данъчни години от този източник. Твърди също, че не
били събрани необходимите доказателства, както и превратно били тълкувани
приобщените, като това за плащането на данъка от съпруга й. Поради това счита,
че нито е била длъжна да подава декларация, нито пък са налице укрити доходи от
нея - обстоятелства, които водели до специалния ред за ревизията и направените
установявания. Твърди също, че е нарушен и материалния закон, като счита, че
при извършване на ревизията са допуснати и процесуални нарушения, още повече,
че ревизията била проведена по особения ред на чл.122 и следв. от ДОПК. Поради изложеното, моля да бъде призована на съд и да бъде отменен
обжалвания ревизионен акт, потвърден с посоченото решение на директора на
Дирекция „ОДОП” - Пловдив.
В съдебно
заседание, редовно призована, жалбодателката Н.С.М. от ***,
не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - адв. Р.Е.С. от АК-***,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Излага
съображение, че защитата на жалбодателката е процесуална и се основава на един
факт, а той е, че жалбодателката и съпругът й разбрали за ревизията през м.
януари 2020 год., въпреки че свидетелката заявила, че миналата година те са
имали проверка и поради това е контактувала с тях. Счита, че основното е в
отговора на зададения от въпрос, а именно, че документите, които са се били
събрали за някаква ревизия, са били много и те са връчени в един момент на флаш
памет, представена от жалбодателката. Свързано с декларацията на жалбодателката
М. и с показанията на съпруга й, които смята, че са обективни и точни и за да
си позволи да твърди тези факти, заявява, че многократно, десетократно разпитвал
тези хора, кога са разбрали за ревизията и че било факт, че още при първата им
среща с тези хора, които сами били представили някакво възражение в НАП –
Пловдив. Твърди, че в същия ден подали възражение, което представил на съда и в
което ясно описал, че едва в началото на годината те научили за тази ревизия.
Също така, заявява, че съдебно заседание му станало известно, че е налице
заявление за ползване на електрони услуги, попълнено от служителката на
осигурителната каса и че действително, същото е подписано от г-жа М. на
07.08.2019 год., като счита, че тази дата е важна, с оглед започването на
ревизията срещу нея. Излага довод, че моментът на връчване на заповедта за
възлагане на ревизия е важен, тъй като от този момент се броят сроковете в
ревизионното производство, а практиката била категорична, че освен да се издаде
заповед, тя трябва да бъде връчена, а връчването следва да стане по определен
начин, посочен в процесуалния закон. Според процесуалния представител на
жалбодателката, ревизията е започнала да тече в средата на м. януари 2020 год.,
когато Н.М. е разбрала за съществуването на такава. Сочи, че от процесуално
естество е направено възражение за изтекъл срок по чл.109, ал.1 от ДОПК, като
при такова забавено връчване, повече от 5 год., органите по приходите не могат
да правят установявания за данъци, както
в случая и поради това счита, че за 2013 год. установяването е
незаконосъобразно. Излага и довод, че ако такива съобщения са били изпращани на
посочения адрес в заявлението за ползване на електронни услуги, но те не са
отваряни своевременно, тъй като свидетелката била категорична, че са се събрали
много документи и на един път ги е предала, което, с оглед на последователно
извършващите се действия означавало, че действително, г-жа М. е разбрала за
ревизията в един момент, като според доказателствата по делото, това е станало в
началото на 2020 год. Във връзка с невъзможността за извършване на
установявания за данъчен период за 2013 год., както и във връзка с използването
на електронен адрес, който се ползва от много субекти - данъчно задължени лица,
представя съдебна практика на АдмС – Пловдив, като сочи, че според представеното определение на съда,
въпреки, че в общата регистрация на лицето в НАП е посочен електронен адрес,
получаването на съобщения на адрес, който се ползва от множество лица, същите не
могат да се считат за несъмнено връчени, дори да е отваряно такова съобщение,
защото било възможно и свидетелката Н.Х.О. да е отваряла някои от документите,
макар че тя потвърдила, че ги е отваряла само в присъствието на жалбодателката,
а така също, станало ясно, че тя не е имала някакъв телефон за контакт с тях, а
те само от време на време са минавали при нея и не можело да се говори за
някаква срочност или за някакво изпълнение на идеята на законодателя, в този
смисъл. Размвива доводи, че следвало да се помисли, макар че виждал някои
противоречия в практиката на съда, тъй като той току-така не приемал, че са
налице съществени процесуални нарушения, във връзка с това, че примерно било ясно,
че уведомлението по чл.124 от ДОПК е било представено и лицето не е имало
14-дневен срок, какъвто се изисква от закона, като смята, че това не е
съществено, както и някои други пропуски, които личали, но счита, че когато
ревизията е по особения ред, въпреки че в случая е връчено уведомление и че
законът не казвал изрично, че на лицето следва да се представят така, както е
практиката и както вършат органите по приходите в множеството от случаите, а
именно, те представяли на лицето набор от декларации, с които трябва да се
установи точно неговото положение, като данъчно задължено лице, т.е. че то
трябвало да декларира цялото си имущество – движимо и недвижимо, други
ценности, участие в дружества, активи и т.н. Счита, че по аналог на така
нареченото „правило на М.” в наказателния процес, данъчната декларация, която
следва да третира гражданите като такива на републиката(!?), следвало с поведението
си да ги насочва към производство, каквото е данъчното и където данъчните
задължения са абсолютно законово определени. Поради изложените съображения,
според процесуалния представител на жалбодателката, ревизията, включително и за
данъчен период 2015 год., е незаконосъобразна.
В даден от
съда срок представя и писмени бележки, в които развива сходни доводи и
съображения с тези, изложени в хода по същество и поради изложеното счита, че
установения данък за 2013 год. по
ЗДДФЛ е незаконосъобразен и в тази част РА следва да се отмени, поради изтекъл
срок по чл.109, ал.1 от ДОПК.
Ответникът по жалбата – директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на
НАП, редовно призоваван за съдебните заседания не се явява и не се
представлява. От гл.юрисконсулт П. Т. Б. - процесуален представител на Дирекция „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на
НАП по настоящото АД №158/2020 год. е постъпила писмена защита, в която
заявява, че счита жалбата на Н.С.М. за неоснователна. Счита, че след направения
анализ на събраните в хода на ревизията документи и получената информация от
изследваните различни източници, органите по приходите правилно са установили
фактическата обстановка по спора и са направили законосъобразни изводи, които
са в съответствие с данните по преписката и при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон. При обсъждане на събраните доказателства в
хода на ревизионното производство, преценени във взаимната им връзка, органите
по приходите са обосновали направените в обжалвания РА изводи. В писмената
защита моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата на Н.С.М. като неоснователна и да остави в сила, като правилен и
законосъобразен, РА №Р-16000919005144-091-001 от 17.02.2020 год., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, както и моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, да
бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Преди
последното съдебно заседание, по делото е постъпила и молба от гл.юрисконсулт Г.
А. К.-Д. - процесуален представител на Дирекция „ОДОП” -
Пловдив при ЦУ на НАП по АД №158/2020 год., с която представя допълнителни
писмени доказателства, като след анализ на същите, излага довод, че ЗВР и
исканията са били изпращани на посочения електронен адрес за кореспонденция с НАП в заявлението
на жалбодателката М. за ползване на електронни услуги чрез ПИК. Сочи се, че Н.М.
е изпратила на 30.10.2019 год. писмено обяснение в
отговор на ИПДПОЗЛ №*** от *** год., като се твърди, че са налице писмени
доказателства, които потвърждават факта, че М.
е била редовно уведомена за възложената й ревизия. С молбата се сочи, че се
поддържат съображенията и аргументите, изложени в приетата по делото писмена
защита, като отново се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Н.С.М. като неоснователна и да остави в сила, като правилен и
законосъобразен, РА №Р-16000919005144-091-001 от 17.02.2020 год., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, както и моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, да
бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях
извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1
от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части
в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ
орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите,
който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда
жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от
изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145
или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно
разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в
частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез
решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.
В случая, видно
от прието като доказателство Удостоверение за извършено връчване по електронен
път/л.10/,
Решение №198 от 04.905.2020 год. на директора
на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт №Р-16000919005144-091-001
от 17.02.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, е връчено
по електронен път на датата 11.05.220 год., в 12:09 часа, на електронен адрес/e-mail
адрес/ - ***, с IP адрес ***. Жалбата против ревизионния акт е подадена по пощата,
с препоръчана пощенска пратка с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***, на
датата 13.05.2020 год., видно от приложения по делото пощенски плик и
положеното пощенско клеймо върху него/л.3/,
като естествено, същата не е подадена по установения ред, т.е. чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, а направо до Административен съд
- Кърджали, постъпила в съда на 15.05.2020 год. и
регистрирана в деловодството на съда с Вх.№***/***
год./л.2/. От
изложеното следва, че жалбата е подадена на 2-ия/втория/ ден след получаването по
електронен път на Решение №198 от 04.905.2020 год. на директора на Дирекция
„ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за
обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като
жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, макар и
не по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът след като съобрази становищата
на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка
за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство
е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №*** от *** год./л.109-л.110/, издадена
на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от началник сектор в ТД на НАП – Пловдив,
по отношение на жалбодателката Н.С.М. от ***,
с ЕГН **********, с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди е
както следва: 1. Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за периода от 01.01.2015 год. до
31.12.2015 год.; 2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за
периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год.; 3. ДОО - за
самоосигуряващи се - от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год.; 4. ДОО - за
самоосигуряващи се - от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год.; 5. Здравно
осигуряване - за самоосигуряващи се – от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год.; 6.
Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се – от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., като е определено ревизията да бъде
извършена от екип в състав: 1. П. Г. Д. - *** (ръководител на ревизията) и 2. Е.
В. З.-А. - ***, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано
от датата на връчване на посочената заповед. Според
приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”/л.107/,
ЗВР №***
от *** год. е била връчена електронно на
09.08.2019 год., като електронната препратка към съобщението за електронно
връчване на документи, изпратено на 09.08.2019 год./л.108/, е
била активирана на 09.08.2019 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от
имейл ***. В удостоверението е отразено, че документите които се връчват със
съобщението са ЗВР
№*** от *** год.
и Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице №*** от *** год./на
л.368-л.371 от делото/.
Последвало е
издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №*** от *** год. от
началник сектор в ТД на НАП – Пловдив/л.105-л.106/, с
която, срокът на ревизията е удължен до 11.12.2019 год., която заповед връчена
на ревизираното лице по електронен път на 29.10.2018 година. Според
приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”/л.103/,
ЗИЗВР №***
от *** год. е била връчена електронно на
05.11.2019 год., като електронната препратка към съобщението за електронно
връчване на документи, изпратено на 04.11.2019 год./л.104/, е
била активирана на 05.11.2019 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от
имейл ***.
След тази
заповед, на основание чл.112 ал.2
т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е последвало
издаването и на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №*** от ***
год.
на началник сектор в ТД на НАП – Пловдив/л.93-л.94/, с
която, срокът на ревизията е удължен до 09.01.2020 год., която заповед връчена
на ревизираното лице по електронен път на 29.10.2018 година. Според
приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”/л.91/,
ЗИЗВР №*** от *** год. е
била връчена електронно на 11.01.2020 год., като електронната препратка към
съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 10.01.2020 год./л.92/, е
била активирана на 11.01.2020 год., от IP адрес 85.217.233.214 и документът е
изтеглен от имейл ***.
В хода на производството, на основание
чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919005144-092-001 от 23.01.2020 год./л.36-л.52/,
изпратен на електронната поща на ревизираното лице, като според приложеното
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.28-л.31/,
ревизионният доклад, ведно с описаните в удостоверението допълнителни
документи, доказателства и приложения, е бил връчен електронно на 24.01.2020
год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 23.01.2020 год./л.32-л.34/, е
била активирана на 24.01.2020 год., от IP адрес *** и документите са изтеглени
от имейл ***.
Срещу констатациите, изложени от
ревизионния екип в ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК – на
30.01.2020 год., по поща, видно от приложеното копие от пощенски плик и
положеното пощенско клеймо върху него на „Български пощи” ЕАД ***/л.27/, е
било подадено възражение от Н.С.М., регистрирано с Вх.№*** от *** год. на ТД на НАП – Пловдив/л.25/,
към което е приложила и саморъчно изписана декларация от 39.01.2020 год./л.26/, в
която е описала различни факти и обстоятелства, свързани със семейното и имотно
й състояние.
Така, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и оспореният в
настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000919005144-091-001
от 17.02.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.20-л.24/,
като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път
в ИС „Контрол”/л.18/,
ревизионният акт, ведно с
приложението към него – лихвен лист, е бил връчен електронно на 19.02.2020
год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 17.02.2020 год./л.19/, е
била активирана на 19.02.2020 год., от IP адрес *** и документът е бил изтеглен
от имейл ***. С този Ревизионен акт №Р-16000919005144-091-001
от 17.02.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбодателката
Н.С.М. от ***, с ЕГН **********, са били
определени следните задължения за: 1.
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2013 год. – главница
348.93 лева и лихва върху тези задължения, в размер на 205.53 лева; 2. Данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДФЛ за 2015 год. – главница 216.02 лева и лихва върху тези
задължения, в размер на 83.30 лева.
Против този РА
№Р-16000919005144-091-001 от 17.02.2020 год. на
ТД на НАП – Пловдив, по пощата, на 24.02.2020 год., видно от приложеното копие
от пощенски плик и положеното пощенско клеймо върху него на „Български пощи”
ЕАД ***/л.17/, е
била подадена в срок жалба от ревизираното лице, до директора на Дирекция
„ОДОП” – Пловдив, регистрирана с Вх.№*** от *** год. на
ТД на НАП Пловдив и с Вх.№*** от *** год. на Дирекция
„ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.16/. По
повод тази жалба директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение №198
от 04.05.2020 год./л.11-л.13/, като
Е ПОТВЪРДИЛ РА №Р-16000919005144-091-001
от 17.02.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на Н.С.М. ***, за установените й задължения за: 1. Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2013 год. – главница 348.93 лева и лихва върху тези
задължения, в размер на 205.53 лева; 2.
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2015 год. – главница
216.02 лева и лихва върху тези задължения, в размер на 83.30 лева.
В ревизионния акт е посочено, че жалбодателката
Н.С.М. е местно физическо лице, данъчно задължено на основание чл.3, т.1 и чл.6
от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през отделните данъчни /календарни/
години, попадащи в обхвата на ревизията от източници в РБългария и от чужбина и
че за ревизираните отчетни периоди лицето не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ,
както и че Н.М. е семейна/омъжена/ - съпруг М. А. М. и *** деца.
В хода на проведеното ревизионно
производство е установено от органите по приходите, че жалбодателката Н.М. е придобила
доходи от отдаване под наем на имоти/нейна собственост и на съпруга й М. М. в
режим на СИО/ за ревизирания период и че получените
доходи от наем за ревизирания период са,
както следва:
-
за 2013 год.: от К. Л. У. – *** лева (в режим на СИО – ½ от *** лева = ***
лева); от Д. П. Д. - *** лева (в режим на СИО - ½ от
*** лева = *** лева) или общо - *** лева за Н.М.;
-
за 2015 год.: от Д. П. Д. – *** лева (в режим на СИО – ½ от *** лева
= *** лева).
Във
връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ за ревизираните периоди са
били предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към
определяне на данъчните задължения на задълженото лице. На основание чл.37,
ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК в хода на ревизионното производство на
ревизираното лице са били връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които
имат отношение към източниците и размера на доходите й, както и направените
разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо
имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от
трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства. В хода на
ревизията, на основание чл.47 от ДОПК, във връзка с декларираните от
ревизираното лице данни, са били изпратени искания за извършване на действия за
установяване на факти и обстоятелства до трети лица: община, отдел „Местни
данъци и такси”; Служба по вписвания; Областна дирекция на МВР и др., а на
основание чл.37, ал.5 и чл.57 от ДОПК са били отправени запитвания до банки,
относно открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода
на ревизията. На основание чл.45, ал.1 от ДОПК са били извършени насрещни
проверки на дружества и физически лица, с които жалбодателката е имала
финансови взаимоотношения.
След
извършен анализ за всяка една от годините, включени в ревизирания период и
съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените разходи, от ревизиращите
органи е констатирано, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно - органът по приходите е
установил, че до започването на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или
доходи, поради което установяването на основата за данъчно облагане по данъка
върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2013 год.
и от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., ще бъдат определени по предвидения в
чл.122 - чл.124а от ДОПК ред. В изпълнение на разпоредбите на чл.124, ал.1 от ДОПК, ревизираното лице е било уведомено, че данъчната основа за облагане с
данъци ще бъде определена по реда на този член с връчване на Уведомление по
чл.124, ал.1 от ДОПК. Предвид изложеното и факта, че е изпълнен състава на
чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК, данъчната основа за определяне на задълженията за
данъци е била определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, след задължителен анализ
на всяко от относимите към лицето обстоятелства, посочени в същата разпоредба.
В
хода на ревизията органите по приходите са анализирали доказателствата и са
приели, че през 2013 год. жалбодателката Н.М. е имала възможност да предостави
на съпруга си М. М. парични средства в размер на *** лева, като в тази връзка е
представена била декларация. Органите по приходите са определили облагаемия
доход, като са приспаднали нормативно признатите разходи от недекларираните
доходи от наем на лицето за 2013 год. и 2015 год. след приспадане на дължимите
задължителни осигурителни вноски са изчислили годишната данъчна основа и
дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, а на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, във
връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК, ревизиращият екип е начислил лихви за
невнесените в законоустановените срокове данъци.
По
повод подадената жалба от Н.М. против ревизионния акт, при прегледа на
преписката и материалите, приложени към нея и с оглед изложеното в жалбата и
приложенията към нея, директорът на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП в мотивите
към Решение №198 от 04.05.2020 год., с което е потвърдил РА, е посочил, че на
основание чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал.2 основа, когато е налице едно от изброените обстоятелства в т.1 до т.8
на същия и че в настоящия случай ревизиращият екип е констатирал, че са налице
част от тези обстоятелства, а именно: по т.1 - до започването на ревизията не е
подадена декларация, когато задължението се определя по декларация.
Решаващият
орган е приел, че видно от доказателствата, събрани в резултат на предприетите
процесуални действия в хода на ревизията, действително може да се счете, че
през ревизирания период физическото лице е получавало доходи от отдаване под
наем на имущество (семейна имуществена собственост) и че приложеният от органа
по приходите подход за определяне на основата за облагане с пряк данък за
ревизирания отчетен период е по принцип законосъобразен, предвид установените в
хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са
обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл.122 - 124 от ДОПК и тъй
като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на
субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че
никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че
определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по
приходите и че именно това е извършено при настоящата ревизия. В този смисъл е
приел, че доводите в жалбата на М., че доходите били декларирани от съпруга й и
поради това за нея отпадало задължението за подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ,
не следва да се споделят, като е посочил, че при СИО, уредена в Семейния
кодекс, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на съпрузите, независимо от това на чие име са
придобити и че в случая е установено, че отдаваните под наем имущества през
ревизираните периоди са в режим на СИО и собствеността на всеки е 1/2 идеалната
част. Посочил е също, че в случай, че *** на жалбодателката е декларирал и
нейната част от наема и е платил данък за това, то декларациите му са неверни и
следва да бъдат коригирани, а данъкът ще се яви надвнесен и ще подлежи на
прихващане или възстановяване.
В
мотивите към Решение №198 от 04.05.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП”
при ЦУ на НАП е посочено, че съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по
обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от
него е подкрепено със събраните доказателства и че с тази презумпция се ползва
и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства, тъй како
в хода на ревизията и в хода на производството по обжалване на РА,
жалбодателката М. не е представила доказателства, които да обосноват друг
правен извод, различен от този на органа по приходите. Прието е, че доводите на
жалбодателката по отношение на определената данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ
са неоснователни и че органите по приходите в РД и в РА подробно са разгледали
и анализирали всички обяснения на Н.М. и са направили правилни изводи, че
получените доходи от наем са реално придобити и са нейни приходи по смисъла на
ЗДДФЛ.
В хода на
настоящото производство, от ответника по жалбата е представено и е прието като
доказателство по делото Заявление за ползване на електронни услуги,
предоставяни от НАП, чрез персонален идентификационен код, подписано и подадено
от жалбодателката Н.М. до ТД на НАП – Пловдив, с Вх.№*** от *** год./л.425-л.427/, в което
същата е посочила като адрес за кореспонденция адреса си в ***, а именно – ***,
а като електронен адрес за кореспонденция е посочила - *** и телефонен
номер за връзка – ***. По повод това заявление, от орган по приходите при ТД на
НАП – Пловдив, на жалбодателката М. е издадено Разрешение №*** от *** год. за
ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез персонален
идентификационен код/л.423-л.424/, като в
същото е посочено, че за ползването на електронни услуги, предоставяни от НАП,
се предоставя плик №***, съдържащ персонален идентификационен код/ПИК/, който
ПИК се предоставя с разрешението лично на лицето, на упълномощено лице,
посочено в заявлението за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП,
на законен представител или на упълномощено с нотариално заверено пълномощно
лице. От попълнената, оформена и подписана разписка към това разрешение е видно/на
л.424/,
че жалбодателката М. го е получила лично на 07.08.2019 год., заедно с плика с
посочения номер, съдържащ персоналния идентификационен код. Поради това, според
приложеното по делото/и на л.421/ Удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, издадената на
02.08.2019 год. ЗВР №***, заедно с Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №*** от ***
год., са били връчени електронно на 09.08.2019 год. на посочения заявлението
електронен адрес, като електронната препратка към съобщението за електронно
връчване на документи, изпратено на 09.08.2019 год./и на л.422/, е била
активирана на 09.08.2019 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от заявения от М. имейл - ***.
По делото е
представена и приета като доказателство декларация от жалбодателката Н.М., с
посочена дата 26.06.2020 год., адресирана до Административен съд – Кърджали/л.392/, в която е заявила, че на 08.01.2020 год., при
случайно посещение с мьжа й - М. А. М., в Осигурителна каса „***”, в ***, до
***, на ул.„***, научила за някакви документи за нея и за съпругът й от НАП, от
счетоводителката Н.Х.О., която им оправяла данъците за получаван наем, както и
плащания за тютюн, а на 15.01.2020 год. получила на флашка от нея тези
документи и че документите, доколкото й е известно, тя ги получила на електронна поща. Твърди в
декларацията, че по никакъв начин преди
08.01.2020 год. не й е било
известно за ревизия на НАП срещу
нея, като на 15.01.2020 год. научила, че има производство срещу нея в
НАП и за първи път видяла документите за ревизията срещу нея, като свидетели на
това били Н.О., както и съпругът й. В декларацията твърди, че не открива и
никъде в РА и РД да е посочено, кога и по какъв начин са й били връчени ЗВР,
уведомление по чл.124 от ДОПК и други документи и че такова посочване нямало и
в Решението на директор на Дирекция „ОДОП”. Заявява, че до този момент -
08.01.2020 год., никой не я е търсил по
телефон, с писмо по пощата или
по електронна поща или по друг начин, за да я уведоми, че срещу нея има ревизия
и че поради това представя тази нарочна декларация, като в същата е направила и
молба да бъдат допуснати до разпит и посочените в декларацията двама свидетели,
които да установят този факт.
По делото е
представено и прието като доказателство извлечение от Информационна система
„АПИС”, касаещо Осигурителна каса „***” ***/л.410/, от което е
видно, че същата с ЕИК *** и че осъществява дейността си на адрес - ***, ул.„***,
***, като неин управител е Н.Х.О., с ЕГН *********.
Искането за
допускане до разпит в съдебно заседание на посочените в декларацията двама
свидетели е поддържано в съдебно заседание и от процесуалния представител на жалбодателката
М., като съдът е допуснал до разпит като свидетели на посочените две лица. В съдебно заседание на
14.07.2020 год. показания е дал М. А. М. – *** на жалбодателката Н.М., заявил
изрично, че желае да свидетелства. В показанията св.М. твърди, че в началото на
2019 год. започнала проверка срещу него от НАП – Кърджали, за която го
уведомили нормално и всичко било наред и че за неговата ревизия никой не го е
уведомявал, а единствено, на 8 януари отишъл в Осигурителната каса да провери,
дали има задължения и съответно данъци към НАП. Твърди, че преди това пак бил
ходил и имал задължения от 20 лева, които платил и че когато отишъл в
Осигурителната каса, за да извърши проверка, тогава разбрах, че му е извършвана
ревизия и са излезли резултатите, а след 2-3 дни разбрал, че е имало паралелна
ревизия и на *** му. Свидетелят заявява, че чрез тази Осигурителна каса те се
осигурявали и служителката им вършела услуга, като внасяли осигурителни вноски
и такси и че той самият бил земеделски производител, имал зелена карта, но не
осъществявал такава дейност. Твърди, че на 08.01.2020 год., като отишъл в
Осигурителната каса, от Н.Х. разбрал, че има някакво решение по извършена
ревизия, за което той нищо не знаел, но Н.Х. му казала, че е имало ревизия и
срещу *** му и тогава за първи път разбрал за това. Твърди също, че след
20.01.2020 год. влезли във връзка с НАП – Пловдив и ходили на място, дори имало
вероятност да изпуснат срока, тъй като не знаели за срока за обжалване, като в ***
им потвърдили, че наистина е извършена ревизия, след което ангажирали адвокат. Заявява,
че там им казали, че всичко е ставало по електронен път, като твърди, че те
нищо не се получавали и никой не ги е уведомявал - нито разписка получил, нито
нещо друго. Твърди също, че разговорът не бил продължителен и му казали, че е
най-добре да си наемат адвокат и те наели такъв. Свидетелят твърди, че не
разбира, защо от НАП – Пловдив са преценили, че трябва да изпращат съобщения на
имейл адреса на Осигурителната каса, а единствено, както казал, преди това му била
извършена проверка от НАП – Кърджали и те, чрез Осигурителната каса на Н.Х., си
изплатили всички задължения. Свидетелят си спомня, че през м. юни 2019 год. имал
проверка от НАП и бил уведомен по телефона, като според него, проверката била
законна и той си платил задълженията към НАП, чрез Осигурителната каса и за
това имали издаден документ, както и че инспекторът се казвал С. П. и на
следващия ден внесли около *** лева и изплатили всичките си задължения. Отново
заявява, че не знае, защо всички съобщения по последната ревизия са пращани на
касата, а не на тях. Свидетелят твърди, че след м. юни 2019 год., когато е
заплатил тези задължения, които е имал по предхождаща проверка, по никакъв
начин лично не е контактувал с НАП, никой не му се е обаждал и не му е изпращал
писма, като твърди, че *** му също не е споделяла с него да е имало такова
нещо. Отново заявява, че на 08.01.2020 год. отишъл в Осигурителната каса да
провери, дали има някакви задължения и тогава служителката от Осигурителната
каса му казала, че е имало ревизионен акт, за който им оставали няколко дни за
обжалване, но това било поради незнание, тъй като не били уведомени. Свидетелят
заявява също, че на 08.01.2020 год. помолил служителката на Осигурителната каса
да му преснима каквото има, за да види за какво става въпрос, но тя му казала,
че материалите са страшно много и не е възможно чрез нейния компютър всичко да
се разпечата и за това взели флашка и разпечатали документи, но не било
възможно всичко да се разпечата. Свидетелят е категоричен, че това се случило на
08.01.2020 год. и тогава разбрали за това, а до 20 януари се мъчили да разрешат
този проблем и след като разбрали, че крайното решение от ревизионния акт касае
много голяма сума - около *** лева, се стреснали и тръгнали към ***, след което
наели адвокат, а възражението в НАП го направили в последния ден от срока,
поради незнание. На поставен му от съда въпрос свидетелят отговаря, че нито
той, нито *** му, са декларирали пред НАП електронен адрес за кореспонденция, тъй
като нямал компютър в къщи и *** също нямала. Пояснява, че когато ходил в НАП –
Пловдив, *** му били с него, т.е. били двамата, като мисли, че нейният
ревизионен акт излязъл малко след неговия. Свидетелят си спомня, че при
посещението им в НАП - Пловдив потърсили Д. и тя ги завела при служителка,
която била на по-висока длъжност, на която обяснил, че са много притеснени и
която му казала, че нищо не могат да направят и по-добре да си наемат адвокат. Отново
заявява, че нищо смислено не му казали и не му обяснили, защо всички техни
документи са били изпращани на имейла на Осигурителната каса и той нищо не могъл
да разбере, като твърди, че ако беше разбрал нещо, нямаше да наемат същия ден
адвокат. Отново заявява, че при предишната проверка, която била до м. юни,
винаги контактувал с НАП, като помни и името на инспектора - С. П., но от НАП –
Пловдив - нищо, както и заявява, че тази ситуация не я разбира.
В съдебно
заседание, проведено на 18.08.2020 год., до разпит като свидетел е допусната и Н.Х.О.
*** - служител в Осигурителна каса „***” ***. Свидетелката твърди, че не е познавала
жалбодателката М. и пояснява, се запознали миналата година, когато М. дошла при
нея като клиентка, за да й помогне да си попълни данъчната декларация. Пояснява
също, че първоначално дошъл г-н М., което мисли, че било през м. април, а след
това дошла и жена му. Свидетелката заявява, освен това, че била започнала
проверка на г-н М. и му се обадили от ***, а със *** му се запознахме после,
като си спомня, че проверката е била през м. март или м. април, по време на
кампанията и че чрез нея са платили някакви данъци. Свидетелката Н.О. заявява,
че електронният адрес *** е официалният
адрес на Осигурителната каса и че са имали договорка с М., да ползват този
имейл, във връзка с проверката, както и лично с г-н М. говорили по телефона и
служителката също говорила с него. Свидетелката сочи, че двамата са получавали
документи на този имейл адрес и дори качили искания, уведомления и др. на
флашка, която й дала М., като това се случило миналата година. На поставен й
въпрос, дали й е било известно за някаква ревизия и дали е получавала някакви
съобщения, свидетелката О. отговаря, че това, което получавала на електронната
поща винаги го качвах на флашката на М., като не си спомня с категоричност,
кога е ставало това, т.е. дали е било миналата година или в началото на тази година
и трябва да провери. На въпрос, колко пъти е качвала документи на флашка и кога
е било това, свидетелката отговаря, че мисли, че три пъти, но не си спомня кога
е било и че трябва да провери, за да кажа датите, т.к. има документи за това и
че тези документи представляват писма с датите на отваряне, но че може и М. да
си донесе флашката. Свидетелката пояснява, че след като е получавала писма за М.,
не ги е отваряла, преди да дойдат, но не си спомням кога е ставало това и че
трябва да види датите. Твърди, че през настоящата година двамата дошли за
данъчната декларация и че това станало през м. март, като мисли, че преди това,
през м. януари направили молба за г-жа М., да проверят банковите сметки и че е
възможно това да е било и миналата година. По отношение предоставения имейл
адрес пояснява, че от *** й се обадили, че искат да пратят уведомително писмо и
тогава тя говорила с г-н М., попитала го и след като получих от него разрешение,
подала имейл адреса, като пояснява също, че посоченият телефонен номер №***, в
Заявлението от 07.08.2019 год., не е неин
и че този номер е на М. На
въпрос, как е разбрала, че има ревизия, свидетелката отговаря, че всичко
започнало миналата година, когато г-н М. дошъл за данъчната декларация, но се
оказало след това, че имало непопълнени данъчни декларации и за минали години и
поради това го извикали в ***, след което той дошъл за втори път, а после пак
дошъл за ревизията, като тогава говорили и по телефона. Пояснява в показанията
си, че М. е поискала от нея да свидетелства в съда във връзка с ревизията и че
това станало преди два месеца, на което тя отговорила, че няма нищо общо и че
не желае да свидетелства, но ако я призоват, ще дойде. Твърди, че не знае за
какво е искала да свидетелства и че всичко, което направили с тях, тя го е заявила.
Свидетелката О. заявява, че си спомня, че по повод ревизията контактували през
миналата година, като първоначално направили заявление за М., тъй като от НАП
поискали да проверят всичко – банкови сметки, заплати и тогава пратили и искане
за проверка. На поставен въпрос от съда свидетелката отговаря, че в
Осигурителна каса „***” *** не работи друг служител и че там работи само тя.
Отново потвърждава, че познава г-н М. от миналата година, когато дошъл при нея,
за да попълнят данъчната му декларация за 2018 год. и оттам започнало всичко,
както и че той не се осигурява чрез касата. На друг въпрос отговаря, че когато
е виждала, че на електронната поща на осигурителната каса пристигат документи
от НАП - Пловдив, независимо дали касаят г-н М. или г-жа М., ги е отваряла винаги
в тяхно присъствие и че дори им казала да ги качат на флашка, тъй като били
много документи и много листове щели да се изразходват при разпечатването им. Свидетелката
пояснява, че флашката й била дадена от М. и качили на нея всички документи,
които касаели нея и съпруга й, като заявява, че не си спомня датата, на която е
станало това, но че миналата година започнало всичко.
При така
установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост
на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата
е неоснователна, по следните съображения:
Началото на
ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №*** от *** год., издадена от Т. В. П., на
длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, по отношение на жалбодателката Н.С.М. от
***, с ЕГН **********, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по
видове задължения и по периоди, посочени по-горе. Последвало
е издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №*** от *** год. от същия „***”
при ТД на НАП – Пловдив - Т. В. П., с която срокът на ревизията е удължен до
21.12.2018 година.
В хода на
ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: П. Г. Д.
- *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на ревизията) и Е. В. З.-А. - *** в ТД
на НАП -
Пловдив, е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919005144-092-001 от
23.01.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, връчен на ревизираното лице по
електронен път, като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от
Т. В. П., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив,
възложил ревизията и П. Г. Д. - *** в ТД
на НАП – Пловдив, е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт
№Р-16000919005144-091-001
от 17.02.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на
изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също
е връчен по електронен път на ревизираното лице. От страна на
Н.С.М., както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по
административен ред на този ревизионен акт, като в срок е последвало и издаването
на Решение №198 от 04.05.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният
акт е потвърден за установените задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ на РЛ за 2013 год. и за 2015 год. и за лихвите за
просрочие върху така установените задължения.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложените по делото Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018 год., издадена от директора
на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.56-л.57/ и Заповед
№РД-09-1 от 03.01.2017 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив,
на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.58-л.59/ и Приложения
№1 и №2 към нея/л.59-л.60/. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са
допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени
са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт
са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от
компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на
определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ,
че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на
директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията
(определен със заповедта за възлагане на ревизия), което изискване в случая е
спазено. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на
това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената
срещу ревизионния акт жалба.
По отношение
твърденията, изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбодателката М., а и в представените бележки, в
насока, че Н.С.М. не е разбрала и не знаела за започналата срещу нея ревизия до
средата на м.януари 2020 год., конкретно до датата 15.01.2020 год. и че ЗВР №*** от *** год., както и Заповед за изменение
на ЗВР (ЗИЗВР) №*** от *** год., не
са били получени от нея, т.е. че и двете заповеди не са връчени
своевременно на ревизираното лице по електронен път и са получени от
ревизираното лице едва в средата на м.януари 2020 год., съдът намира следното:
Съдът намира
за безспорно, че посоченият електронен адрес/имейл адрес/ ***, е бил заявен в ТД на НАП от самата
жалбодателка Н.М. с посоченото по-горе Заявление с Вх.№*** от *** год. за
ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез персонален
идентификационен код, подписано и подадено от жалбодателката Н.М., до ТД на НАП
– Пловдив, в което същата е посочила като електронен адрес за кореспонденция именно
този имейл адрес - *** и телефонен номер за връзка – ***,
както и намира за безспорно, че по повод това заявление, от орган по приходите
при ТД на НАП – Пловдив, на жалбодателката М. е било издадено Разрешение №***
от *** год. за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез
персонален идентификационен код, в което е посочено, че за ползването на
електронни услуги, предоставяни от НАП, се предоставя плик №***, съдържащ
персонален идентификационен код/ПИК/, който ПИК се предоставя с разрешението
лично на лицето, като същите, в случая, са били получени лично от М., срещу
подпис. По делото е безспорно, също така, че посоченият електронен адрес не е
личен такъв на жалбодателката или на съпруга й М. М., а е официалният
електронен адрес на Осигурителна каса „***” ***, с ЕИК ***, осъществяваща
дейността си на адрес - ***, ул.„***, ***, с управител и единствен служител - Н.Х.О.,
с ЕГН *********.
Така, след
като този електронен адрес е бил посочен и заявен от жалбодателката М. в ТД на
НАП – Пловдив като такъв за кореспонденция, от който може да се изпраща
документи и да получава такива от ТД на НАП, то в съответствие с това нейно
заявление, на този електронен адрес са й били изпращани всички документи,
свързани с ревизията, в т.ч. и посочените по-горе ЗВР и ЗИЗВР. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно чл.29, ал.1 от ДОПК, връчването на съобщенията
в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на
субекта, но по силата на чл.29, ал.4 (Изм., ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) от ДОПК, съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по
телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен
подпис на органа по приходите. От своя страна, разпоредбата на чл.30, ал.6 от същия
кодекс регламентира начините на удостоверяване факта на връчването, като
съобразно тази норма, електронното съобщение се смята за връчено, когато
адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно
съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от
информационната система на компетентната администрация, като съдържанието на
електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите
разпечатка на записа в информационната система.
В случая, по
представената административна преписка са приложени удостоверения за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол”, описани по-горе, в които изрично е
описано кога, т.е. на коя дата, електронната препратка към съобщението за
електронно връчване на документи, изпратено на посочената дата, е активирано и
от кой IP адрес, вкл. това се отнася и за съобщението за електронно връчване на
заповедта за възлагане на ревизията, както и на заповедта за изменение на
същата заповед. Следва да се посочи в тази връзка, че IP адресът представлява
уникален идентификационен номер, асоцииращ компютър, интернет страница или
ресурс на регистриран потребител по начин, който позволява локализирането им в
глобалната мрежа. Електронна препратка е връзка, обозначена в
определена интернет страница, която позволява автоматизирано препращане към
друга страница, информационен ресурс или обект чрез стандартизирани протоколи.
ИС „Контрол” автоматично регистрира изпращача като длъжностно
лице с въвеждане на неговия електронен подпис, след което съобщението със
съответното съдържание реално се изпраща на посочения получател. Самият
момент на изпращането (изпращач, дата и час) се отразява в системата, като в
изпратения документ се изписват: продуктът, чрез който се издава (изпраща)
документа; трите имена и длъжността на лицето, изпратило същия; шифриран код от
електронния му подпис; дата и час на изпращането. В момента
на активиране препратката на съобщението от страна на получателя, електронната
система на НАП автоматично регистрира датата на получаване, реалния електронен
адрес, от който е активацията, както и електронната пощенска кутия, от която е
изтеглено съобщението, респ. съдържанието на
последното. След активиране на препратката, получена в
пощенската кутия на получателя, системата извежда автоматично „Удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” за изпратените документи.
В последното автоматично се изписват: приложените документи; дата на активиране
– получаване; данни за задълженото лице; IP адрес, от който е изтеглено съобщението;
e-mail, от който е изтеглено съдържанието на документите, както и списък на
документите, връчвани със съобщението.
Както бе
отбелязано и по-горе, в случая по административната преписка са представени
удостоверения по реда на чл.30, ал.6, изр.ІІ/второ/ от ДОПК за извършено
връчване по електронен път, които отговарят на изискванията на посочената
правна норма, тъй като представляват разпечатка на записа от информационната система
на НАП и са заверени от орган по приходите, а именно: 1. Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”/л.107/, от което се установява, че ЗВР №*** от *** год. е била връчена електронно
на 09.08.2019 год., като електронната препратка към съобщението за електронно
връчване на документи, изпратено на 09.08.2019 год. е била активирана на
09.08.2019 год., от IP
адрес *** и документът е изтеглен от имейл ***,
като в удостоверението изрично е отразено, че документите, които се връчват със
съобщението, са ЗВР №*** от *** год. и Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице №*** от *** год. и 2. Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол”/л.103/, от което се
установява, че ЗИЗВР №*** от *** год. е била
връчена електронно на 05.11.2019 год., като електронната препратка към
съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 04.11.2019 год. е
била активирана на 05.11.2019 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от
имейл ***, като в удостоверението изрично е отразено, че
документът, който се връчва със съобщението, е Заповед за изменение на ЗВР №*** от *** година.
Тези
удостоверения, в качеството им на официални документи по смисъла на чл.179 от ГПК,
не са оспорени от жалбодателката и следва да се приеме, че като издадени от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, същите
доказва извършените пред органа на власт действия, а освен това, към жалбата не
са представени доказателства, които да опровергаят (или поне да оспорят)
съдържанието на изходящите от приходната администрация документи,
удостоверяващи датата и начина на връчването на ЗВР №*** от *** год. и на ЗИЗВР №*** от *** година.
В подкрепа на
изложеното следва да се добави, че по административната преписка са приложени и
приети като доказателство документи, изходящи от жалбодателката М., които
опровергават твърденията й, че не е знаела за започналата срещу нея ревизия и
че съответно, че не е получила посочените по-горе ЗВР и ЗИЗВР. Съдът счита, че
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/
№Р-16000919005144-040-001/07.08.2019 год., адресирано до жалбодателката М./на
л.368-л.371/,
а заедно с него и ЗВР №*** от *** год., са
получени на заявения електронен адрес, като в отговор на това искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, Н.М. е
изпратила по пощата, на датата 30.10.2019 год., видно от положеното пощенско
клеймо върху приложеното копие от пощенския плик/л.132/, саморъчно
писмено обяснение до директора на ТД на НАП – Пловдив, регистрирано с Вх.№***
от *** год./л.133/. В това
писмено обяснение Н.М. изрично е посочила, че е във връзка с Искане №*** от ***
год., като в него е декларирала, че е съгласна да бъдат разгледани доходите й
като учител в ОУ „***” ***. От това може да бъде направен единствено възможния
извод, че към датата на писменото обяснение - 30.10.2019 год., Н.М. е била
получила ИПДПОЗЛ №Р-16000919005144-040-001/07.08.2019 год., както и ЗВР №*** от
*** год., тъй като двата документа са й изпратени с едно електронно съобщение,
като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 09.08.2019 год. е била активирана на 09.08.2019 год.,
от IP адрес *** и документите
са били изтеглени от имейл ***.
Освен това, по
преписката е приложена и приета като доказателства декларация за разкриване на
банкова тайна, подписана от жалбодателката Н.С.М./л.130/, с която
същата изрично е декларирала, че във връзка с извършваната ревизия, на
основание чл.62, ал.5 от Закона за кредитните институции и чл.52, ал.4 от
Закона за банките, е съгласна да бъдат предоставени сведения за операциите/движението/
и наличността по сметките й в лева и във валута, за периода 01.01.2013 год. –
31.12.2015 год./т.е. за ревизирания период/, както и за извършените погашения
по банкови заеми в лева и валута за същия период от всички банки в страната. Видно
е от доказателствата по преписката, че всички искания до банки в страната са
изпратени през 2019 год., като от Писмо
с Изх.№*** от *** год. на Банка „ДСК” АД, адресирано до ТД на НАП – Пловдив,
постъпило при адресата с Вх.№*** от *** год./л.133/, е била
предоставена информация относно наличности, движение и операции, за периода
01.01.2013 год. – 31.12.2015 год., по посочената сметка - разплащателна,
разкрита на 21.03.2013 год., с титуляр –
жалбодателката М. В това писмо изрично е посочено, че информацията се
предоставя във връзка с Искане с №*** от *** год. и на основание Декларация,
удостоверяваща съгласието на Н.С.М., с ЕГН **********, за разкриване на
обстоятелства, представляващи банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.5 от Закона
за кредитните институции. От това също може да се направи единствено възможния
извод, че посочената по-горе декларация за разкриване на банкова тайна,
подписана от жалбодателката Н.С.М., е съставена и подписана от нея преди датата
18.11.2019 год., на която е изготвено цитираното искане, отправено до Банка
„ДСК”, а от съдържанието на декларацията е видно, че на жалбодателката М. е
било известно и пределно ясно, че й се извършва ревизия и че именно във връзка
с тази ревизия дава съгласието си да бъдат предоставени сведения за
операциите/движението/ и наличността по сметките й в лева и във валута, за
периода 01.01.2013 год. – 31.12.2015 год., т.е. за ревизирания период.
Предвид
изложеното по-горе съдът намира, че и двете заповеди - ЗВР №*** от *** год. и ЗИЗВР №*** от *** год., са връчени на ревизираното
лице по електронен път и са получени от ревизираното лице, на посочените в
представените Удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”, дати и съответно, жалбодателката М. е узнала своевременно за
възложената ревизия, а не на 15.01.2020 год., както се твърди от процесуалния й
представител, като тези изводи не се опровергават от показанията на разпитаните
в хода на производството двама свидетели. Ясно е, че единият от тези свидетели
– М. А. М., е *** на жалбодателката М. и безспорно има лична заинтересованост
от изхода на спора, поради което и с показанията си цели да установи
благоприятни за ревизираното лице обстоятелства, предвид което и съдът не ги
кредитира. Изводите не се опровергават и от показанията на другия свидетел – Н.О.,
която на няколко пъти в тези показания заявява, че през миналата година, т.е.
през 2019 год., на електронния адрес на осигурителната каса са получавали
документи от НАП във връзка с ревизията на М. и че тя винаги ги е качвала на
флашка/флаш памет/, която й дала М., като мисли, че това е ставало поне три
пъти, без да си спомня конкретните дати.
По тези
съображения съдът в настоящия състав намира за неоснователни доводите и
аргументите в тази насока, развити в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбодателката, респ. и в представените писмени бележки.
По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:
Както бе
отбелязано и по-горе, с жалбата се оспорва изцяло издадения ревизионен акт, с
който са установени посочените задължения, като незаконосъобразен, като
жалбодателката счита, че установяванията са некоректни, тъй като съпругът й
заплатил целия данък за 2013 и 2015 данъчни години от този източник, а в
впоследствие, в представените писмени бележки се излага аргумент, че установения
данък за 2013 год. по ЗДДФЛ е незаконосъобразен и в тази част РА следва да се
отмени, поради изтекъл срок по чл.109, ал.1 от ДОПК, а за данъчен период 2015
год. се иска съдът да прецени изложените от нас съображения и да отсъди според закона(!?).
В тази връзка,
съдът намира следното:
Основният спор
за законосъобразност на обжалвания РА, в частта му за установени задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 год., е за
законосъобразното образуване на ревизионното производство и спазването на срока
по чл.109, ал.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 (Доп.,
ДВ, бр.94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от ДОПК, не се образува производство за установяване
на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от
изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили
данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон
не е предвидено подаването на декларация. Съгласно чл.50 от ЗДДФЛ,
жалбодателката М. е следвало да подаде годишна данъчна декларация/ГДД/ за
получените доходи от наем на недвижими имоти, като подаването на тази ГДД, за
доходите й получени през 2013 год., съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, е следвало да се извърши в срок от 10 януари до 30 април на годината,
следваща годината на придобиване на дохода, т.е. в случая - в срок от 10 януари до 30 април на 2014
година. Следователно, изхождайки от правилото за броене/изчисляване/ на
срока, за тези задължения петгодишният срок по чл.109, ал.1 от ДОПК е започнал
да тече от 01.01.2015 год. и изтича на 31.12.2019 год. вкл. При тези факти
съдът намира, че обжалваният ревизионен акт, в частта му за установените
задължения за 2013 год., не е издаден в нарушение на чл.109, ал.1 от ДОПК.
Нормата установява преклузивен срок, след изтичането на който се препятства
възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения за
съответните данъчни периоди, в случая за 2013 год., но този преклузивен срок за
посочените задължения не е изтекъл. В тази връзка следва да се посочи, че ревизионното
производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав,
който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия (чл.112 от ДОПК) и
връчването на тази заповед на ревизираното лице (арг. чл.114, ал.1 от ДОПК), т.е.
ревизионното производство се поражда от момента на връчването на заповедта за възлагане
на ревизия. В случая, от приходната администрация е удостоверено, че заповедта за
възлагане на ревизията на жалбодателката М., издадена на 02.08.2019 год., е получена
на 09.08.2019 год., подробни аргументи са което са изложени по-горе, т.е.
ревизионното производство е било започнато през осмия месец на петата година и съответно,
правото да се образува такова ревизионно производство не е било преклудирано.
По отношение на
установените задължения с обжалвания РА за 2013 год. и за 2015 год., за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, следва да се упомене и
следното:
В обжалвания
ревизионен акт е посочено, че са били налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно - органът по приходите е установил,
че до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи. Разпоредбите
на чл.122 от ДОПК регламентират издаването на РА при особени случаи, като
осигуряват на органите по приходите правна възможност при наличието на
определени обстоятелства и спазвайки определени законови изисквания, да
определят данъчна основа за облагане с преки или косвени данъци, а от там и
данъчните задължения по реда на съответния материален закон. Ревизия по чл.122
от ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал.1 от
същия член, като механизмът и редът, които следва да се спазват от страна на
ревизиращия орган, са регламентирани в ал.2 на чл.122 и ал.1 на чл.124 от ДОПК.
По силата на чл.122, ал.2 от ДОПК, основата за облагане с данъци се определя
след задължителен анализ на всяко от относимите към съответното лице
обстоятелства, изброени в т.1 – т.16 от същата алинея, като изискването на
процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях, които биха дали
възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа по възможно
най-достоверния начин. За постигане на горната цел, в задължение на органите по
приходите е вменено, съблюдавайки принципите за обективност и служебно начало,
да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този
кодекс. Във връзка с това, в хода на ревизионно производство са извършени
редица процесуални действия, в резултат на които са събрани доказателства,
които са подложени на обективна преценка и анализ.
С оглед посоченото
и при всички събрани в хода на ревизията доказателства, правилно е записано в
мотивите на оспорения РА, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и
т.2 от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че
ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на
дължимия данък и затова в разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК, при наличие на
посочените обстоятелства, законодателят несъмнено е имал предвид по преценка,
ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с
оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да
се изчисли дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия,
респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с
оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи
ще се извърши от органа по приходите и именно това е извършено при настоящата
ревизия, като в мотивната част на РА и РД са посочени онези критерии от чл.122,
ал.2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на
облагаема основа по възможно най-достоверния начин.
В хода на ревизионното производство са
установени доходи от отдаване под наем на имоти - собственост на жалбодателката
Н.М. и съпруга й М. А. М., които имоти са в режим на СИО, за ревизирания
период. Сумите от наемите са постъпвали ежемесечно по банковите сметки на М. М..
Установено е, че получените доходи от наем за ревизираните периоди са били, както
следва: за 2013 год.: - от К. Л. У. – *** лева (в режим на СИО – ½ от ***
лева = *** лева); - от Д. П. Д. – *** лева (в режим на СИО – ½ от *** лева
= *** лева) или общо – *** лева. За Н.М. за 2015 год.: - от Д. П. Д. – *** лева
(в режим на СИО – *** лева х ½ = *** лева). Установените в режим на СИО посочени
доходи от отдаване под наем на имущество (съпружеска имуществена общност) е следвало
да бъдат декларирани и обложени по законоустановения ред, с подаването на ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ, в посочените по-горе срокове. Описаните по-горе суми от получени
наеми не са били декларирани от жалбодателката М. с подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и съответно, не са обложени с данък за 2013 год. и за 2015 год. Предвид горното, правилно е прието, че са
налице са обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, тйъй като органите по приходите са установили, че до
започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи, поради
което установяването на основата за данъчно облагане по данъка върху доходите
на физическите лица за периода 01.01.2013 год. – 31.12.2013 год. вкл. и от
01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. вкл., правилно е определено по предвидения в
чл.122 – чл.124а от ДОПК ред. В изпълнение на разпоредбите на чл.124, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е било уведомено, че данъчната основа за облагане с
данъци ще бъде определена по реда на този член с връчване на Уведомление по
чл.124, ал.1 от ДОПК и предвид изложеното и предвид факта, че е изпълнен
състава на чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК, данъчната основа за определяне на
задълженията за данъци е определена по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, след
задължителен анализ на всяко от относимите към лицето обстоятелства, посочени в
същата разпоредба. В хода на ревизионното производство е била извършена и
съпоставка между получените доходи от лицето и направените от него разходи за
ревизирания период и не е установено превишение на разходите спрямо получените
приходи/доходи. По тези съображения съдът намира, че изложените в Ревизионен
доклад №Р-16000919005144-092-001 от 23.01.2020 год. факти и обстоятелства, са
правино устатовнени, а направените фактически и правни изводи са
законосъобразни. Правилно, също така, за допълнително начислените данъци е
начислена лихва, на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ,
към датата на издаване на обжалвантия ревизионен акт.
Така, предвид
всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира възраженията, респ. оплакванията развити в жалбата, за недоказани, а оттам
- и за неоснователни. Безспорно е, че в
случая ревизията е протекла по особените правила на чл.122 и следващите от ДОПК
и предвид това, то на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, доказателствената тежест
за оборване на констатациите на приходния орган се носи or жалбодателя,
съответно, в тежест на жалбодателя е да проведе пълно насрещно доказване, което
да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. От страна на
процесуалния представител на жалбодателката Н.М., обаче, не бяха представени
безспорни доказателства, нито в качествен, нито в количествен аспект, по време
на съдебното производство по обжалване на процесния ревизионен акт, които да
оборят констатациите на органите по приходите, направени в този ревизионен акт
и съответно, не бяха ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение
мотивите на приходния орган за
установяване на допълнителни данъчни задължения в тежест на жалбодателя, нито
пък бяха направени доказателствени искания в тази насока.
Ясно е, че правилата
за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на
последните, са нормативно установени и че единствено при наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122,
ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да
приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях
основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно
установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването
на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни
факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК. Принципът на
служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК, според който органите по приходите
и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от
заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на
определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест
в административното ревизионно производство на данъчните органи. Решаващо при
разпределението на доказателствената тежест между данъчния субект - жалбодател
и административния орган - ответник по жалбата, е обстоятелството, каква правна
последица страната претендира като настъпила, като относно факта, обуславящ
тази последица, страната носи доказателствената тежест, с уточнението, че
доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Без съмнение, в случая следва да се съобрази и правилото,
възведено в чл.124, ал.2 от ДОПК, съобразно което, в производството по
обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122
от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието дори само едно от основанията по
чл.122, ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило, ясно
и точно, указва кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти
при спор относно законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство
по реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена
сила на съдържащите се в същия констатации.
Настоящият
съдебен състав, предвид приобщените по делото писмени доказателства и
изложеното по-горе намира, че органите по приходите в конкретния случай са
доказали основанията по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, като тази норма
регламентира, че органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са
налице данни за укрити приходи или доходи. Няма спор, че жалбодателката Н.С.М.
е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ и че според нормата
на чл.6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци
за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а нормата на
чл.8 от с.з. от своя страна регламентира детайлно, кои доходи се считат за
придобити от източници в Република България. В разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че „Облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон.”, а съответно, според чл.8,
ал.6, т.5 от ЗДДФЛ, за доходи от източник в Република България се считат и доходите
от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, начислени/изплатени
от местни лица.
Смисълът на
разпоредбите на чл.122 и следващите от ДОПК е лицето да бъде санкционирано
заради своето незаконосъобразно поведение и действия, а не да получава облаги
от него, поради което и съдът намира, че ревизиращият орган следва да определи
размера на облагаемата годишна данъчна основа, върху която, с оглед вида на
данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли
дължимият данък. Както бе отбелязано и по-горе, в случая са установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК, а именно - до започването на
ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация и това не е опровергано от жалбодателката в хода на настоящото
съдебно производство, а тъй като тези обстоятелства са плод на действия,
респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с
оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи
ще се извърши от органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия,
като в мотивировъчната част на оспорения РА и на РД са посочени онези критерии
от чл.122, ал.2 от ДОПК,
които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаемата основа по
възможно най-достоверния начин и върху която облагаема основа, с оглед вида на
данъка и съответния материален данъчен закон, правилно са изчислени
задълженията на ревизираното лице за данък върху годишвната данъмна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ и съоитветнто лихвите върхфу тези задължоения.
Всичко изложеното
до тук, според настоящия съдебен състав, налага извода, че оспореният в
настоящото производство Ревизионен акт Ревизионен
акт №Р-16000919005144-091-001 от
17.02.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с
Решение №198 от 04.05.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП и с който ревизионен
акт, на Н.С.М. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, съответно за 2013 год., в размер на 348.93 лева и лихви
върху това задължение, в размер на 205.53 лева и за 2015 год., в размер на
216.02 лева и лихви върху това задължение, в размер на 83.30 лева, е
законосъобразен, т.к. е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията
за форма и процедура, т.е. без допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
правните принципи и следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба се
явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата
следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в
полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено
в съдебно заседание в хода по същество, от процесуалния представител на ответника
по жалба, както и в представената писмена защита. Като взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един
адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение
за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с
решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год.
и е издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за
адвокатурата. Общият размер на задълженията на Н.С.М., които са установени с
оспорения ревизионен акт, потвърден с Решение №198 от 04.05.2020 год. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ -
Пловдив при ЦУ на НАП, възлиза в размер на 853.78/осемстотин петдесет и три лв.
и 78 ст./ лева, т.е. с тази сума се съизмерява материалния интерес по
настоящото дело, в т.ч. главници, общо в размер на 564.95 лева и лихви върху
тях, общо в размер на 288.83 лева. При това положение и съобразно нормата на
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението следва да
бъде определен на 300.00/триста/ лева (Чл.8 (1) т.1.
при интерес до 1000 лв. – 300 лв.). Предвид горното, съдът намира, че в
полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив
при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно
цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение
за един адвокат, а именно – в размер на 300.00/триста/ лева.
Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160,
ал.1, предл.ІV/четвърто/ от ДОПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.М.,
с посочен в жалбата адрес ***, с ЕГН **********, против
Ревизионен акт №Р-16000919005144-091-001
от 17.02.2020 год. на ТД на НАП
– Пловдив, потвърден с Решение №198 от 04.05.2020 год. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с
който РА, на Н.С.М. са установени задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ, съответно за 2013 год., в размер на 348.93 лева и
лихви върху това задължение, в размер на
205.53 лева и за 2015 год., в размер на 216.02 лева и лихви
върху това задължение, в размер на 83.30 лева.
ОСЪЖДА Н.С.М.,
с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив
при ЦУ на НАП, сумата в размер на 300.00/триста/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3,
във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
СЪДИЯ: