№ 220
гр. Стара Загора, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501731 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.266- 273 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и
сл. и чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по подадени в законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.1 от ГПК 3 бр. идентични въззивни жалби вх.№ 3647/11.08.2021г.,
вх.№ 3646/11.08.2021г. и вх.№ 4087/26.08.2021г. от 3 бр. ответници-
съответно пълнолетния И.Я. П./баща/, непълнолетния тогава С.И.П./син/ и
пълнолетната А.И.К./майка/-и тримата от гр.К., ***, против частично
негативното за тях в осъдителната му част Решение № 101/27.07.2021г. по
гр.д.№ 1967/2020г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска в частта
му, с която те са били осъдени да заплатят солидарно на пострадалия
непълнолетен Т.Н.А. на 15г., действащ лично и със съгласието на баща си-
пълнолетния Н.Т.А./и двамата от гр.К., ***/ парично обезщетение в частичен
размер на 7 000 лв., от претендираната частична сума 10 000 лв., от изцяло
претендирания размер от 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в
резултат на извършено престъпление на 04.11.2018г. в гр.К. на осн. чл.49 във
вр. с чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху 7 000 лв. от датата на
увреждането/04.11.2018г./ до окончателното изплащане на сумите, заедно със
законните последици от това. Считат, че в атакуваната му осъдителна част
Решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, в нарушение на материалния закон и при недоказаност на исковите
претенции. Излагат свои подробни фактически и правни оплаквания в тази
насока. Молят настоящия въззивен ОС да отмени изцяло в оспорената му част
атакуваното първоинстанционно Решение и да отхвърли тези процесни
1
обективно и субективно съединени искове за главница и лихви, като
необосновани и недоказани по основание и по размер. Нямат свои нови
доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Двамата въззивници И.Я. П. и С.И.П. претендират за присъждане разноските
им пред двете съдебни инстанции, за което представят и свой Списък по
чл.80 от ГПК. В този смисъл е и пледоарията на техния общ им процесуален
представител- адвокат.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор от ищеца- непълнолетния Т.Н.А. на 15 г., действащ със съгласието на
своя баща- пълнолетния Н.Т.А./и двамата също от гр.К., ***/, в който той
заявява, че счита и трите идентични въззивни жалби за изцяло неоснователни
и недоказани, а в обжалваната му осъдителна част атакуваното Решение на РС
за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно. Излага подробно своите
фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен ОС
процесните 3 бр. идентични въззивни жалби да бъдат оставени изцяло без
уважение, а атакуваното Решение- потвърдено от настоящата инстанция, със
законните последици. Няма свои нови доказателствени искания пред
настоящата въззивна инстанция. Претендират всички свои разноски пред
въззивния съд, но не са представили свой Списък по чл.80 от ГПК пред тази
инстанция. Не са се явили лично никой от двамата въззиваеми или техен
процесуален представител и не са пледирали пред настоящата въззивна
съдебна инстанция.
Настоящия ОС- Ст.Загора констатира, че процесните 3 бр. идентични
в.жалби са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия
въззивен ОС- Ст.Загора, че страните нямат свои нови доказателствени
искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция и че не се налага
служебното събиране на нови доказателства пред въззивния съд. Поради
което съдът следва да се произнесе по съществото на направените във
в.жалби оплаквания по същество.
Окръжен съд- Стара Загора, като съобрази доводите на всяка една от
страните, събраните по делото на РС доказателства, мотивите в атакуваното
първоинстанционно Решение и приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено и доказано по несъмнен начин следното :
И трите отделни идентични въззивни жалби са редовни от външна
страна и процесуално допустима, тъй като са подадена от активно
легитимирани страни- ответници, имащи правен интерес от обжалването,
против подлежащ на институционален контрол първоинстанционен съдебен
акт, в рамките на законния преклузивен 2- седмичен срок за обжалване и
подлежи на въззивно разглеждане по същество от настоящата въззивна
съдебна инстанция.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от
първоинстанционния РС с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата писмена форма и с определено съдържание, от което
2
може да се извлече смисъла му. Атакуваното първоинстанционно Решение е
допустимо, тъй като РС е разгледал предявения иск при наличие на
предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното във въззивната жалба, с която е бил сезиран.
По повод станалия на 04.11.2018г. в гр.К., *** процесен инцидент
между страните, до завеждане на Исковата молба в РС на 28.08.2020г. има
влязло в законна сила осъдително Решение № 88/10.03.2020г., постановено по
приложеното приключено а.н.д.№ 196/2020г. по описа на РС- Казанлък, с
което е било установено, че ответникът- жалбоподател непълнолетния тогава
С.И.П. от гр.К. е бил признат за виновен в това, че на 04.11.2018г. в гр.К. по
хулигански подбуди, условията на продължавано престъпление, е причинил
на непълнолетния тогава Т.Н.А./също от гр.К./ на два пъти лека телесна
повреда, изразяваща се в овални специфични наранявания по горните
крайници, кръвонасядане по дясното рамо, кръвотечение от носа, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си, което представлява престъпление по смисъла на
чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с
чл.63, ал.1, т.4 от НК, поради което и на осн. чл.78а, ал.6 във вр. с ал.1 от НК
е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено
административно наказание „обществено порицание“, което да се изпълни
чрез поставяне на публично място по местоучението му в ПГТТМ- гр.К., ***.
Следователно по аналогията и съгласно нормата на чл.300 от ГПК, влязлата в
сила осъдителна наказателна Присъда/в конкретния случай Решение по а.н.д./
на наказателния РС- Казанлък, е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради което при преценка на фактите по делото в атакуваното му Решение
РС се е съобразил с приетите факти и обстоятелства по осъдителното
наказателно Решение против извършителя, тъй като спрямо обстоятелствата,
посочени в чл.300 от ГПК, това осъдително наказателно Решение/имащо
характера и силата на Присъда/ се ползва със силата на присъдено нещо, като
задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав по
смисъла на императивните разпоредби на чл.296- 302 от ГПК. Поради което
напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел за установени,
съгласно Решението на наказателния съд, причиняването по хулигански
подбуди на Т.Н.А. на лека телесна повреда, изразяваща се в овални
специфични наранявания по горните крайници, кръвонасядане по дясното
рамо, кръвотечение от носа, което е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, виновността на С.И.П., претърпените вреди и
причинно- следствената връзка между тях. Горното се потвърждава изцяло от
приетите от РС писмени доказателства /Съдебномедицинско удостоверение
№ 24/29.01.2019г., Амбулаторен лист № 000453/01.02.2019г., Лист за преглед
3
на пациент от 16.05.2018г., Епикриза от 21.05.2019г. на Клиника по ушно-
носни и гърлени болести на УМБАЛ“Каспела“- ЕАД, гр.Пловдив и
извлечение на чат- комуникацията от 23.06.2018г. до 08.11.2018г.
включително/, назначената, изготвена и приетата неоспорена СМЕ, съгласно
която след побоя на 04.11.2018г. пострадалия непълнолетен Т.Н.А. е получил
овални специфични наранявания по горните крайници, кръвонасядания по
горните крайници и кръвотечение от носа, като установените и описани
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да се получат по време и начин съобщени от него в
областта на горните крайници от изгаряне със запалена цигара, а останалите
от удари с ръце и крака. В резултата на което му е било причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, с пряка и непосредствена
причинно- следствена връзка между установените травматични увреждания
на пострадалия Т.Н.А. и нанесения му побой на 04.11.2018г. от извършителя,
като са му причинени конкретни болки и страдания. Действително нанесения
побой е причинил само леки увреждания, за което е приложена и
разпоредбата на чл.78а от НК от наказателния съд. Тези множество леки по
степен увреждания обаче са усложнили състоянието на пострадалия, който е
имал проблеми с дишането и параназалните синуси още през 2016 г., когато е
бил хоспитализиран в УНГ- Клиника „Каспела“- гр.Пловдив за хроничен
максиларен синуит в ляво и му извършена операция под обща анестезия, едва
след което е бил изписан, като клинично здрав. Не случайно след около 7
месеца след инцидента той отново е бил хоспитализиран в същата УНГ
Клиника „Каспела“- гр.Пловдив с диагноза „хипертрофия на носните
раковини“, което е хронично заболяване и с аденоидна вегетация /трета
сливица/, като му е била направена поредна операция турбинектомия и
биопсия от аденоидната вегетация, макар правилно РС да е преценил, че
побоят не е предизвикал тези конкретни заболявания/които са били хронични
и имат давност от по- рано при пострадалия/, но те са довели до усложнения в
състоянието му, с временен характер.
Фактическата обстановка е била допълнително изяснена от
заключението на съдебната компютърно- техническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от никоя от страните по делото.
Обстановката е била изяснена пред РС и от показанията на разпитаните
по делото свидетели, чиито показания съдът е кредитирал и ценил по
съответния обоснован начин за всяко едно от тях и в тяхната съвкупност.
Понеже наличието на влязло в законна сила Решение по АНД не може
само по себе си автоматично да определи паричния еквивалент на търпените
болки и страдания, като неимуществени вреди, предвид разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, и съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното,
4
напълно обосновано, законосъобразно и правилно РС е приел, че е налице
основателност на иска по чл.45 от ЗЗД, тъй като по първоинстанционното
дело е било доказано по несъмнен и безспорен начин кумулативността на
самото противоправно деяние, противоправността на това деяние, вреда от
него, причинно- следствената връзка между деянието и вредата, както и
самата вина, независимо от нейната конкретна форма/умисъл или
небрежност/. Поради което фактическите и правните изводи на РС, че в
случая по делото е било доказано извършено противоправно деяние при пряк
умисъл, извършено от С.И.П./непълнолетен към 04.11.2018г./, установено с
влязъл в сила съдебен акт, задължителен за гражданския съд съгласно чл.300
от ГПК, засегната е била телесната неприкосновеност на пострадалия
непълнолетен Т.Н.А. и извършителят е искал да му причини телесна повреда.
В резултат на това на пострадалия непълнолетен са му били причинени
неимуществени вреди, изразяващи в претърпени по време и за период повече
от една седмица болки и страдание от нанесените му удари с крака и ръце в
областта на тялото и лицето, изгаряния в областта на горните крайници със
запалена цигара, както и унижение и страх по време на самия побой и след
това, които са наранили чувствително личното му човешко достойнството и
чест, болезнено раними особено в младежката възраст, понеже действията на
насилие и състоянието пострадалия по време и непосредствено след тях са
станали достояние на неопределен кръг от лица/съученици, приятели,
познати/, и особено след качването на клип в социалната мрежа. Поради
което мотивирано, законосъобразно и правилно съгласно чл.45 от ЗЗД
деликвент С.П. е бил длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
на увредения непълнолетен Т.А., и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от
ЗЗД дължи парично обезщетение за всички нанесени морални вреди, които са
в пряка и непосредствена последица от увреждането. Техният размер
съгласно чл.52 от ЗЗД правилно е определен от РС по справедливост,
включвайки конкретни факти, пряко относими към стойността, която
засегнатите лични неимуществени блага са имали за своя притежател.
Правилно в случая при определяне конкретния размер на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди на непълнолетен от
непълнолетен, са съобразени всички фактически, медицински,
психологически, социални и правни аспекти, и при приложение разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД РС е преценил, че обезщетение в предявения частичен размер
от претендираните 10 000 лв. с определен и присъден размер от 7 000 лв. е в
състояние напълно и достатъчно да обезщети причинените на непълнолетния
пострадал неимуществени вреди, като за разликата над уважените 7 000 лв. до
претендираните частично 10 000 лв., от общия иска за 50 000 лв. за
причинени неимуществени вреди, претенцията е била отхвърлена, като
неоснователна и недоказана. Това очевидно е справедливия частичен уважен
размер, тъй като няма въззивна жалба от страна на пострадалия и баща му
относно отхвърлителната част от първоинстанционното Решение. Напълно
законосъобразно и правилно, при приложение императивната разпоредба на
5
чл.48, ал.1 от ЗЗД, предвижда родителите на тогава непълнолетния
извършител, които по закон упражняват родителските права спрямо него,
отговарят за вредите, причинени от детето си- извършителя, понеже тогава
той още не е бил навършил пълнолетие и е живеел при тях. Следва да се
вземе предвид и, че гражданската отговорност на родителите по специалния
ред на чл.48, ал.1 от ЗЗД е отделна и независима от личната отговорност на
деликвента по общия ред на чл.45 от ЗЗД, когато той е бил непълнолетен. В
случая пострадалият е реализирал правото си по специалния ред чл.48, ал.1
от ЗЗД, като е претендирал паричното обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, причинени му от тогава непълнолетния към датата на
деянието/04.11.2018г./ С.И.П. солидарно с неговите двамата пълнолетни
родители И.П. и А.К./които не са съпрузи/, понеже те имат законовото
задължение да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на
общото си дете, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават
да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение
при действията му, до навършване на пълнолетие на 18 г. възраст. Безспорно
отговорността им е поради това лична заради неупражнен родителски
контрол и за недостатъчно възпитание на детето си, като не се е установило и
доказало пред РС по смисъла на чл.48, ал.3 от ЗЗД те са били освободени от
отговорност поради състоятелност да предотвратят настъпването на вредите
от деянието на детето си. Правилно РС е определил родителската им
отговорност по чл.48 от ЗЗД към датата на извършване на деянието и затова
тя не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие по
време на процеса, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен/какъвто
очевидно е процесния случай/. По делото към 04.11.2018г. извършителят С.П.
е бил под надзора и възпитанието на своите двама родители, с които живее и
които са упражнявали заедно родителските права спрямо него, и доколкото не
се установиха обстоятелства, изключващи отговорността им, родителите му-
пълнолетните И.Я. П. и А.И.К., като родители на тогава непълнолетния
извършител законосъобразно са били осъдени солидарно с него да заплатят
паричното обезщетението на пострадалия за причинените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта/04.11.2018г./, до
окончателното изплащане на сумите, както е поискано в Исковата молба, в
пълно съответствие с разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като при
задължение от непозволено увреждане/каквото е процесното/ длъжникът-
извършител се смята в забава и без специална покана до него от пострадалия.
Въззивният съд счита, че въпреки липсата на подробна, детайлна и
разграничена конкретизиция в Исковата молба и в мотивиТ.Н.А.куваното
първоинстанционно Решение относно степента, размера, продължителността
и дълбочината на всяка от раните и на причинените поотделно болки и
страдания, които няма как да бъдат конкретизирани по отделни размерът за
всяка една от причинените многобройни вреди от морален, физически и
психически характер, тези факти и обстоятелства са били подробно
установени, обосновани и доказани пред РС, относно всички причинени от
6
извършителя на пострадалия вреди от морален и психически характер в хода
на първоинстанционното съдебно дирене. Поради което осъждането на
тримата ответници- въззивници от РС да заплатя на ищеца- пострадал
конкретната парична сума в размер на 7000 лв. солидарно, се явява напълно
мотивирано, обосновано и правилно.
Поради което процесните 3 бр. идентични въззивни жалби се явяват
напълно неоснователни и недоказани, те следва да се оставят изцяло без
уважение, като се потвърди атакуваното с тях в осъдителната му част
първоинстанционно Решение на РС- Казанлък, ведно със законните
последици от това.
Въззиваемите с последния абзац от Молбата си- становище вх.№
6111/22.11.2021г. са поискали заплащане на разноските си пред настоящата
въззивна инстанция, но не са представили оправдателни документи за това и
не са представили задължителния Списък по чл.80 от ГПК, поради което
такива не следва да им бъдат присъждани въпреки изхода на делото пред
въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК настоящото
въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред в 1-
месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез въззивния ОС-
Ст.Загора пред ВКС на РБ- София, тъй като то е постановено по въззивно
гражданско дело с цена на частичния облигационен иск и присъдени суми над
законовата граница от 5000 лв.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.271, ал.1,
изр.1, пр.2 и чл.78- 80 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и чл.52, и чл.82- 86 от ЗЗД,
въззивният ОС Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 101/27.07.2021г. по гр.д.№
1967/2020г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7