№ 128
гр. Габрово, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците Б.И.Б.. и И.Ц. Б. срещу Решение
№36/21.05.2021г. по гр.д.№340/2020г. на РС Дряново.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че първоинстанционният съд бил допуснал процесуални нарушения изразяващи
се в това, че съдът приел, че ответницата С.Б. е добросъвестен владелец при факти и
обстоятелства различни от заявените от същата в отговора на исковата молба. Съдът не бил
приложил разпоредбата на чл.175 ГПК относно признанията на ответниците направени в
отговорите им на въпросите по чл.176 ГПК. Първоинстанционният съд не бил анализирал
събраните по делото доказателства относно обстоятелството, че С.Б. е знаела, че баща й е
собственик на съседен гараж, а не на процесния и че издаденото Разрешение за строеж е за
този съседен гараж. Твърди се и че първоинстанционният съд не бил извършил оценка на
доказателствата според разпределената доказателствената тежест, разгледал възражение на
Л.П., че владее имота в периода 2011-2020г., каквото нито тя, нито останалите ответници
били направили. Неправилно първоинстанционният съд се бил произнесъл в диспозитива и
относно истинността на оспорената скица.
Твърди се и че решението е взето при неправилно приложение на материалния закон.
Неправилно били приложени разпоредбите на чл. 79, ал.2, чл.70 и чл.69 от ЗС. От събраните
по делото доказателства се установявало, че ответницата С.Б. и нейните родители, тъй като
същата към момента на придобиване на имота била непълнолетна, са знаели, ме
праводателят й Н.Б. не е собственик на процесния имот. нито едно доказателство по делото
не установявало, че С.Б. е владяла гараж 4. Ищците постоянно живеели в имот, който бил
долепен до процесния гараж и никога не били виждали С.Б. да демонстрира поведение с
признаците на владения по отношение на гараж 4. молят съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск и да им присъди
направените по делото разноски.
1
Ответниците по делото в депозираните отговори на въззивната жалба оспорват същата
като неоснователна. Молят съда да потвърди обжалваното решение и да им присъди
направените разноски във въззивното производство. Въззивният съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С обжалваното Решение №36/21.05.2021г. по гр.д.№340/2020г. на РС Дряново е
отхвърлен предявеният от Б.И.Б.. и И.Ц.Б. против Л. В. П., С.Н.Б. и Н.И.Б.. иск, с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, че ищците са собственици на ГАРАЖ с кадастрален номер
***, със застроена площ от 21кв.м., находящ се в поземлен имот с кадастрален номер ****
по кадастралната карта на гр.Дряново, с адрес гр.Дряново, ул.А., като неоснователен.
Признато е за установено, че скица №161/28.05.1999г. на Община Дряново е неистински
документ и ищците са осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски.
Решението е обжалвано изцяло.
За да постанови решението си съдът е приел следното :
Ищците Б.И.Б.. и И.Ц.Б. се легитимират като собственици на процесния гараж с
кадастрален номер ****.5 по кадастралната карта на гр.Дряново чрез представяне на
нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен №192, том I, дело
№262/1999г. на Районен съд Дряново, с който са признати за собственици на недвижим
имот, находящ се в гр. Дряново, а именно масивен гараж с площ от 21кв.м. и масивен гараж
с площ от 22кв.м., построени в парцел ХI-45 в кв.3 по плана на града. Представено е и
Разрешение за строеж №37/26.07.1984г., издадено на Б.Б. за построяване на гараж 20кв.м. в
парцел ** кв.20 по плана на гр.Дряново, А., както и архитектурен проект за гараж, одобрен
на 30.03.1984г. Ответникът Н.Б. представя разрешение за строеж №36/26.07.1984г. за
построяване на гараж 20кв.м. в парцел *** от кв.20 по плана на гр. Дряново, А., ведно с
архитектурен проект за гараж одобрен на 02.07.1984г. От приложеното като доказателство
по делото удостоверение изх. №064-6-03-11/22.02.2021г. на Община Дряново е видно, че
сградите, описани в нотариален акт за собственост на недвижим имот №192, т.I, дело
№262/1999г. на РС Дряново, представляващи гараж със ЗП 21кв.м. и гараж със ЗП 22кв.м. са
идентични със сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ****.2 по
кадастралната карта на гр. Дряново.
Ответникът Н.Б. придобил чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, съдържащ се в нотариален акт №58, том I, дело №94/1997г. на
Дряновски районен съд от родителите си И.Б.Б. и М.Й.Б. следния недвижим имот ½ идеална
част от парцел *** от кв.25 по ЗРП на гр. Дряново, целият от 496кв.м., заедно с целия втори
жилищен етаж от построената в парцела масивна триетажна жилищна сграда, застроена
върху 90кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, тераса и сервизни помещения, заедно с
северното избено помещение. С договори за наем от 02.01.2012г., 02.01.2013г. и 02.01.2014г.
Н.Б. отдал под наем на ответницата Л. В. П. всекидневна, бокс, спалня, баня, тоалетна, мазе
и гараж за детската количка.
С нотариален акт за дарение №184, том I, рег №1150, дело №170/2014г. на нотариус
А.А., рег. №442 на НК ответникът Б. дарил на дъщеря си ответницата С.Н.Б.. собствения си
недвижим имот, находящ се в гр.Дряново, ул.А., а именно : ½ идеална част от поземлен
имот с идентификатор **** по кадастралната карта на гр.Дряново, целия с площ от 521кв.м.,
заедно с целия втори етаж с идентификатор ****.1.2 от построената в посочения поземлен
имот триетажна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със застроена площ от 93кв.м.,
заедно със северното избено помещение на сградата, заедно с целия, построен в
гореописания имот ГАРАЖ с идентификатор *** със застроена площ от 21кв.м.
Впоследствие с нотариален акт №97, том I, рег. №659, дело №***. на нотариус А.А., рег.
№442 на НК ответницата С.Б. е прехвърлила описания по-горе недвижим имот,
2
включително процесния гараж с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Дряново
на ответницата Л. В. П..
От заключението на вещото лице инж.В.Р. се установи, че по местоположение гараж ***
отговаря на одобрения проект на 30.03.1984г. от главния архитект на Община Дряново,
както и на разрешението за строеж №37/26.07.1984г. на името на Б.Б.. При изпълнение на
място с оглед съществуващата жилищна сграда, в северозападната част на гаража има чупка
с размери около 0,70/1,10 м., която не е отразена в проекта. Гараж с идентификатор *** се е
съобразил с терасата на първия етаж на жилищната сграда, не заема част от нея, при което в
размера има чупка. Представените от ответника Н.Б. строителни книжа – одобрен проект на
02.07.1984г. на негово име и разрешение за строеж №36/26.07.1984г., са издадени на негово
име и съответстват по местоположение на гараж с идентификатор ****.5. Двата гаража ***
и ****.5, видно от начина на изпълнение са правени по едно и също време – едновременно.
На гараж ****.5 е съборена външната оградна стена към дъното на гаража. Други промени в
него няма.
По делото не било доказано твърдението на ответника Н.Б., че през 1996г. двамата с
брат си - ищеца Б.Б. са разменили гаражите си. В показанията си свидетелите Д.П. и Б.
твърдят, че знаят за подобна договорка, но били научили за това от ответника Б..
Същевременно свидетелите Д.Д. Х.Д., притежаващи имоти в същия поземлен имот,
заявяват, че такава уговорка не им е известна. Първоинстанционният съд възприел
показанията на втората група свидетели, тъй като същите се подкрепяли от нотариалния акт
за собственост от 1999г., издаден сред датата на твърдяната от ответника уговорка и по
силата на който ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост на гараж с
идентификатор ***. В подкрепа на тази група свидетели било и обстоятелството, че през
1998г. ищецът Б. бил декларирал в данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ гараж с площ от
21кв.м.
От събраните по делото гласни доказателства било установено, че до 2011г. ищците
владели спорния имот. След 2011г. гаражът бил ползван от ответницата Л.П., която била
наемател на ответника Б.. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на св.Г.-Й.,
Р.П., Н.П., св.К.П., св.П.Б. и св.Н.П.. същевременно свидетелите С., П., Д.Д. Х.Д. твърдят, че
ответницата П. никога не била ползвала процесия гараж. Съдът кредитирал с доверие
показанията на първата група свидетели, тъй като същите били непротиворечиви и се
подкрепяли от събраните по делото писмени доказателства. Освен това втората група
свидетели били в конфликт и в лоши отношения с ответницата П., което ги правело
заинтересовани от изхода на делото.
Поради горното районният съд приел, че възражението на ответника Н.Б., че от 1997г.
до 11.04.2014г. е владял в продължение на повече от 10 години имота явно и
необезпокоявано е недоказано, като същият не е станал негов собственик на основание
придобивна давност, такъв не е станала и ответницата С.Б., тъй като нейния праводател не
се установява да е владял имота в посочения от него период, а по отношение на С.Б. срока
по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл в периода 2014г.-06.07.2020г.
Съдът приел за неоснователно възражението на ответницата Л.П., че през периода
2011г.-2020г. е владяла имота. Договорът за наем, по който тя била наемател й придава
качеството на държател, а не на владелец, поради което по отношение на нея не е
приложима разпоредбата на чл.79 ЗС.
Първоинстанционният съд приел за основателно възражението на ответницата С.Б., че е
придобила процесния гараж на основание чл.79, ал.2 ЗС. На 11.04.2014г. ответникът Н.Б.
дарил на дъщеря си и ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, целия втори
жилищен етаж, избено помещение и процесния гараж с идентификатор ***. Св.Хр.Д.
установява, че непосредствено след това през м.октомври 2014г. ответникът Н.Б. сменил
ключа на входната врата на гаража и по този начин предал владението на дъщеря си и
съответно лишил ищците от владение. Още към тази дата на ищците било известно, че
ответникът е дарил на дъщеря си процесния гараж. Това обстоятелство се потвърждава
ищцата И.Б., която в отговор на въпрос по чл.176, ал.1 от ГПК признала, че през октомври
2014г. Л.П. и майка й извикали полиция, при което дошли ответника Н.Б. и съпругата му.
Тогава разбрали, че Н. е дарил гаража на дъщеря си. След октомври 2014г. не са имали
3
достъп до гаража, защото Н.Б. сменил патрона. В обясненията си ищецът Б.Б. също заяви, че
постоянно искат ключ от Н., но той казвал, че го е дарил на дъщеря си. Районният съд
приел, че след като по делото е установено, че ответницата Б. е влязла във владение на
процесния гараж веднага след сключване на договора за дарение през м.октомври 2014г. и е
владяла непрекъснато същия до продажбата на имота на ответницата Л.П. на 06.07.2020г.,
срокът по чл.79, ал.2 ЗС е изтекъл, като по делото не била оборена презумпцията на чл.70,
ал.2 ЗС, поради което същата, в качеството си на добросъвестен владелец била придобила
процесния гараж на основание чл.79, ал.2 от ЗЗД, след което с нотариален акт за продажба
от 06.07.2020г. валидно го е прехвърлила на ответницата Л.П..
Въззивният съд намира следното :
Всички твърдени от жалбоподателите допуснати от съда процесуални нарушения
касаят преценката на районния съд на събраните по делото доказателства, т.е. същите не са
процесуални нарушения, още по-малко съществени такива.
По отношение произнасянето на съда относно истинността на оспорената скица следва
да се отбележи, че в с.з.от 24.02.2021г. е открито производство по проверка истинността на
скицата, поради което за съда е възникнало задължение след извършване на съответната
проверка да се произнесе в диспозитива си по този въпрос. Тъй като по делото не са
представени доказателства относно истинността й, то правилно съдът е приел, че същата е
неистински документ.
Не е спорно, че ищците Б.И.Б.. и И.Ц.Б. се легитимират като собственици на процесния
гараж с кадастрален номер ****.5 по кадастралната карта на гр.Дряново чрез представяне на
нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен №192, том I, дело
№262/1999г. на Районен съд Дряново, с който са признати за собственици на недвижим
имот, находящ се в гр. Дряново, а именно масивен гараж с площ от 21кв.м. и масивен гараж
с площ от 22кв.м., построени в парцел ХI-45 в кв.3 по плана на града. Представено е и
Разрешение за строеж №37/26.07.1984г., издадено на Б.Б. за построяване на гараж 20кв.м. в
парцел ** кв.20 по плана на гр.Дряново, А., както и архитектурен проект за гараж, одобрен
на 30.03.1984г. Ответникът Н.Б. представя разрешение за строеж №36/26.07.1984г. за
построяване на гараж 20кв.м. в парцел *** от кв.20 по плана на гр. Дряново, А., ведно с
архитектурен проект за гараж одобрен на 02.07.1984г. Ответникът Н.Б. придобил чрез
договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, следния
недвижим имот ½ идеална част от парцел *** от кв.25 по ЗРП на гр. Дряново, целият от
496кв.м., заедно с целия втори жилищен етаж от построената в парцела масивна триетажна
жилищна сграда, застроена върху 90кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, тераса и сервизни
помещения, заедно с северното избено помещение. С договори за наем от 02.01.2012г.,
02.01.2013г. и 02.01.2014г. Н.Б. отдал под наем на ответницата Л. В. П. всекидневна, бокс,
спалня, баня, тоалетна, мазе и гараж за детската количка. През 2014г. ответникът Б. дарил на
дъщеря си ответницата С.Н.Б.. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Дряново,
ул.А., а именно : ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната
карта на гр.Дряново, целия с площ от 521кв.м., заедно с целия втори етаж с идентификатор
****.1.2 от построената в посочения поземлен имот триетажна жилищна сграда с
идентификатор ****.1, заедно със северното избено помещение на сградата, заедно с целия,
построен в гореописания имот ГАРАЖ с идентификатор *** със застроена площ от 21кв.м.
Впоследствие ответницата С.Б. прехвърлила горните имоти, включително процесния гараж с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Дряново на ответницата Л. В. П..
От заключението на вещото лице инж.В.Р. се установява, че по местоположение гараж
*** отговаря на одобрения проект на 30.03.1984г. от главния архитект на Община Дряново,
както и на разрешението за строеж №37/26.07.1984г. на името на Б.Б.. При изпълнение на
място с оглед съществуващата жилищна сграда, в северозападната част на гаража има чупка
с размери около 0,70/1,10 м., която не е отразена в проекта. Гараж с идентификатор *** се е
съобразил с терасата на първия етаж на жилищната сграда, не заема част от нея, при което в
размера има чупка. Представените от ответника Н.Б. строителни книжа – одобрен проект на
02.07.1984г. на негово име и разрешение за строеж №36/26.07.1984г., са издадени на негово
име и съответстват по местоположение на гараж с идентификатор ****.5. Двата гаража ***
и ****.5, видно от начина на изпълнение са правени по едно и също време – едновременно.
На гараж ****.5 е съборена външната оградна стена към дъното на гаража. Други промени в
4
него няма.
По делото не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на ответника Б., че
с брат си са си разменили гаражите. Същевременно страните не спорят, относно
обстоятелството, че ищецът ползва гараж ****.5, а ответницата Л.П. през последните години
е ползвала процесния гараж ***, в който държала свои и на детето си вещи, като не
позволявала на Б.Б. и съпругата му да го ползват.
Безспорно установено е, че до 2011г. ищците владели спорния имот. По отношение
ползването на гараж 4 след 2011г. са изслушани показанията на две групи свидетели, като
нито едни от тях не доказват по безспорен начин, кой е владял имота през периода 2011г.-
2014г.
Съдът намира, че по делото е доказано по безспорен начин, че от 2014г. до настоящият
момент ищците не са владяли гараж ***. В обясненията си по реда на чл.176 ГПК ищецът
Б.Б. при отговора на въпроса как ползва гараж №4 и в какво се изразява владението
отговаря, че постоянно иска ключ от брат си, но той не му дава и казвал, че е дарил гаража
на дъщеря си. Заявява, че няма багаж в гаража. В този смисъл са и отговорите на въпросите
по чл.176 ГПК дадени от ищцата, която заявява, че от октомври 2014г. гараж №4 е заключен
от ответниците и те не ги допускат в него. Тези отговори са признание от страна на ищците
на неизгодния за тях факт, че от края на 2014г. са лишени от владението на процесния гараж
и през този период до момента гаража се владее до 2020г. от ответницата С.Б., чрез
наемателката й Л.П., която държала в него свои и на сина си вещи, а след това от Л.П., която
го закупува от С.Б..
В показанията си св.Петко П., който установява, че през октомври 2014г. между
ответницата П. и ищеца имало скандал относно ползването на гараж №4, при който дошла и
полиция. След това Н. заключил гаража и дал ключ на Л., като Б. нямал ключ. Св.Хр.Х.
установява, че през 2014г. Н.Б. сложил ключ на гараж 4. Св.П. заявява, че откакто Н. има
наемателка тя ползвала спорния гараж.
Съдът намира възражението на ответницата С.Б., че е придобила процесния гараж №4 на
осн. чл.79, ал.2 ЗС за основателно. Същата е установила владение върху имота след
придобиването му въз основа на дарение през м.септември 2014г. до прехвърлянето му на
ответницата П. през 2020г. През този период от време, в продължение на повече от пет
години, владението е осъществявано явно чрез наемателката Л.П., която от името на своя
наемодател е отблъсквала претенциите на ищците и е заявявала собственическите претенции
на наемодателят й. Претенциите на ищците са отблъсквани и от ответника Н.Б., баща на
непълнолетната към датата на дарението Б., който през м.октомври 2014г. заключил гараж
№4 и дал ключа на П., като заявил при възникналия скандал с брат му - ищеца Б.Б. и
съпругата му, че имота е на дъщеря му, на която го е дарил, т.е. установеното от ответницата
Б. владение над имота било явно и несъмнено, като ищците са узнали за заявените от С.Б.
собственически претенции спрямо гаража още през 2014г. и до подаване на исковата молба
не са предприели каквито( и да било действия в защита на собствеността си.
Поради горното въззивният съд намира, че предявения от жалбоподателите иск е
неоснователен и обжалваното решение, с което същият е отхвърлен е правилно, като следва
да бъде потвърдено.
Съобразно направеното искане от ответниците и оставянето без уважение на въззивната
жалба жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата С.Б. сумата от
500лв.- разноски пред въззивната инстанция, на Н.Б. следва да заплатят сторените във
въззивното производство разноски в размер на 500лв. и на ответницата Л.П. - сумата от
500лв. разноски във въззивното производство.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите за прекомерност на заплатените от
ответниците адвокатски възнаграждения, предвид обстоятелството, че към преписа от
отговорите на въззивната жалба нямало доказателства за неговия размер. Към всеки от
отговорите на въззивната жалба е приложено и копие от договора за правна помощ и
съдействие, като размера на договорените и платени от всеки от ответниците
възнаграждения е съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
5
минималните размери на адвокатските възнаграждения
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №36/21.05.2021г. по гр.д.№340/2020г. на РС Дряново.
ОСЪЖДА Б.И.Б.., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. А. и И.Ц.Б., ЕГН **********, гр.
Дряново, ул. А. да заплатят на Н. ИВ. Б., ЕГН **********, гр. В. Търново, ул.Н. сумата от
500лв. (петстотин лева) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Б.И.Б.., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. А. и И.Ц.Б., ЕГН **********, гр.
Дряново, ул. А. да заплатят на С.Н.Б.., ЕГН **********, гр. В. Търново, ул. Н. Г. сумата от
500лв. (петстотин лева) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Б.И.Б.., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. А. и И.Ц.Б., ЕГН **********, гр.
Дряново, ул. А. да заплатят на Л. В. П., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. Александър
Стамболийски № 29, ет. 2 сумата от 500лв. (петстотин лева) – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
съобщението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6