Р Е Ш Е Н И Е
Номер 504 от 10.04.2020г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори състав, на двадесет
и пети февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 3166 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО, във вр. с 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Принт Стор“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 54, ет. 5, представлявано от управителя С.Н.И.против Решение № 1040-02-125/23.10.2019 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което са потвърдени Задължителни предписания изх. № ЗД-1-02-00650599/18.09.2019 год. на контролен орган на ТП на НОИ Бургас, с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е задължен осигурителя „Принт Стор“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 54, ет. 5 в срок от петнадесет работни дни от получаването да заличи подадената информация за осигурителен стаж и доход, съгласно Наредба Н-8 за Н.К.Щ.с ЕГН ********** за месец 06.2019 год. и м.07.2019 год. с код за вид осигурен – „01 за работници и служители“. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез законния си представител – управителя С.И.поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, не ангажира доказателства, различни от изпратената административна преписка и формулира искане за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него задължително предписание.
Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ Бургас се представлява в процеса от главен юрисконсулт С.Ж.Ч.-Панайотова, която изразява становище за неоснователно оспорване. Представя приложените към административната преписка писмени доказателства и заявява твърдение, че оспорения административен акт е правилен и законосъобразен, поради което формулира искане за оставянето му в сила.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна, за която атакуваният административен акт е неблагоприятен и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Във връзка с подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от Н.К.Щ.с ЕГН ********** с последно упражнявана дейност в осигурител „Принт Стор” ЕООД, с писмо изх. № 1029-02-23082/01.08.2019 год. Началника на сектор КП-1 при ТП на НОИ Бургас е сезирал Началника на отдел „Краткосрочни плащания и контрол” при ТП на НОИ Бургас с искане за извършване на проверка с цел установяване на обстоятелството, дали е възникнало основание за осигуряване на лицето. По повод тако фирмираното искане, със Заповед № ЗР-5-02-00630879/21.08.2019 год. Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Бургас, на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ е възложил извършването на проверка по разходите на ДОО на „Принт Стор” ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ – К.Г.Р. – главен инспектор по приходите. В заповедта е указано, че проверката следва да се извърши в срок от 15 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта. От приложения по делото екземпляр на заповедта се установява, че същата е връчена на 03.09.2019 год. на С.Н.И.– управител на дружеството. Така възложената проверка е била извършена в периода 03.09.2019 год. – 18.09.2019 год., като резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-02-00650598/ 18.09.2019 год. В цитирания констативен протокол е вписано, че проверката е извършена на база данни в информационната система на ТП на НОИ Бургас и представени от собственика на дружеството – С.Н.И.документи. Въз основа на така събраната информация, контролния орган е приел за установена следната фактическа обстановка: По данни от регистъра на осигурените лица и справка за регистрираните уведомления по чл. 62 от КТ, Н.К.Щ.е назначена по трудово правоотношение в „Принт Стор” ЕООД с посочена дата на сключване – 27.06.2019 год. и дата на освобождаване – 28.07.2019 год. с вписана длъжност – „управител продажби и маркетинг” с код по НКПД – 12216002 и договорено трудово възнаграждение 1800,00 лева и посочен срок на договора – 27.07.2019 год. В подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от работодателя за Щакова е посочена пълна дневна заетост – 8 часа за периода на действие на договора. Установено е, че във връзка с обявеното трудово правоотношение и данните за трудовата дейност, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, по данни в НОИ, дружеството е провеждало осигуряване за всички осигурителни рискове на служителката Н.Щ. при условията на трета категория труд. След анализ на представените от дружеството фирмени документи, контролния орган е установил, че в досието на лицето е наличен Трудов договор № 1/26.06.2019 год. с договаряне по чл. 68, т. 1 от КТ и заемане на длъжност „управител продажби и маркетинг” с място на работа в „офис”, считано от 27.06.2019 год. при пълна дневна заетост – 8 часа с основно месечно възнаграждение 1800,00 лева за определен срок – 27.07.2019 год. В трудовия договор, служителя е вписал, че на 26.06.2019 год. получава оригинал от трудовия договор, подписан от двете страни, копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП и длъжностна характеристика. От приложената в досието Заповед за прекратяване на трудовия договор № 1/27.07.2019 год. се установява, че Н.Щ. е освободена на основание чл. 325, т. 3 от КТ, считано от 28.07.2019 год.
В констативния протокол, контролния орган е направил анализ на съдържащите се в трудовото досие документи, като е посочил наличието на трудов договор, заповед за освобождаване и уведомления за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП. Посочено е, че липсва молба от работничката за назначаване на работа в дружеството. Вписана е също и констатацията, че по представените месечни ведомости за м. юни 2019 год. и м. юли 2019 год. и формата за отчитане на работното време за м. юни 2019 год. се твърди, че лицето е полагало труд през работните дни по календар, при законоустановено работно време за срока на действие на договора и за тези дни е начислено брудно трудово възнаграждение, както следва: за м. 06.2019 год. – 180,00 лева за 2 работни дни и за м.07.2019 год. – 1565,22 лева за 20 работни дни, като документално не е вписано отсъствие от работа. Установено е, че трудовото възнаграждение за м.06 и за м. 07.2019 год. е изтплатено касово срещу подпис. В констативния протокол, контролния орган е вписал, че минималния осигурителен доход на лицето съобразно заеманата длъжност и основната икономическа дейност на дружеството не се коментира поради установения висок договорен размер на брутното възнаграждение, надвишаващ множество прагове за 1-ва група, включително декларираната като основна с код по КИД „4651- Търговия на едро с компютри, периферни устройства за тях и програмни продукти”. Вписано е и обстоятелството, че в хода на проверката не е представена длъжностна характеристика с описание на основните задължения на работника зает на длъжност „управител продажби и маркетинг” в дружеството. В този смисъл е прието, че не става ясно какви точно са били дейностите, които работодателя е изисквал от Н. Щ. да осъществява при изпълнение на трудовия договор. Посочено е също, че в хода на проверката не са представени и документи за професионалната квалификация на Н. Щ.. Вписано е, че при опит за посещение на офиса, посочен като работно място в трудовия договор, собственика на дружеството е обяснил, че всъщност това не е удобно, тъй като посочения адрес по седалище на дружеството – гр. Бургас, ул. „Цариградска” № 54, ет. 5 е адрес на нейна позната.
В хода на проверката са били снети устни обяснения от собственика на дружеството – С. И., в които, според контролния орган, същата е потърдила, че лицето е осъществявало дейността от своя дом на предоставен лаптоп и флаш устройство. Посоченото обстоятелство е вписано и в предоставената от И. писмена декларация, в която също е описана необходимостта от назначаването на Щ. като служител, а именно с цел осъществяване на кореспонденция с партньори на дружеството, изготвяне на ценови листи и оферти за продажбата на наличната стока, но според контролния орган, в хода на проверката не са представени документи изискващи намеса на „управител продажби и маркетинг”. Вписано е обстоятелството, че са представени разпечатки от програмен продукт на складови наличности с посочени за някои стоки цени, но според контролния орган, по тях са липсвали индикации, че са били изготвени именно от Н.Щ.. Вписана е констатацията за липа на писмени или електронно съставени документи, които да удостоверят участието на този работник в дейността на дружеството. Посочено е, че в хода на проверката не са представени фирмени документи за реализирани приходи през 2019 год. от дейността на дружеството. Отново е вписано, че в устни обяснения, С.И.е заявила, че подаваните от дружеството данни по ЗДДС за 2019 год. съдържат информация само за направените разходи от дружеството, без да са отчитани приходи от дейността.
В констативния протокол е посочено, че в хода на проверката е направена анкета, при която работничката Н.Щ. твърди, че е полагала труд в офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „Цариградска” № 54, а дейността с която е била заета е проучване и контакт с фирми, предлагащи на едро консумативи за копирни машини, сравняване на цени, условия на доставки и срокове. За свободната позиция в дружеството, Щ. е посочила, че е разбрала от служебни контакти, които е имала с Иванова на предишни работни места. В анкетата, Н.Щ. е вписала, че е полагала труд на адреса по седалище – гр. Бургас, ул. „Цариградска” № 54 с установено работно време от 09.00 ч. до 13.00 ч. и от 13.30 часа до 17.30 часа. Според контролния орган, така заявените в анкетата твърдения значително се разминават от тези, заявени от собственика на дружеството в представената писмена декларация, в която е заявено, че лицето е раблотило в дома си в гр. Поморие, а за отчет на свършената работа са извършвани срещи.
В хода на проверката е извършен и анализ на всички данни в ТП на НОИ Бургас, подавани от „Принт Стор” ЕООД от датата на създаването му – 23.01.2017 год. до момента на назначаване на Н.Щ. – 27.06.2019 год., който анализ е показал провеждано осигуряване само на едно самоосигуряващо се лице. Дължимите осигурителни вноски към ДОО за самоосигуряващото се лице са правени до м.07.2019 год., като за същия период са подавани и данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Контролния орган е посочил, че ежегодно са отчитани приходи и разходи в ОПР в стотици хиляди левове, като дейността не е била подпомагана от нает персонал. Вписана е констатацията, че за 2019 г, въпреки липсата на данни за отчетени приходи, дружеството е наело Н.Щ. с договорена основна месечна заплата от 1800,00 лева.
Във връзка с горното и предвид липсата на данни за осъществявана активна стопанска дейност от дружеството „Принт Стор” ЕООД, контролния орган е изразил съмнение, че Н.Щ. е осъществявала трудова дейност по трудово правоотношение. Вписано е, че липсват данни за действително работно място с постоянно работно време, като контролния орган счита, че с назначаването през месец юни 2019 год. и съставянето на фирмена ведомост за м.06 и м. 07.2019 год. осигурителя цели въвеждане на Н.К.Щ.в осигуряване и променя основанието му за освобождаване, с цел получаване на парично обезщетение за безработица за по-дълъг период от време и в размер близък до максималния. В този смисъл е посочено, че от данните в трудовата книжка на Щ. и основанията за освобождаването й преди периода вписан в „Принт Стор” ЕООД е видно прекратяване на трудово правоотношение от друг работодател на 21.06.2019 год. след продължително полагане на труд – 1 година и 03 месеца, но с основание за освобождаване чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – „по взаимно съгласие на страните”.
Предвид горното и във връзка с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, контролния орган е приел, че не може да се установи по безспорен начин положения от Н.Щ. труд.
Екземпляр от така съставения констативен протокол е връчен на представляващия осигурителя. По делото е приложено и известие за доставяне, от което се установява, че Констативен протокол № КП-5-02-00650598/18.09.2019 год. е изпратен и по пощата до дружеството „Принт Стор“ ЕООД и е редовно получен на 26.09.2019 год. от управителя Славка Иванова.
Във връзка с констатациите, обективирани в Констативния протокол, К.Г.Р.– Главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Бургас е постановил Задължителни предписания № ЗД-1-02-00650599/18.09.2019 год., с които е указал осигурителя „Принт Стор“ ЕООД с ЕИК ********* да заличи подадената информация за осигурителен стаж и доход, съгласно Наредба № Н-8 за Н.К.Щ.с ЕГН ********** за месец 06.2019 год. и 07.2019 год. с код за вид осигурен – „01 за работници и служители“. В задължителните предписания са вписани и следните мотиви: Извършена проверка в осигурителя, при която не е установено по безспорен начин полагане на труд по трудово правоотношение от лицето при осигурителя „Принт Стор“ ЕООД. Указан е и срок за изпълнение – 15 дни от получаването му, както и отговорното лице – С.Н.И.. В задължителното предписание е посочено, че при неизпълнението му ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение по реда на чл. 350, ал. 1 във вр. с чл. 349 и чл. 349а от КСО и наложена глоба или имуществена санкция. Указана е и възможността, задължителните предписания да се оспорят в 14-дневен срок от връчването им. От приложения екземпляр на Задължителни предписания № ЗД-1-02-00650599/18.09.2019 год. е видно, че същите са връчени на С.И.на 19.09.2019 год.
Недоволен от така постановените задължителни предписания, управителя на „Принт Стор“ ЕООД е оспорил същите пред Директора на ТП на НОИ Бургас с жалба вх. № 1012-02-229/02.10.2019 год. В жалбата е заявено твърдение, че задължителните предписания са неправилни и немотивирани по подробно развити доводи и аргументи, като е формулирано искане за тяхната отмяна. По повод така постановената жалба, Директора на ТП на НОИ Бургас е постановил Решение № 1040-02-125/23.10.2019 год. с което е потвърдил Задължителни предписания изх. № ЗД-1-02-00650599/18.09.2019 год. на контролен орган на ТП на НОИ Бургас. В така постановеното решение са възпроизведени констатациите на контролния орган, обективирани в съставения констативен протокол, като въз основа на тях са формулирани и следите правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Направено е и позоваване на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която норма „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Анализирайки цитираните правни норми, административния орган е обосновал извода, че едно от условията на които следва да отговаря дадено лице, за да се счита за осигурено е същото да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, като само наличието на валидно сключено трудово правоотношение не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение. В мотивите си, административния орган е посочил, че по време на проверката а и в хода на административното оспорване не е представена длъжностна характеристика, от която да се установят основните задължения на лицето. В този смисъл е прието, че независимо от липсата на длъжностна характеристика, длъжността „управител продажби и маркетинг“ предполага работа с документи – за провеждани търговски преговори, проучвания, сключени договори, изпълнение на договорите, разходи за дейността, приходи от дейността и т.н. В случая, доказателства за изпълнение на конкретни трудови дейности и изобщо документи съставени/подписани от Н.Щ. за периода на трудовия договор не са представени както по време на проверката, така и в хода на административното оспорване. В този смисъл, административния орган е приел, че липсата на данни за реално осъществявана трудова дейност от лицето правилно са мотивирали контролния орган да направи законосъобразен извод за отсъствие на изискуемия фактически състав по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО. С оглед на това, в решението е формулиран извод, че с оглед събраните доказателства, Н.Щ. не е упражнявала трудова дейност за периода от 27.06.2019 год. – 28.07.2019 год. за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, поради което подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да бъдат заличени. От ръкописния текст, положен върху екземпляра на решението, приложено по делото се установява, че същото е получено лично на 03.12.2019 год.
Във връзка с така постановеното решение, дружеството „Принт Стор“ ЕООД, чрез представляващия го управител С.И.е оспорило същото, по повод което оспорване е образувано и настоящото съдебно производство. Във връзка с развитите в оспореното решение мотиви, към жалбата са приложени молба от Н.Щ. за назначаване на работа в „Принт Стор“ ЕООД, длъжностна характеристика за длъжността „управител продажби и маркетинг“, CV (автобиография) на Н.Щ., отчет за извършената дейност, изготвен от Н.Щ. за периода 08.07.2019 год. – 13.07.2019 год., ведно с приложения към него, фактура и товарителница за доставка на стоки по сделка с „Туин Тонер“ ООД. В сезиращата съда жалба е заявено, че решението е неправилно, а потвърдените с него задължителни предписания са постановени при нарушаване на приложимите процесуални и материалноправни норми, поради което същите следва да бъдат отменени. В жалбата не се споделя извода на административния орган за липсата на данни за реално осъществявана трудова дейност от служителката Н.Щ.. В този смисъл е заявено, че решаващия орган не е отчел приложените редовно оформени месечни ведомости за м.06 и 07.2019 год. в които, положения от Н.Щ. труд е вписан във формата за отчитане на работно време за съответните месеци. По мнение на жалбоподателя не е отчетено и обстоятелството, че дружеството е изплатило в цялост трудово възнаграждение, което е удостоверено от ведомостите за заплати, подписани от служителката, като административния орган не е отчел и факта, че от служителката са удържани и внесени по реда на КСО дължимите осигурителни вноски за периода на полагане на труд, като данните от проведеното осигуряване на Щакова са декларирани по предвидения в КСО ред. В жалбата са оспорени като несъстоятелни и необосновани констатациите на контролния орган относно размера на извършваната от дружеството търговска дейност, както и относно преценката за осигуряване на нает служител за предоставяне на съдействие при изпълнение на предоставяните от дружеството дейности. В жалбата е направен извод, че на практика решаващия орган е приел, че съществуващото между „Принт Стор“ ЕООД и Н.Щ. трудово правоотношение е недействително, доколкото се твърди, че не е установен един от неговите основни елементи – полагането на труд. Във връзка с това, в жалбата е развита тезата, че контролните органи не са изпълнили задължението, вменено им с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ и след като са счели, че трудовия договор е недействителен не са сезирали компетентния да установи този факт съд, поради което и в съответствие с чл. 75, ал. 5 от КТ тези контролни органи не следва да се позовават на недействителността на трудовия договор, тъй като тази недействителност не е обявена от съда. В жалбата са анализирани и констатациите на контролния орган относно липсата на молба за назначаване и длъжностна характеристика, като е заявено, че същите не съставляват предпоставка за сключване и съществуване на валидно трудово правоотношение, но с оглед констатациите, към жалбата са приложени молбата за назначаване, длъжностна характеристика за длъжността „управител продажби и маркетинг“ и CV (автобиография) на Н.Щ.. По отношение констатираното от контролния орган разминаване в обясненията на представляващия дружеството – управителя С.И.и служителката Н.Щ. относно мястото за полагане на труд, в жалбата е заявено, че при посочване на мястото за полагане на труд, в анкетната карта служителката е посочила официалното седалище и адрес на управление на работодателя, като според жалбоподателя, обстоятелството дали физически на посочения адрес съществува представителство на търговското дружество е ирелевантно. В жалбата са оспорени и изводите на контролния орган за липсата на доказателства за конкретно осъществена от Н.Щ. трудова дейност поради липсата на документи изготвени/ подписани от служителката, като в подкрепа на това оспорване е направено позоваване на приложените към жалбата отчет за извършената дейност, изготвен от Н.Щ. за периода 08.07.2019 год. – 13.07.2019 год., ведно с приложения към него, фактура и товарителница за доставка на стоки по сделка с „Туин Тонер“ ООД, удостоверяващи както извършената трудова дейност, така и резултатите от нея. В заключение е заявено, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания се явяват неправилни и незаконосъобразни, поради което е формулирано искане за тяхната отмяна.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение, настоящият
съдебен състав констатира, че същото е произнесено от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване, но в противоречие с приложимите материалноправни
норми. Този извод се налага по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството по чл. 118 от КСО е Решение № 1040-02-125/23.10.2019 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, поради което преценката за законосъобразност се извършва по отношение него. В конкретния случай решението на директора на ТП на НОИ Бургас съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателя „Принт Стор“ ЕООД.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, и съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, включително изрични фактически и правни основания. В този смисъл, настоящия съдебен състав не намира допуснати от административния орган процесуални нарушения от категорията на съществените такива, обосноваващи незаконосъобразност на административния акт. В тази връзка следва да се посочи, че в сезиращата жалба са заявени твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила, но тези твърдения са бланкетни, без да са посочени конкретни обстоятелства ограничаващи правата на дружеството.
Анализът на събраните в хода на производството доказателства обосновава извод, съгласно който, оспореното решение е постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Както в постановените задължителни предписания на контролния орган на ТП на НОИ Бургас, така и в потвърдителното решение на Директора на ТП на НОИ Бургас е прието, че в резултат на извършената проверка не е установено по безспорен начин полагането на труд по трудовото правоотношение от служителката Н.К.Щ.при осигурителя „Принт Стор“ ЕООД. Липсата на данни за реално осъществявана трудова дейност от лицето са мотивирали както контролния орган, така и Директора на ТП на НОИ да формулират извод за отсъствие на изискуемия фактически състав по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО, поради което подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да бъдат заличени.
Предвид горното, спорния между страните въпрос в настоящото производство е наличието на доказателства за реално осъществявана трудова дейност от Н.Щ. в изпълнение на сключения с работодателя „Принт Стор“ ЕООД трудов договор и в този смисъл има ли това лице качеството на осигурен по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Предвид така очертания предмет на спора, настоящия съдебен състав намира за нужно да отбележи следното: Трудовото правоотношение възниква от различни, изброени в Кодекса на труда, юридически факти и състави. Един от тези факти е трудовият договор, който задължително се сключва в писмена форма – чл. 62, ал. 1 от КТ и със съдържание, регламентирано в чл. 66 от КТ. Трудовото правоотношение възниква от уговорената с договора дата, а ако такава не е уговорена - от подписването му от двете страни. В разпоредбата на чл. 63 от КТ са вменени различни задължения, както за работодателя, така и за работника, удостоверяващи началото на изпълнението на трудовия договор. В този смисъл, съгласно чл. 63, ал. 1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като съгласно ал. 2, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. От друга страна, ако работникът или служителят не постъпи на работа в законоустановения или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока - чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро КТ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от КТ вменява и друго задължение, а именно изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено.
Анализът на събраните по делото доказателства безпротиворечиво обосновават извод за наличие на законово изискуемите предпоставки за валидно възникнало трудово правоотношение, чието изпълнение е започнало в съответствие с цитираните разпоредби на Кодекса на труда. По делото е приложен Трудов договор № 1/26.06.2019 год., изготвен в изискуемата се писмена форма, в който са уговорени всички елементи от трудовото правоотношение в съответствие с чл. 66 от КТ. Вписано е и обстоятелството и изявлението на работника, че на 26.06.2019 год. е получил оригинал от трудовия договор, подписан от двете страни, копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, както и длъжностна характеристика. В изпълнение на изискването на чл. 63, ал. 4 от КТ е вписано и обстоятелството, че работника (служителя) е постъпил на работа на 27.06.2019 год.
Предвид горното, в случая безспорно са налице доказателства за валидно възникнало трудово правоотношение, чието изпълнение е започнало на 27.06.2019 год., с оглед на което и въз основа на възникналото трудовото правоотношение, работника/служителя е придобил качеството на осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (чл. 10, ал. 1 КСО), който факт в настоящия случай е надлежно удостоверен – 27.06.2019 год. с подписа на работодателя и на работника.
При формирането на извода за липса на валидно изпълнение на трудова дейност, контролния орган и Директора на ТП на НОИ Бургас са се позовали на липсата на молба за назначаване в дружеството и на длъжностна характеристика за длъжността „управител продажби и маркетинг“. По отношение на тези обстоятелства, съда изцяло споделя възраженията на жалбоподателя, че както молбата за назначаване на работа, така и длъжностната характеристика не съставляват изискуеми документи, удостоверяващи валидното възникване на трудовото правоотношение. Независимо от това, със сезиращата съда жалба са ангажирани доказателства за наличието както на молба за назначаване, така и на длъжностна характеристика, които доказателства са депозирани чрез решаващия орган до съда. Действително в хода на устните прения, процесуалния представител на ответника заяви, че част от тези доказателства нямат входящ номер, като същите не са представени нито в хода на извършената проверка, нито в хода на оспорването по административен ред, поради което не следва да се вземат предвид, тъй като вероятно са съставени за нуждите на оспорването. Съдът не споделя така заявеното, доколкото в хода на съдебното производство ответника е бил запознат с представените писмени доказателства, като същия не се е възползвал от процесуалната възможност предвидена в чл. 193 от ГПК, субсидиарно приложим по реда на чл. 144 от АПК, за да ги оспори в хода на съдебното дирене. В този смисъл и поради липсата на надлежно оспорване, така представените писмени доказателства са приети от съда и се явяват годни такива, поради което следва да бъдат кредитирани и ценени в съответствие с останалия доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на жалбоподателя за допуснато от контролния орган нарушение на разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ. Съгласно тази правна норма, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Без значение е, че формално контролният орган в дадените задължителни предписания не се е позовал на основание за недействителност на трудовия договор, а е посочил обстоятелства за липсата на безспорни доказателства, потвърждаващи полагането на труд от Н.Щ., назначена на длъжност „управител продажби и маркетинг“ в дружеството. Именно това обстоятелство – липсата на доказателства за действително положен труд сочи евентуалното наличие на недействителен трудов договор.
Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ – от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като в чл. 74, ал. 5 от КТ е указано, че страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. В този смисъл, контролният орган на ТП на НОИ Бургас не е изпълнил задължението по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения между страните трудов договор, като е дал предписания на работодателя да заличи подадената информация за осигурителен стаж и доход, съгласно Наредба № Н-8 за Н.К.Щ.с ЕГН ********** за месец 06.2019 год. и 07.2019 год. с код за вид осигурен – „01 за работници и служители“. При липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил недействителност на сключения и редовен от външна страна трудов договор, издадените задължителни предписания и решението на Директора на ТП на НОИ се явяват неправилни и незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК би било налице основание за издаване на оспорените предписания по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, обективирана в множество съдебни актове, между които и Решение № 3505 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14283/2019 г., Решение № 4512 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1298/ 2019 г., Решение № 3076/26.02.2020 г. по адм. д. № 136228/2019 г., на ВАС, Решение № 4512/27.03.2019 г. по адм. д. № 1298/2019 г. на ВАС, Решение № 17274 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3052/2019 г. и др.
Предвид горното, Решението на Директора на ТП на НОИ Бургас и потвърдените с него задължителни предписания на контролния орган при ТП на НОИ Бургас се явяват неправилни и незаконосъобразни и като такива следва да се отменят, а жалбата на „Принт Стор“ ЕООД, като основателна и доказана следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-125/23.10.2019 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № ЗД-1-02-00650599/18.09.2019 год. на контролен орган на ТП на НОИ Бургас, с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е задължен осигурителя „Принт Стор“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 54, ет. 5 в срок от петнадесет работни дни от получаването да заличи подадената информация за осигурителен стаж и доход, съгласно Наредба Н-8 за Н.К.Щ.с ЕГН ********** за месец 06.2019 год. и м.07.2019 год. с код за вид осигурен – „01 за работници и служители“.
Решението може да се
обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: