РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501330 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Х.
П. С., *** гражданин, роден на *** г. в ***, притежаващ Булстат ********* и К. К. С., ***
гражданка, родена на *** г. в ***, притежаваща Булстат *********, чрез адв.Нели Гюмова,
БАК, срещу Решение № 19/10.05.2021 г. по гр.д.482/2020 г. по описа на Районен съд
Поморие, с което всеки от въззивниците е осъден да заплати на Етажна собственост на
сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, Д (Делта), комплекс „Сънсет ризорт“
гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ ДОБРЕВ, чрез
пълномощниците и съдебни адресати в гр.Бургас, бул. „Демокрация“, № 7, ет.2, офис 6,
адв.Евгения Гагашева и адв.Радостина Николова., сумата 1 937,58 лв, представляваща
вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и
покривните тераси на сградата, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на
14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2020 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата 26,38 лв, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от 1 937,58 лв, в размер на законната лихва върху нея за
периода от 24.07.2020 г. до 10.09.2020 г. , както и сумата от 742.05 лв., представляваща
разноски по делото. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковете
се отхвърлят. Твърди се, че ищецът не е изпълнил задължението си по взетото решение по
т.4 на ОСЕС от 14.11.2017 г., съгласно нормата на чл.50, ал.3 ЗУЕС да разкрие банкова
сметка със специално предназначение, поради което се твърди, че задължението макар да е
установено по размер, все още не е изискуемо поради забава на кредитора, изразяваща се в
бездействие в оказване на необходимото с оглед изпълнението. Излагат се съображения за
1
характера на тази сметка и невъзможността средствата по нея да се използват за други цели.
Сочи се, че неправилно в тежест на въззивниците са възложени разноски в обезпечителното
производство, доколкото не са представени доказателства за техния вид и размер.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът
против въззивниците се отхвърля. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемият-ищец Етажна собственост на сграда „Делта“, в комплекс „Сънсет
ризорт“ - гр.Поморие, представлявана от управителя „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД,
оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок и в
съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. Твърди се, че управителят
„Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД е избран за такъв на 16/27.09.2019 г. и след избора си е
открил сметка по чл.50, ал.3 ЗУЕС, по която следва да бъдат внесени процесните суми.
Твърди се, че ответниците са били уведомени за откритата банкова сметка. Оспорват се
съображенията на въззивниците, че според вида на банковата сметка, върху разходването на
средствата по нея контрол се упражнява от банката - такъв контрол може да упражнява само
Общото събрание на ЕС. Излагат се съображения, че са приемани и плащания в брой на
касата от етажни собственици, които се считат за валидно изпълнение. Оспорват се
оплакванията за присъдените на ищеца разноски за обезпечителното производство. Излагат
се подробни съображения. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на
съдебни разноски за въззивното производство. Също не ангажира нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твъреднията на страните и представените по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния ПРС е образувано по исковата молба
на Етажната собственост (ЕС) на сграда с идентификатор 57491.509.24.2 по КККР на
гр.Поморие, Д (Делта), комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от
управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, за осъждане на въззивниците-ответници
Х. П. С. и К. К. С., двамата *** граждани с адрес по регистър БУЛСТАТ в ***, да заплатят
на ищцовата ЕС при условията на разделност, при равни квоти, сумата от 1981,34 евро с
левова равностойност 3 875,16 лв, представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“
на ЕС, както и сумата от 52,75 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва върху нея за периода от 24.07.2020 г. до
предявяване на иска – 10.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане, съответно всеки от ответниците да
заплати на ЕС сумата 1 937,58 лв, главница и 26.38 лв лихви. Твърди се, че ответниците, в
качеството си на собственици на самостоятелен обект в ищцовата ЕС – апартамент № ***,
находящ се в сграда „D“, ет.***, а по кадастралната карта – на ет.2, с идентификатор ***,
дължат посочените в исковата молба суми на основание решение по т.4 от Протокола за
проведено на 14.11.2017 г. Общо събрание на ЕС на сграда Делта, за извършване на ремонт
на покрива и покривните тераси на сградата. Сочи се, че въпреки многобройните покани,
ответниците не са заплатили исковата сума.
Предявените искове са с правно основание на чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1,
т.9, вр.чл.50 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.
С писмен отговор в законовия срок, ответниците са оспорили предявените искове
като недопустими и неоснователни. По отношение на недопустимостта на исковете се
твърди, че те са предявени от „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, което е било избрано за
управител на ищцовата ЕС на ОСЕС, проведено на 26.09.2019 г., решенията на което ОС са
били оспорени по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС, и образуваното гр.д.800/2019 г. на ПРС не е
приключило, т.е.исковете са предявени от лице, което не е управител на ЕС, съотв.няма
представителна власт. На второ място се твърди, че исковете са недопустими и поради това,
2
че исковата молба е нередовна. По същество исковете се оспорват като неоснователни по
съображения, че падежът на задълженията все още не е настъпил поради забава на
кредитора, изразяваща се в това, че ЕС не е открила специална банкова сметка със
специално предназначение, по която етажните собственици да преведат сумите за фонд
„Ремонт и обновяване“.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените
искове. На първо място съдът е приел за неоснователи възраженията за недопустимост на
решението, като се е позовал на влезлите в сила решения по гр.д.800/2019 г. на ПРС и по
в.гр.д.1987/2020 г. на БОС, с които е отхвърлен искът за отмяна на решението на ОСЕС от
27.09.2019 г. за избор на „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД за управител на ищцовата ЕС. По
същество съдът е приел, че претендираните от ответниците, в качеството им на собственици
на СОС в ищцовата ЕС вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ са индивидуализирани в
приетия бюджет, на основание влязло в сила решение на ОС на ЕС. Съдът е приел, че не е
налице забава на кредитор в настоящия случай, доколкото в отправената от ищеца до
ответниците покана е била посочена банкова сметка за превеждане на сумата.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира, че решението е и правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно качеството на ответниците на етажни
собственици, като носители на право на собственост върху апартамент № ***, находящ се в
сграда „D“, ет.***, а по кадастралната карта – на ет.***, с идентификатор ***, със застроена
площ от 84.75 кв.м., ведно с 12.14 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор
***, в комплекс „Сънсет ризорт“ - гр.Поморие. Съдът е установил, че решението на
проведеното на 14.11.2017 г. Общо събрание на Етажната собственост в сграда „Делта“, на
което е взето решение за извършване на необходим ремонт на покрива и покривните тераси
на сградата и е определена припадащата се на ответниците дължима сума съобразно площта
на апартамента, е влязло в сила. Съдът е установил, че на 03.10.2019 г. на ответниците е
оправена покана за плащане на дължимата сума по електронен път по електронната поща,
както и е посочена банковата сметка, по която това може да бъде извършено.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че съгласно чл.6, ал.1, т.9,
вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща вноските
за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е определен от Общото събрание по
определения в чл.50 ЗУЕС начин. Следователно също от компетентността на Общото
събрание е да определи размера на ежемесечната вноска, дължима съобразно идеалните
части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. Недоволните
етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен в
чл.40 ЗУЕС. В настоящия случай, атакуването на решенията е било безуспешно, поради
което взетото решение обвързва всички етажни собственици. Те дължат посочените суми,
като вноски във фонд „Ремонт и обновяване“.
Поради това и на основание чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Съгласно чл.51, ал.3 ЗУЕС, средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се
набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името на председателя
на управителния съвет (управителя) или на сдружението. В настоящия случай е безспорно,
че управителят на ЕС е открил банкова сметка за набиране на средствата по този фонд.
Съгласно чл.6, ал.1, и 2 от Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за
3
откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти, платежни сметки, водени от банки, се използват за изпълнение на
платежни операции и за съхранение на пари. Платежните сметки, водени от банки, могат да
бъдат: разплащателни сметки - за съхранение на пари, платими на виждане без срок за
предизвестие от титуляря до банката, и за изпълнение на платежни операции по внасяне,
прехвърляне и теглене на средства; платежни сметки за основни операции - за съхранение на
пари в левове и предоставяне на услуги по чл.118 от Закона за платежните услуги и
платежните системи; сметки за електронни пари - за съхранение на електронни пари, до
които издателят е осигурил отдалечен достъп за изпълнение на платежни операции; други
видове платежни сметки, които се обслужват при определени с договор условия и съгласно
действащото законодателство. Следователно Наредба № 3 регламентира само основните
видове сметки. Законодателят и БНБ не са регламентирали изрично сметка със специално
предназначение по чл.50, ал.3 ЗЕУС; възможността да се открие определен вид платежна
сметка, в т.ч. такава със специално предназначение, се определя от договора между титуляра
и банката.
На второ място, доколкото ответниците, в качеството им на етажни собственици
дължат исковата сума и са поканени от кредитора да я заплатят по посочената им в поканата
банкова сметка, за да са изправни длъжници и да изпълнят добросъвестно задължението, е
необходимо да преведат сумата по тази сметка. Ако средствата по нея не се разходват
целево - за ремонт и обновяване на сградата, етажните собственици имат различни правни
средства за защита на интересите им, включително и в хипотеза на осъществено от
управителя на ЕС противоправно поведение или неоснователно изразходване на средствата
от ЕС.
Поради това въззивната инстанция намира изложените във въззивната жалба
оплаквания за неоснователни. Задължението за заплащане на процесните суми е възникнало
по силата на взетото решение на ОС на ЕС, изискуемо е и като такова подлежи на
изпълнение. По изложените съображения искът по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50
ЗУЕС е основателен в посочения размер.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат съдебно-деловодни
разноски, в това число и тези, направени в производството по обезпечаване на иска.
Съобразно разрешението, дадено в т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Съобразно посоченото в т.1 и
т.2 от същото решение, страната следва да представи списък на разноските и доказателства,
че същите са направени - ако плащането е извършено по банков път, следва да се представи
съответното платежно нареждане.
В настоящия случай от представените по първоинстанционното дело и списък по
чл.80 ГПК на направените от ищцовата страна разноски и приложените към списъка
доказателства се установява, че с Определение от № 375 от 31.08.2020 г. по ч.гр.д.454/2020
г. па описа на ПРС, в полза на въззиваемия-ищец е допуснато обезпечение на иска срещу
въззивниците-ответници, чрез налагане на възбрана върху 1/10 ид.ч. от собствения им
недвижим имот. За образуване на производството по обезпечение на иска по сметка на ПРС
е внесена държавна такса, в размер на 40.00 лв, а по сметка на Агенция по вписванията -
сумата 15.00 лв. За възнаграждение на адв. Р.Н. за обезпечителното производство, е
заплатена сумата 500.00 лв. Тези писмени доказателства установяват, че ищецът е направил
разноски в размер на 555.00 лв в обезпечителното производство по обезпечаване на иска по
настоящото дело. Доколкото крайният момент, в който ищецът може да претендира тези
4
разноски е приключване на устните състезания пред първата инстанция, настоящото искане
е направено своевременно. Същото е придружено и от доказателства, с които ответната
страна се е запознала към момента на представянето им, видно от протокола от проведеното
съдебно заседание. Ето защо въззивната инстанция намира, че в полза на ищеца следва да се
присъдят направените в обезпечителното производство съдебно-деловодни разноски. За
първоинстанционното производство, видно от представените доказателства, ищецът е
заплатил адв.възнаграждение в размер на 700 лв, което също е дължимо от ответниците с
оглед изхода на спора.
Така посочените суми са присъдени от първоинстационния съд на ищеца, поради
което решението на ПРС в частта на разноските също следва да бъде потвърдено.
За въззивното производство на въззиваемия следва да се присъдят и разноски в
размер на 420 лв за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 10.05.2021 г. по гр.д.482/2020 г. по описа на
Районен съд Поморие.
ОСЪЖДА Х. П. С., *** гражданин, роден на *** г. в ***, притежаващ Булстат
********* и К. К. С., *** гражданка, родена на *** г. в ***, притежаваща Булстат
*********, с адрес по регистър БУЛСТАТ ***, да заплатят Етажна собственост на сграда
„Делта“, в комплекс „Сънсет ризорт“ - гр.Поморие, представлявана от управителя „Поморие
Мениджмънт 2“ - ЕООД, ЕИК203400119, сумата от 420.00 лв (четиристотин и двадесет
лева) - съдебно - деловодни разноски, направени във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5