Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                    

 07.01.2010 год., гр.Добрич

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                  

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД        гражданска колегия ІV състав

На седми декември                  две хиляди и девета година

В публично заседание в състав

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар: **

Прокурор :

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гражданско дело №451 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по гр.д.№451/2009г. по описа на Добрички районен съд е образувано по молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя **, чрез пълномощник адв.** ***, с която срещу ** с ЕГН ********** ***, по реда на чл.415 от ГПК е предявен иск за установяване вземането на дружеството, предмет на заповед №222 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 24.11.2008г. по ч.гр.д.№2401/2008г. по описа на ДРС, а именно: сумата от 1485.94 лева, представляваща неплатена цена на доставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 01.12.2004г. до 19.09.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2008г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, както и направените разноски по ч.гр.д.№2401/2008г. по описа на ДРС – 29.72 лева за държавна такса и 70 лева – адвокатско възнаграждение. 

          Претендират се направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

За да обоснове претенцията си ищецът сочи, че ответникът е абонат на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.**. За задължението му към ищцовото дружество за ползвана, отведена и пречистена вода в размер на 1485.94  лева е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2401/2009г. на ДРС. В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът подал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, което обосновавало правния интерес на заявителя, ищец в настоящото производство, от водене на установителния иск по чл.422 от ГПК.  

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва подписът, положен на ред „21.05.05” в представения с исковата молба карнет №15 /л.6 от делото/, като твърди че не е негов. Оспорва приложените с исковата молба писмени доказателства – карнети и покана за доброволно изпълнение като неверни, тъй като не отразявали действителното положение. Счита, че предвид установената повреда на водомера ищецът неправилно е определял стойността на услугата. Счита, че при констатираната повреда на измервателния уред ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.33 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Отделно, ответникът твърди, че не бил подписвал договор за доставка на питейна вода с ищцовото дружество, както и че през процесния период жилището не било обитавано, съответно вода не била консумирана.           

Предвид становището на ответника ищецът представя в съдебно заседание Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора ЕООД „ВиК” гр.** в сила към процесния период; направил е искане и е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача изчисляване количеството и стойността на услугата по доставка, пречистване и отвеждане на питейна вода; представил е справка от АД Е.ОН. България Продажби за консумирана електроенергия в жилището, където е монтиран водомера, през периода от 27.10.2006г. до 17.09.2008г.

Като относими към предмета на спора и в съответствие с исканията на ответника, направени с отговора на исковата молба, по делото е назначена съдебно-почеркова експертиза за установяване дали от последния са полагани подписите в карнет №15 абонат 110 и са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.**, без родство с ответника.        

Приобщено е ч.гр.д.№2401/2008г. на ДРС.

В съдебно заседание ответникът не оспорва, че е собственик на жилището, находящо на адрес гр.***. Твърди, че около м.03-м.04.2006г. напуснал апартамента и от тогава живее на адрес в гр.***, таванска стая, но не представя писмени доказателства, удостоверяващи адресната му регистрация на последния адрес. Показанията на св.** в съдебно заседание на 01.07.2009г., че от 2006г. ответникът заедно със съпругата си се нанесъл да живеят на таванския етаж в блока, намиращ по бул.***, където живеела и свидетелката, не само, че не кореспондират с други доказателства по делото, но данните съдържащи се в съобщенията за връчване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2401/2008г. – л.8 от делото и съобщение за връчване на препис от искова молба по гр.д.№451/2009г. – л.21 от делото, ги опровергават, тъй като книжата са връчени в жилището на  жк *** лично на ответника, съответно неговата съпруга, на 01.12.2008г., съответно – на 11.03.2009г.

В съдебно заседание ищецът споделя, че през м.10.2005г. служител на ищцовото дружество му казал да смени водомера, тъй като нямал държавна пломба. В заседание ** признава, че през 2006г. отново бил уведомен от „ВиК” „да  смени водомера, защото имало скъсана държавна пломба”. Не спори, че не е предприемал съответни действия и ремонт на уреда не е правен и към настоящия момент.

Признанията на ищеца от съдебно заседание кореспондират със заключението на назначената почеркова експертиза, приета по делото като неоспорена от страните, и кредитирана от съда. Вещото лице е установило, че в изследвания карнет 15 абонат 110 – л.6 от делото, подписът в графа „подпис” срещу вписана дата на отчитане 21.10.2005г. е положен от **, както и срещу вписани отчитания на 20.10.2004г., 18.11.2004г., 15.12.2004г. и 19.01.2005г., което сочи, че ответникът е бил уведомен за повредата в уреда на 25.10.2005г. и е приел отчетените показания, както към този момент, така и на останалите дати. Също така експертът е констатирал, че подписите срещу вписани отчитания на 21.02.05г, 21.03.05г. и в графата „връчено съобщение, дата” срещу отчитане 21.07.05г. не се явяват подписи на ***, макар да са положени от едно и също лице.        

В резултат на извършената проверка в счетоводството на ищцовото дружество и представените по делото карнети вещото лице по назначената счетоводна експертиза констатира, че е отчетена консумация по индивидуален водомер за процесния период от 01.12.2004г. до 19.09.2008г. в изправно състояние от 35 кум.метра вода, при неизправен индивидуален водомер е определено служебно количество изразходвана вода от 561 куб.метра, отчетеното количество консумация общ водомер е 3.10 куб.метра. Въз основа на така отчетената по карнет №15 ползвана, пречистена и отведена вода от ответника ежемесечно ищцовото дружеството е съставяло фактури на обща стойност от 1081.85 лева.  Отделно вещото лице е установило, че за периода от 18.06.2002г. до 18.11.2004г., т.е. за период извън този по исковата молба, отчетената по карнет №15 консумация на вода по индивидуален водомер в изправно състояние от 229.10 куб.метра и отчетено количество за общ водомер от 19.60 куб.метра, или общо 248.70 куб.м. е въведена на база данни на ищцовото дружество без да е остойностявана. Остойностяването в размер на 404.10 лева било извършено с фактура №********* от 31.12.2007г.

Съгласно справка за периода от 27.10.2006г. до 17.09.2008г., издадена от електроразпределителното дружество Е.ОН България абонатът на процесния адрес е консумирал електрическа енергия, която е засилена през зимните месеци и по-малка през летните месеци, което опровергава изявленията на ответника, че след напускане на жилището в него работили само 2 фризера и хладилник, в които съхранявал хранителни продукти. Ако това отговаря на действителното положение, то нивото на консумация би било едно си също през целия период.

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от правна следното :

По реда на чл.410 от ГПК въз основа на заявление на ЕООД „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” гр.*** по ч.гр.д.№2401/2008г. е издадена заповед за изпълнение № 222/24.11.2008г. за сумата от 1485.94 лева, задължение на ** *** за предоставени услуги- водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през периода 01.12.2004г. до 19.09.2008г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал писмено възражение. С разпореждане от 10.12.2008г., връчено на пълномощника на заявителя на 30.12.2008г. съдът му е указал възможността да предяви иск в едномесечен срок. Исковата молба е депозирана в Районен съд град Добрич на 30.01.2009г., допустима е и при наличие на правен интерес от воденето на установителния иск същият подлежи на разглеждане по същество.

Ищецът е абонат на ЕООД „ВиК” град *** по карнет №15 за апартамент №***. Ищцовото дружество е оператор, предоставящ услуги-водоснабдяване и канализация на крайни потребители, а ответникът е потребител по смисъла на Наредба №4 от 11.09.2004г. Възникналото между тях отношение е облигационно, произтича от сключен договор за услуга при липса на данни за началния момент на откриване на  абонатния номер, но понастоящем и за процесния период отношенията между страните се уреждат в съответствие със Закона за водите, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите и Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Според чл.8, ал.1 и 3 от посочената наредба получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на В и К системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник. По аналогия с уредбата на чл. 298, ал.1, т.2 ТЗ следва да се приеме, че потребителите, които не са търговци, които са знаели, респективно са били длъжни да знаят, оповестените в централен ежедневник общи условия и не са ги оспорили в 30-дневен срок, са ги приели мълчаливо. Ако това не стане, според чл.8, ал.4 в сила остават общите условия, което се отнася и за настоящия случай. Сключване на предварителен договор е необходим само за новите потребители и при условия, различни от тези по общите условия.

Задължението на оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят  е длъжен да заплати ВиК услугите. Цените на услугите В и К се определят от оператора в зависимост от изразходваното количество доставена и отведена вода при спазване на изискванията на чл. 192 и 193 ЗВ и наредбата, като услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение /арг.чл.31 и чл.32, ал.1 от Наредба №4/. Съгласно чл.24, ал.2 от Общите условия при повреждане на индивидуален водомер на потребителя, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.23, ал.5, или в настоящия случай по 5 куб.м. – като за нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

Неоснователни се оказват възраженията на ответника, че през процесния период жилището е било необитаемо, съответно вода не била консумирана, предвид изявлението му в съдебно заседание, че се преместил на друг адрес през м.04.2006г.; положения от него подпис на карнет за вписани данни на 21.10.2005г., наличието на косвени доказателства за обитаване предвид активната консумация на ел.енергия и несъвпадането на показанията на разпитания свидетел и получените лично от ответника и неговата съпруга съобщения на същия адрес, макар и непосредствено след процесния период; липсата на адресна регистрация на новия адрес.    

Неоснователно се явява възражението на ответника, че не бил уведомен за повредата. Действително ищецът не представя доказателства да е издал предписание за отстраняването й и определяне на срок, но на 21.10.2005г. водомерът вече е бил повреден и в хода на измерването ** е бил уведомен за това и се е съгласил, полагайки подпис.

На задължението на оператора да демонтира пломбата на холендъра отговаря задължението на потребителя да отпочне ремонт на уреда. Операторът също може да извърши ремонта, но само ако потребителят желае, като може да постави редовен или оборотен водомер, като разходите, свързани с неговото сваляне, ремонт и поставяне, са за сметка ***. По делото липсват данни за извършван ремонт през процесния период.

Ищцовото дружество е извършвало измерване, отчитане и разпределение на количеството питейна вода, потребена от ответника съгласно изискванията на подзаконовия нормативен акт Наредба №4 и Общите условия на ВиК оператора като за периода от 15.12.2004г. до 20.06.2005г. е отчетена действително потребена вода, от 21.07.2005г. до 21.10.2005г. - при повреда при начисляване на данни, съобразно последния редовен период, а от 18.11.2005г., месецът след който абонатът е бил уведомен за повредата, по реда на чл.24, ал.2 от Общите условия. Не се установи различие в броя на обитателите, посочени в карнетите, съобразно който е начислявано количеството вода месечно, както и припадащата се разлика между показанията на общия водомер в етажната собственост и индивидуалния водомер на ответника.       

В съответствие със заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, стойността на получената от ответника услуга за периода от 01.12.2004г. до 19.09.2008г. възлиза на 1081.85 лева. Сумата от 404.10 лева представлява стойността на консумирана вода през друг период, стоящ извън този по иска – от 18.06.2002г. до 18.11.2004г. Безспорно е, че потребителят на услугата не е изпълнил задължението си до образуване на делото или след това да заплати цената по исковия период, както пълно, така и частично, което налага извода, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в тежест на ответника е съществувало задължение за получена услуга през периода от 01.12.2004г. до 19.09.2008г. в размер на 1081.85 лева, а не на 1485.95 лева, която се установи, че е задължение за предишен период. В този смисъл като основателен и доказан следва да бъде уважен за сумата от 1081.85 лева, а за горницата от 1081.85 лева до претендирания размер от 1485.95 лева – да бъде отхвърлен. Считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК кредиторът има право на обезщетение за забава в плащането на паричното задължение, определено по размер на законната лихва. В съответствие с този резултат дължимите разноски в заповедното производство са 25 лева – държавна такса /чл.12, т.1 от Тарифа за ДТ/ и 50.92 лева – адв.възнаграждание. Съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за разноските, с оглед направеното искане и независимо, че в настоящия случай е налице висящо производство по частна жалба срещу разноските. Същото не е зависимост от изхода на спора по настоящото дело, а по-скоро обратно. С оглед изхода на спора по исковото производство и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца сумата от 25 лева, внесена държавна такса /чл.1 от Тарифа за ДТ/ и 36.40 лева – платено възнаграждение на вещото лице по ССЕ, съответно на уважената част от иска. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда предвид липсата на данни, същото да е реално платено на пълномощника. Съобразно отхвърлената част на иска и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски за вещо лице в размер на  36.40 лева. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда предвид липсата на данни, същото да е реално платено на пълномощника.           

По изложените съображения, Добричкият районен съд

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, че *** с ЕГН ********** *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя **, по заповед №222 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 24.11.2008г. по ч.гр.д.№2401/2008г. по описа на ДРС, следните суми: сумата от 1081.85 лева, представляваща неплатена цена на доставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 01.12.2004г. до 19.09.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2008г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, както и направените разноски по ч.гр.д.№2401/2008г. по описа на ДРС – 25 лева за държавна такса и 50.92 лева – адвокатско възнаграждение, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1081.85 лева до претендираните 1485.94 лева, както и за сумата от 4.72 лева – разноски за държавна такса и за сумата от 19.08.лева присъдено адв.възнаграждение по ч.гр.д. №2401/2008г. по описа на ДРС.

          ОСЪЖДА ** с ЕГН ********** *** да плати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя **, сумата от 25 лева за внесена държавна такса и 36.40 лева – платено възнаграждение на вещото лице.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя *** да плати на **. с ЕГН ********** *** сумата от 36.40 лева - платено възнаграждение на вещото лице.

Решението  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  Добрички окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщаването му  на  страните.

 

 

                                                     

 

 РАЙОНЕН   СЪДИЯ :