Р Е Ш Е Н И Е
22.03.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Номер 52 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
Кюстендилски административен съд
на осми март 2 0 2 2 година
в публично заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 10 по описа на КнАС
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от Й.Г.Б. ***, срещу Решение № ПИ-262/24.08.2021 г. на ИД Директор на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 267 ал. 2 т. 5 от ДОПК е оставена без уважение, като неоснователна жалба от Й.Г.Б. срещу Разпореждане изх. №С210010-137-0005269/22.07.2021 г. по изп. дело № 10040002472/2004 г., издадено от С.К.на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София.
В писмено становище оспорващата страна поддържа жалбата на заявените в нея основания, твърди, че проведеното контролно производство по административен ред е незаконосъобразно, давността на задълженията е изтекла и моли да се отмени административният акт.
Ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юк. Г.М. в писмено становище изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли да се остави без уважение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което e допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
От представената административна преписка се установява, че в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, офис Кюстендил, срещу Й.Г.Б. е образувано изпълнително дело № 10040002472/2004 г. за принудително събиране на установени и изискуеми публични задължения за ДОО, ДЗПО и ЗОВ и съответните лихви по годишни декларации Образец 6 за за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2013 г., в общ размер на 3 733,78 лв.
На Б. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК, което е получил лично на 29.08.2004 г.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180010-022-0071482/27.09.2018 г. е наложен запор върху МПС – товарен автомобил марка „FIAT“, собственост на жалбоподателя. Във връзка с наложения запор до ОД на МВР Кюстендил е изпратено Запорно съобщение изх. № С180010-122-0012847/27.09.2018 г.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210010-022-0032002/14.05.2021 г., е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Във връзка с така наложения запор до банката е изпратено запорно съобщение изх. № С210010-003-0022876/14.05.2021 г.
На 22.07.2021 г. с молба вх. № С210010-000-0335947 в ТД на НАП София, Дирекция „Събиране“ е постъпило възражение от жалбоподателя, в което се оспорват публичните вземания, като твърди че за вземанията за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2013 г. е настъпила погасителна давност.
Публичният изпълнител, на основание чл. 226 ал. 1 от ДОПК е издал Разпореждане изх. № С210010-000-00335947/22.07.2021 г., с което е отказал отписване на задълженията поради изтекъл давностен срок /виж лист 10 по делото/.
С вх. № 3203/13.08.2021 г., до Директора на ТД на НАП София е подадено възражение /жалба/ срещу посоченото разпореждане, в която се твърди, че вземанията за периодите от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. и 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. са погасени по давност, поради изтичане на 5 – годишния давностен срок по чл. 171 ал. 1 от ДОПК, тъй като срещу него не са предприети никакви действия до 01.01.2018 г.
С Решение № ПИ-262/24.08.2021 г. ИД Директор на ТД на НАП София оставя възражението – жалба без уважение, като неоснователна. Към преписката са приети като доказателства: жалба срещу горецитираното решение, с приложенията, съгласно текста – 8 /осем/ на брой.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Погасителната давност е материално - правен институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за публичните задължения е разписана в чл. 171 от ДОПК, според ал. 1 на която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2 с изтичането на 10 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Съгласно чл. 172 от ДОПК ал. 1 давността спира: т. 1 - когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; т. 2 - когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; т. 3 - когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; т. 4 - когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; т. 5 - с налагането на обезпечителни мерки; т. 6 - когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл. 172 ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело (съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител - разпореждане), изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана, присъединяването на публични вземания.
Жалбоподателят твърди, че е изтекла давността на задълженията по Декларация образец 6, дължими през 2013 г. и 2014 г., за публични вземания по изп. дело № 10040002472/2004 г.
Следва да се посочи, че публичното вземане е за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. и 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. Давностният срок започва да тече, съответно от 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г., при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността и съответно от 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 г.
В конкретният случай са предприети действия от публичния изпълнител, които прекъсват давността: постановено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180010-022-0071482/27.09.2018 г. на публичния изпълнител – запор върху МПС, товарен автомобил „FIAT“, собственост на длъжника, поради което е налице спиране на 5 годишния давностен срок, съгласно чл. 172 ал. 1 Т. 5 от ДОПК и е приложима разпоредбата на чл. 171 ал. 2 от ДОПК, а именно – с изтичането на 10 годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща година, през която е следвало да се плати публичното задължение.
По законосъобразността на решението:
В конкретният случай, публичните задължения за осигурителни вноски, чието погасяване по давност се претендира, са установени с декларации обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ за данъчни периоди 2012 и 2013 г, в които декларации лицето само фолмира задълженията си и подава декларациите, т.е. жалбоподателят е знаел, че има публични задължения, които не е погасил доброволно в законовоустановените срокове.
По отношение на задълженията за 2012 г. декларирани от длъжника на 30.04.2013 г., то същите подлежат на внасяне през същата година, в съответствие с правилото по чл. 171 ал. 1 от ДОПК 5 – годишният давностен срок за погасяване на тези задължения на дружеството е започнал да тече от 01.01.2014 г. и съобразно нормата на чл. 22 ал. 3 от ДОПК би следвало да изтече на 01.01.2019 г. Междувременно обаче, на 08.10.2018 г. от КАТ – Кюстендил е наложен запор върху собственото МПС на жалбоподателя, в съответствие със запорно съобщение изх. № С180010-122-0012647/27.09.2018 г. на главен публичен изпълнител, издадено във връзка с ПНОМ № 180010-022-0071482/27.09.2018 г./арг. чл. 201 ал. 3 от ДОПК/. Налагането на обезпечение е факт от категорията на юридическите, доколкото с неговото настъпване правната норма – чл. 172 ал. 1 т. 5 от ДОПК, свързва възникване на определени правни последици – спиране на погасителната давност. С разпоредбата на чл. 172 ал. 1 т. 5 от ДОПК, законодателят не е поставил изискване към вида на наложените обезпечителни мерки, поради което запорът върху МПС на длъжника като вид обезпечителна мярка, осъществява хипотезата на разглежданата правна норма. Дори и да не е връчено ПНОМ, давността се спира с налагането на обезпечителните мерки, а моментът на налагането не винаги съвпада с момента на издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Моментът на налагането на обезпечителната мярка зависи от нейния вид и е нормативно установен в ДОПК – чл. 201 и сл. Към момента на спиране – в случая 08.10.2018 г. /видно от приложеното към преписката запорно съобщение на лист 13 по делото/, не е изтекла 5 – годишната давност по чл. 171 ал. 1 от ДОПК. Не е изтекла и абсолютната 10 – годишна погасителна давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК. След като давността не е изтекла за по – ранния период, същата не е изтекла и за дължимите задължения през 2014 г.
От всичко изложено по – горе е видно, че към датата на постановяване на разпореждане с изх. № С210010-137-0005269/22.07.2021 г. по изп. дело № 10040002472/2004 г., издадено от С.К.– главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, погасителната давност за посочените задължения не е била изтекла, същите са изискуеми и като такива се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд –Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г.Б., ЕГН **********,***, срещу Решение № ПИ - 262/24.08.2021 г. на ИД Директор на ТД на НАП София.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: