Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8022/2020 г. по описа на Районен съд
- Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че в
полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
съществуват вземания против С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на
следните суми: 9 178,27 лева,
представляваща част от главница в общ размер на 31 120,30 лева по Договор
за банков кредит № *** г., сключен между ЕТ „ ***.“, изменен и допълнен с Анекс
№ *** г. и Анекс № *** г., с който като съдлъжник е встъпил ответникът С.Г.С., като
сумата е формирана от 17 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 21.06.2017 г. до 03.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; за които суми
е издадена Заповед № 6116/06.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд –
Варна, *** състав.
В условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД за заплащане на
същите суми, както следва:
9 178,27 лева, представляваща част
от главница в общ размер на 31 120,30 лева по Договор за банков кредит № ***
г., сключен между ЕТ „ *** – С.С.“, изменен и допълнен с Анекс № *** г. и Анекс
№ *** г., с който като съдлъжник е встъпил ответникът С.Г.С., като
сумата е формирана от 17 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 21.06.2017 г. до 03.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; за които суми
е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Варна, ***
състав.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ЕТ
„***
– С.С.“, ЕИК ***, бил сключен Договор за банков кредит
№ ***
г., по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя сумата от
30 000 лева, с краен срок за погасяване на кредита – 03.10.2018 г. Сочи
се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, страните се
съгласяват, че с изтичане на уговорения срок усвояването на кредита се
прекратява и кредитополучателят е длъжен да осигури средства по разплащателната
сметка за погасяване на всяка усвоена и непогасена сума, както и на всички
дължими лихви, такси, комисиони и други разноски по договора, освен ако не е
длъжен да погаси кредита си предсрочно. Заявява се, че към
датата на падежа на кредита, както и след това, длъжникът не бил изпълнил
посоченото условие. Твърди се, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, дължимата от кредитополучателя годишна
лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент
за малки фирми /БЛПМФ/, обявен от банката, и договорна надбавка в размер на 1,75 пункта, а съгласно чл. 5, ал. 2
от договора, към датата на подписване на последния обявеният от банката БЛПМФ
за лева е в размер на 11,6 процента. Сочи се, че съгласно чл. 6 от договора, при просрочие на
дължимите погасителни вноски по кредита, дължимата лихва се увеличава
автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в
размер на 10 пункта, като размерът на главницата по кредита, съгласно Анекс № 1
и Анекс № 2 към договора за кредит, е в размер на 31 120,30 лева. Ищецът заявява, че съгласно чл. 1а от
Анекс № 2, физическото лице – търговец С.С. е встъпил при условията на чл.
101 ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя, като двамата
длъжници отговарят солидарно, както и че кредитополучателят се счита за заличен
търговец, считано от 01.01.2012 г. Твърди се, че кредитът е с настъпил на
03.10.2018 г. падеж, като считано от 21.06.2010 г. – длъжниците са в
неизпълнение на договорните си задължения.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
претенция като основателна и доказана. Претендира
се присъждането на съдебно-деловодни разноски, сторени в исковото и заповедното
производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, оспорва предявения иск по основание и размер и иска неговото отхвърляне.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа депозирания отговор на
искова молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложения по делото Договор
за банков кредит № *** г., сключен между ищцовото дружество и ЕТ „*** – С.С.“,
ЕИК *** - кредитополучател,
се установява, че
страните са постигнали уговорка за предоставяне на сумата от 30 000 лева – кредит за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като е договорено задължаване на 120 броя месечни вноски, първата от които дължима на 21.12.2018 г. Договорена е годишна лихва, включваща сбор от
действащия базов лихвен процент – малки фирми за оборотни нужди в лева, обявен
от банката /който към датата на сключване на договора е 11,6 процента/, и
договорна лихвена надбавка в размер на 1,75 пункта. Съгласно чл. 6 от договора,
при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита и при предсрочна
изискуемост на същия дължимата лихва се увеличава автоматично с неустойка за
просрочие в размер на 10 пункта.
Съгласно Анекс № *** г. към Договор
за банков кредит № *** г., сключен между страните по последния и ответника, С.Г.С. встъпва при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжник в
задълженията на кредитополучателя по процесния договор за кредит и всички
последващи анекси към него. Видно от чл. 1б от Анекс № 2, ответникът отговаря
солидарно с кредитополучателя за задълженията на последния, а съгласно чл. 3 от
Анекс № 2, оставащата непогасена сума по кредита включва сбора от усвоената и
непогасена главница по първоначално предоставения кредит в размер на
29 226,14 лева, ведно с всички просрочени главници и лихва по кредита към
датата на подписване на анекса в размер на 1 912,33 лева. В Анекс *** е
уговорен облекчен ред за погасяване на дълга, след който за същия ще се изготви
погасителен план с краен срок на изплащане на задълженията – 03.10.2018 г.
Представени по делото са Извлечения
от сметка на кредитополучателя за ползван разрешен овърдрафт и от разплащателна
сметка за периода от 03.10.2008 г. до 26.06.2020 г., както и справка за
задължения на кредитополучателя и ответника по процесния договор за кредит.
От приетото и неоспорено от страните
заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
пълното
усвояване на кредитния лимит се е получило от кредитополучателя на 22.12.2008
г. Непогасеният остатък за главница, след извършени плащания по кредита, е в
размер общо на 31 120,30 лева, като за процесния
период от
21.06.2017 г. до 03.10.2018 г. е в размер на 9 230,52 лева.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Варна,
***, е видно, че въз основа на подадено заявление
от „Ю.Б.“ АД срещу С.Г.С. е издадена Заповед
№ *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417
ГПК за процесните суми, като
установителните искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК и евентуално
съединен осъдителен иск с правно
основание чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от следните кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по Договор за
банков кредит № ***
г., по силата на който кредиторът е предоставил на
потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят
се е задължил да върне получената сума, съгласно погасителния план и условията,
уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената
сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, включително обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното
договаряне на условията по договора; размера на всяко от претендираните
вземания (по пера).
Няма спор между страните и
от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор
за кредит с посочени в същия параметри. Освен това, договорът и
сключените към него анекси съдържат ясна информация за броя и размера на
погасителните вноски, за годишния процент на разходите, за дължимата лихва.
Установи се от представените по делото доказателства, че
ищецът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя ЕТ
„***.“ паричен кредит за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, поради
което и кредиторът се явява изправна страна по същия.
Установи се също така, че за погасяването на задълженията по договора и анексите към него е поета солидарна отговорност между кредитополучателя и ответника С.Г.С. като съдлъжник,
в личното му качество като физическо лице, като по отношение на последната съдът намира
следното:
Съдебната
практика приема, че
съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за
нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни
отношения. Солидарна отговорност възниква при много договори - при
встъпване в дълг, авал, поръчителство, делкредере, като правата и задълженията
на страните по тези договори са различни, възникват при различни фактически
състави, предвидена е и различна форма за действителност. Солидарна
отговорност "по принцип" не съществува и страната, която се позовава
на такава, следва да я установи и докаже основанието за възникването й /в този смисъл Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по
описа на ***
В мотивите към Решение
№ *** г. по т.д. № ** г. по
описа на ***., е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД, солидарност между двама
длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните.
Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са
съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са
различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума
общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това
на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира
пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство
- чл. 141, ал. 1 ЗЗД,
когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на
длъжника или в случая на договор за заем - поръчителят отговаря пред кредитора за
връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.
В случая, ответникът не е кредитополучател и няма отношение към получената сума в заем, а само отговаря за връщането на сумата. Поради това, налице е хипотезата на чл.
101 ЗЗД на встъпване в дълг - трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Същите последици са изрично уговорени
и в Анекс
№ *** г. към Договор за банков кредит № *** г., като чл. 1б от последния изрично предвижда, че ответникът отговаря солидарно с кредитополучателя за
задълженията на последния.
Поради изложеното,
съдът намира, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, като ответникът в качеството си на съдлъжник отговаря солидарно за всички задължения по договора за кредит и анексите към него, на основание чл. 101 ЗЗД, вр. чл. 121 и сл. ЗЗД.
На следващо място, безспорно се установи по делото, че изискуемостта на кредита е настъпила на 03.10.2018 г., при
уговорен краен срок на договора на същата дата, като за процесния период от
21.06.2017 г. до 03.10.2018 г. непогасената от съдлъжниците по кредита главница е в размер на
9 230,52 лева.
Претенцията на ищеца е
за сума в по-нисък размер от така установената, поради което предявеният иск се
явява доказан, както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен
изцяло.
Като законна последица от уважаване
на иска в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда –
02.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По повод на становището на
ответната страна относно приложението в случая на института на давността съдът
намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва
да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. Съобразно уговореното в договора за
кредит и анексите към него, кредитополучателят, съответно
ответникът – съдлъжник, се задължават да заплащат текущото си задължение
/включващо непогасена главница, лихва и такси/ при внасяне на анюитетни
вноски, поради което
давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането
е било дължимо. Предвид изложеното, вземанията на ищеца се погасяват с общата
петгодишна давност, която не е изтекла по отношение на нито едно от тях,
доколкото исковата претенция касае период на изискуемост на вноските за главница от
21.06.2017 г. до 03.10.2018 г. Поради това,
възражението на ответника за изтекла придобивна давност по отношение на
процесното вземане е неоснователно.
С оглед изводът
за основателност на главния установителен иск, предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск не следва да бъде разглеждан.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена
сумата от общо 883,57
лева – разноски за исковото производство, от които: 183,57 лева – държавна
такса, 300 лева – депозит за особен представител, 200 лева – депозит за вещо
лице и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № ***, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в общ размер на 233,57 лева, от които: 183,57 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, следните суми: 9 178,27 (девет хиляди сто
седемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) лева, представляваща част от главница в
общ размер на 31 120,30 лева по Договор за банков кредит № *** г., сключен
между ЕТ „ ***.“, изменен и допълнен с Анекс № *** г. и Анекс № *** г., с който
като съдлъжник е встъпил ответникът С.Г.С., като сумата е формирана от 17 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2017 г. до 03.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен
съд – Варна, *** състав.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 883,57 (осемстотин
осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) лева – разноски за исковото производство, от
които: 183,57 (сто
осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) лева – държавна такса, 300
(триста) лева – депозит за особен представител, 200 (двеста) лева – депозит за вещо лице и 200 (двеста) лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 233,57 (двеста тридесет и три лева и петдесет и
седем стотинки) лева – разноски за заповедното производство, от които: 183,57 (сто осемдесет
и три лева и петдесет и седем стотинки) лева – държавна такса и 50 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: