Р Е
Ш Е
Н И
Е
№ /13.11.2020
гр. Плевен 13.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с. в публичното заседание на тринадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Е.Р. и
в присъствието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.
дело № 535 по описа на
съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно
осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .
Настоящото дело е образувано на
основание постъпила искова молба от М.З.П. *** чрез пълномощниците й адвокат Д.Н.
и адвокат П.Е. от ПАК срещу Прокуратурата на РБ.
В ИМ ищцата твърди
се ,че на 25.05.2017г. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.234
ал.1 НК вр.чл.20 ал.2 НК по ДП №5/2017г.на Митница Свищов,пр.пр.№89/2016г.по
описа на РП Левски,че впоследствие РП Левски
е внесла обвинителен акт срещу нея и е образувано НОХД №254/2017г. по
описа на РС Левски.Твърди се,че с присъда №21 от 03.05.2017г.по НОХД №254/ 2017г.
ищцата е оправдана по повдигнатото й обвинение,че срещу оправдателната присъда
е постъпил протест от РП Левски, въз основа на което пред ПОС е образувано
ВНОХД №528/2018г.,по което е постановено решение,с което оправдателната присъда
на ЛРС е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС
Левски.Посочено,че пред ЛРС е образувано НОХД №225/2018г.,по което също е
постановена оправдателна присъда №20 от 25.07.2019г.,която е протестирана от РП
Левски и пред ПОС е образувано ВНОХД №661/2019г.С решение на ПОС №205 от
25.11.2019г.по ВНОХД №661/2019г. оправдателната присъда на ЛРС е потвърдена ,а
решението на ПОС е влязло в сила на
25.11.2019г.Твърди се,че във вр.с разглеждане на наказателното производство
–два пъти от РС Левски и два пъти от Окръжен съд Плевен,ищцата е имала
негативни преживявания и притеснения, тревоги, разболяла се е от
хипертония,диабет,получила е рецидивиращо депресивно разстройство-тежък епизод.
Твърди се,че ищцата е изпитвала голямо неудобство и притеснение,поради факта,че
много хора от близкото й обкръжение и съседите й в с.Обнова са разбрали,че тя е
обвиняемо лице,че съседите й П. ПЕ. и А. П. са участвали като поемни лица при
претърсване и изземване,а впоследствие са разпитвани като свидетели, че от 17
години живее в с.Обнова и се е ползвала с добро име в селото,но е станала обект
на клюки,съседите й са коментирали,че е мошеничка и престъпничка.Ищцата
твърди,че преди всяко съдебно заседание е чувствала силна тревога,безпокойство
и притеснение дали ще бъде призната за виновна и дали ще отиде в затвора,че
тези притеснения са се отразили и на семейството й, като посочва,че синът й В.
също е бил привлечен като обвиняем ,че
към този момент той вече е бил завършил висшето си образование, започнал
е работа във Виваком,а тя като майка се е притеснявала как ще му се отрази обвинението и дали няма
да загуби работата си.Твърди се,че в резултат на изпитваните притеснения,ищцата
е изпаднала в тежка депресия,установено е депресивно разстройство, станало рецидивиращо
, започнала е терапия с лекарства,като не е можела да спи ,сънувала е кошмари,
имала е постоянно вътрешно напрежение, поради което се е наложило да постъпи за лечение в психиатрията при
„МБАЛ-Левски“ЕООД,като е посочено лекарството,с което е провеждана терапията. В
ИМ се твърди,че след болничния престой ищцата е получила и болки в
кръста,схващане,изтръпване на десния
крак,за което също й е назначено лечение,а от притесненията,стреса и
безпокойството е развила и захарен диабет.Твърди се,че в резултат на
притесненията от нак.дело,на ищцата е открита и бучка в гърдата,което е
наложило да й бъде направена операция в отделението по хирургия към „МБАЛ Свети
Панталеймон-Плевен“ ООД,при която е установено доброкачествено
образувание,което е отстранено. Изложени са доводи,че по време на разглеждане
на нак.производство от различните инстанции, здравословното състояние на ищцата
се е влошило,същата е правила и опити за самоубийство, станала е
потисната,имала е натрапчиви мисли,интензивни страхове и постоянна тревожност
,а през този период е получила и есенциална хипертония ІІ-ра степен с високи
стойности на артериално налягане, главоболие и световъртеж.Посочено е,че с ЕР
на ТЕЛК от 19.09.2019г.ищцата е освидетелствана с водеща диагноза-рецидивиращо
прогресивно разстройство сегашен
епизод-умерено тежък, захарен диабет тип ІІ и артериална хипертония ІІ
степен,като й е призната 50 % тр.н. работоспособност.Изложени са доводи ,че
привличането на ищцата като обвиняема и многократното й призоваване пред РС и ОС като подсъдима по делата от общ
характер са я поставили в унизително положение
пред нейните близки и приятели,че е била дискредитирана пред тях и в
обществото,че много от приятелите й са се дистанцирали,спрели са да разговарят
с нея, считайки,че тя е мошеничка и престъпничка.Твърди се,че през целия период
ищцата е била под напрежение,изпитвала е страх,обезверяване,стрес ,че може да
бъде осъдена за престъпление, което не е извършила и да понесе наказание „лишаване от свобода“,
което е довело до чувство на безпокойство и несигурност,до разбиване на
социалния и нормален начин на живот. В заключение ищцата моли съда да постанови
решение,с което Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 35 000 лв.,пряка последица от обвинението по чл.234
ал.1 НК,за което е била оправдана с влязла в сила присъда ,ведно със законна
лихва върху сумата ,считано от влизане в сила на оправдателната присъда
-25.11.2019г.до окончателното й изплащане.В съдебното заседание на 13.10.2020г.
ищцата чрез своите пълномощници адвокат Д.Н. и адвокат П.Е. от ПАК поддържа
предявения иск и моли съда го
уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен
списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и съображения са изложени и в депозираната
от пълномощниците на ищцата писмена защита.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на
РБ,чрез Иван Шарков,прокурор в ОП Плевен.С отговора
е взето становище,че предявеният иск е допустим.Посочено е,че ДП е образувано
на 24.01.2017г.срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.234 ал.1 НК, а
с постановление от 25.05.2017г.М.П. е привлечена като обвиняем за престъпление
по чл.234 ал.1 НК вр.чл.20 ал.2 НК.На 06.07.2017г. е изготвен обвинителен акт
по ДП пр.№89/2017г.по описа на РП Левски,въз основа на което е образувано НОХД
№254/2017г.по описа на РС,по което с присъда №21/03. 05. 2018г. състав на РС Левски е признал М.П. за
невинна и я оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.234 ал.1
вр.чл.20 ал.2 НК.След подаден протест от РП Левски е образувано ВНОХД
№528/2018г. по описа на ПОС,по което с решение от 06.07.2018г.е отменена
присъдата на ЛРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
ЛРС.При новото разглеждане на делото е образувано НОХД №225/2018г.по описа РС
Левски ,по което с присъда №20/25.07.2019г.М.П. е призната за невинна и
оправдана по повдигнатото й обвинение,която оправдателна присъда е потвърдена
от ПОС с решение №205/25.11.2019г.по ВНОХД №661/2019г.по описа на ПОС, влязло в
сила на 25.11.2019г.С отговора се оспорва размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 35 000лв.,като се твърди,че същото не е
съобразено с чл.52 ЗЗД,че този размер е крайно завишен и явно несправедлив ,че
с оглед критерия за справедливост следва
да се преценят конкретни обстоятелства:броят и тежестта на деянията,за които е
повдигнато обвинение,причинната връзка,вида и характера на причинените вреди.
Ответникът се позовава на т.2 от ППВС№/1968г.Изложени са доводи ,че претенцията
на ищеца е изключително завишена и не съответства на претендираните вреди,на
икономическия стандарт в Р.България,както и на съд. практика по аналогични
случаи,вкл.и тази на ЕСПЧ.Твърди се,че претенцията на ищцата не е съобразена с
продължителността на наказателното обвинение ,че разследването по ДП е приключило в разумни срокове,като в
досъдебната фаза производството е продължило малко над 5 месеца,а общата
продължителност на наказателния процес в досъдебна и съдебна фаза е в разумни
срокове.Изложени са доводи,че спрямо ищцата е била взета най-леката мярка за
неотклонение “Подписка“и не са й налагани др.мерки за процесуална принуда,като
не са били ограничени правата й на лична свобода и неприкосновеност на
местожителство и придвижване,както и правото на свобода и сигурност по чл.5
ЕКЗПЧОС. Твърди се,че ищцата е представила медицинска документация за
здравословното си състояние ,но липсва причинно-следствена връзка между
заболяванията и воденото срещу нея ДП.Посочено е,че воденото срещу ищцата
наказателно производство не е огласявано публично от Прокуратурата ,не е налице
медийно разгласяване чрез публикации в пресата , записи от телевизионни
предавания , сайтове в интернет или др.,за да се направи извод за настъпили и
претърпени вреди от М.З.,че видно от ИМ ищцата сама е уведомила своите близки и
познати за воденото срещу нея нак.производство и този факт е станал достояние
на лицата не в резултат на дейността на Прокуратурата.В съдебното заседание на 13.10. 2020г.ответникът
чрез прокурор Иво Радев от ОП Плевен взема становище,че искът е допустим,но
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Поддържат се изложените съображения в писмения отговор и се оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното :
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявен иск
от М.З.П. срещу Прокуратурата
на РБ с правно основание чл. 2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Претендира се
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв., на основание
обвинение в извършване на престъпление по чл.234 ал.1 НК,за което ищцата е призната за невинна и оправдана с
присъда на Районен съд Левски №20 /25.07.2019г.по НОХД №225/2018г.,потвърдена с
решение на Плевенски Окръжен съд №205/25.11.209г.по ВНОХД №661/2019г.по описа
на ПОС, влязла в сила на 25.11.2019г. Върху сумата се претендира и законна
лихва от влизане в сила на оправдателната присъда-25.11.2019г.до окончателното
й изплащане. В този смисъл е изготвения проекто-доклад ,съгласно определение на
ПОС №260077 от 18.09.2020г., приет за окончателен в съд.заседание на 13.10. 2020г.,
по който страните не са направили възражения.
Безспорно
от приложеното НОХД №225/2018г.по описа на РС Левски,ведно с приложените към
него ВНОХД №661/2019г.по описа на ПОС,НОХД №524/2017г. по описа на РС
Левски,ВНОХД №528/2018г.по описа на ПОС и ДП №5/2017г.по описа на Митница
Свищов,пр.пр.89/2017г.по описа на РП Левски, както и от представените към ИМ писмени
доказателства се установява, че на 24.01.2017г.е образувано ДП срещу неизвестен
извършител за престъпление чл.234 ал.1 НК.На същата дата 24.01.2017г.е
извършено претърсване и изземване от разследващ полицай при РУ гр.Левски в
присъствието на ищцата М.П. ***,като с разпореждане №69/25.01. 2017г. този
протокол за претърсване и изземване е одобрен от съдия от РС Левски.
С протокол от 13.02.2017г.на
разследващ митнически инспектор ищцата М.П. е разпитана като свидетел,а с постановление
от 25.05.2017г.на Митница Свищов е привлечена като обвиняем за престъпление по
чл.234 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК ,затова,че на 24.01.2017г.в с.Обнова в съучастие
като съизвършител с В.Д.П. държала и
продавала акцизни стоки-общо 236 литра алкохолни напитки на обща стойност
1 475лв.,без поставен български акцизен бандерол.Със същото по отношение на ищцата е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.Видно от ДП синът на ищцата В.Д.П. е привлечен като обвиняем
за същото престъпление по чл.234 ал.1 НК.
На 07.07.2017г.РП Левски е внесла
обвинителен акт срещу М.П. и В.П. ,въз основа на който пред Левченски РС е
образувано НОХД №254/2017г.С присъда на ЛРС №21 от 03.05.2018г. постановена по
НОХД №254/2017г. М.З.П. е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление
по чл.234 ал.1 НК.Оправдателната присъда е протестирана от РП Левски,въз основа
на което пред ПОС е образувано ВНОХД №528/2018г.С решение на ПОС №143 от
13.06.2018г.постановено по НОХД №528/2018г. горепосочената оправдателната
присъда на РС Левски е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото е
образувано НОХД №225/2018 по описа на ЛРС.С присъда на Левченски РС №20 от
25.07.2019г.по НОХД №225/2018г. по описа на същия съд М.З.П. е призната за
невинна и оправдана по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл.234 ал.1 НК.Оправдателната присъда е
протестирана от РП Левски,въз основа на което пред ПОС е образувано ВНОХД
№661/2019г.С решение на ПОС №205 от 25.11.2019г.постановено по НОХД
№661/2019г.е потвърдена присъда №20/25.07.2019г.по НОХД №225/2018 по описа на
РС Левски като правилна и законосъобразна.
Безспорно е,че оправдателната присъда на ЛРС е влязла
в сила на датата на постановяване на въззивното решение на ПОС -25.11.2019г.
От представената с ИМ медицинска документация се установява,че в периода на воденото срещу
ищцата наказателно производство,както в досъдебна, така и в съдебна фаза,на последната са извършени множество прегледи и
изследвания,като същата е дигностицирана с различни заболявания.
Няма спор,че с ЕР на ТЕЛК
№2238/19.09.2019г./л.112/ на ищцата е призната 50% трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години до 01.09.2022г.с водеща диагноза:
Рецидивиращо депресивно разстройство,сегашен епизод-умерено тежък,като са
посочени и др.заболявания:Захарен диабет,тип ІІ и АХ.
Спорни в настоящото
производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от действия на правозащитни
органи- Прокуратурата на РБ , дължи ли се на ищцата обезщетение за
причинени неимуществени вреди и в какъв
размер,налице ли е причинна връзка между воденото срещу М.П. наказателно
производство и констатираните заболявания на последната.
За
изясняване на спорните по делото въпроси са събрани гласни доказателства,приета
е и съдебно-медицинска експертиза.
От
показанията на свидетеля В.Д.П.,син на ищцата се установява,че е присъствал при изземването на
ракията от с.Обнова ,имало е полицейски коли,като в селото се е разчуло за тази полицейска акция
и хората са коментирали,че са престъпници,в резултат на което майка му е била много разстроена и обидена,а
името на семейството опетнено.Свидетелят твърди,че след като са им
повдигнати обвинения,майка му е била още по-разстроена и много
притеснена,вечер е гледала в една точка,започвала е да плаче ,да говори за
делото и неговите последици,изпаднала е в емоционална нестабилност,като е ставала
много неспокойна с приближаване датите на съдебните заседания,споделяла е,че не
иска да живее и иска да сложи край на всичко.Според свидетеля в резултат на безпокойството и депресията по време на процеса ,при майка му изведнъж са
се отключили много здравословни проблеми-бучка в гърдата,впоследствие
оперирана, повишаване на кръвната захар и диабет,проблеми с психичното здраве, за
което е посещавала и психиатри .Свидетелят установява,че след първата оправдателна
присъда при майка му е имало частично подобрение,но след връщане на делото за
ново разглеждане отново са започнали проблемите със съня и апатията,че в този период не се е интересувала от
нищо,имала е блуждаещ поглед, поради което са търсили помощта на
психолози.Същият посочва,че след приключване на делото майка му се е успокоила,но
са останали др.заболявания -кръвна захар
и безсъние,че майка му живее в с.Обнова,а той живее и работи в Плевен,като си
ходи на село през почивните дни и към
онзи момент е получавала пенсия ,а баща
му я е подпомагал финансово от Англия.
От показанията на свидетелката И.Н.П.,снаха
на ищцата се установява,че делото срещу
свекърва й е било за продажба на
ракия, че покрай тези събития последната
е била много напрегната и стресирана,склонна към скандали,често е
избухвала,била е апатична и не е имала желание за нищо, стояла е на тъмно със
спуснати пердета,била е много умислена,а понякога е гледала в една точка.Свидетелката
посочва,че в резултат на това състояние и
в съчетание с възрастта от 60 години, свекърва й е отключила заболявания като
захарен диабет и хипертония,че тя е
медицинска сестра и лично й е мерила кръвното налягане ,което е било с високи
стойности –горна граница 200 при нормални стойности 110-140 ,а долната граница е достигала 100-120 при норма 60-90. Същата твърди,че е
съветвала свекърва си да се консултира с лекар и първоначално тя е отказвала,но
впоследствие е посетила кардиолог и ендокринолог ,сама е започнала да си мери
кръвната захар,като за диабета й е назначена терапия.Свидетелката депозира
показания ,че миналата година свекърва й си е открила уплътнение на гърдата,тя
я е свързала с хирург,като й е направена операция за отстраняване на бучката на
гърдата и според нея това се дължи на преживения стрес ,тъй като е била
изключително напрегната дали ще се установи, че двамата със сина й В. са
невинни.Тази свидетелка посочва,че преди години
свекърва й е претърпяла контузия вследствие на катастрофа,когато са й
правени 2 или 3 операции,че тя самата е сменяла превръзките й вкъщи,че тази контузия на глезена е намалила
подвижността й ,което допълнително е стресирало ищцата при ходенето й в съдилищата,като не си спомня
кога е станало това,но е било преди години.Същата установява,че преди да бъде
обвинена ,че продава ракия незаконно,ищцата не е имала здравословни проблеми,не
е била така депресирана,а всички тези процеси са довели до напрежение,от което
са отключени хронични заболявания .Свидетелката посочва,че след приключване на
делото свекърва й се е успокоила,видимо е по-добре,а преди това е била
депресирана,не е имала желание за социални контакти.От показанията й се
установява,че преди катастрофата ищцата е работила като контрольор в тролеите,а
след това е инвалидизирана и не е работила,че доходите й са ниски и е
подпомагана финансово от съпруга
си,който е в Англия.
От заключението на ВЛ доц.д-р Д.Д.,което не е оспорено от страните и
като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се установява,че в периода
25.05.2017г./датата на повдигане на обвинението до 25.11.2020г./влизане в сила
на оправдателната присъда/ на ищцата с оглед представената медицинска
документация са извършени множество прегледи, изследвания и лечение,подробно
индивидуализирани в експертизата.Съгласно заключението ищцата е дигностицирана
със следните заболявания:1./Диабет , тип2 ;2./Хипертонична
болест;3./Рецидивиращо депресивно разстройство без психотични симптоми
;4./Доброкачествен тумор на дясната гърда;5./Контузия на глезена и увреждане на
нервните коренчета/посочено като придружаващи
заболявания в амбулаторен лист от психиатър от 03.09.2019г./В
експертизата ВЛ Д. теоретично е описал
етиологията и патогенезата на отделните заболявания, както и рисковите фактори
,увеличаващи вероятността от възникване на тези заболявания.Относно причинната
връзка между описаните заболявания и воденото срещу ищцата наказателно
производство,ВЛ посочва,че диагнозата диабет,тип 2 е поставена за първи път на
05.12.2018г.,че водеща роля за появата на този тип диабет са наследствените и
генетични фактори на организма и др.рискови фактори като възраст,вредни
навици,наднормено тегло,но психичното напрежение и стрес , на които е била
подложена ищцата сами по себе си не
могат да причинят диабет, но водят до повишаване нивото на кръвната захар и в
случая най-вероятно са спомогнали да се „отключи“и прояви това заболяване
.Посочено е,че диабетът при ищцата е в начален стадий,без усложнения и
посредством таблетки и диета кръвната захар е относително стабилизирана.Относно
артериалната хипертония, ВЛ е установило,че през този период ищцата 3 пъти е
посещавала кардиолог,като според д-р Д. преживения от последната продължителен
психо-стрес и емоционално напрежение в резултат на воденото срещу нея
нак.производство е възможно да са се отразили негативно върху нейното
заболяване артериална хипертония,задълбочавайки
симптомите и оплакванията,но не е определящо,тъй като развитието на това
заболяване се определя от комплекс от фактори,описани от ВЛ.Съгласно
експертизата за периода 25.05.2017г.-25.11.2019г.ищцата М.П. 6 пъти е
преглеждана от психиатър и 1 път е лежала в
психиатрично отделение,като за псих.диагноза е преосвидетелствана от
ТЕЛК и на същата е призната 50 % трайно намалена работоспособност.Видно от
експертизата за психичното заболяване на ищцата,описано в мед.документация и в
ЕР на ТЕЛК –„Рецидивиращо депресивно разстройство без психотични симптоми“
диагнозата е поставена преди 9-10 години
,като становището на ВЛ е , че стресът и притесненията от повдигнатото
обвинение не са пряка причина за появата и развитието на това заболяване,но
имат значителен дял в нейното състояние,с оглед описанията в епикризите за
липса на настроение,нарушен сън,липса на желание за дейности,плач при
незначителни поводи,спиране на предписаното поддържащо лечение и др.Относно
др.заболявания-доброкачествен тумор на дясната гърда и контузия на глезена и увреждане на нервните
коренчета,ВЛ е категорично,че нямат никаква причинна връзка със стреса и
безпокойството от повдигнатото обвинение.Съгласно заключението с изключение на
доброкачествения тумор на гърдата,всички останали заболявания са хронични и
ищцата ще страда от тях цял живот с редуване на периоди на ремисия
/подобряване/ и изостряне/влошаване и засилване на симптомите и оплакванията/ ,
като за диабета,хипертонията и депресивното разстройство същата непрекъснато
следва да приема поддържащи лекарства,а при изостряне на симптомите и
допълнителни медикаменти
При съвкупна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства , Окръжният съд приема,че са
налице предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ и искът е доказан по основание.Показанията
на двамата свидетели-син и снаха на ищцата ,ценени при условията на чл. 172 от ГПК, с оглед
евентуалната им заинтересованост съдът кредитира с доверие като обективни и непротиворечиви. От
една страна свидетелските показания се основават на непосредствените им впечатления за състоянието на ищцата и начина
по който й се е отразило воденото срещу
нея наказателно производство,а от друга
същите кореспондират с представената медицинска документация и
заключението на приетата експертиза относно здравословното състояние на М.П. в
периода на разглеждане на наказателното дело.
Съгласно
чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди ,причинени на граждани от
органите на дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона
хипотези,като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,какъвто е и конкретния
случай.Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания.Предпоставка
за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищцата М.З.П.
е уличена в извършване на престъпление по чл.234
ал. 1 от НК, привлечена
е като обвиняема за това престъпление,а впоследствие с присъда на ЛРС по НОХД №225/2018г.
, влязла в сила на 25.11.2019г. е
призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение за горепосоченото
престъпление.При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението
като незаконно, независимо от обстоятелството,че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган. Действията или бездействията на
държавните органи по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ са презумптивно правилни, поради което, за
разлика от деликта, вината не се предполага.
С оглед събраните по делото доказателства
,съдът приема,че ищцата е претърпяла неимуществени вреди , в резултат на незаконното
обвинение,за което е оправдана с влязла в сила присъда,като са налице
предпоставките за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на РБ на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение се определя от съда
по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие , като следва да се
преценят всички конкретни обстоятелства- продължителността на
воденото наказателно производство, личността на увредения,
положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на
живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му,
настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като
цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и
достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство
и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС, а
именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение
№ 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013
г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV
г. о. и др.
Наказателното производство
срещу ищцата е продължило две години и шест месеца в досъдебната и съдебната фаза,съответно от 25.05.2017г.когато
М.П. е привлечена като обвиняема за
престъплението по чл.234 ал.1 НК до 25.11.2019г.,когато е влязла в сила
оправдателната присъда.Този срок с оглед двукратното разглеждане на делото от
ЛРС като първа инстанция и от ПОС като въззивна инстанция може да се приеме за
разумен срок за приключване на наказателното производство. На ищцата е повдигнато обвинение
за престъпление по чл.234 ал.1 НК,за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години,което е тежко по смисъла на чл.93т.7 НК.През целия
период ищцата е била с най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.Същата е преживяла негативни емоции, свързани с притеснения
и стрес от начина по който ще приключи делото,като тревогите
и безпокойството на ищцата са били както за нея самата,така и за сина й В.П.,който
също е бил привлечен като обвиняем за престъплението по чл.234 ал.1 НК.Уронено
е доброто име на ищцата, доколкото с.Обнова е малко населено място,където
хората се познават,а обвинението за незаконна продажба на алкохол ,както и
самото изземване на съответното количество ракия от дома на ищцата, са станали
достояние на много хора от селото,като ищцата и семейството й са били обект на
клюки и коментари. През горепосочения период е влошено и здравословното
състояние на ищцата, като с оглед приетата медицинска експертиза се установи,че
психичното напрежение и стрес ,на които последната е била подложена през процесния период сами по
себе си не могат да причинят диабет,тип 2 ,но водят до повишаване нивото на
кръвната захар,което най-вероятно е спомогнало да се „отключи“ това заболяване.
Относно заболяването артериална хипертония,също диагностицирано през процесния
период се установи от заключението ,че емоционалното напрежение и
продължителния психо-стрес е възможно в някаква степен да са се отразили
негативно върху заболяването и да са задълбочили симптомите и оплакванията,
въпреки,че развитието и проявите на
хипертонията се определят от комплекс от фактори.Недоказани са твърденията на
ищцата,че психичното й заболяване е в пряка връзка с незаконното
обвинение.Поставената на ищцата диагноза -рецидивиращо депресивно разстройство
без психотични симптоми датира от 9-10 години и категорично не е пряка последица от воденото срещу ищцата
нак.производство,което по несъмнен начин е установено от мед. документация и
приетата експертиза.Според ВЛ притесненията от
водения наказателен процес значително са повлияли на психичното състояние
на ищцата,с оглед данните в амбулаторните листове за липса на
настроение,нарушен сън, затвореност,избягване на контакти,плач при незначителни
поводи,спиране на поддържащо лечение ,гледане в една точка и др.,за което
говорят и свидетелите.За тези депресивни състояние съдът приема,че е налице
косвена връзка с воденото наказателно производство. Категорично с оглед
заключението на ВЛ Д. не се установи причинна връзка между незаконното
обвинение и останалите заболявания на
ищцата доброкачествен тумор на дясната гърда и
контузия на глезена с увреждане на нервните коренчета.По отношение контузията на глезена дори и посочената от
ищцата свидетелка И.П. твърди,че тази травма е в резултат на катастрофа,станала
преди много години.
При преценка на всички горепосочени обстоятелства съдът приема ,че с оглед
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение
в размер на 8 000лв. е достатъчно да компенсира претърпените от ищцата неимуществени вреди.До този размер искът с
правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява основателен, доказан и следва
да бъде уважен.Върху сумата се дължи и законна лихва ,считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-25.11.2019г.до окончателното й
изплащане.От този момент Прокуратурата
като държавен орган е в забава/т.4 от ТР
на ОСГК на ВКС №3/22.04.2004г.по тълк.д. №3/2004г./ За разликата до 35 000лв.искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,доколкото не са доказани
неимуществени вреди с такъв интензитет и размер и претендираното обезщетение е
прекомерно завишено.
При този изход на процеса и на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ/доп.ДВ
бр.94/19г./ във вр. с чл.78 ал.1 ГПК, Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищцата направените разноски за ВЛ в размер на 313лв.и
внесената ДТ в размер на 10лв. или общо деловодни разноски в размер на 323лв.
Съгласно
представения договор за правна защита осъщественото процесуално
представителство по делото от адвокатите Н. и Е. спрямо ищцата е безплатно.В тази хипотеза съгласно чл.38
ал.2 ЗА във вр.чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата следва да заплати на двамата
пълномощници възнаграждение за едни
адвокат в размер на 730лв.,съобразно уважената част от иска ,изчислено по реда
на чл.7 ал.2,т.3 от Наредбата за мин.размери на адв.възнаграждения.
Водим
от горното,Окръжният съд
|
|
Р е ш и:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ
на М.З.П. , ЕГН ********** с настоящ адрес *** със съдебен адрес за
призоваване:адвокати Д.Н. и П.Е. ***,офис № 29 сумата от 8 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ,в резултат на обвинение в
извършване на престъпление по чл. 234 ал.1 НК, за което М.П. е оправдана с присъда
на РС Левски №20/25.07.2019г.по НОХД №225/2018г.,потвърдена с решение на ПОС
№205/25.11.2019г.по ВНОХД №661/2019г.,влязла в сила на 25.11.2019г., ведно със
законна лихва върху сумата,считано от 25.11.2019г.до окончателното й
изплащане,като за разликата до 35 000лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на М.З.П. , ЕГН ********** с настоящ
адрес *** със съдебен адрес за призоваване:адвокати Д.Н. и П.Е. ***,офис
№ 29 деловодни разноски в размер на 323 лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.38 ал.2 ЗА във вр.чл.78
ал.1 ГПК Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на адвокатите Д.Н. и
П.Е. от ПАК адвокатско възнаграждение в
размер на 730лв./за един адвокат/за осъществено безплатно процесуално
представителство на М.З.П. по гр.д. №535/2020г.по описа на ПОС,съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: