№ 99
гр. С, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20214150100700 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Подадена е молба от Й. Р. Н. от с. Ц, общ. С против Д. В. М. от с. Ц, общ. С с правно
основание чл. 7 и сл. ЗЗДН. Молителката твърди, че ответникът бил извършил няколко акта
на домашно насилие спрямо нея и дъщеря им – Д.Д. М.а, ЕГН: **********, а именно – на
20, на 21 и на 29 м. август, и на 4 и на 5 м. септември 2021 г. М. извършил психически
тормоз спрямо Н. и дъщеря му М.а, като вземал дъщеря си за „лични контакти“, след което я
връщал на майка Н. разплакана и/или агресивна, а на последната с зачервен анус. Й. Р. Н.
моли Сския районен съд (СвРС) да наложи на Д. В. М. мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН,
като задължи да не извършва домашно насилие спрямо нея, Й. Р. Н., и дъщеря им, Д.Д. М.а;
като му забрани да ги приближава на разстояние, определено по усмотрение от съда,
жилището им и местата за социални контакти и отдих, които те посещават, при условия и
срок, определени от съда. Подадена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ответникът Д. В. М., редовно призован, се явява и взема становище за
неоснователност на молбата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страните, Сският районен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подадената молба за защита от домашно насилие е редовна и допустима, а
разгледана по същество – основателна.
1
По фактите:
Районният съд намира за доказано, че на 20 и 21.08.2021 г. Д.М. е извършил
психическо насилие по отношение на Д М.а, като, макар и тя да е била болна, той я е
принуждавал да си играе с нея. М. е карал дъщеря си М.а да играе, да скача и тича, а освен
това я е подхвърлял във въздуха. На 29.08.2021 г. Д.М. отново е извършил психически
тормоз по отношение на дъщеря си Д М.а, като я е взел в нетрезво състояние, за да
осъществи личен контакт с нея, а след това я е върнал на майка Й.Н. разплакана и
афектирана. На 04 и на 05.09.2021 г. на Д.М. е блъснал Й.Н. и е взел детето им Д М.а, за да
осъществи с нея лични конктакти, като отново я е върнал разплакана. Тези действия се
явяват психически тормоз по отношение на Д М.а и психически и физически тормоз по
отношение на Й.Н.. Всички тези обстоятелства следват от декларациите на Й.Н. по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, които на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН се явяват годно доказателствено
средство. Освен това фактите, които се установяват от въпросните декларации, се
потвърждават и от свидетелските показания на А Г Н., която е пряк очевидец на актовете на
домашно насилие.
СвРС не дава вяра на показанията на Г.В. М. и В.Д. М., тъй като, първо, тези
свидетели са съотв. брат и баща на ответника, при което те неминуемо са заинтересовани от
изхода на дело; второ, те не са присъствали лично при извършването на актовете на
домашно насилие в края на м. август и началото на м. септември т. г.; трето, показанията на
свидетелите В. М. и Г. М. са изолирани и не кореспондират на установените факти по
делото. Свидетелите твърдят, че са били заели място в жилището на Д.М. до гаража и
телената ограда към пътя срещу жилището на Й.Н., от което са могли да възприемат
случващото се, но пък в същото време те не са могли да бъдат възприети от улицата. Съдът
счита, че свидетелите не са били на това място в описаното от тях време, защото иначе щяха
да бъдат възприети от Й и А Н.. Съдът не кредитира и показанията на В. М., че е чул и
възприел разговора между Й.Н. и Д.М. от жилището на сина му, докато му поправял
бойлера, понеже по делото няма нито едно доказателство, което да кореспондира с това
твърдение.
По правото:
При тези данни, съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие се явява
основателна. Установи се извършени актове на домашно насилие от ответника спрямо
дъщеря му на 20, 21 и 29 август и 4 и 5 септември 2021 г., изразяващ се в психически
тормоз: макар и детето да е било болно, ответникът го е принуждавал да играе, тича и бяга,
като дори го е хвърлял във въздуха. Установи се по делото и че на 4 и 5 септември 2021 г.
ответникът е извършил акт на домашно насилие освен по отношение на дъщеря си, още и по
отношение на молителката, изразяващ се в психически и физически тормоз: блъснал е
молителката, за да осъществи лични контакти с дъщеря им, а детето е върнал разплакано на
2
майка му.
С оглед основателността на молбата, установените актове на домашно насилие –
физическо и психическо насилие, следва да се издаде исканата заповед за защита.
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката и дъщеря им. На ответника следва да бъде забранено да приближава
молителката и дъщеря им приближава на разстояние 5 метра в жилището им в с. Ц, общ. С,
ул. „* и на местата им за социални контакти и отдих, които посещават: магазините и
детските площадки в същото село, за срок от една година. По този начин съдът намира, че
молителката Й.Н. и дъщеря й Д М.а ще получат адекватна защита от домашно насилие.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в
минимално предвидения размер – 200,00 лева, която същият да заплати по сметка на СвРС.
При този изход на делото, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН на ответника следва да се
възложи ДТ за разглеждане на делото – 25,00 лева, която да внесе по сметка на СвРС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от молителката разноски в размер
на 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, Сският
районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. В. М., ЕГН **********, с. Ц,
общ. С, ул. „**, да се въздържа от извършване на домашно насилие, както по отношение на
Й. Р. Н., ЕГН **********, с. Ц, общ. С, ул. „***, така и по отношение на Д.Д. М.а, ЕГН
**********, с. Ц, общ. С, ул. „***, за срок от една година.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Д. В. М. да приближава на
разстояние 5 метра, както Й. Р. Н., така и Д.Д. М.а, жилището им в с. Ц, общ. С, ул. „*** и
местата за социални контакти и отдих, които посещават: магазините и детските площадки в
с. Ц, за срок от една година.
ОСЪЖДА Д. В. М. да заплати глоба в размер на 200 (двеста) лева, както и 5 (пет) за
такса за издаването на изпълнителен лист; а също и сумата от 25 (двадесет и пет) лева за
държавна такса по сметка на Сския районен съд, както и 5 (пет) за такса за издаването на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д. В. М. да заплати на Й. Р. Н. сумата от 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. В. М., че при неизпълнение на тази заповед ще бъде подведен
под наказателна отговорност.
3
Въз основа на решението да се издаде заповед за защита, която подлежи на незабавно
изпълнение.
В заповедта за защита да бъдат вписани последиците от неизпълнението, съгласно чл.
21, ал. 3 ЗЗДН, а именно че при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИСИ от заповедта и от решението да се връчи на нарушителя Д. В. М.,
молителката Й. Р. Н. и Д.Д. М.а, действаща чрез задължителния си представител Й. Р. Н.,
както и на РУ МВР С, за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Окръжен съд –
Велико Търново чрез Районен съд – С.
Обжалването на решението не спира действието на издадената заповед.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
4