Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
22 , 07. 05. 2019 г. ,
град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, наказателен състав, на
двадесет и двадесет и седми април две хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЧЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : .................……………………
................………...………….
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ........................…………..
.......................…………..
секретар
Нелли
Митева.…………………….....................................………....................
прокурор
…………………………………………………..................…....................................
като разгледа докладваното от Председателя ИВАН ЧЕННКОВ НАХД
№ 30 по описа на РС Котел за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
К.А.С., с ЕГН **********,
обжалва наказателно постановление № 773ІІ на Началника на РУ на МВР Котел, с
което на основание чл. 80, т. 5 Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, му
е наложено административно наказание “глоба” в размер 50 лева за нарушение по
чл. 6 от ЗБЛД. Иска се да бъде отменено НП, като се навеждат доводи за липса на
извършено административно нарушение.
Наказващият орган не изразява
становище по жалбата.
Като разгледа събраните по делото
писмени и гласни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
прие за установено следното:
На 12. 04. 2018 г. при извършена
полицейска проверка в с. Пъдарево се установява, че жалбоподателят К.С. не може
да представи документ за самоличност – лична карта. Проверката е извършена от
служители на РУ – Котел – свидетелите К.С.М. и П.Х.Х.. На мястото на проверката
бил съставен АУАН бл. № 0658277. Актът е предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. В АУАН е дадена правна квалификация на нарушението –
чл.6 от ЗБДС.
Въз основа на акта е издадено НП № 773П/10. 09. 2018 г. на Началника на
РУ на МВР Котел, с което на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на К.А.С. е наложено
административно наказание “глоба” в размер 50 лева за нарушение по чл. 6 от
Закона за българските лични документи.
Описаната в НП фактическа обстановка
кореспондира изцяло с тази от АУАН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е
допустима.
В хода на съдебното следствие
съдът разпита свидетеля по акта П.Х., който заяви, че акта е съставен за
неносене на документ за самоличност – лична карта, но не си спомня абсолютно
нищо. В с.з. свидетелят П.Х. заяви следното : Щом като съм се подписал, значи е
имало основание да се състави акта.
Актосъставителят св. К.М. също не можа да си спомни нищо. В с.з.
актосъставителят заяви следното: „Аз съм съставил АУАН и жалбоподателят го е
подписал. Друго не си спомням.“
При
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Липсва корелация между посочената
за нарушена норма на чл. 6, ал.1 от ЗБЛД и посочената от АНО санкционна такава
– чл. 80, т.5 от ЗБЛД. Нормата на чл. 6,
ал.1 от ЗБЛД установява задължение за гражданите при поискване от компетентните
лица да удостоверят своята самоличност.
Втората /чл.80, т.5 от ЗБДС/ предвижда
административно наказание за лице, което не представи документ за самоличност
при поискване от компетентен орган. В
обстоятелствената част на постановлението като нарушение е описано
непредставянето на лична карта. Нормата на чл. 80, т. 5 ЗБДС съдържа трите
елемента на правната норма според теорията – хипотеза, диспозиция и санкция,
като в този текст се съдържа правилото за поведение – да се представи при
поискване от компетентен орган български личен документ. Чл. 80, т. 5 ЗБДС
установява и санкцията за неизпълнение на правилото за поведение. Задължението
за удостоверяване на самоличност по чл. 6 от Закона е по-широко от задължението
за представяне на български личен документ, като представянето на такъв документ е само един от начините за
установяване на самоличността /вж. чл.70, ал.2 ЗМВР/. Неизпълнението на
задължението по чл. 6 от ЗБДС е по-скоро нарушение по чл. 81, ал.2, т.7 от ЗБЛД /пречене на оправомощените органи да
установят самоличността/.
Липсата на корелация между нормата,
чието неизпълнение се релевира като административно нарушение и нормата, с
чието прилагане се обосновава санкцията засяга правото на защита на нарушителя,
но не е ограничена значително възможността на нарушителя да разбере за какво е
привлечен към отговорност и не е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Като основание за отмяна на атакуваното НП обаче,
съдът намира факта, че в конкретния случай приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид.
Тази преценка е
следвало да извърши АНО, преди издаването на НП. Липсата на такава преценка
представлява допуснато от АНО нарушение, което носи белезите на
процесуалноправна и на материалноправна незаконосъобразност. Допуснато е
нарушение на чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Чл. 53, ал. 1 ЗАНН обуславя издаването на НП от отрицателен отговор на въпроса за наличието
на основанията по чл. 28 и 29 ЗАНН. Последните норми уреждат института на маловажния случай, който е
материалноправен институт, но задължението за преценка, въведено с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е процесуално. Нормата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН е императивна и наличието на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за издаване на
наказателно постановление. Дори да се приеме, че преценката за наличие на
предпоставките са от компетентността единствено на наказващия орган, то
прилагането на по-общия институт на малозначителността по чл. 9, ал. 2 от НК, който е приложим при препращането на чл. 11 от ЗАНН, е от компетенциите на съда.
По
горните правни доводи съдът ще отмени обжалваното наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 773ІІ на Началника
на РУ на МВР Котел, с което на основание
чл. 80, т. 5 ЗБЛД и чл. 53 от ЗАНН К.А.С., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер 50 лева за нарушение по чл. 6,
ал.1 от Закона за българските лични документи .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му.
Председател: