Решение по дело №5951/2017 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 555
Дата: 28 май 2018 г. (в сила от 12 октомври 2018 г.)
Съдия: Александър Димов Георгиев
Дело: 20175530105951
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 555                                  28.05.2018г.                  гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                                        ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на 20 февруари                                                                                                    2018 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 5951 по описа за 2017 година,

 

Делото е образувано по искове с правно основание чл.128, вр.чл.245, ал.2 КТ вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД и чл.129 КТ, предявени от П.Д.Д. против „УМБАЛ проф.д.р.Стоян Киркович”АД-Стара Загора, като твърди, че работил в ответното дружество на длъжност „организатор автотранспорт”, като трудовото му правоотношение било прекратено на 30.05.20145г. но после било отменено като незаконосъобразно, като бил възстановен на преди заеманата длъжност, като твърди, че ответникът останал да му дължи сумата от 150лева трудово възнаграждение за месец март 2015г., както и 39,12лева обезщетение за забавено плащане, като работодателят не бил внесъл по сметките на НОИ дължимите осигурителни вноски от 01.06.2014г. до 31.12.2014г. по 64лева на месец или общо 448лева. Претендира и направени по делото разноски.  

 

В срока по чл.131 е представен писмен отговор, в който ответникът заявява, че иска по чл.129 КТ е недопустим, а останалите искове са неоснователни, като моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

 

В исковата молба ищецът П.Д.Д., излага твърдения, че по силата на трудов договор изпълнявал длъжността „организатор автотранспорт" при МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора. Със заповед № 451/30.05.2014г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, трудовото му правоотношение било прекратено, поради съкращаване на щата, считано от 02.06.2014г. Обжалвал заповедта си за уволнение по реда на чл. 344 от КТ. С влязло в сила на 30.12.2014г. съдебно решение №1256/01.12.2014г., постановено по гр.д. № 3251/2014г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, X с-в, уволнението му било признато за незаконно, заповед № 451/30.05.2014г. бе отменена като незаконосъобразна, бях възстановен на преди заеманата от мен длъжност и в законния двуседмичен срок по чл.345, ал.1 от КТ се явих за заемане на предишната си работа в болницата. След отмяната на незаконното ми уволнение и възстановяването ми на работа, работодателят-ответник не ми заплати пълният размер на уговореното трудово възнаграждение за месец Март 2015г., а остана да ми дължи сума в размер на 150 лева, с което наруши и разпоредбите на чл. 128 и чл. 270 от КТ. Това възнаграждение бе дължимо в срок до 31.03.2015г. (по аргумент от чл.270, ал.2 от КТ). Поради неплащането в срок до 31.03.2015г. на трудовото ми възнаграждение, ответникът ми дължи и обезщетение за забава в плащането. Съгласно чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,длъжникът изпада в забава след изтичането му. В конкретния случай задължението за плащане на трудовото ми възнаграждение за месец Март 2015г. стана изискуемо и ликвидно на 01.04.2015г. Ето защо, ответникът ми дължи и обезщетение за забава в плащанието на остатъка от трудовото ми възнаграждение, изчислено в размер на законната лихва, считано от 01.04.2015г. до датата на подаване на настоящата искова молба в съда (23.10.2017г.), в размер на 39.12лева. (Забележка: Обезщетението за забава в плащането на трудовото ми възнаграждение е изчислено в размер на законната лихва онлайн, с програмата за изчисляване на лихви http://www. calculator, bg). Тъй като исковете за признаване на незаконността на уволнението, за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, са конститутивни (преобразуващи), то, съответно решението, с което исковете се уважават имат преобразуващо действие и със сила на пресъдено нещо произвеждат исканата правна промяна - уволнението се признава за незаконно и се отменя, а прекратеното трудово правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало между страните преди незаконното уволнение. Т.е., трудовото правоотношение се „връща" в състоянието, в което то се е намирало преди незаконното уволнение така, че все едно то не е било прекратявано (Мръчко В., Средкова Кр., Василев Ат.„Коментар на Кодекса на труда", София, Сиби, 2001, стр.831,832). Съответно - явяването на работа на възстановения работник завършва фактическия състав на възстановяването. Трудовото правоотношение с незаконно уволнения се възстановява със съдържанието, което е имало преди уволнението (Василев Ат. „Трудово право", Бургас, Хеликон прес, 1997, стр.520). Поради това, за работодателя продължава да съществува задължението по чл. 129 от КТ - да осигурява работника или служителя при условията и по реда, установени в КСО и 330, и тъй като трудовото правоотношение поражда осигурително задължение за работодателя, то за периода от 01.06.2014г. до 31.12.2014г. (общо за 7 месеца), ответникът дължи внасяне на социалните ми осигуровки по реда на чл. 129 от КТ, във вр. с чл.6 и чл.7, ал. 1 от , в размер на по 64 лева на месец или общо 448 лева за посочения период. Неплащането (невнасянето) на задължителните осигурителни вноски за социално осигуряване, освен че е нарушение на императивни разпоредби на закона, също така рефлектира и върху размера на пенсията ми, от което аз търпя вреди. Към настоящия момент, въпреки многократните устни и писмени опити (заявление вх. № ФС-20-340 от 22.05.2017г.) да получа, както остатъка от трудовото си възнаграждение за месец Март 2015г., така и да бъдат внесени дължимите осигурителни вноски за периода от 01.06.2014г. до 31.12.2014г., трудовото ми възнаграждение все още не ми е изплатено изцяло и не са внесени от ответника дължимите социални осигуровки по сметките на държавното обществено осигуряване. Ето защо, за мен е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове пред съда. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов" № 2, представлявана от Йовчо Петков Йовчев, да му заплатят сумата от общо 189.12лева(сто осемдесет и девет лева и 12стотинки от които 150(сто и петдесет)лева представляващи остатък от цялото дължимо ми се трудово възнаграждение за месец Март 2015г. и 39.12лева, представляващи дължимо обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на остатъка от трудовото ми възнаграждения, ведно със законната лихва върху общата сума от 189.12лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.Моли да бъде осъден  „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.„Генерал Столетов" №2, представлявана от Йовчо Петков Йовчев, на основание на чл.129 от КТ, във вр. с чл.6 и чл.7, ал. 1 от КСО, да внесе по сметките на държавното обществено осигуряване дължимите осигурителни вноски за социалното ми осигуряване за периода от 01.06.2014г. до 31.12.2014г., в размер на по 64(шестдесет и четири) лева на месец или общо 448 (четиристотин четиридесет в осем) лева. Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

         

На основание чл.131 от ответникът УМБАЛ”Професор д-р Стоян Киркович” АД представят писмен отговор, като изразяват следното становище по отношение на предявения иск по чл.128 и чл.270 от КТ и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД. След извършена проверка в счетоводството на ответника, се установило, че ищецът не бил получил част от трудовото си възнаграждение за месец март 2015г. в размер на 167,46лева, видно от приложеното копие на оборотна ведомост/. Лихвата за забава върху нея е от 01.05.2015 г., видно от чл.41 на КТД, служещо като основание на начин на изплащане на ТПО и посочен ДС от 01.03.2015 г., във фирмени условия по ТД. Неправия ю в ИМ е посочена като дата, от която тече забавата - 01.04.2015г. В чл.41 от КТД е уговорено, че заплатата се изплащала до 30 число на месеца следващ отчетния. Изчислена , тази лихва, съобразно калкулатор за лихви на НАП за периода на забавата от 01.05.2015г. до 27.11.2017г. била в размер на 43.85 лева. Видно от приложения документ за извършено плащане от УМБАЛ на П.Д. , същата била изплатена /главница + лихва за забава/. Поради това, считали, че спорът по отношение на предявения иск с основание чл.128 и чл.270 от КТ бил уреден с оглед на и плащане на претендираната сума . Поради това, считали за ненужно и възразявам да бъде назначавана исканата съдебно-счетоводна експертиза с посочените задачи, поради това, че същата не се явява необходима. Ако все пак съдът не уважи възражението за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, ако същата се назначи, то молят, да отговори и на следния въпрос: От изплатените суми за обезщетение по чл.225 от КТ на ищеца, видно от решението на PC - Стара Загора и приложен изпълнителен лист, каква е дължимата нетна сума и каква е cyмата за дължими осигуровки и данъци, като ги посочи по месеци и като обща сума, за месеците юни, юли, август и септември 2014г. 2.По отношение на предявения иск по чл.129 КТ: На първо място предявеният иск с основание чл.129 от КТ в размер 448 лева се явявал недопустим, по съображения изложени по-долу. Считали, че исковата молба била и неоснователна относно иска с основание чл.129 от КТ и размер 448 лева. Оспорвали предявените по - горе с ИМ обективно съединени искове по основание и размер. Съображенията им били следните: Изпълнението на задължения по осигурително правоотношение със специален закон са предоставени за разрешаване от административни органи. В случаите в които работодателят не бил внесъл необходимите осигуровки, би могъл да се задължи да направи това единствено по реда на ДОПК. Поради това работодателите, които не са внесли дължими осигуровки , не можели да се задължат да направят това по общия исков ред. Становището е застъпено в правната теория у нас и същевременно съставлява константна съдебна практика на ВАС . Поради изложеното се обосновава извода, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.15 от - липсва подведомственост на съда, тъй като по силата на специален закон тези правомощия са предоставени за разрешаване от административни органи. Подведомствеността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което предвид липсата й, считам, че настоящото производство следва да се прекрати по отношение на предявените обективно съединени искове с посочено основание в ИМ - чл.12 КТ. На следващо място претенцията по чл.129 от КТ се явява и неоснователна. В изпълнение на цитираното в ИМ решение №1256/01.12.2014г. на ищеца по настоящото дело бяха изплатени 4 брутни трудови възш раждения, на основание чл.225 ал.1 КТ, а именно за месеците Юни, Юли. Август и Септември 2014г., видно от приложеното копие за удържани суми по действащ запор и превод на същите по изп.д. №20158690400025 по описа на ЧСИ Ивелина Биволова със задължение в общ размер на 3795.0 лева , от които 2493.62 лева - неолихваема сума по изп. лист, №3251/2014 г. на PC - Стара Загора, издаден по гр. д.№3251/2014г. по описа на PC - Стара Загора, с който е осъдена УМБАЛ да заплати горната сума на П.Д.Д.. Според решение на ВКС обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ по същността си цели да компенсира вредите, които изправната страна търпи от действията на неизправната страна. В случая това са понесените от работника имуществени вреди от признатото от съда за незаконно негово уволнение. Става въпрос за основна работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и други допълнителни трудови възнаграждения, имащи постоянен характер. Именно поради това законодателят е предвидил обезщетението да бъде в размер на БТВ. По този начин работникът се обезщетява за получаваното нетно трудово възнаграждение и дължимите осигуровки и данък , т.е. обезщетява се за всичко , което би получил по нормално трудово правоотношение. В този смисъл е духа ни закона. След заплащане в настоящия случай на посочените по-горе обезщетения за визираните периоди, УМБАЛ е заплатила и дължимите осигуровки по ТПО , които съставляват част от БТВ и не следва да и заплаща втори път. Задължение на работника е да ги внесе в НАП, след като вече ги е получил. Поради изложеното искът по чл.129 от КТ се явявал, и неоснователен. С оглед на всичко изложено молят, да бъде отхвърлен обективно предявените искова по чл.129 от КТ, като неоснователни и недоказани . Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, за което прилагат и списък на разноските.

           

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Х. е оттеглил исковете си за заплащане на сумата от 189,12лева – 150лева неплатено възнаграждение за март 2015г. и 39,12лева обезщетение за забавено плащане – в тази част производството по делото е прекратено с влязло в законна сила определение. Останали са за разглеждане претенциите по чл.129 Кт вр.чл.6, чл.7, ал.1 от КСО за дължимите осигурителни вноски за социално осигуряване – по 64лева на месец за периода от 01.06.2014г. до 31.12.2014г. – за общо 7 месеца – или за плащане на сумата от 448лева. В съдебно заседание е допуснато изменение на претенцията от 448лева до общ размер от 893,76лева – по 127,68лева на месец за седем месеца – за периода от 01.06.2014г. до 31.12.2014г.  

           

В съдебно заседание ищеца, представляван от адв.Сярова моли за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на направените по делото разноски. Представя чрез пълномощника си адв.Х. подробна писмена защита.

 

В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си адв.С. оспорва претенциите и моли исковете да не бъдат допускани до разглеждане като недопустими, а ако бъдат разгледани – да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представя писмена защита.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 , намери за установено следното:

 

По делото не е спорно, че ищецът е изпълнявал длъжността „организатор автотранспорт” при МБАЛ „Проф.Д-р.Стоян Киркович”АД –Стара Загора. Със заовед І 451/30.05.2014г. на основание чл.328,ал.1, т.2 от КТ трудовото му правоотношение е било прекратено, поради съкращаване на щата, считано от 02.06.2014г. Обжалвла е заповедта си за уволнение по реда на чл.344 КТ. С влязло в законна сила на 30.12.2014г.  решение № 1256/01.12.2014г. по гр.д. № 3251/2014г. на Районен съд – Стара Загора уволнението му е признато за незаконно, заповед № 451/30.05.2014г. е отменена като незаконосъобразна, възстановен е на преди заеманата длъжност, като дължимите му се осигурителни вноски за периода от 01.06.2014г. до 31.11.2014г. не са внесени от ответника по сметките на държавното обществено осигуряване.

 

За изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която – след проверка в счетоводството на ответника се установява, че дължимите социални осигуровки за периода от 01.06.2014г. – до 31.12.2014г. не са заплатени и към ищеца. Съгласно заключението /неоспорено от страните/, което съдът кредитира изцяло като пълно и добросъвестно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал, дължимите неплатени осигуровки, за периода от 01.06.2014г. до 31.12.2014г. е в размер на 893,76лева – по 127,68лева на месец – общо за седем месеца. Тъй като трудовото правоотношение с незаконно уволнения се възстановява със съдържанието, което е имало преди уволнението, то за работодателя продължава да съществува задължението по чл.129 КТ – да осигурява работника или служителя при условията и по реда, установени в КСО и ЗЗО – трудовото правоотношение поражда осигурително задължение за работодателя.

 

Съгласно чл.1а, ал.1 и ал.2 от Наредбата за елементите на възнаграждението за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски по чл.9,ал.3 т.2 за процесния период се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното уволнение, през който лицето е имало отработени дни, като възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл.9,ал.3 ,т.2 не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен по чл.6,ал.2, т.3 . Обезщетението по чл.225,ал.1 КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение се изплаща като компенсация от работодателя без от него да се удържат сумите за социални осигуровки/чл.1,ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

 

Съдът счита, че следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца така установената от вещото лице сума – общо 893,76лева, представляваща дължимите социални осигуровки за периода от 01.06.2014г. до 31.12.2014г./по 127,68лева на месец/.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева, тъй като частичното плащане е направено след внасяне на иска в съда.

 

На основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Стара Загора дължимата държавна такса от 50 лева и възнаграждение за вещо лице от общо 100лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Проф.д-р. Стоян Киркович”АД, ЕИК *********, седалище Стара Загора, ул.”Генерал Столетов” № 2, представлявана от изпълнителния директор проф.д-р Йовчо Петков Йовчев, чрез процесуалния си представител адв.Р.С. съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв.Х. ***, оф.14, сумата от общо 893,76лева/осемстотин деветдесет и три лева и 76стотинки/, представляваща дължимите и незаплатени социални осигуровки от работодателя на работника /служителя/ за периода от седем месеца /от 01.06.2014г. до 31.12.2014г./ - по 127,68лева на месец, както и сумата от 300/триста/лева направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Проф.д-р. Стоян Киркович”АД, ЕИК *********, седалище Стара Загора, ул.”Генерал Столетов” № 2, представлявана от изпълнителния директор проф.д-р Йовчо Петков Йовчев, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на Бюджета на съдебната власт сумата от 50/петдесет/лева държавна такса и по сметка на Районен съд – Стара Загора, сумата от 100/сто/лева възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от  получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: