Р Е
Ш Е Н
И Е № І-154
град Бургас ,30.06.2020
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в публично заседание
на
..........24.06............................................... през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с.Марина Мавродиева
при секретаря..................А. Цветанова……,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева в.гр.д. № 284 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по чл.435,ал.3 ГПК.
Образувано
е по жалба от „Либиан Навигейтър ЛТД“, ул.“Сейнт Кристофър Стрийт“ №54,
гр.Валета, Република Малта ,чрез адвокат Владимир Владимиров с вх.№ 2190/13.12.2018 г. за
прогласяване действията на ЧСИ Тотко Колев,с район на действие –Окръжен
съд-Бургас по изпълнително дело №
20187080400009 по извършената публична
продан и издаване на постановление за възлагане от 30.08.2018 г. за извършени при условията на спряно изпълнение
и като такива тези действия да се считат
за несъществуващи ,или да се прогласи нищожността на постановлението за
възлагане на движима вещ ,издадено на 30.08.2018 г. по изпълнителното дело
,алтернативно-да се отменят действията на ЧСИ Т.Колев по извършената публична продан и издаване на
постановление за възлагане ,с което на
неправосубектния купувач-взискател „Булгаргеомин ЛТД „ДДЗД,гражданско
дружество по ЗЗД е възложена движима
вещ –моторен танкер „БАДР“..В жалбата изрично се сочи ,че
изпълнителното действие ,извършено от съдебния изпълнител по изпълнителното
дело след спирането му от съда, ,против което е насочена същата-а именно против издаденото постановление за възлагане
на движима вещ, е действие на съдебния изпълнител ,извършено при спряно от съда
изпълнение,основавайки се на определение
от 18.06.2018 г. по гр.д. № 576/2018 г. ,за което се твърди ,че е влязло
в сила .
Делото е за втори път висящо пред
настоящия съд след отмяната на
първоначално постановеното определение №
477/15.03.2019 г. ,с което е оставена без разглеждане жалбата против цитираното постановление за възлагане
от 30.08.2018 г. на ЧСИ Тотко Колев и
връщане на делото на БОС за произнасяне
по жалбата по същество .
В допълнителното си становище към жалбата
жалбоподателят навежда съображения ,че постановлението за
възлагане няма вещнопрехвърлителен ефект,тъй като е издадено в полза на
привиден кредитор,чието вземане не е
установено по чл.422 ал.1 ГПК /по арг. От т. 1 ТР № 4/2017 г. по т.д. № 4/2017
г. на ОСГТК на ВКС/-тъй като с
определение по ч.т.д.№ 1637/2019 г. по описа на ВКС окончателно е
приет за недопустим иска на ДЗЗЗД Булгаргеомин Лтд за установяване на вземането му по чл. 422
ал. 1 вр.чл. 415 ал. 3 ГПК .Освен това е
налице и отпадане на изпълнителното
основание –тъй като с
окончателното определение на БОС по гд.№ 1293/2018 г. е отменено разпореждането
за незаблавно изпълнение и е обезсилен изпълнителният лист . Сочи ,че е налице
един изцяло незаконосъобразен изпълнителен процес ,като липсва изпълнително
основание ,както и доказано вземане на взискателя .Подчертава се ,че
възлагането на привиден кредитор влече недействителност на публичната продан
,като взискателят-„купувач“ по публичната продан не може да се ползва от
защитата по чл. 433 ал. 5 ГПК.Навеждат се аргументи ,че постановлението за
възлагане е нищожно ,защото е издадена при спряно изпълнение ,както
и в полза на неправосубектно дружество .Излагат се съображение и относно неспазена процедура при провеждането
на публичната продан –че наддаването не е извършено надлежно ,не е спазен
законово определения срок за обявяване на публичната продан ,че дружество по
ЗЗД не може да подава наддавателно предложение .Затова се иска прогласяване нишожността на
постановлението и алтернативно-отмяната
му като незаконосъобразно .
В отговор на частната жалба представителят на съдружниците в гражданското дружество
„Булгаргеомин Лтд“ДЗЗД навежда аргументи
за недопустимост на частната жалба –тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт
между същите страни и със същия
предмет,като се поддържат аргументите и че същата е просрочена .Счита също и че
жалбата е недопустима поради липса на възможност длъжникът да обжалва
постановлението за възлагане на сочените в нея основания.Оспорват се доводите
,че постановлението е издадено в полза на привиден кредитор,като се счита ,че
искът по чл. 422 от ГПК не е отхвърлен с влязло в сила решение /а е оставен без разглеждане поради
недопустимост /.Счита се ,че постановлението за възлагане било издадено в хода на едно редовно производство
по образувано изпълнително дело ,преди
обезсилването на изпълнителния лист на 25.04.2019 г. и преди
прекратяването на изпълнителното производство на 10.05.2020 година .Моли се
за отхвърляне на частната жалба като
недопустима,евентуално-като неоснователна .
И двете страни излагат подробни аргументи
в защита на изразените си становища.
Настоящият
съдебен състав след обсъждане на становищата на страните,както и приложените по
делото доказателства ,намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Както бе казано по-горе ,предмет на обжалване е
издаденото по изп.д. № 9/2018 г. по
описа на ЧСИ Т.Колев постановление за
възлагане на движима вещ –моторен танкер „БАДР“ , от 30.08.2018г. Няма
спор ,че публичната продан на кораб се извършва по реда на публичната
продан на недвижими имоти и за нея се прилагат правилата на чл.482 ГПК ,с
изключение на обжалването на проданта – чл.474,ал.5 ГПК.Постановлението за
възлагане на кораба се обжалва по реда на обжалване на постановление за
възлагане на имот-поради което неоснователно е възражението в отговора на
жалбата ,че постановлението за възлагане
на движима вещ/в случая моторен танкер/не подлежи на обжалване по
реда на чл. 433 ал. 3 ГПК .
По въпросите относно допустимостта на
жалбата и възраженията за нейната
недопустимост поради наличие на
произнасяне с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и със същия предмет ,както и поради
просрочието й ,са изложени подробни мотиви
в отменителното определение на Бургаския апелативен съд № 124/12.02.2020
г. постановено по ч.гр.д.№ 173/2019 г. по описа му ,поради което доводите в тази връзка са извън предмета на
спора .Като в определението си БАС е приел :“При спряно изпълнение по силата на
цитираните по-горе съдебни актове, които са задължителни за съдебния
изпълнител, последният противозаконно не е зачел тяхното действие и на практика
е отказал да спре изпълнението, като е продължил да извършва изпълнителни
действия, включително издаване на постановлението за възлагане от 30.08.2018г.
В този случай, когато постановлението за възлагане е издадено при спряно
изпълнително производство, спирането има действие по чл.61, ал.1 ГПК. При
спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли
още срокове. По аргумент на по-силното основание, ако срокът не е започнал да
тече в деня на спиране на делото, той ще започне да тече от деня на
възобновяването му /вж. „Българско гражданско процесуално право“, Ж. С. и др.,
издание на „С“ 2012г., стр. 483/. Следователно, в разглеждания казус, макар на
7.09.2018г. да е връчено съответното съобщение, то към тази дата не е започнал
да тече срок за обжалване. По делото не се установява спряното от заповедния
съд на 06.02.2018г. изпълнение да е възобновено. Ерго,
срокът за обжалване по процесното съобщение,
получено на 07.09.2018г. по пощата с обратна разписка, не е започнал да тече.
Поради това, жалбата по чл.435, ал.3 ГПК на „Л“, депозирана на 12.12.2018г. е подадена своевременно, преди изтичане на срока
по чл.436, ал.1 ГПК“.
Затова и следва да се приеме ,че жалбата е допустима.
Изпълнително
дело № 9/2018 г. по описа на ЧСИ Тотко Колев
е образувано по молба на взискателя ДЗЗД „Б“ за реализиране на вземане по
изпълнителен лист, издаден на основание чл.418, ал.2 ГПК въз основа на Заповед
за изпълнение №258/12.01.2018 г . по ч.гр.дело №8812/2017 г. по описа на БРС за
вземане от длъжника „Либиан Навигейтър ЛТД“ , обезпечено с морска ипотека ,
учредена в Гърция. Към датата на образуване на изпълнителното дело върху
моторен кораб „БАДР“, предмет на ипотеката е вписано обезпечение – арест в
пристанище Бургас, въз основа на обезпечителна заповед от 17.11.2017 г. по
ч.т.д № 318/2017 г. на Бургаския апелативен съд. С определение №60/29.01.2018
г. по ч.т.д № 19/2018 г. определението на БАС, с което е допуснато обезпечение
на бъдещия иск за процесното вземане е обезсилено поради липса на процесуална
легитимация за молителя и корабът е освободен от арест.
С
определение № 914/06.02.2018 г. по ч.гр.дело № 8812/2017 г. по описа на БРС,
постановено по реда на чл.420 ГПК, заповедният съд е спрял незабавното
изпълнение на Заповед № 258/12.01.2018 г. и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, послужил за образуване на изпълнителното дело, като е дал на
заявителя едномесечен срок за завеждане на иск с правно основание чл.422 ГПК .
За определението ЧСИ Колев. е уведомен от длъжника, но постановил разпореждане,
с което отказва да приложи определението, тъй като е приел, че същото не е
влязло в сила. Съобразно тази констатация, ЧСИ е насрочил и извършил опис на
плавателния съд. По молба на взискателя е насрочена публична продан върху
плавателния от 10.03.2018 г. до 10.04.2018 г., за която длъжникът е уведомен
със съобщение изх. № 511/06.03.2018 г. С молба от 08.03.2018 г. длъжникът е
отправил до ЧСИ ново искане за спиране на изпълнителното дело. По молбата
липсва изрично произнасяне от съдебния изпълнител, но същият е продължил
извършването на изпълнителни действия.С влязло в сила на датата на
постановяването му определение №748/20.04.2018 г. по гр.дело № 576/2018 г.
Бургаският окръжен съд е спрял на основание чл.438 ГПК изпълнението по изп.дело
№9/2018 г. и е разпоредил препис от акта да бъде връчен незабавно на страните и
на ЧСИ Колев ..С определение
№948/17.05.2018 г. по гр.дело №576/2018 г. Бургаският окръжен съд е оставил без
уважение молбата на членовете на гражданското дружество „Б“ЗЗД за изменение или
за отмяна на определение №748/20.04.2018 г.
В определение №
391/09.11.2018 г. постановено по ч.г.д. № 338/2018 г. по описа на Бургаския
апелативен съд се сочи :“Безспорно изпълнителното дело е спряно с определение №
914/06.02.2018 г. по ч.гр.дело № 8812/2017 г. по описа на БРС, който акт е
задължителен за частния съдебен изпълнител. Съгласно доказателствата по делото
ЧСИ Колев е уведомен от длъжника за така постановеното спиране с молбата на
длъжника, входирана в канцеларията на ЧСИ под номер 277/07.02.2018 г. и
посредством съобщение, връчено от Бургаския районен съд на 08.02.2018 г. Вместо
да зачете действието на постановения съдебен акт, ЧСИ Колев недопустимо е
тълкувал същия . С разпореждане от неизвестна дата /л.63/, е постановено, че
определението не е влязло в сила, тъй като подлежи на обжалване , поради това
приема същото само за сведение и оставя без уважение молбата за отмяна на
насрочения опис.
Съгласно разпоредбата на чл.277 ГПК частната жалба не спира
изпълнението на обжалвано определение, освен ако в закон е предвидено друго. В
случая, определението на Бургаския районен съд, с което е спряно изпълнителното
дело, подлежи на изпълнение от датата на постановяването му и връчването му на
съдебния изпълнител. Извършването на изпълнителни действия от ЧСИ след датата
на връчване на определение № 914/06.02.2018 гпо ч.гр.дело № 8812/2017 г. по
описа на БРС безспорно е отказ да бъде спряно изпълнението, който макар да
не е обективиран в нарочен съдебен акт, подлежи на обжалване по реда на чл.435,
ал.2, т.6 ГПК. По този ред длъжникът може да обжалва всяко действие на ЧСИ
извършено през периода на забраната да се упражняват процесуални права и да се
изпълняват процесуални задължения, образуващи съдържанието на изпълнителното
производство, която по същество представлява правното действие на спирането на
изпълнението по разпореждане на съда. В случая не е необходим изричен акт на
ЧСИ, защото такъв се издава само когато основание за спиране предвижда негова
намеса, преценка или инициатива. След като спирането на ИП е разпоредено от
съда, то по него участниците дължат единствено съобразяване и зачитане на
силата на съдебния акт.“
Затова и с
решение № 1728/21.12.2018 г. постановено по в.гр.д. № 576/2018 г. по описа на
БОС е прието ,че всички извършени от ЧСИ Т.Колев действия по изпълнителното дело след уведомяването му за спирането на
изпълнението по реда на чл. 420 от ГПК ,което е станало на 08.02.2018 г. ,са
незаконосъобразни и изрично са
отменени отказът на ЧСИ Т.Колев да спре
изпълнението ,заедно с уведомлението до длъжника за насрочена продан на моторен
танкер „БАДР“ за периода от 10.03.208 г. до
10.04.2018 г. при начална цена от 10 137 120 щ.долара или тяхната левова равностойност ,както и
действията по извършване на публичната продан за периода до 12.03.2018 г.
включително ,извършени след постановяване на определението за спиране по чл.
420 ГПК под № 914/06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 8812/2017 г. на БРС .В същия
контекст следва да се посочи ,че незаконосъобразно се явява и постановлението
за възлагане от 30.08.2018 г. ,както и
въвода във владение от 21.12.2018 г.
Междувременно с окончателно определение №IV-775 от 25.04.2019г. по ч.гр.д.
№1293/2018г. на БОС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на
заповед №258/12.01.2018г. по ч.гр.д. №8812/2017г. на Районен съд Бургас за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл.417 ГПК и е обезсилен издаденият въз основа на
заповедта изпълнителен лист от 12.01.2017г. При обезсилен изпълнителен лист,
изпълнителното производство се прекратява, съгласно чл.433, ал.1, т.3 ГПК, в
какъвто смисъл е издадено постановление от 10.05.2019г. на ЧСИ. Същото е било
предмет на обжалване по гр.д. №1027/2019г. на БОС, приключило с окончателно
решение №I-811 от 30.09.2019г., с което жалбата е оставена без уважение.
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен
състав счита за основателни наведените от жалбоподателя аргументи относно
нищожността на атакуваното постановление за възлагане на процесния моторен танкер от 30.08.2018 г.При отмянатана разпореждането за незабавно
изпълнение за заповед № 258/12.01.2018 г. поч.гр.д. № 8812/2017 г.
на БРС и обезсилването на издадения въз
основа на заповедта изпълнителен лист от
12.01.2018 г. ,въз основа на който е образувано настоящото изпълнително
производство ,то взискателят по изпълнителното дело се явява лице ,което няма изпълняемо право –липсва установено вземане
,което пък от своя страна го прави действително „привиден кредитор „по смисъла
на ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д. №4/2017 г. ОСГТК на ВКС .Така в цитираното от жалбоподателя решение №
73/23.04.2019 г. по гр.д. № 890/2017 г. на първо г.о. на ВКС се сочи:“По
въпроса , по който е допуснато касационно обжалване, е постановено Тълкувателно
решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
представляващо задължителна съдебна практика. В същото – т. 1, е прието, че
възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда
вещнопрехвърлителен ефект. Съгласно мотивите на тълкувателното решение правото на
принудително изпълнение на взискателя предпоставя съществуването на
изпълняемото право. По тази причина изпълняемото право на взискателя спрямо
длъжника е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес. Липсата на
изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.
Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо
полученото подлежи на връщане. Когато несъществуването на изпълняемото право е
установено при висящо изпълнително производство, последното се прекратява, а
правните последици на извършените изпълнителни действия се заличават с обратна
сила. Несъществуването на изпълняемото право може да бъде установено и след
приключване на изпълнителния процес. В никакъв случай привидният кредитор не може
да запази правата, придобити в материалнонезаконосъобразния изпълнителен
процес. Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на
купувач от публична продан (поради своята недобросъвестност, в това качество
той не може да придобие нито възложената му движима вещ на оригинерно
основание, нито възложения му недвижим имот с кратка давност), тъй като то е
получено без основание. При възлагане на имота, върху който е насочено
изпълнението, в полза на взискателя, и при отпадане на изпълнителното
основание, въз основа на което е предприето принудителното изпълнение върху
имота, последният ще се счита собственост на длъжника поради липса на
изпълняемо право, което да оправдае прехвърлянето на собствеността.
Прехвърлянето, извършено от съдебния изпълнител в полза на привидния кредитор,
е лишено от правно основание, вследствие на което е недействително (арг. от чл.
55 от ЗЗД). Привидният взискател дължи връщане на полученото без основание.
Липсата на правно основание води до неправомерност на създаденото икономическо
състояние и задължение за възстановяване на предишното положение.
По смисъла на тълкувателното
решение под привиден кредитор следва да се разбира лице, което няма изпълняемо
право, без да е необходимо установяването на някаква негова недобросъвестност
или злоупотреба с право – противно на становището на ответниците по
касационната жалба, заявено пред настоящия съдебен състав във връзка с
постановките на Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017
г. на ОСГТК на ВКС“.
В
случая е налице именно такава хипотеза .Верно е ,че искът на взискателя с правно основание чл.
422 от ГПК не е бил отхвърлен с влязло в сила решение ,но в влязло в сила
определение на БОС по т.д. № 340/2018 г.
този иск е приет за недопустим ,като предявен от неперсонифициран
правен субект ,който не притежава изискуемата се процесуална легитимация
,поради което и претедираното вземане не
може да бъде предмет на съдебна защита
–нито в заповедното ,нито в обусловените исково и изпълнително производство
.Затова и с окончателното си определениеи от 25.04.2019 г. по гр.д. № 1293/2018
БОС е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил
изпълнителния лист ,издаден въз основа на заповедта за изпълнение,при което липсва изпълнително основание и изпълняемо вземане
/право/ за образуването на изпълнително
дело и предприемане на принудителни изпълнителни действия .С други думи – в
случая взискателят –купувач не притежава
изпълняемо материално право и не би
могъл да се приеме като купувач в проданта
с всички последствия от това ,доколкото в негово лице липсва изпълняемо
право . С други думи –с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилването на
изпълнителния лист вземането на взискателя за принудителното
изпълнение,за което е образувано изпълнителното дело не съществува,т.е.
взискателя е привиден кредитор.“Всичко,което получи привидния кредитор е без
основание,поради което постановлението за възлагане е нищожно на основание
чл.26,ал.2 ЗЗД и не поражда действие,поради което не се налага неговата
отмяна,тъй като на нищожност може да се позове всеки неограничено във
времето.“/реш. № 135/27.07.2018 г. по
гр.д. № 4682/2017 г. на ВКС ,четвърто г.о.
Затова
и в настоящия случай атакуваното
постановление за възлагане се явява нищожно ,извън аргумента ,че същото е
издадено в хипотезата на надлежно спряно от съда изпълнение по изпълнителното
дело ,при което всички извършени от съдебния изпълнител действия и издадени актове след спирането на изпълнението биват и
незаконосъобразни /в какъвто смисъл е и постановеното вече решение по в.гр.д. № 576/2018 г. на БОС/.
Затова
и в отменителното си определение по гр.д. № 173/2019 г. Бургаският апелативен съд е посочил ,че макар и това постановление за възлагане да не произвежда правно действие ,тъй като
продължава да съществува в правния мир ,макар и формално и евентуално е възможно да се черпят права от
него/доколкото и купувачът по публичната
продан може да се легитимира като собственик на съответната вещ/ ,то за жалбоподателя е налице правен интерес да го обжалва по реда на чл. 435 ал. 3 ГПК.
Всъщност
,доколкото горната инстанция е приела жалбата за допустима-подадена в срок ,при
наличие на правен интерес и правна възможност за обжалване на соченото
изпълнително действие ,настоящият
съдебен състав не следва да обсъжда
повторно този въпрос,още повече ,че дадените от
по-горния съд указания в тази връзка са задължителни за по-долния съд
.Освен това –при условие на прекратено изпълнително производство поради липса
на изпълнително основание /без ЧСИ изрично да отмени всички извършени
принудителни действия/,длъжникът няма други правни възможности да се защити
от фактическото съществуване на
атакуваното постановление за възлагане /макар и същото да не е произвело вещнопрехвърлителния си ефект/.Затова и разсъжденията
дали случая попада точно в изрично
изброените хипотези на чл. 435 ал. 3 от ГПК са извън спецификата на настоящия
случай .Независимо от това обаче следва да се подчертае ,че доколкото при конкретната публична продан
наддаването не е извършено надлежно –тъй като е в него е участвал
неправосубектен взискател ,комуто е и възложена продаваната вещ .По въпроса за
неправосубектността на взискателя се е
произнасял неколкократно както окръжният съд,така и апелативния и върховният
касационен съд /с опр. по ч.т.д. № 1637/2019 г. /.Затова и това основание е
достатъчно ,за да се приеме наличие на
хипотеза по чл. 435 ал. 3 от ГПК .
Без
да обсъжда останалите наведени от страните доводи и съображения ,настоящият съд
счита ,че следва да бъде прогласена нищожността на атакуваното постановление за възлагане .При
този резултат и на осн.чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени и направените разноски
по делото .Според представения списък на разноските жалбоподателят е направил такива в общ размер
от 83 434,09 лв.От тях 6025 лв.—платени държавни такси и разноски за експертни заключения и
77 409,09 лв. – адвокатски
възнаграждения ,като са представени
фактури за плащане на сочените суми ,включително и адвокатските
възнаграждения по банков път.Ответната по жалбата страна е направила възражение
по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения ,което е основателно .Съдът приема, че в настоящия
случай, с оглед продължителността на делото – към настоящия момент – 1 година от образуването
му,неговата фактическа и правна сложност
,
както и с оглед предприетите от процесуалните представители на длъжника-жалбоподател
процесуални действия и заявените искания –искания за назначаване на експертизи ,прилагане на множество писмени доказателства , следва да се приеме за дължимо
възнаграждение в по-висок размер от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за МРАВ, а именно –3000 лв. Над този размер съдът приема, че
уговореното между жалбоподателя и процесуалния
му представител адвокатско възнаграждение е прекомерно. Страните са в правото
си и имат свободата да уговарят размери на възнаграждението, каквито желаят, но
при приемането като разноски на адвокатското възнаграждение, заплатено от длъжника ,съдът, следва да съобразят фактическата и
правна сложност на делото. С оглед изложеното, съдът приема, че за образуване,
за процесуално представителство, защита и съдействие, на жалбоподателя следва да се приемат разноски
за
адвокатско възнаграждение в размер общо на
3000 лв. ,като
заедно с останалите разноски ответникът
по жалбата следва да му заплати общо 9025 лв..
Затова Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на постановление за възлагане от 30.08.2018г ,с което е възложен моторен
танкер „БАДР“ на взискателя „БУЛГАРГЕОМИН ЛТД“ДЗЗД, вписано в регистър Булстат
– *********,със седалище и адрес на
управление –гр.София,бул.“България „ 111А,ет.3,представлявано от управителя
Асен Кавдански ,със съдружници „МОРАН УЕСТ“ЕООД ,действащо чрез управителя Асен
Кавдански и „ТЕКТОНА „ЕООД ,действащо
чрез управителя Асен Кавдански ,издадено по изпълнително дело № 20187080400009
по описа на ЧСИ Тотко Колев,рег. № 708 ,район
на действие-БОС.
ОСЪЖДА взискателя „БУЛГАРГЕОМИН ЛТД“ДЗЗД, вписано в
регистър Булстат – *********,със седалище
и адрес на управление –гр.София,бул.“България „ 111А,ет.3,представлявано
от управителя Асен Кавдански ,със съдружници „МОРАН УЕСТ“ЕООД , действащо чрез
управителя Асен Кавдански и „ТЕКТОНА
„ЕООД ,действащо чрез управителя Асен Кавдански да заплати на „Либиан
Навигейтър ЛТД“, ул.“Сейнт Кристофър Стрийт“ №54, гр.Валета, Република Малта, представлявано
от Ахмед Халед К.Товати чрез адвокат Владимир Владимиров,ЛАН **********
,1618,гр.София,бул.“Цар Борис III“ № 225А,ет.5 и адв. Веселина Кирилова
,АД“Владимиров и КО сумата 9025/девет
хиляди двадесет и пет /лева-направени разноски по делото пред настоящата
инстанция и пред Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 173/2019 г. по описа на
същия,от които 6025 лв.-за д.такса и
депозити за вещи лица и 3000 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.