Р Е Ш Е Н И Е
№
R-1519 19.10.2010
година град
Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд трети граждански
състав
На пети октомври две
хиляди и десета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря А.Т.
като
разгледа докладваното от съдията Ивелина Мавродиева
гражданско дело № 5547 по описа за 2010 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Н. Фарис М. с ЕГН **********,***, понастоящем живуща във Федерална Република Германия,
гр. Лудвигсхафен 67065, ул. „Цедтвитцщрасе”
№21, действаща чрез пълномощника си адвокат К. против Д.О.О. с ЕГН **********,***, с която се претендира
да се постанови решение, по силата на което ищцата да се снабди с международен
паспорт за малолетното дете на страните Хамиде Д.О. и да получи разрешение да
го извежда извън пределите на Република България без изричното съгласие на баща
му – ответника по делото.
В
обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че бракът между страните е
прекратен с влязло в сила съдебно решение, като родителските права по отношение
на детето Хамиде са предоставени на майката. Твърди се, че баща не се интересува
от детето си, както и че майката се е устроила да живее в Германия, където
желае да вземе със себе си и своето дете, което в момента е поверено на грижите
на своите баба и дядо. Обоснова се, че
горното е в интерес на детето.
Правното основание на предявените искове е
съответно чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 75,
т. 9 от Закона за българските лични документи.
В срок е постъпил отговор от ответника, с
който изцяло се оспорва иска като неоснователен. Твърди се за желанието на
бащата да се среща и грижи за детето си, като се сочи, че е препятстван да стори това, тъй като бабата и
дядото на детето не му позволяват. Сочи, че майката не може да осигури по-добър
живот на детето си в чуждата страна, както и че оставяйки го на грижите на
родителите си, същата не упражнява родителските си права.
Дирекция „Социално подпомагане” –
гр. Бургас, конституирана като страна в производството на основание чл. 15, ал.
6 от Закона за закрила на детето е изготвила социален
доклад във връзка с делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и на
дирекция „Социално подпомагане”, събраните по делото доказателства и след като
съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Детето Хамиде
Д.О. е родена на *** г. с ЕГН
**********, от родители Д.О. и Н.О., което се
установява от акта му за раждане. Видно от представеното по делото съдебно
удостоверение с решение № 208/11.01.2008 г., постановено по гр.д. № 215/2002 г.
по описа на Поморийския районен съд е прекратен сключения между страните
граждански брак, като упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете Хамиде е предоставено на
майката, а по отношение на другото родено от брака дете О. с ЕГН
********** упражняването на родителките права е предоставено на бащата.
В подкрепа на ищцовите
твърдения за пребиваване в Република Германия е представен договор за наем,
видно от който ищцата е наела жилище, състоящо се от една стая с площ от 14 кв.м. на 23.03.2009 г.,
като е и регистрирана на адреса, на който се намира то, видно от представено по
делото удостоверение за регистрация. От издадено удостоверение от Градската
управа на Лудвигсхафен се установява, че същата е с
вписана професия занаят – складиране и опаковане от 14.04.2009 г. , както и с
допълнително упражнявана дейност по почистване на жилища.
Представено е и писмо от 26.06.2010
г., изходящо от директор-координация на Хиеронимус Нопп училище Филисбург,
адресирано до ищцата, в която се сочи потвърждение за приемането на Хамиде О. в това училище.
С договор за наем в сила от
15.10.2009 г. ищцата е наела по-голямо жилище, състоящо се от стая, кухня,
баня, тоалетна и избено помещение.
Представени са и данни за
доходите на ищцата, като средно същите са около 1 500 евро на месец в
периода от 01.2010 г. до 06.2010 г.
От изготвения по делото социален
доклад се установява, че момиченцето Хамиде е на 8
години. Успешно е завършило І-ви клас, като по отношение на учебния процес,
дисциплина, поведение и интелектуални способности е с отчетено равнище
„отличен”, съгласно предоставена от училището му характеристика. Към настоящия
момент е във ІІ-ри клас в същото училище „Климент Охридски”, с. Рудник. Детето
живее с майка си, баба си и дядо си по майчина линия и семейството на вуйчо й,
като е установено отсъствието на майката от страната. Къщата е триетажна, като
се обитават два от етажите, обособени като самостоятелни жилища. Условията на
живот са добри и отговарят на нужни хигиенно-битови норми за отглеждане на
дете. Посещението на социалните работници е съвпаднало със завръщане на детето
от училище, което доволно и непринудено е изразило радостта си да бъде
посрещнато от своята майка, като по същия начин я е гушкало и целувало.
Проведени са двукратни индивидуални разговори между детето и социални работници
в отдел „Закрила на детето” на 27.09.2010 г. и 28.09.2010 г. Според становището
на последните детето прави впечатление на чувствително, общително и възпитано
дете. Изложена е силната емоционална връзка на детето с майка му, както и това,
че то е запознато с разногласията между родителите си във връзка с възможността
да живее с майка си в Германия. На практика детето е споделило, че така ще се
чувства напълно щастливо, както и че това е родителят, при когото се чувства
спокойно и щастливо, като с майка си обича да прекарва времето си, в разходки,
пазаруване и съвместни занимания. Като причина детето да се дистанцира от баща
си, то е изтъкнало запечатаните спомени за упражнявано от него насилие спрямо
майка му. Заявила е нежеланието си да се среща с баща си, въпреки настояването
на близките й роднини по майчина линия за това. Изложено, че майката първоначално
е работила като учителка в детска градина, после като барман и след това
заминава за Германия. Самата тя е заявила месечен доход около 1 500 евро,
който твърди за достатъчен за покриването на нейните нужди и тези на детето й.
Във връзка с настоящото дело е
предоставено извършването на проучване
по отношение на бащата на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Поморие, но до
датата на изготвянето на постъпилия социален доклад становище от там не е
постъпило.
По делото страните са ангажирали
и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Папинов
– брата на ищцата, се установява, че тя работи и живее в Германия, като
свидетелят й е бил на гости през месец април, тази година. Разказва, че работи
във фабрика, където се пакетират списания, както и че през останалото време е
заета във фирма за почистване. Заявява, че продължителността на дневното й
работно време е около 10 часа. От както тя е в Германия детето е в България,
като за него се грижат баба и дядо му – родители на ищцата. Потвърждава, че от
миналата година сестра му живее в по-голямо жилище, както и намерението й да се
премести в ново още по-голямо, ако детето отиде да живее при нея. Месечно
майката изпращала за нуждите на детето си около 300-400 евро. Свидетелят е
заявил също така, че детето желае да живее при майка си в Германия. Към
настоящия момент майката през два –три месеца се
връщала в България за да може да види детето си, като е различно времетраенето
на престоите й. Твърди също така, че бащата не се интересува от детето си Хамиде и не идва да го вижда. Известно му е за опит на
бащата да се срещне с детето си един път след развода на родителите му. Твърди,
че детето не владее немски език.
От показанията на другия разпитан
свидетел О. – брат на ответника, се установява, че след развода на страните
нещата са се стекли така, че бащата и неговото семейство не могат да
осъществяват контакти с Хамиде, въпреки опитите им за
това. Като причина се сочи поведението на детето при контакти, осъществявани в
дома на неговите баба и дядо, където живее то – започвало да плаче, да се дърпа
и да не иска да контактува с баща си, брат си и свидетеля. Детето не се
успокоявало през цялото време. От постановяването на развода по тази причина
детето не е посещавало и дома на своя баща.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 123, ал. 2 от СК упражняването на родителските права и задължения се
извършва по общо съгласие на родителите, като при разногласие те могат да се
обърнат към медиатор или да предявят иск пред
районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора. В случая ищцата
моли съда да уважи молбата й и да се произнесе с решение, с което замести
липсващото съгласие на ответника да се разреши на детето й да пътува без
ограничения извън територията на Република България, както и за издаването на
задграничен паспорт на детето. По делото се установи категоричното несъгласие
на бащата за това, който е изразил становище, че това ще го лиши от
възможността да се среща с детето си, както и че пребиваването на детето му в
чужда държава при незнание на официалния й език не е в негов интерес.
При това положение съдът намира,
че горните обстоятелства следва да бъдат решени от съда, като се съобразят
най-вече интересите на детето. В конкретния случай в негов интерес е да пътува
извън територията на Република България, за да живее с майка си, която
упражнява родителските права и която е единствения родител, който се грижи за
отглеждането и възпитаването на детето си. Това, че майката е напуснала
пределите на страната, като е поверила временно детето си на грижите на своите
родители, не променя горните изводи на
съда. Същата при липсата на съгласие от страна на баща е била в невъзможност да
вземе детето си със себе си с оглед нормите на действащото законодателство.
Същевременно по делото се установи от една страна силната привързаност и любов
на детето към неговата майка и желанието му да живее с нея в Република
Германия. От друга страна се събраха данни за нежелание на детето да общува със
своя баща, както и неспокойното му поведение в негово присъствие. При това
съдът намира, че е в интерес на детето да съжителства с родителя, който обича и
към който е силно привързан. Това разбира се няма да лиши бащата от
възможността да контактува с детето си, като промяната на местожителството му е
основание за промяна на вече постановения режим на лични отношения между бащата
и детето, но не е и равнозначно на липсата на възможности за контакти и общуване.
Отделно от това в интерес на
детето е и възможността да придобива представа за културата на другите държави,
като по този начин се разширява неговият мироглед и пътуванията му ще се
отразят благоприятно на неговото възпитание и развитие като цяло. Незнанието на
официалния език, на държавата в която ще пребивава, не е основание за отхвърлянето
на исковете, а напротив потвърждава възможността на детето да придобие нови
знания във връзка с пребиваването си в
чужда страна, които ще бъдат полезни за неговото бъдещо развитие и израстване. По
тези съображения съдът приема, че следва да се постанови акт на спорна съдебна
администрация, който замества липсващото съгласие между двамата родители, вкл. липсващото съгласие на бащата по отношение издаването на
паспорт на детето по реда на ЗБЛД, както и за пътувания на детето
му извън територията на Република България без
ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през
което ще се осъществяват, независимо от изложените
твърдения за бъдещо пребиваване в Република Германия.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва
да се уважи искането на ищцата и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да се осъди ответникът да й заплати сумата от 25 лв. за направените по делото разноски, като доказателства за
направата на други разноски по делото не са представени. Съответно без уважение
следва да се остави искането на ответника за присъждане на разноските по
делото.
Съдът определя окончателна
държавна такса за настоящото производство в размер на 50 лв. Поради внасянето
на 25 лв. от ищцата и при този изход на делото следва да бъде осъден ответникът
да довнесе разликата от 25 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на бащата Д.О.О. с ЕГН **********,*** за
пътувания на детето му Хамиде Д.О., родена
на *** г. с ЕГН **********, извън територията на Република България без
ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през
което се осъществяват, както и за
издаването на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на детето Хамиде Д.О., родена на *** г.
с ЕГН **********.
Осъжда Д.О.О. с ЕГН**********,*** да заплати на
Н. Фарис М. с ЕГН **********,***, понастоящем
живуща във Федерална Република Германия, гр. Лудвигсхафен
67065, ул. „Цедтвитцщрасе” №21 сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда Д.О.О. с ЕГН **********,*** да заплати държавна такса по сметка на Бургаския
районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 19.10.2010 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: