Решение по дело №697/2017 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 8

 

гр.Самоков, 28.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Самоковският районен съд, втори състав ,в публично заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                               

                                                                

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 697/2017 год. по описа на Самоковски районен съд ,за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Е.К.Т. и Е.В.Т.,*** ,чрез пълномощника си адв.Вададжийска са предявили срещу Л.К.Д. *** иск за заплащане общо на сумата в размер на 2 800 лева ,за периода от 20.06.2014 год. до 31.10.2016 год. за ½ идеална част от поземлен имот / по 100 лева месечно/, сумата в общ размер на 3 200 лева,за периода от 01.11.2016 год. до 26.06.2017 год. за ¼ идеална част от поземлен имот / по 50 лева месечно/, ведно със законната лихва върху сумите ,считано от датата на предявяване на исковата молба /26.06.2017 год./

         В исковата молба се твърди ,че двамата ищци са собственици на целия поземлен имот с идентификатор № 65231.911.342, с площ от 567 кв.м. по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Самоков, одобрен със Заповед № РД-18-3/27.01.2005 год. на Изпълнителния директор на АГКК.,притежаван в режим на съпружеска имуществена общност.

         Ищците сочат ,че черпят правото си на собственост от следните разпоредителни сделки:

         С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 95, том І, дело № 241/03.04.1986 год. на РС-Самоков, родителите на ищцата Е.К.Т./ Константин и Йорданка Попови/ и ответника –неин брат прехвърлят на ищцата ½ идеална част от дворното място и целия първи етаж от жилищната сграда –къща ,състояща се от две стаи ,кухня ,салон и мазе със застроена площ от 62 кв.м.Останалата ½ идеална част от поземления имот е останала съсобственост на родителите й Константин и Йорданка Попови.

         Поддържа се ,че като собственик на ½ идеална част от описания по-горе урегулиран поземлен имот ,ищцата Е.Т. е узаконила два масивни гаража ,построени в същия имот , с площ от 56 кв.м., за което на 15.04.1998 год. й е издаден акт за узаконяване № 5 , с което на основание приращение е станала собственик на ½ идеална част от посочените два гаража.Останалата ½ идеална част от гаражите е останала в съсобственост на нейните родители Константин и Йорданка Попови до 2001 год.

         С нотариален акт за покупко-продажба № 125, том ІА, рег.№ 645, дело № 105/2001 год. на нотариус Борислав Механджийски ,с район на действие РС-Самоков ,родителите на ищцата Константин и Йорданка Попови са й прехвърлили останалата ½ идеална част от урегулирания поземлен имот и останалата ½ идеална част от построените в същия имот два масивни гаража.

         Твърди се ,че впоследствие с нотариален акт № 84/2016 год. и нотариален акт № 34/2017 год. ,ищците са дарили на дъщеря си Емилия Емилова Караджова първия етаж от жилищната сграда , който е с идентификатор № 65231.911.1.1, със застроена площ по документа за собственост 120 кв.м.,както и построените в имота два масивни гаража ,с идентификатори № 65231.911.3 и № 65231.911.4

         Така ищците са останали собственици единствено на целия поземлен имот с идентификатор № 65231.911.342.

         Ищците сочат ,че ответникът Л.К.Д. е собственик на втория етаж от масивна жилищна сграда ,построена в процесния имот ,за който втори етаж същият по силата на нотариален акт за учредяване на /отстъпване/ право на строеж върху чужда земя № 29, том І, дело № 82/13.02.1986 год. на РС-Самоков  е придобил от родителите си Константин и Йорданка Димитрови право да пристрои втори етаж към едноетажната тогава жилищна сграда ,както и пристройка за стълбище към втория етаж ,съобразно утвърден архитектурен проект.

         В исковата молба се твърди ,че в процесния поземлен имот, собственост на ищците ,на ответника е осигурен достъп непосредствено покрай сградата с идентификатор № 3 в имота ,тъй като входът за собствения му втори етаж се намира от изток.Твърди се още ,че на ответникът му е осигурен достъп ,чрез който безпрепятствено да ползва имота ,като в периода 20.06.2014 год.-31.10.2016 год. е използвал фактически половината от поземления имот ,която половина представлява цялата северна част от поземления имот, като в западната част на ползваната от него половина ,считано от западната стена на жилищната сграда до западната граница на поземления имот , ответникът е имал разположен парник ,в който е отглеждал зеленчукови култури до 31.10.2016 год.Поддържа се ,че поставяйки по този начин парника ,реално ответникът е разграничил ползваната от него половина от имота, поставяйки естествена граница с останалата част на поземления имот.Впоследствие ответникът е премахнал парника и от 01.11.2016 год. до 26.06.2017 год. той ползва цялата североизточна част на поземления имот или ¼ идеална част от целия поземлен имот ,считано от източната граница на имота до западната част на жилищната сграда,където съхранява различни свои вещи за бита, дърва и др. и която част ползва само той.

         Сочи се ,че разполагането на стопански постройки –парници и други от същото естество,засаждането на растения или ползването на поземления имот за разполагането на вещи от бита ,които не са свързани с поддържане, текущ ремонт на сградата ,не съставляват част от необходимостта суперфициара да ползва поземления съобразно предназначението на построеното от него.

         Ищците поддържат ,че с тези свои действия ответникът ,който не е собственик на поземления имот е ограничил достъпа и правото на ищците да ползват собствения си поземлен имот ,упражнявайки правото си на ползване по смисъла на чл.64,ал.1 ,пр.1 от ЗС ,извън законоустановените предели –доколкото това е необходимо за използването на притежавания от него втори етаж.

         Претендира направените по делото разноски.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си адв.Оцетова е представил писмен отговор на исковата молба ,в който е изразил становище за допустимост ,но за неоснователност на предявения иск и е изложил подробни съображения.Ответникът не оспорва твърдението ,че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № 65231.911.342 по кадастралната карта на гр.Самоков.Същите са придобили процесния имот от родителите им чрез две сделки – ½ ид.част от поземления имот през 1986 год. по силата на договор за издръжка и гледане и ½ ид.част от поземления имот през 2001 год. чрез покупко-продажба.Ответникът твърди,че за втората сделка е научил от нотариалната покана ,изпратена му от ищцата през месец ноември 2016 год.Твърди ,че до този момент не е знаел ,че и останалата част от дворното място е прехвърлена от родителите му на ищцата.

         Ответникът сочи ,че за разликата от 475 кв.м./площта на поземления имот по нотариален акт /до твърдяната в исковата молба площ на имота от 567 кв.м., а именно 92 кв.м. от имота ищците нямат документи, които да ги легитимират за собственици на имота в претендираната му площ.Твърди, че от представената комбинирана скица на имота –част от същия е публична общинска собственост ,поради което оспорва твърдението, че ищците са собственици на процесния поземлен имот за площта му над 475 кв.м.

         Ответникът не оспорва твърдението ,че ищците са били собственици на целия първи етаж с идентификатор № 65231.911.342.1.1 от построената в поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда ,придобит от същите чрез описаните в исковата молба сделки с родителите им, както и не спори по факта ,че ищците са се разпоредили с този имот/ първи етаж/ чрез дарение в полза на дъщеря им.

         Ответникът оспорва твърдението ,че ищците са собственици по приращение на ½ идеална част от двата масивни гаража ,изградени в поземления имот.

         Ответникът не оспорва твърдението,че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65231.911.342.1.2 по КК на гр.Самоков, представляващ целия втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда ,построена в процесния поземлен имот,който обект е построил въз основа на учреденото му от родителите му /Константин и Йорданка Попови/ право на строеж, материализирано в нотариален акт № 29,т.,дело № 82 от 13.02.1986 год.Съгласно нотариалния акт за суперфиция родителите на ответника са му отстъпили право да пристрои втори етаж над съществуващата тогава едноетажна жилищна сграда ,както и да пристрои отделно стълбище към втория етаж, от негово име е за негова сметка ,с площ от 120 кв.м., съобразно утвърден архитектурен проект.В акта за учредяване на суперфицията на е постановено друго.

         Ответникът твърди ,че като собственик на отделно обособен обект от сграда ,има право да се ползва от земята ,доколкото това е необходимо за нормалното използване на самостоятелния обет според неговото предназначение.

         Ответникът твърди ,че ищците като собственици на дворното място, съответно с неговите родители не са имали противоречия по отношение на начина на ползване на част от дворното място от негова страна.Сочи ,че още с учредяването му на правото на строеж ,респ. след реализирането му са били определени пределите на ползването на двора от негова страна като суперфициарен собственик.Сочи ,че входа на втория етаж е бил изграден откъм североизток ,поради което с оглед осигуряването му на достъп до етажа му ,се е разбрал с ищците ,че ще ползва частта от двора откъм североизток,непосредствено граничеща понастоящем с гараж с идентификатор 3 и оградата на дворното място ,и че ще ползва североизточната част на двора ,с оглед на нормалната експлоатация и обслужването на етажа му.Твърди ,че дворът не е бил преграждан, че е ползвал част от двора със съгласието на ищците,което обстоятелство  заявено от ищцата по преписка № 1108/2016 год. на РП-Самоков, поради което не е налице фигурата на неоснователното обогатяване.

         Ответникът сочи ,че собствениците на първия етаж от сградата имат отделен вход ,който им осигурява достъп до етажа им откъм югоизток  и те ползват останалата част от дворното място.Сочи ,че по описания по-горе начин е изградена и външната ограда на двора откъм  улицата /като всеки от собствениците  на самостоятелен обект в сградата/ има отделен вход към двора ,респ.отделен вход към сградата.

Ответникът оспорва като неверни твърденията ,че в периода от 20.06.2014 год. -31.10.2016 год. е използвал без да има право половината от поземления имот –цялата северна част ,в която по твърдения на ищците е бил разположил парник.Не отрича ,че е имал парник в северната част от дворното място ,чиято площ била около 6 кв.м., който развалил през 2009 год.Твърди ,че в периода 2014-2016 год. не е имал парник в имота.Релевира възражение за погасяване по давност на претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 2 800 лева за ползването на половината от дворното място ,в което е бил разположил парник.Сочи ,че по искане на ищцата ,изпратено му с нотариална покана от 15.11.2016 год. , в средата на месец ноември 2016 год. е развалил дървена барака, в която складирал дървата си , с приблизителна площ от 10-15 кв.м.

Ответникът оспорва твърдението ,че след 01.11.2016 год. до 26.06.2017 год. е ползвал неправомерно ¼ идеална част от поземления имот /от източната граница на имота до западната част на жилищната сграда/.

         Ответникът твърди ,че като носител на правото на строеж ,не само притежава собствеността върху обособения самостоятелен обект в сградата ,но има право да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията на обособения обект в сграда терен-прилежаща площ.Твърди ,че не е ползвал по-голяма част от дворното място от необходимия му прилежащ терен,съобразно нормите, установени в ЗУТи Наредба № 7 от 2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

         Оспорва по основание и размер исковите претенции на ищците за заплащане на обезщетение за ползване на дворното място без правно основание и за претендираните периоди от време, респ.претендираните площи от дворното място.

         Претендира направените по делото разноски.

Адв.Вададжийска–пълномощник на ищците поддържа предявения иск.Оспорва .Оспорва изложените в отговора твърдения.

         Адв.Оцетова –пълномощник на ответника оспорва предявения иск. Поддържа отговора на исковата молба.

         Самоковският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

         С нотариален акт за учредяване /отстъпване/право на строеж върху чужда земя № 29, том І, дело № 82/13.02.1986 год. на съдия в РС-Самоков , Костадин Д. Попов и Йорданка Борисова Попова, като собственици на дворно място с площ от 453 кв.м., образуващо парцел V, с пл.№ 2574, в кв.165 по плана на гр.Самоков ,при съседи ,посочени в нотариалния акт ,ведно с построената в това място едноетажна жилищна сграда ,учредяват /отстъпват/ на сина си Л.К.Д. правото да пристрои към първия етаж пристройка за стълбище към втория етаж и да построи целия втори етаж върху сега съществуващия първи етаж и пристройка към същия от свое име и за своя сметка до 120 кв.м., съобразно утвърден архитектурен проект. 

         С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 95, том І, дело № 241/03.04.1986 год. на съдия в РС-Самоков , Константин Д. Попов и Йорданка Борисова Попова прехвърлят на дъщеря си Е.К.Т. ½ идеална част от дворно място цялото с площ от 475 кв.м. урегулирана площ , образуващо парцел V, с пл.№ 2574 по плана на гр.Самоков ,при съседи ,описани в акта , ведно с първия етаж от жилищната сграда с площ от 62 кв.м., състояща се от две стаи ,кухня и салон и мазе от 14 кв.м.,срещу задължението на Е.К.Т. да поеме гледането и издръжката на родителите си Константин Попов и Йорданка Попова ,които си запазват правото да живеят безвъзмездно в имота .

         С акт за узаконяване № 05 от 15.04.1998 год. на Главния архитект на община Самоков са узаконени два масивни гаража ,построени през 1981 год. в процесния поземлен имот с площ от 56 кв.м.

         С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 125, том ІА, рег. № 645, дело № 105/12.04.2001 год. на нотариус Борислав Механджийски с район на действие Самоковски районен съд, Константин Д. Попов и Йорданка Борисова Попова са продали на Е.К.Т. следния свой собствен недвижим имот: ½ идеална част от урегулиран поземлен имот целият с площ от 475 кв.м.,с досегашна номерация ,парцел V, с пл.№ 2574, в кв.165 по плана на гр.Самоков ,при граници и съседи ,описани в акта ,ведно с ½ идеална част от построените в същия поземлен имот два масивни гаража с обща площ от 65 кв.м.

         С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 84, том ІІІ, рег.№ 5823, дело № 447/23.12.2016 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие Самоковски районен съд ,Е.К.Т. и Е.В.Т. даряват на дъщеря си Емилия Емилова Караджова следните свои собствени недвижими имоти,придобити по време на брака им по покупко-продажба и приращение и представляващи обект на СИО помежду им ,находящи се в гр.Самоков , ул.”Подридна” № 138, а именно: сграда с идентификатор № 65231.911.342.4,построена в поземлен имот с идентификатор № 65231.911.342,със застроена площ от 31 кв.м.,брой етажи 1,с предназначение –хангар, депо ,гараж и сграда с идентификатор № 65231.911.342.3, построена в поземлен имот с идентификатор № 65231.911.342, със застроена площ от 20 кв.м.,брой етажи 1,с предназначение , хангар , депо , гараж.

         С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том І, рег.№ 966, дело № 33/10.03.2017 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие Районен съд –Самоков , Е.К.Т. и Е.В.Т. са дарили на дъщеря си Емилия Емилова Караджова следния свой собствен недвижим имот ,придобит по време на брака им чрез прехвърляне срещу издръжка и гледане и суперфиция за пристройка и представляващ обект на СИО ,находящ се в гр.Самоков, ул.”Подридна” № 138, ет.1 ,а именно:самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65231.911.342.1.1, с предназначение – жилище, апартамент , със застроена площ по одобрени строителни книжа в размер на 120 кв.м., попадащ в сграда с идентификатор № 65231.911.342.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 65231.911.342, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата ,при граници и съседи ,описани в нотариалния акт.

         По делото е представена скица № 15-684-03.01.2017 год. на поземлен имот с идентификатор № 65231.911.342 на АГКК-СГКК-Софийска област, находящ се в гр.Самоков ,ул.”Подридна” № 138, с площ от 567 кв.м.

         По делото е представена комбинирана скица по чл.16, ал.3 от ЗКИР на община Самоков от 23.01.2017 год. за идентичност между ПИ № 65231.911.342 по кадастралната карта на гр.Самоков ,одобрена със Заповед № РД-18-3/27.01.2005 год. ,отразен в скица № 15-22463/2017 год. на СГКК и УПИ V в кв.165 по действащия регулационен план ,одобрен със Заповед  № 45/1978 год.В комбинираната скица е отразено ,че за ПИ 65231.911.342 по КК на гр.Самоков ,за площ от 453 кв.м./УПИ V-2574,кв.165/ няма съставени АОС  и АДС до 01.06.1990 год.Останалата част от имота с площ от 114 кв.м.попадат в улица с о-т.681- публична общинска собственост и в УПИ ІІІ-частна собственост.

         По делото е представена схема № 15-238726/25.05.2017 год. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65231.911.342.1.2. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 65231.911.342,предназначение–жилище, апартамент ,с площ от 107,92 кв.м.

         По делото е представена нотариална покана от Е.К.Т. до Л. Константинов Д. ,връчена чрез нотариус Магдалена Хаджиангелова на 15.11.2016 год. ,в която същата като собственик на УПИ с идентификатор №65231.911.342, с площ от 475 кв., находящ се в гр.Самоков,ул.”Подридна” № 138 кани ответника да освободи в едноседмичен срок ползвания от него половина от дворното място без правно основание.

         По делото е представено решение № 917 по протокол № 25/27.04.2017 год. на заседание на Общинския съвет –Самоков ,с което е отменен влезлият в сила ,но неприложен регулационен план на гр.Самоков, в частта му за улица с о.т. от север на юг от кв.165, 167, 168 и 169.

         По делото е представено копие от жалба на Е.К.Т. и Йорданка Борисова Попова срещу Л. Константинов Д. ,по която е образувана пр.пр.№ 1108/28.09.2016 год. на РП-Самоков.

         По делото са разпитани свидетелите Йорданка Борисова Попова, Соня Николаева Минчева ,Костадин Любомиров Д. и Истилян Иванов Дотов ,от показанията на които се установява следното:

         В показанията си свидетелката Йорданка Попова –майка на ищцата и ответника заявява ,че живеят на в гр.Самоков на ул.”Подридна” № 138.Ответникът живее на втория етаж със семейството си , тя и ищцата със семейството си живеят на първия етаж от къщата.Ответникът ползва половината от дворното място.Ползва северната и половината от западната страна на двора.Входът на къщата е откъм източната страна и от там влиза ответника.Ищцата влиза откъм северната страна на къщата,където е входът за първия етаж.Свидетелката сочи ,че ответникът ползва половината от двора от 20-25 години.Ползва северната част от двора и към момента.Премахнал е само бараката в западната част на двора .Сочи ,че до преди 7-8 години ответникът е имал парник и е отглеждал зеленчуци, след което е махнал парника и е продължил да си сади зеленчуци.Заявява ,че със съпруга й са учредили на сина й право на надстрояване през 1986-87год., като до тогава свидетелката и съпруга й са били собственици на целия имот.В имота е имало къща с площ от 64 кв.м., а целият парцел е бил около 500 кв.м.Заявява ,че след като Л. е построил втория етаж на къщата не са имали пререкания как да се ползва двора.Сочи още ,че и когато са прехвърлили на дъщеря им цялото дворно място, също не са имали пререкания как ответникът ще ползва двора.Заявява ,че тя и дъщеря й са засаждали половината от дворното място със зеленчуци ,а другата половина е засаждал със зеленчуци ответника.

         От показанията на свидетелката Соня Минчева се установява ,че ищците и ответникът живеят на ул.”Подридна” № 138 в гр.Самоков. Ищцата със семейството си живее на първия етаж , а ответникът живее на втория етаж.Сочи ,че към настоящият момент ответникът ползва половината от половината от имота-ползва северната част от дворното място.Заявява ,че половината от половината двор ответникът ползва от есента на 2017 година ,а преди това е ползвал цялата северна част и западната част на дворното място.Входът към къщата на ответника /втория етаж/ е откъм северната страна.Сочи,че в предната северна част ответникът има беседка ,а в западната част си е съхранявал дърва и е имал зеленчукова градина.В половината част от двора ,която ползва ответникът има барака ,в която съхранява дървата си.Заявява ,че входът за къщата на ищците се пада от източната страна на къщата.Сочи ,че до 2017 година в ползваната от ответника част от двора е имало градина.Ищцата също е имала градина със зеленчуци в нейната си част.

         От показанията на свидетеля Костадин Д. –син на ответника се установява ,че на първия етаж  на в къщата на ул.”Подридна” № 136 живее ищцата Е.Т. и нейното семейство,а на втория етаж живее ответникът и свидетелят със семействата им двете семейства имат отделни входове за къщата.На ищцата входа е от южната страна на къщата , а входа на ответника е от северната страна на къщата.Къщата е с два входа ,в които се влиза от различни страни.Има и два отделни входа за двора.Къщата има двор ,като по-голямата част от него е от западната страна.Заявява ,че към настоящия момент ответникът няма никакви постройки в двора на къщата.До 2017 година е имало барака ,в която ответникът си е държал дърва за огрев и е премахната ,след получаването на нотариална покана от ищцата ноември месец 2017 год.В указания 7 дневен срок бараката е премахната.Същата е била построена в западната част на дворното място в дъното на двора и е граничела със съседен имот, отдясно.Свидетелят сочи, че преди около 9-10 години в двора е имало парник и са отглеждали зеленчуци.Парникът е ползван не повече от две ,три години.Парникът е развален преди 6,7,10 години.Сочи ,че с ищцата са се разбрали да затревят целия двор ,тъй като имат малки деца.Отзад целият двор е затревен преди 4-5 години.Заявява ,че ответникът не ползва половината от двора .Той ползва единствено втория етаж и стълбището за втория етаж.Сочи ,че от входа за двора има пътека ,по която стигат до верандата и от верандата по стълби се качват за втория етаж.

         Свидетелят сочи ,че с ищцата са били в много добри отношения до деня ,в който ответникът е получил нотариалната покана да освободи двора.Оттогава не си говорят.Заявява ,че ответникът не е знаел ,че ищцата е собственик на дворното място.Същият е разбрал затова в деня на връчване на нотариалната покана.Твърди ,че ответникът не е пречел на ищцата да ползва двора.Твърди още ,че ищцата не се е противопоставяла ответникът да държи в двора парника и бараката.С нейно съгласие е поставен парника и е направена бараката.

         В показанията си свидетелят Истилян Дотов сочи ,че познава страните по делото.Съседи са ,същият живее на ул.”Подридна” № 146.Имотът ,в който живеят страните представлява къща с дворно място. Къщата е на два етажа.Ищцата живее на първия етаж ,а ответникът на втория етаж и имат отделни входове към двора.Входът на ищцата за двора е от южната страна ,а на ответникът е от северната страна.Сочи ,че през есента на 2017 година ответникът е премахнал барака за дърва ,която се е намирала в дъното в западната част на двора.Знае за това ,тъй като е помагал на ответника в премахването на бараката.Сочи ,че страните са имали нормални отношения ,помага ли са си .Твърди ,че ищцата не е имала претенции за ползването на двора.Заявява ,че ответникът е имал парник в двора преди около 9-10 години, около 10 кв.м.,тъй като мястото е малко.Твърди ,че парникът не е представлявал ограда от края на стената на къщата до края на двора.От парника до сградата е имало свободно място и от парника до оградата в западната част също е имало свободно място.Сочи,че дворното място е затревено от преди 3,4,5 години. Заявява,че към настоящия момент ответникът не ползва дворното място, ползва само пътеката от входа на двора ,за да влезе до етажа на къщата.

         По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза ,от заключението на която се установява ,че от справка за пазарните наемни цени за квадратен метър поземлен имот ,за периода от 20.06.2014 год. до 31.10.2016 год. наемът е бил 0.33 лева за един месец и за периода от 01.11.2016 год. до 26.06.2017 год. наемът е 0.33 лева  за един месец.

         Видно от заключението на вещото лице при  квота ½ от 348 кв.м.е равно на 174 кв.м., 174 кв.м. х 0.33 лв. за кв.метър е 57,42 лева/наемът за един месец/.За периода от 20.06.2014 год. до 31.10.2016 год. за 28 месеца по 57,42 лева наемът възлиза на 1607,76 лева ; при квота ¼ от 348 кв.м. е равно на 87 кв.м. по 0.33 лв.за кв.метър е 28.71 лева /наемът за един месец/.За периода от 01.11.2016 год. до 26.06.2017 год. за 8 месеца по 28.71 лева наемът възлиза на 229,68 лева или общо за двата периода наемът възлиза на 1837,44 лева

         От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и допълнителна такава се установява следното:

         Изобразената в кадастралната карта сграда не съответства по конфигурация на съществуващата жилищна сграда Вещото лице е направило заснемане с реалните размери и конфигурация на сградата.Сградата е строена на два етапа и по същество представлява две сгради: източната сграда е с гаражи и приземно ниво с височина 2.40 м. на терена и два жилищни етажа с височина 3.00 м. или общо височина 8.40 м.Западната жилищна сграда е с два жилищни етажа ,като първия е на средна височина 1.00 м. от терена или обща височина 7.00 м.Сградата е построена при намалени отстояния от дворищно –регулационните линии от север и юг.

         Линията на прилежащия терен от север и юг е до дворищно-регулационните граници ,тъй като не може да се осигури минимално отстояние от 3.00 м..Не може да се осигури прилежащ терен от изток, поради наличието на съществуващи гаражи и поради това ,че жилищната сграда е построена много близо до уличната регулационна линия.Поради това от запад се осигурява отстояние от къщата , което за западната сграда с височина 7.00 м. е 4.66 м.

         Общата застроена площ е 136 кв.м.Свободното незастроено дворно място е с площ от 339 кв.м.Прилежащият терен на сградата представлява 37.46% от незастроеното дворно място или 26.74% от площта на цялото дворно място./475 кв.м./.

От допълнителното заключение е видно ,че поземлен имот с идентификатор № 65231.911.342 по КК на гр.Самоков ,представляващ УПИ V-2574,в кв.165 по регулационния план на гр.Самоков,съгласно застроителния план на гр.Самоков е отреден за индивидуално жилищно нискоетажно застрояване.

Минималната за обслужване на сградата се обуславя от необходимостта от ремонти по покрива и фасадите ,при което се налага монтиране на фасадно скеле.Обичайната широчина на фасадното скеле е 1.00 м.Като се вземе предвид широчината на скелето и се предвиди широчина от 1.00 м. встрани от скелето за доставка на материали и движение на работници ,минимално необходимата ивица за обслужване на сградата при ремонти е 2.00 м., когато е налична такава широчина до регулационните граници на имота.

Входът за втория етаж е до гаража с идентификатор №65231.911.342.3, където вещото лице е предвидило алея ,която съществува с широчина 2.25 м., от входната врата на къщата до външната врата на двора.

При определените по-горе параметри вещото лице е представило схема към заключението за минималните обслужващи площи , разделени на два вида:1.Площ за достъп до входа на втория етаж –алея с широчина 2.25 м. и дължина 6.50 м., с площ 14.62 кв.м.2.Алеи около сградата за ремонти по фасадите и покрива с широчина 2.00 м. , с обща площ 79 кв.м.

Общата обслужваща площ ,необходима за ползване на втория етаж за достъп до етажа и за ремонти е 93.62 км.м.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.Разгледан по същество искът е неоснователен.  

С разпоредбата на чл.59, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването.При хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва вещ без правно основание и препятства собственика да я ползва съобразно нейното функционално предназначение в обема на притежаваните права.Ползването на имота от несобственика препятства възможността собственикът лично да ползва или да отдава под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. Фактическият състав на предявен иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД обхваща елементите - 1/ ищецът да е собственик на имота/вещта/, 2/ ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3/ размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.

Не е спорно ,че ищците са собственици на процесния поземлен имот с идентификатор № 65231.911.342 по кадастралната карта на гр.Самоков на основание две правни сделки –договор за издръжка и гледане ,обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 95, том І, дело № 241/03.04.1986 год. на съдия в РС-Самоков и договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 125, том ІА, рег. № 645, дело № 105/12.04.2001 год. на нотариус Борислав Механджийски с район на действие Самоковски районен съд

             Не е спорно ,че ответникът е собственик на втория етаж с идентификатор № 65231.911.342.1.2 от построената в процесния поземлен имот двуетажната масивна жилищна сграда ,находяща се в гр.Самоков, ул.”Подридна” № 136 и притежаваният от него самостоятелен обект в сградата е обект ,съществуващ при условията на суперфициарна собственост.

            Не е спорно ,че първият етаж с идентификатор № 65231.911.342.1.1 от двуетажната жилищна сграда е бил собственост на ищците, понастоящем е собственост на тяхната дъщеря Емилия Емилова Караджова на основание дарение.

            Безспорно по делото се установи,че площта на процения поземлен имот е 475 кв.м. 

            Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, само дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС, не е постановено друго, правото на собственика на постройката се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС - ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Осигуряването на това ползване във всички случаи предполага и съдействие от страна на собственика на земята, който следва да търпи определени ограничения.

В случая правата на ответника като собственик на втория етаж от жилищата сграда се ограничават само до правомощията, установени с чл. 64 от ЗС - ползване на такава част от мястото, върху което е построена жилищната сградата ,която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние.Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва.Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство.

Законът за устройство на територията създава ред по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради.Така в чл. 22 ал.7 ЗУТ е сторено препращане за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до извода за приложимост на нормите на Наредба № 7 от 2003 г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея.

Според допълнителното заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира ,необходимата за ползване на втория етаж площ за достъп до етажа и ремонти е 93.62 кв.м. ,тъй като същото отговаря именно на това изискване, дава възможност за нормален достъп до сградата и поддръжката й от всички страни.Такава прилежаща площ е съобразена с правилото на чл. 64 от ЗС.

Съобразно принципът, залегнал в чл.154,ал.1 ГПК, съгласно който всяка от страните следва да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, съдът намира, че твърдяното от ищците ползване на половината от дворното място без основание не е доказано - не се установи безспорно, че ответникът като суперфициарен собственик е ползвал част от терена над правата си по чл.64 ЗС /в този смисъл Решение № 538 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3047/2007 г., III г. о., ГК, Определение № 960 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 323/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 14 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 251/2010 г., I г. о., ГК/.

От събраните по делото гласни доказателства категорично се установи ,че за исковия период от 20.06.2014 год. до 31.10.2016 год. ответникът не е имал парник в двора и че същият е развален осем ,девет години преди предявяване на иска.Остана недоказано изложеното в исковата молба твърдение ,че за процесния период ответникът е използвал фактически половината от поземления имот ,която половина представлява цялата северна част от поземления имот, като в западната част на ползваната от него половина ,считано от западната стена на жилищната сграда до западната граница на поземления имот той е имал разположен парник ,в който е отглеждал зеленчукови култури до 31.10.2016 год.

По отношение на втория исков период от 01.11.2016 год. до  26.06.2017 год. безспорно се установи по делото ,че след получаване на нотариалната покана на 15.11.2016 год. ,изпратена от ищцата ,ответникът е премахнал дървената барака в северозападната част на дворното място, където е съхранявал дърва и ги е изнесъл от там.Не се установи от доказателствата по делото той да е продължил да ползва процесното дворно място над правата си по чл.64 ЗС.Ползва единствено алея за достъп до входа на втория етаж.

Следва да се отбележи ,че ответникът дори и да е ползвал част от процесното дворно място ,то е било със знанието и съгласието на ищцата – обстоятелство ,което се установява от събраните гласни доказателства /показанията на свидетелите Костадин Д., Истилян Додов и отчасти показанията на свидетелката Йорданка Попова/и писмени такива.От тези показания се установява,че ищците не са се противопоставили ответникът да държи в двора парник и да изгради барака ,в която да си съхранява дърва и не са имали претенции за ползването на двора.Не се установи по делото ,че извършените от ответника действия препятстват ищците от свободен достъп за ползването на двора по предназначение, за създаване и поддържане на тревна площ.

В представената по делото жалба на ищцата Е.К.Т. и Йорданка Борисова Попова срещу ответника Л. Константинов Д. ,по която е образувана пр.пр.№ 1108/28.09.2016 год. на РП-Самоков се съдържа изявление ,че същият е ползвал част от дворното място с нейно съгласие.По същество, това изявление представлява извънсъдебно признание на неизгодни факти, които се ползват с доказателствена стойност против страната, която ги е заявила и  могат да се ползват в гражданския процес, тъй като представляват документ, подписан от страната и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства.Доказателствената сила на документа се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото /в т.см. е и трайната съдебна практика/.

За пълнота съдът следва да отбележи ,че исковата претенция за заплащане на обезщетение за периода от 26.06.2014 год. до 31.10.2016 год. за ½ идеална част от процесния имот не е погасена по давност на основание чл.111, б.”б” от ЗЗД в тригодишен срок поради следното: Претенцията по чл.59 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор, нито претенция за периодични плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл.111, б.”б” или б.”в” от ЗЗД.,поради което за посочения период от до предявяване на иска тази претенция не е погасена по давност.

По изложените съображения искът за заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите за неоснователно ползване на част от собствен на ищците имот е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

      С оглед изхода на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 253,52 лева.

Воден от горното ,съдът

Р   Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.Т. и Е.В.Т.,*** ,чрез пълномощника си адв.Вададжийска са предявили срещу Л.К.Д. *** иск за заплащане общо на сумата в размер на 2 800 лева ,за периода от 20.06.2014 год. до 31.10.2016 год. за ½ идеална част от поземлен имот / по 100 лева месечно/, сумата в общ размер на 3 200 лева,за периода от 01.11.2016 год. до 26.06.2017 год. за ¼ идеална част от поземлен имот / по 50 лева месечно/, ведно със законната лихва върху сумите ,считано от датата на предявяване на исковата молба /26.06.2017 год./

          ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК Е.К.Т. и Е.В.Т.,*** да заплатят на Л.К.Д. *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 253,52 лева.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд от страните в двуседмичен срок от съобщението .

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: