№ 27255
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110123063 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване за
разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец И.Ф. ЕООД,
ЕИК ***, със съдебен адрес ***, срещу ответник Е. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез упълномощен адвокат М. В. М., от АК-Пловдив, с предявени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.415 ГПК и чл.6 ЗПФУР, чл.240, ал.1 ЗЗД, и
чл.79, чл.86 и чл.92 ЗЗД.
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и отговора на ответника, и
направените от страните искания намира, че следва да премине към разглеждане на делото в
о.с.з. с насрочване.
Предвид изложеното и на основание чл.140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно
заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 27.10.2023г. от 10,15 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, като на ищеца
се връчи и препис от отговора на ответника.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
Съдът на основание чл.140, ал.3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
делото:
Производството е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ -
сумата 91,67 лева (деветдесет и един лева и 67 стотинки), представляваща дължима
главница с падеж 27.12.2022 г. по Договор за кредит № 372014/31.01.2022г., ведно със
1
законна лихва за период от 28.02.2023 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в
съда/ до изплащане на вземането, сумата 30,00 лева (тридесет лева), представляваща част от
вноска за неустойка в общ размер на 171,42 лева с падеж 30.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
10581/2023г. на СРС, 163 състав.
В исковата си молба ищецът сочи, че с ответника е сключил Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 372014/31.1.2022г. Договорът е сключен при условията на Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на
договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно
приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна
информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на
личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването
става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от
него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се
съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код.
По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен
от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В случая
запис не е извършван. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер:
********** и следният имейл: emidimi@abv.bg. Активиращият код е бил 4376.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е
отпуснат кредит с главница в размер на 2200 лева/две хиляди и двеста лева/. Съгласно чл.2,
ал.1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в
размер на 2200 лева. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следва да бъде
извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова
сметка с титуляр ответникът Е.Д.Д., а именно - в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА ЕАД
с IBAN BG52UBBS80021046334830.
Видно от чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 2200лв.
е разпределено на 24 вноски, от които първите 23 са в размер на 91,67лв., като последната
24-та вноска е в размер на 91,59лв. за период 2.3.2022г.-21.1.2024г. Претенцията по ИМ е
вноската за главница с падежна дата 27.12.2022г. Същата е падежирала, което е и
основанието за нейната изискуемост.
Съгласно чл.3 от Договора, в случай, че длъжника не обезпечи вземането по кредита,
той дължи неустойка. Тя се начислява след изтичане на срока по чл.3 от Договора, като
става изискуема изцяло незабавно, съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД. Размерът й се определя на база
на икономически критерии и е индивидуално определена за всеки договор за заем. С цел
2
финансово облекчение за длъжника вземането е разпределено на отделни вноски. Нито една
от тях не падежира на отделна дата, цялото вземане е с една падежна дата - тази на
начисляване. Ответникът-потребител е подробно запознат с обстоятелството, че може да се
породи задължение за неустойка, както и за евентуалния й размер. Сключвайки договора
чрез въвеждане на получения от него код той се е съгласил с това обстоятелство.
Неустойката за тази падежна дата е в размер на 171,42лв., на вноска. Претендирана сума с
ИМ е в размер на 30лв., която е част от вноската за неустойка с падежна дата 30.7.2022г. за
обща сума в размер на 171,42лв.
Ищецът е направил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен
ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно
Договора и ОУ към него. Затова ищецът е депозирал пред Софийски районен съд заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. В
резултат на него е образувано ЧГД № 10581/2022г. по опис на СРС, 163 с-в. По същото е
издадена заповед за изпълнение/ЗИ/, която е надлежно връчена на ответника по делото. Той
е подал възражение срещу нея по реда на чл.414 ГПК, поради това и на основание чл.415,
ал.1, т.1 ГПК съдът е дал указания да се предяви установителен иск, за да се докаже
вземането на ищеца.
Към датата на входиране на искова молба/ИМ/ в съда ищеца-кредитодател претендира
от кредитополучател сума в общ размер на 121,67лв., от които 91,67лв. вноска за главница с
падежна дата 27.12.2022г. и 30,00лв., част от вноска за неустойка в общ размер от 171,42лв.
с падеж 30.7.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
входиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се съдебни разноски в заповедното производство в размер на 50,00лв.
юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно
производство в размер на 25,00лв.
Претендирате се разноските в исковото производство, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00лв.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковата
претенция.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ. Признава сключен договор. Признава,м че
дължи главницата в размер на 91,67лв.
Оспорва се като неоснователен иска за неустойка от 30,00лв. частично предявена от
общата сума 171,42лв.
Оспорва се, че сключеният Договор за предоставяне на кредит №372014 е
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, съгласно който във връзка с
чл.11,ал.1,т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за
предоставяне на кредит № 400828 е посочен ГПР-както и годишен лихвен процент, липсват
обаче каквито и да е било условия за прилагането му.
3
Оспорва се, че е нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен
лихвен процент, което представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за
паричен заем.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/. С преюдициално
заключение по дело С-453/10 на СЕС е прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до
недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.
Оспорвам и Договор за предоставяне на кредит № 372014 като нищожен на основание
противоречие с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. Уговорен е по Договора
ГПР-48.30 %., както и годишен лихвен процент 40.15%. За търсеният период на
възнаградителната лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0% + 10 пункта(съгласно
ПМС№ 72 ОТ 08.04.1994г., приложимо към 2009г.) прави размер на законната лихва към
датата на сключване на договора 10%, а трикратния размер на законната лихва към 30%.
Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити-
двукратния размер на законната лихва/в този смисъл Решение № 906 от 30.12.2004г., по
гр.д.№ 1106/2003г., на ВКС, Решение № 378 от 18.05.2006г., по гр.д.№ 315/2005г., на ВКС,
Определение № 901 от 10.07.2015г., по гр.д.№ 6295/2014г., на ВКС/.
В случая отразеният в договора ГЛП - 40.15% надвишава трикратния размер на
законната лихва за периода на договора. Накърнен е принципът за еквивалентност на
насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената неустойка е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.4.2008г. относно
договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 ЗПК. С
процесната клауза предвиждаща заплащането на неустойка, в полза на кредитора се уговаря
още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия кредит. По
този начин, клаузата предвиждаща заплащането на допълнителна услуга е неравноправни по
смисъла на чл.143,т.5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Основната цел на така
4
уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още %
от предоставената главница.
Ответникът заявява възражение за прекомерност на претендираните разноски по
заповедно и по исковото производство.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски за заповедно и исково производство.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.422, ал.1
ГПК във вр.чл.415 ГПК и чл.6 ЗПФУР, чл.240, ал.1 ЗЗД, и чл.79, чл.86 и чл.92 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства –
сключването на процесния договор за кредит, получаването на заемната сума в общ размер
на 2200лв., падежа на вноските по договора, дължимост на предявената главница в размер
на 91,67лв., т.е. ответника е частично признал исковите претенции.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – недействителност на клаузата за неустойка в
размер на 30лв. частично предявени от 171,42лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си:
ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
факти: съдържание – наличието на валиден договор за кредит с твърдяното съдържание, в
това число валидно обвързващи старните клаузи за неустойка, както и че оспорените клаузи
не са нищожни; както че е изправна страна, изпадането в забава на ответника, т.е. да докаже
претенцията си по основание, размер и изискуемост.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже своите възражения наведени с отговора на исковата
молба/ОИМ/.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото като доказателства на представените писмени
документи с ИМ и с ОИМ.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото ЧГД№ 10581/2023г. по описа на
СРС, 163 с-в.
ОТЛАГА произнасянето по допускане на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ и
съдебно-техническа ек-за/СТЕ/ за първото по делото о.с.з. с оглед становището на ищеца
дали поддържа тези си искания с оглед ОИМ.
УКАЗВА на страните, че с оглед постъпилия ОИМ искът е частично признат за сумата
от 91,67лв. и по отношение на същата, поради липса на възражения няма да се събират
доказателства, като УКАЗВА на ответника, че признание на иска не може да се оттегля
съгласно чл.237, ал.4 ГПК.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
5
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекрати производството.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6