Р Е Ш Е Н И Е
№ 260105
гр. Пловдив, 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на осми
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Мария
Пеева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 637 по описа на съда за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищцата А.С.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощник адв. Н.Д. и адв.
Ж.Т.,***, офис № *, четвърти полуетаж, моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да й заплати сумата от
300 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания вследствие смъртта на бащата на ищцата при осъществило се
на ***. ПТП, ведно със законната лихва считано от ***. – датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата, както и
ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019г. – деня, следващ изтичането
на 15- дневния срок от уведомяването на ответника с извънсъдебната претенция.
Претендира разноски за настоящото производство.
Ищцата
твърди, че баща й С. С. С. е загинал при ПТП, като същият е пътувал като пътник
в л.а. марка „Сеат“, рег. № ***, управляван от М. Е.
С.. Твърди, че процесното ПТП се е осъществило на
27.03.2019г., около 21:00 часа, на източно- обходния път ІІ-56, край ЖП надлез
за с.***, област ***, л.а. марка „БМВ“, рег. № ***, управляван от А.Х.О. и л.а.
марка „Сеат“, рег. № ***, управляван от М. Е. С.,
като отговорността за настъпилото ПТП е на водача О., който в резултат на
неправомерното си движение, несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, е навлязъл в
насрещната лента за движение и е ударил насрещно движещия се автомобил, л.а.
марка „Сеат“, рег. № ***, управляван от М. Е. С., в
който автомобил е пътувал бащата на ищцата.
Твърди,
че към момента на пътния инцидент за л.а. марка „БМВ“,
рег. № ***, е налице валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното
застрахователно дружество, с полица № ***, с начална
дата на покритие 13.09.2018г.
Твърди, че на 02.04.2019г. е депозирала
застрахователна претенция пред ответното дружество, като е представила всички
необходими документи за изплащане на застрахователно обезщетение, но в законоустановения 15- дневен срок такова не й е било
определено и съответно изплатено.
Ищцата твърди, че e претърпяла
неимуществени вреди от смъртта на своя баща, с когото е имала силна емоционална
връзка. Твърди, че неговата смърт й е причинила невъзстановима травма, че
преживява изключително тежко загубата му. Твърди, че с неговата смърт е
загубила най- голямата си емоционална и духовна опора. Твърди, че баща й е бил
активен и работлив човек, жизнен, деен, отзивчив, помагал е на своите близки.
Твърди,
че във връзка с процесния пътен инцидент е образувана
пр.пр. № 2547/ 2019г. по описа на ОП – гр. Пловдив,
във връзка с която е образувано НОХД №
1032/ 2019г. по описа на ОС – гр. ***, по което е постановено Определение №
746/ 08.07.2019г., с което е прекратено съдебното производство поради допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебната му фаза и делото е върнато на
прокуратурата за отстраняването им. Определението е частично потвърдено с
определение№ 558/ 30.09.2019г., постановено по ВЧНД № 479/ 2019г. по описа на
АС- гр. ***, и делото е върнато на ОП- гр. Пловдив за изпълнение на
указания.
По
същество ищцата чрез пълномощника си адв. Н.Д. пледира за уважаване на исковете
изцяло, като основателни и доказани, и за присъждане на разноските в
производството.
Ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с
отговора на исковата молба е оспорил основателността на предявените искове – по
основание и размер.
Оспорва изцяло предявения иск за
неимуществени вреди по основание. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата
молба.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
като счита, че описаният в исковата молба не отговаря на действително развилия
се.
Оспорва, че водачът А.О. има
изключителна вина за причиняване на вредоносния резултат. В тази връзка релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия С. С,, тъй като същият е бил без
предпазен колан, както и че доброволно се е качил в МПС, управлявано от водач,
шофиращ в нетрезво състояние.
Прави възражение за прекомерност на
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищцата
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е прекомерно завишено и
в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Оспорва акцесорния
иск за лихви, техния размер и началния момент, от който се претендират, като
неоснователен, по аргумент за неоснователност на главния иск.
На
отделно основание оспорва акцесорния иск за
неоснователен от момента, от който се претендират лихви в забава, тъй като
ответното дружество не е изпаднало в забава и в тази връзка, се позовава на
това, че отговорността му е договорна, а не деликтна.
Въз
основа на изложено се иска отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
По същество, в о.с.з. от 08. 02.2021г. ответникът чрез
пълномощника си адв. К.Т. пледира за отхвърляне на исковете за сумата над 90
000, и за присъждане на разноските в производството.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По
основателността на исковете.
По делото е приета като писмено доказателство препис
от Присъда № 12/ 10.02.2020г., постановена по НОХД № 2314/ 2019г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив /л.327 – л.336/, от която се установява, че А.Х.О. , ЕГН **********, е признат за
виновен за това, че на 27.03.2019г., на път ІІ-56, км 94 +150м, в землището
на община ***, област ***, при управлението на МПС - л.а. марка „БМВ“, рег. № ***,
е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на М.С. М.,
М. Е. С., С.М. С. и С. С. С.,
като присъдата е влязла в сила на 23.06.2020г.
Приетото като доказателство и цитирана по-горе присъда,
постановена по наказателното дело, на основание чл.300 от ГПК, установява в
настоящото производство факта на настъпване на процесното
ПТП, противоправността на деянието, извършено от А.Х.О.
и вината на последния.
За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, във връзка с
направеното от ответника възражение за съпричиняване
от страна на починалия С. С. С., по делото
е допусната и изслушана автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. В. Г. С..
Заключението по същата не е оспорено от страните, не
противоречи на събраните по делото доказателства, поради което съдът го
кредитира изцяло.
Съгласно заключението процесното
ПТП е
настъпило на 27.03.2019 г. около 21 ч. между л.а. „БМВ 330Д”, управляван от
водача А.Х.О., по платното за движение на път ** (извън населено място) и л.а.
„Сеат Толедо” с водач М. Е. С.. Произшествието е
настъпило на равен участък от пътя в зоната на завой при движение през нощта,
при намалена видимост на изкуствена светлина- автомобилни фарове. Платното за
движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на
произшествието е била суха. Върху платното за движение в мястото на
произшествието има оставени следи. От техническа гледна точка най-вероятен е
следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът А.Х.О.
е управлявал л.а. „БМВ ЗЗОД” по платното за движение на източнообходен
път на гр. *** в посока от юг на север. По същото време водачът М. Е.С. е
управлявал л.а. „Сеат Толедо” по платното за движение
на същия път в посока от север на юг срещу л.а. „БМВ ЗЗОД”. При преминаване
пред ляв завой на пътя водачът на л.а. „БМВ ЗЗОД” е навлязъл в лявата пътна
лента на платното и така е настъпил неизбежен удар в предната лява част на л.а.
„БМВ ЗЗОД” и в предната лява част на л.а. „Сеат
Толедо”. След удара л.а. „БМВ ЗЗОД” и л.а. „Сеат
Толедо” са се установили на местата и в положенията, отразени в Протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а.
„БМВ ЗЗОД” - А.Х.О., е навлязъл в лявата пътна лента на платното за движение на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там
насрещно се е движел л.а. „Сеат Толедо”. Хипотезата,
че светлините на насрещното МПС - л.а. „Сеат Толедо“
са заслепили водача на л.а. „БМВ ЗЗОД“ не отговаря на механизма, посочен от св.
А.Х.О.. От материалите по делото не може да бъде определена позицията на ключа
на светлини на л.а. „Сеат Толедо“. Имайки предвид
това обстоятелство, вещото лице не изключва техническата възможност
действително л.а. „Сеат Толедо“ да се е движил с
дълги светлини. При тази хипотеза причини за настъпилото ПТП е и начина на
движение на л.а. „Сеат Толедо“ на дълги светлини,
следствие на което е настъпило заслепяване на водача на л.а. „БМВ ЗЗОД“ с
последвала загуба на управление и навлизане в насрещна пътна лента. л.а. „БМВ
ЗЗОД”. Съгласно заключението на САТЕ няма данни в материалите по делото, от
които да може да се изгради извод, че пострадалият С. С., който е бил пътник на
задна седалка вдясно в л.а. „Сет Толедо“, към момента на ПТП е бил с правилно
поставен предпазен колан.
За установяване на причинно- следствената връзка между
процесното ПТП и настъпилата смърт на С. С. по делото
е допусната и изслушана комплексна съдебно- медицинска експертиза, изготвена от
в.л. д-р Б. Х. П..
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло
заключението по СМЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на
събраните по делото доказателства.
От заключението се установява, че пострадалият С. е
получил множество тежки травматични увреждания, сред които пълно разкъсване на
аортата, травми в областта на гръдния кош и на сърцето. Причината за смъртта е
остра кръвозагуба от около 2600 мл в гръдната кухина, вследствие на разкъсване
на аортата – увреждане несъвместимо с живота. Травматичните увреждания са
причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет, с висока кинетична енергия
чрез удар с или върху такъв. Смъртта на С. е в пряка причинно- следствена
връзка с претърпяното ПТП на 27.03.2019г.
Съгласно заключението на в.л. д-р П. при огледа и
аутопсията на трупа на С., не са констатирани и описани характерните
травматични увреждания, които се получават при ПТП при правилно поставен
предпазен колан. В заключението е посочено, че наличието на правилно поставен
предпазен колан от С. или липсата на такъв (както е в конткретния
случай) не би предотвратил тежестта на гореописаните травматични увреждания и
би довел до смъртен изход. При изслушване на заключението в о.с.з от
02.11.2020г. вещото лице д-р П. пояснява, че травматичните увреждания на С. са
причинени с висока кинетична енергия, съдейки
по морфологичните нарушавания на целостта на тялото на пострадалия и вътрешните
му органи, при което положение, с оглед тежките травми, пострадалият и да е бил
с поставен предпазен колан, пак би загинал.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи,
че в резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие, пътуващият в
автомобила С. С. е починал.
От
представените по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници
/л.18/ се установява родствената връзка на ищцата с починалия С. С., а именно,
че ищцата е негова дъщеря.
По делото е изслушан свидетеля Х. С.- брат на
починалия С. С., относно неговите впечатления за преживените от ищцата болки и
страдания вследствие на смъртта на нейния баща. От показанията на свидетеля се
установява, че починалият е поддържал близки отношения с ищцата, помагал й е
парично и между тях е имало силна емоционална връзка. Установява се, че ищцата
е обичала своя баща, приела е много тежко смъртта му и тъгата все още не е
преодоляна.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни и почиващи на непосредствени впечатления, логични и достоверни,
доколкото същите не са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото е изслушано заключението по допусната
комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/, изготвено
от вещите лица д-р М.Г. и А.Д..
Съгласно
заключението психичното и психологичното състояние на ищцата към момента на
настъпване на процесното ПТП е било в обичайни за нея
граници, характеристики и изразеност. Предвид, че
смъртта на баща й е внезапна и неочаквана, се явява значимо и трудно преодолимо
събитие в живота на ищцата и с естеството си може да предизвика шоково
емоционално състояние и повлияване, което да наруши нейния нормален жизнен
цикъл, характеризира се със съзнаване на случилото се, без способност да се
възприеме загубата. Предвид лабилната изначало личностна структура на ищцата е
преминала през различните фази – шокова, острата фаза на скръб, тъгата, по-
изразено и по- болезнено. Според вещите лица психичното и психологичното
състояния на ищцата след процесното ПТП са повлияни
от естеството и значимостта на събитието, което е провокирало пореден пристъп
на панически атаки, които се овладяват и контролират с медикаментозна терапия,
по твърдения на ищцата, без обективни налични данни. Към настоящия момент в
психическото състояние на ищцата се наблюдава психомоторна напрегнатост и
неспокойствие, ситуативно обусловени от необичайната
експертна обстановка, плачлива, тревожна, със затруднен самоконтрол.
От представената по
делото застрахователна полица № ***, валидна до 12.09.2019г. /л.355/ се
установява, че към датата на процесното ПТП за л.а.
марка „БМВ“, рег. № ***, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество.
При това положение, с оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира за установено, че е налице
фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на причинителя на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и
вредите.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на
извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността
на извършеното деяние са безспорно установени по силата на постановената от
наказателния съд присъда, която е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Установените по делото родствени отношения между
ищцата и починалия С. С. обосновават правото на обезвреда
за претърпени неимуществени вреди от загуба на близък.
От показанията на разпитания по делото свидетел се
установява близките отношения на ищцата с починалия С. С. и тежките последици
от смъртта му.
Установи се безспорно, че за л.а. марка „БМВ“,
рег. № ***, управляван от А.Х.О., към датата на ПТП е била налице валидна
сключена с ответното застрахователно дружество застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в
застрахователна № ***, валидна до 12.09.2019г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата вследствие използването на МПС неимуществени вреди
поради телесно увреждане или смърт. В настоящия случай наличието на валидна
застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната легитимация на
ответното дружество и задължението му за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди от загубата на своята
родственица.
Предявеният
иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди против застрахователя е
доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му:
наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно
деяние, вреда и причинна връзка между тях). В полза на ищцата е възникнало
вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи психически болки и страдания от загуба на близък.
При
определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в
случая се касае за най- тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на
любим човек. Безспорно смъртта на С. С. е причинила мъки и страдания на ищцата,
тъй като е изключително тежко дете да загуби своя родител.
При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – възрастта на починалия /54г./ и на ищцата /34г./, близките им
отношения между ищцата и нейния баща, невъзвратимостта на загубата. При
преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 100 000 лв. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от
загубата на родител са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да
бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
При
определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразено обстоятелството,
че към датата на процесното ПТП ищцата е в зряла, социално
активна и трудоспособна възраст, същата има собствено семейство- съпруг и дете,
и от 2007г. не живее в едно домакинство с родителите си. На следващо място не
се установи от заключението на КСППЕ да са настъпили такива промени в
психическото и психологическо състояние на ищцата след смъртта на баща й, които
да са необичайна реакция при внезапна и неочаквана смърт на близък човек, при
наличие на установена от вещите лица интензивност на привързаност на ищцата към
баща й. Съдът не приема за установено по безспорен начин, че ищцата страда от
пристъпи на панически атака, провокирани от смъртта на баща й. Заключението в
тази част не е убедително, вещите лица допускат такава възможност, както и че
са били налице условия за влошаване на психичното състояние на ищцата, но
самите вещи лица сочат, че липсват обективни данни за това. По делото не са
представени от ищцата писмени доказателства – каквато и да е била медицинска
документация, от която се установи, че същата е потърсила лекарска помощ, била
й е назначена медимекантозна терапия и е провеждано
лечение.
С
оглед на горното настоящият състав приема, че сумата от 100 000 лв. в пълна
степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищцата неимуществени вреди.
При определяне размера, който ще се присъди на ищцата,
следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че починалия при ПТП не е ползвал
предпазен колан.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията
си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв конкретен принос от
страна на починалия С., без който не би се стигнало до неговата смърт не е
установен. Действително по делото се установява, че същият не е бил с предпазен
колан по време на инцидента, но от заключението на вещото лице д-р П. се
установява, че тежките травми, които са довели до смъртта на бащата на ищцата,
не биха могли да бъдат предотвратени посредством използването на предпазен
колан. Ето защо направеното от ответното застрахователно дружество възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия С. С. е неоснователно.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника,
че пострадалият е пътувал при водач, за когото е знаел, че е употребил алкохол.
По делото няма събрани доказателства, от които да се направи извод, че водачът
на л.а. „Сеат“ е бил в нетрезво състояние, още по-
малко такъв факт да е бил известен на починалия С..
Предвид на изложеното искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
100 000 лв., като до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска за
присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни
застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният
момент на забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от увредените
лица или от датата на предявяване на претенцията пред него. От представените от
ищцата писмени доказателства – застрахователна претенция, вх. № 15-481/
02.04.2019г. по писа на ответното дружество /л.11-л.13/, се установява, че
ответното дружество е уведомено на 02.04.2019г.
Разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ е специална спрямо
разпоредбите на ЗЗД и не се прилагат общите правила на деликта,
с оглед на което е неоснователно искането на ищцата за присъждане на лихва за
забава от датата на деликта.
Неоснователна е претенция за заплащане на лихва за
забава считано от 25.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ, която да се присъди кумулативно с обезщетението
за забава, дължимо на основание чл.429, ал.3 от КЗ. Присъждането кумулативно на
две обезщетения за забава, за един и същи период, е недопустимо и противоречи
на закона.
С оглед на горното претенциите на ищцата за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото
обезщетение ще бъде уважена считано от 02.04.2019г.
В частта по разноските.
Страните
са направили искания за присъждане на разноски.
Ищцата
претендират разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай,
с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 7530 лв. Съобразно уважената част от иска, на процесуалния
представител на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 2484,90 лв. Адвокатско
възнаграждение ще бъде присъдено на адв. С. Ат. Х.,
тъй като договор за правна помощ по делото е представен само за адв. С. Ат. Х. /л.370/, от който договор се установява, че
е договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответното
застрахователно дружество претендира разноски в общ размер от 8090 лв. Съобразно отхвърлената част от исковата
претенция, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК искането за присъждане на разноски е
основателно за сумата 5420,30 лв. (общо за адвокатско възнаграждение и разноски
за САТЕ, СМЕ и свидетели).
Ищцата е освободена от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 4000 лева – държавна такса съобразно уважената част от
исковата претенция; 268,09 лева –
възнаграждение на вещо лице по СМЕ, САТЕ
и КСППЕ, допуснати по искане и на ищцата и платени от бюджета на съда /80
лв. за СМЕ, и 100 лв. за САТЕ и 632,40 лв. за КСППЕ/, изчислено съответно на
уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати на А.С.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта
на бащата на ищцата С. С. С., загинал при
осъществило се на ***. ПТП, в размер на
100 000 лв. /сто хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 02.04.2019г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 300 000 лв., както и за присъждане на законна лихва за периода считано
от 27.03.2019г. до 01.04.2019г., както и за присъждане на законна лихва за
периода 25.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, кумулативно с
присъдената законна лихва за периода от 02.04.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА ЗД ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- ***, съобразно
уважената част от иска, държавна такса в размер на 4000 /четири
хиляди/ лева и възнаграждение за вещо лице по
допуснати СМЕ, САТЕ и КСППЕ в общ размер на 632,40 /шестотин тридесет и
два лева и четиридесет стотинки/ за производството
по търг дело № 637/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати на адв.
С. Ат. Х. със съдебен адрес ***, офис *, адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр.
чл.36 ЗАДв в
размер на 2484,90 лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и
деветдесет стотинки/ за производството по търг дело № 637/ 2019г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА А.С.Й., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Света София“ № 7, разноски в размер на
5420,30 лева /пет хиляди
четиристотин и двадесет лева и тридесет стотинки/ за производството по търг
дело № 637/ 2019г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъда изплатени от „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД на ищцата по банкова сметка:
***. Н.Н.Д., в „УниКредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: